Решение по дело №1466/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260060
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20205500501466
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                  

                                 

                          

                          

                            Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

260060                                          13.10.2020 г.                                 гр.С.З.СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година,

в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             А. АТАНАСОВ

Секретар: Таня Кемерова

като разгледа докладваното от съдия А. Атанасов в.гр.д. № 1466 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивни жалби на К.Т.К. *** и на „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ – гр.С.З.против решение № 412/24.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3238/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

С въззивната жалба на К.Т.К. първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо и като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че предявените с исковата молба искове са били недопустими, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено.

Развиват се доводи за неправилност на изводите на съда, че дворното място е представлявало обща част на построената в него в режим на етажна собственост сграда, както и че с процесната сделка са били продадени реални части от дворното място.

Решението се обжалва и в частта за разноските като се оспорва наличието на основание за солидарното осъждане на двамата ответници.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените при условията на евентуалност искове бъдат отхвърлени, а на страната бъдат присъдени всички сторени пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба на „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ – гр.С.З.първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост .

Излагат се съображения, че мотивите на първоинстанционния съд относно предмета на прехвърлителната сделка са вътрешно противоречиви, т.к. на различни места приема, че разпореждането касае идеални части от дворното място и реални части – паркомясто № 1 и паркомясто № 2.

Сочи се, че извода на съда дворното място да представлява обща част на  построената в него в режим на етажна собственост сграда противоречи на материалния закон, а необсъждането на доводите на страната, изтъкнати в тази насока, представлява съществено процесуално нарушение, довело до неправилността на решението.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените при условията на евентуалност искове бъдат отхвърлени, а на страната бъдат присъдени всички сторени пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещните страни Т.Г.Ч., Г.Т.Ч., Г.В.А., Д.А.Т.-Г., Г.К.Г., Д.З.Д., Д.С.Д., Г.И.Д., В.Т.Д. и Л.К.Т.,***, с който двете жалби са оспорени като неоснователни.

Досежно жалбата на К.Т.К. се твърди неяснота на оплакванията за недопустимост на решението, т.к. изложените съображения касаят неговата правилност.

Твърди се също така, че оплакванията касаят изложените от първоинстанционния съд мотиви по евентуалния иск, които обаче не са решаващи за крайния съдебен акт.

Развиват се доводи за съответствието на изводите на първоинстанционния съд с материалния закон.

Досежно жалбата на „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ – гр.С.З.се развиват доводи, че не е налице твърдяното вътрешно противоречие в мотивите, а изводите на първоинстанционния съд съответстват на материалния закон.

Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на разноски.

В откритото съдебно заседание въззивникът К.Т.К. се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за уважаването й, както и за присъждането на разноски.

Въззивникът „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ - гр.С.З.се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за уважаването й, както и за присъждането на разноски.

Въззиваемите се представляват от процесуален представител, чрез когото оспорват въззивните жалби и пледират за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Т.Г.Ч., Г.Т.Ч., Г.В.А., Д.А.Т.-Г., Г.К.Г., Д.З.Д., Д.С.Д., Г.И.Д., В.Т.Д. и Л.К.Т.,*** срещу „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ – гр.С.З.и К.Т.К. ***, с която е бил предявен иск по чл.26, ал.2, пр.І-во от ЗЗД, с който се претендира обявяване нищожността поради невъзможен предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 125, т.ІХ, рег.№ 16407, дело № 1285/2016 г. на Нотариус с рег. № ** на НК и район на действие при СтРС, вписан в Служба по вписванията – С.З.с вх.рег.№ 12672/01.1.2016 г., акт№ 56, т.ХХХІІІ, дело № 6873/01.11.2016 г., в частта, в която се прехвърля собствеността върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2 и в частта, в която паркоместата се придават като прилежащи части към самостоятелен обект – склад № 7, както и отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, с който се претендира признаването за установено по отношение на К.Т.К., че същия не е собственик на описаните в същия нотариален акт паркомясто № 1 и паркомясто № 2 нито като самостоятелни обекти на право на собственост, нито като несамостоятелни, прилежащи части към собствения на ответника склад № 7.

Ищците са изложили твърдения, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З.и общо притежават 123/163 ид.части от самия поземлен имот.

Твърдят, че при проектиране на сградата са били предвидени осем броя паркоместа, които не са били номерирани и не са били проектирани за конкретни обекти и няма конкретен запис за това в проектите по част „Архитектурна“, като в резултат на това паркирането в поземления имот се извършва свободно .

Твърдят, че ответниците са сключили договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 125, т.ІХ, рег.№ 16407, дело № 1285/2016 г. на Нотариус с рег. № ** на НК и район на действие при СтРС, вписан в Служба по вписванията – С.З.с вх.рег.№ 12672/01.1.2016 г., акт№ 56, т.ХХХІІІ, дело № 6873/01.11.2016 г., в резултат на който К.Т.К. е закупил от „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ 21/163 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З., „… с разпределено право на собственост на паркомясто № 1, с квадратура от 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север-проход, находящ се в контурите на сградата, от юг – поземлен имот № 68850.503.441, от изток – паркомясто № 2 и от запад – поземлен имот № 68850.503.441, и паркомясто № 2, с квадратура от 10,00 кв.м., ., с граници по архитектурен проект: от север-проход, находящ се в контурите на сградата, от юг – поземлен имот № 68850.503.441, от изток – поземлен имот № 68850.503.437 и от запад - паркомясто № 1, които паркоместа стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда-склад № 7 по архитектурен план…“

Ищците считат, че продажбата на паркоместата, извършена с договора за покупко-продажба, е нищожна поради липса на предмет, т.к. паркомястото не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и не може да бъде обект на прехвърлителна сделка с вещноправни последици.

Считат, че придаването на паркоместата като прилежаща част към собствен на купувача самостоятелен обект в сградата противоречи на закона и е нищожно, т.к. инвестиционният проект, по който е построена сградата, е бил одобрен и строителството е било реализирано преди влизане в сила на чл.37, ал.4 от ЗУТ /Д.В. бр.101 от 2015 г./ и не предвижда отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.

Твърдят, че ответника К.К.Т. е собственик на самостоятелни обекти в сградата и с посочения договор е придобил и идеални части от поземления имот, в който тя е построена, като прехвърлянето на идеалните части е напълно валидно и извършено в изпълнение на задължението, което строителя на сградата е поел още при учредяване на суперфицията, а именно да прехвърли дворното място в идеални части на собствениците на обекти в сградата, пропорционално на площта на обектите им.

Придобитите от ответника Т. идеални части от поземления имот обаче не са били и не би могло да бъдат обособени в реални обекти-паркоместа.

В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба в частта, в която се прехвърля собствеността върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2 и в частта, в която паркоместата се придават като прилежащи части към самостоятелен обект – склад № 7, като при условията на евентуалност е предявен иск по чл.26, ал.1 пр.І-во от ЗЗД, за обявяване нищожността на договора в съответната му част поради противоречието му със закона.

В тази връзка се твърди, че разпределяйки правото на собственост върху двете паркоместа продавачът се е разпоредил с обща част на етажната собственост, поради което сделката в тази й част е нищожна поради противоречието й със закона.

С отговора си на исковата молба ответникът „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ е оспорил исковете като неоснователни, като е възразил, че предмет на договора за покупко-продажба са били идеални части от правото на собственост върху поземления имот, като по отношение разпределеното право на собственост върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2 сочи, че страните по сделката са извършили разпределение на ползването на дворното място, което е било в правомощията им, т.к. към момента на сделката дружеството-продавач е било единствен собственик на дворното място.

Съгласно разпоредбите на ЗУТ когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, паркирането се осигурява чрез разпределение ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение.

Според ответното дружество именно това са сторили страните по процесната сделка, тъй като са разпределили ползването на дворното място, а в следствие на сделката К.Т.К. е закупил 21/163 ид.части от дворното място, с разпределено ползване за паркомясто № 1 и паркомясто № 2.

С отговора на исковата молба ответникът К.Т.К. е оспорил иска като неоснователен, като е възразил, че с процесната сделка „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ е било едноличен собственик на поземления имот и му е продало 21/163 ид.части от същия, с разпределено право на ползване на паркомясто № 1 и паркомясто № 2.

От своя страна ищците, като собственици на самостоятелни обекти в сградата, са придобили идеални части от поземления имот след сключване на сделката между двамата ответници, когато правото на ползване вече е било разпределено.

Със сключване на договора за покупко-продажба „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ и К.Т.К. са разпределили ползването на свободната част от съсобственото си дворно място, която не е била необходима за ползването на сградата по предназначение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявените главни искове за основателни, като е приел, че договорът за покупко-продажба в частта му, касаеща разпределеното право на собственост върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2 има невъзможен предмет, т.к. местата за паркиране не съставляват самостоятелни обекти на правото на собственост.

За да достигне до този извод съда е приел, че с договора за покупко-продажба страните по същия са изявили воля за продажба на паркоместата, т.к. са разпределили правото на собственост за тях и са ги индивидуализирали като отделни, самостоятелни недвижими имоти, с посочени площ и граници, и са посочили, че те стават прилежаща част към притежавания от К.Т.К. самостоятелен обект в жилищната сграда.

Приел е, че разпределението на правото на ползване на дворното място е правно невъзможно, т.к. същото е било със статут на обща част на етажната собственост и разпределението на ползването е следвало да се извърши с решение на общото събрание на етажните собственици.

За пълнота на мотивите първоинстанционният съд е обсъдил и евентуалния обективно съединен иск, като е приел процесната сделка за нищожна и поради противоречието й със закона, т.к. продавачът се е разпоредил с обща част на етажните собственици.

Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти са били установени правилно от първоинстанционния съд.

От събраните от СтРС доказателства се установява, че на с н.а. № 151, т.І, рег.№ 1895, дело № 113 от 21.02.2014 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, И.В.А., В.Р.Т.И.В.Т.и Т.Г.Ч., като съдружници в гражданско дружество „А 4“ и Т. Г.Ч., като учредители и продавачи, Г.В.А., Т.Г.Ч., Т. Г.Ч. и Н.Т.П., като приематели на правото на строеж, и „Р.“ООД като купувач са сключили договори, по силата на които И.В.А., В.Р.Т.И.В.Т.и Т.Г.Ч., като съдружници в гражданско дружество „А 4“ и Т. Г.Ч. взаимно и безвъзмездно си учредяват право на строеж върху дворно място с площ от 163 кв.м.,  съставляващо с идентификатор № 68850.503.506 по КККР на гр.С.З., по силата на което „Р.“ООД да им построи в поземлен имот № 68850.503.566 съгласно Разрешение за строеж изх. № 19-09-3, издадено на 08.01.2013 г. и Заповед № 10-00-170, издадена на 22.01.2013 г. по одобрен архитектурен проект самостоятелни обекти, описани в нотариалния акт; учредяват на Г.В.А. и Н.Т.П.възмездно право на стоеж върху същото дворно място, по силата на което „Р.“ООД да им построи в поземлен имот № 68850.503.566 съгласно Разрешение за строеж изх. № 19-09-3, издадено на 08.01.2013 г. и Заповед № 10-00-170, издадена на 22.01.2013 г. по одобрен архитектурен проект самостоятелни обекти, описани в нотариалния акт; и продават на „Р.“ООД поземления имот като вместо заплащане на парична сума купувачът се задължава да построи на продавачите обектите, за които са си запазили право на строеж. Купувачът „Р.“ООД се задължава в посочен в нотариалния акт срок да прехвърли по нотариален ред идеални части от поземления имот, в който ще се построи сградата „пропорционално на всеки от собствениците на обекти в жилищната сграда“.

На 19.04.2014 г. Т. Г.Ч. е починал, а негови наследници по закон са преживялата му съпруга Т.Г.Ч. и синът му Г.Т.Ч..

С договори за възмездно учредяване на право на строеж, обективирани в н.а. № 134, т.ІХ, рег.№ 16532, дело № 1355 от 19.12.2014 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, н.а. № **, т.ІV, рег.№ 8952, дело № 303 от 19.12.2014 г. на Нотариус Р.Б., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, и н.а. № 109, т.ІХ, рег.№ 16376, дело № 1336 от 17.12.2014 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, „Р.“ ООД, като собственик на поземления имот № 68850.503.566 е учредило възмездно право на строеж за построяване на конкретни обекти в сградата на Д.С.Д. и Д.З.Д., Г.И.Д. и В.Т.Д. и К.П.В..

К.П.В.е починала на 12.12.2017 г., а неин наследник по закон е дъщеря й Л.К.Т..

С н.а. № 15, т.VІ, рег.№ 10633, дело № 802 от 16.07.2015 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, „Р.“ ООД е продало на Д.А.Т. и Г.К.Г. самостоятелен обект в сградата завършен до степен „груб строеж“.

С н.а. № 108, т.І, рег.№ 754, дело № 19 от 15.02.2016 г. на Нотариус П.И., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, „Р.“ ООД е продало на ответника К.Т.К. самостоятелен обект в сграда /в груб стоеж/ с предназначение - за склад, на ниво -1 с идентификатор 68850.503.566.1.11 и самостоятелен обект в сграда /в груб стоеж/ с предназначение - за склад, на ниво -1 с идентификатор 68850.503.566.1.12.

С разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-61/27.09.2016 г., издадено от Началник РО „ НСК“ - С.З.е разрешено ползването на построената в поземлен имот с идентификатор № 68850,503.566 по КККР на гр.С.З.многофамилна жилищна сграда с ОСД и допълващо застрояване - склад за хранителни продукти /жилищна сграда с 5 апартамента, 2 ателиета и заведение за бърза закуска, 5 броя паркоместа, три от тях с паркинг система и осем броя складови помещения/.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 125,, т.ІХ, рег.№ 15407, дело № 1285 от 01.11.2016 г., „Р.“ООД е продало на К.Т.К. 21/163 идеални части от дворно място, находящо се в гр.С.З., ул.“****, цялото с площ от 163 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З., с посочени съседи по кадастрална скица, с разпределено право на собственост на : ПАРКОМЯСТО № 1, с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток - паркомясто № 2 и от запад - поземлен имот № 68850.503.441, и ПАРКОМЯСТО № 2 с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток — поземлен имот № 68850.503.437 и от запад — паркомясто № 1, които паркоместа стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - склад № 7, построена в дворното място, който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.503.566.1.12.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 134, т.ІХ, рег.№ 16486, дело 1291 от 02.11.2016 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, „Р.“ООД е продало на Г.В.А., Д.А.Т.-Г., Г.К.Г., Д.С.Д., Д.З.Д., Т.Г.Ч., Г.Т.Ч., Г.И.Д., В.Т.Д., К.П.В.и „Г.С.“ ООД идеални части от дворно място, находящо се в гр.С.З., ул.“****, цялото с площ от 163 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З., със посочени съседи по кадастрална скица, както следва:   на Г.В.А. – 17/163 ид.части; на Д.А.Т.-Г. и Г.К.Г. – 16/163 ид.части; на Д.С.Д. и Д.З.Д. – 25/163 ид.части; на Т.Г.Ч. и Г.Т.Ч. – 17/163 ид.части; на Г.И.Д. и В.Т.Д. – 24/163 ид.части; на К.П.В.– 24/163 ид.части; и на „Г.С.“ ООД – 12/163 ид.части.

От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че дворното място е с площ от 163 кв.м.; заетата площ от основно и допълнително застрояване е общо 119,60 кв.м., а свободната площ от дворното място е 43,40 кв.м.  Към одобрения проект са били предвидени паркоместа прилежащи към 5 бр. апартаменти, 2 бр. ателиета и 1 бр. ОСД - заведение за бърза закуска. Тези паркоместа не са били описани поименно със съответна номерация, съответна площ и кой № паркомясто към кой от апартаментите или другите ОСД принадлежат. Одобреният проект съответства на чл.37, ал.4. т.2 от ЗУТ. По проекта няма обозначени паркоместа, които да са прилежащи към склад № 6 и склад № 7 и да са описани в нотариалния акт между ответниците. Вещото лице посочва, че по проекта няма обозначени паркоместа, които да са обозначени с номера, площ и да се отнасят към конкретни самостоятелни обекти в сградата (жилища или ОСД). По проекта няма  обозначени паркоместа с № и площ, които да са прилежащи към склад № 7, така както са описани в нотариалния акт, обективиращ договора за покупко-продажба между „Р.“ ООД и К.Т.К..

Съгласно заключението на вещото лице, съобразно предвиденото в проекта и реализираните на място паркоместа, паркоместата от нот.акт № 125, д.№ 1285 от 01.11.2016 г. между ответниците, идентифицирани от вещото лице не могат да се ползват самостоятелно и независимо от ползването на останалите предвидени за паркиране площи. До тях може да се стигне след като преминат през местата за останалите 3 бр. паркоместа в прохода на сградата на кота 0,00 м.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Въззивните жалби са редовни и са допустими, т.к. всяка от тях е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като намира за неоснователни изложените в жалбата на въззивника К. оплаквания за недопустимост на решението.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустими искове, а изложените от процесуалния представител на К.К. съображения са относими към материално-правната страна на правния спор.

Разгледано по същество обжалваното решение се преценява  за неправилно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорите следва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Съдът следва да тълкува договора, изхождайки не от буквалния прочит на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл.

При тълкуването на неясни клаузи, следва да се има предвид и да се изследват обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните.

Тълкуването на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 125,, т.ІХ, рег.№ 15407, дело № 1285 от 01.11.2016 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, обуславя извода, че предметът на сделката е един – правото на собственост върху 21/163 идеални части от дворно място, находящо се в гр.С.З., ул.“****, цялото с площ от 163 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З..

В частта, в която в нотариалния акт е записано „…с разпределено право на собственост на : ПАРКОМЯСТО № 1, с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток - паркомясто № 2 и от запад - поземлен имот № 68850.503.441, и ПАРКОМЯСТО № 2 с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток — поземлен имот № 68850.503.437 и от запад — паркомясто № 1, които паркоместа стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - склад № 7, построена в дворното място, който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.503.566.1.12…“ не се касае до различен от предходно посочения предмет, а именно реално обособени части от дворното място, т.к. в такъв случай на практика би бил налице втори договор за покупко-продажба, който съобразно наложилата се в нотариалните производства практика би следвало да бъде оформен в същия нотариален акт, но като отделен раздел, така, както е процедирано при обективиране на сделките с н.а. № 151, т.І, рег.№ 1895, дело № 113 от 21.02.2014 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС и н.а. № 134, т.ІХ, рег.№ 16486, дело 1291 от 02.11.2016 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС.

В тази връзка въззивният съд не споделя изложените от първоинстанционният съд съображения, че страните по сделката не са имали съмнения, че извършват продажба на паркоместата, т.к. са посочили, че разпределят собственост и защото са ги описали като отделни, самостоятелни недвижими имоти, всяко с посочени площ и граници, както и защото са посочили, че продадените паркоместа ставата прилежаща част към собствения на К.К. самостоятелен обект- склад № 7.

Аргумент, че не се касае за продажба на паркоместата като самостоятелни обекти е и обстоятелството, че същите не са индивидуализирани съгласно изискванията на чл.6, ал.1 б.“В“ и чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията.

В случая „разпределянето на правото на собственост“ се отнася до предмета на договора, а именно 21/163 идеални части от дворно място и изразът следва да се тълкува корективно като разпределяне на ползването, доколкото правото на собственост само по себе си не подлежи на разпределяне.

Използваният израз „…които паркоместа стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - склад № 7, построена в дворното място, който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.503.566.1.12…“ следва също да се тълкува корективно, а именно, че продаваемите 21/163 идеални части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З.стават прилежаща част към собствения на К.Т.К. самостоятелен обект в построената в поземления имот жилищна сграда, представляващ склад № 7, който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.503.566.1.12.

 

В обобщение следва да се приеме, че тълкуването на договора налага извода страните да са постигнали съгласие за покупко-продажба на 21/163 идеални части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З.и разпределяне на ползването върху съсобствения имот, съобразно което К.Т.К. ще ползва своята идеална част от имота, ползвайки реалната площ от 20,00 кв.м., съответстваща на ПАРКОМЯСТО № 1, с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток - паркомясто № 2 и от запад - поземлен имот № 68850.503.441, и ПАРКОМЯСТО № 2 с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток — поземлен имот № 68850.503.437 и от запад — паркомясто № 1.

Предвид даденото тълкувание на сключения между въззивниците-ответници договор за покупко-продажба следва да се приеме за неоснователен предявения иск по чл.26, ал.2 пр.І-во от ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба поради липсата на предмет, в частта му, в която се разпределя правото на собственост върху ПАРКОМЯСТО № 1, с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток - паркомясто № 2 и от запад - поземлен имот № 68850.503.441, и ПАРКОМЯСТО № 2 с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток — поземлен имот № 68850.503.437 и от запад — паркомясто № 1, които паркоместа стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - склад № 7, построена в дворното място, който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.503.566.1.12.

В действителност паркоместата, ако не представляват паркинг - гаражи в сгради в режим на етажна собственост, когато са част от постройката и са обособени с инвестиционния проект, не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, който да бъде обект на сделка с вещно-прехвърлителен ефект, но в случая предмет на такава сделка са идеални части от поземления имот.

Неоснователен е и евентуалния иск по чл.26, ал.1 пр.І-во от ЗЗД за нищожност на сделката в посочената част поради противоречието и със закона.

От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че със сключването на договорите, обективирани в н.а. № 151, т.І, рег.№ 1895, дело № 113 от 21.02.2014 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ ** на НК и район на действие при СтРС, „Р.“ ООД е станало едноличен собственик на дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З., а всички ищци са притежавали единствено права на строеж върху имота.

С построяването в дворното място на сградата до степен „груб строеж“ е възникнала етажна собственост, като към 16.07.2015 г. възникването й е било налице, т.к. тогава „Р.“ ООД е продало на Д.А.Т.-Г. и Г.К.Г. самостоятелен обект в сградата, завършен до степен груб строеж, ведно с прилежащите му проценти идеални части от общите части на сградата и с прилежащото  му право на строеж върху дворното място.

Дворното място обаче не е представлявало обща част на етажната собственост, т.к. земята не във всички случаи е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, доколкото собствеността върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и без земята, а само с право на строеж – чл.63, ал.2 от ЗС.

В случая „Р.“ ООД е било единствен собственик на поземления имот, а всички собственици са притежавали само права на строеж върху него, поради което не може да се приеме, че дворното място е станало по силата на закона обща част на построената в него сграда-етажна собственост от момента на изграждането й до степен „груб строеж“.

Аргумент, че дворното място не е представлявало обща част на етажната собственост, т.к. етажните собственици не са притежавали идеални части от правото на собственост върху земята, съставляват и всички сключени на 01.11.2016 г. и 02.11.2016 г. договори за покупко-продажба, по силата на които „Р.“ ООД е продало на К.К. и на всички ищци съответни идеални части от поземления имот с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр.С.З..

Поради това не е съществувала законова забрана при сключването на процесния договор „Р.“ ООД да продаде на К.Т.К. идеални части от дворното място, в което е била построена сградата-етажна собственост, т.к. към 01.11.2016 г. никой от ищците или друг собственик на етаж или част от него не е притежавал и идеална част от правото на собственост върху земята, а единствен собственик на земята е било „Р.“ ООД.

Обстоятелствата дали извършеното с атакуваната сделка разпределение на ползването на дворното място е било съобразено със закона или е било сторено в противоречие с него са ирелевантни за преценката за основателност на предявения иск, т.к. с иска по чл.26, ал.1 пр.І-во от ЗЗД ищците са претендирали прогласяване нищожността на продажбата на паркоместата поради противоречието й със закона, изхождайки от основното разбиране, че с договора за покупко-продажба страните са прехвърлили собствеността върху различни обекти, а именно от една страна 21/163 ид.части от дворното място, и от друга страна – реално обособени части от дворното място, представляващи паркомясто № 1 и паркомясто № 2, а изразът „разпределено право на собственост“ следва да се разбира като продажба на тези реално обособени части.

С оглед даденото от съда тълкувание, че предмет на договора представлява само покупко-продажбата на 21/163 ид.части от дворното място и т.к. пред първоинстанционния съд не е бил предявен за разглеждане иск, с който да се претендира защита на правото на собственост върху обща част на етажната собственост, то без правно значение за основателността на предявения евентуален иск е дали въззивниците са извършили разпределението на ползването на дворното място в нарушение на разпоредбите на ЗС и ЗУТ.

Тъй като предявените при условията на евентуалност установителни искове по чл.26, ал.2 пр.І-во от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.І-во от ЗЗД са преюдициални по отношение на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а въззивният съд ги намира за неоснователни, то като неоснователен следва да се отхвърли и обусловеният от тях иск.

Предвид изложените съображения Старозагорският окръжен съд намира, че оплакванията във въззивните жалби на „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ и на К.Т.К. за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение са основателни, което налага отмяната му и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество.

            Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивниците имат право на разноски за двете съдебни инстанции.

С оглед на представените от К.Т.К. доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 1000 лв. за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция, 50 лв. – платена държавна такса за въззивно обжалване и 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,  то в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2050 лв.

С оглед на представените от „Р.“ ООД /в несъстоятелност/ доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 800 лв. за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция, 50 лв. – платена държавна такса за въззивно обжалване и 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,  то в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1650 лв.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІІ – то и чл.271, ал.2 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                          

                                                        Р Е Ш И:

        

ОТМЕНЯ решение № 412/24.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3238/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Т.Г.Ч., ЕГН – **********, Г.Т.Ч., ЕГН – **********,***, Г.В.А., ЕГН – **********, с адрес: ***, Д.А.Т.-Г., ЕГН – **********, Г.К.Г., ЕГН – **********,***,  Д.З.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, Д.С.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***,  Г.И.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, В.Т.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** и Л.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу „Р.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.“*****, представлявано от законния си представител Л.Ж.Е.-управител, и К.Т.К., ЕГН – **********, с адрес: ***, субективно и евентуално и кумулативно обективно съединени искове по чл.26, ал.2 пр.І-во от ЗЗД и чл.26, ал.1 пр.І-во от ЗЗД, и по чл.124, ал.1 от ГПК, с които се претендира обявяване нищожността поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 125, т.ІХ, рег.№ 16407, дело № 1285/2016 г. на Нотариус с рег. № ** на НК и район на действие при СтРС, вписан в Служба по вписванията – С.З.с вх.рег.№ 12672/01.1.2016 г., акт№ 56, т.ХХХІІІ, дело № 6873/01.11.2016 г., в частта му, в която се прехвърля собствеността върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2 и в частта, в която паркоместата се придават като прилежащи части към самостоятелен обект – склад № 7, и признаване за установено по отношение на К.Т.К., ЕГН – **********, с адрес: ***, че не е собственик на описаните в същия нотариален акт  паркомясто № 1 и паркомясто № 2 нито като самостоятелни обекти на правото на собственост, нито като прилежащи части към собствения му склад № 7.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.Г.Ч., ЕГН – **********, Г.Т.Ч., ЕГН – **********,***, Г.В.А., ЕГН – **********, с адрес: ***, Д.А.Т.-Г., ЕГН – **********, Г.К.Г., ЕГН – **********,***,  Д.З.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, Д.С.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***,  Г.И.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, В.Т.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** и Л.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплатят на „Р.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.“*****, представлявано от законния си представител Л.Ж.Е.-управител сумата от 1650 лв./хиляда шестстотин и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред първата и въззивната съдебни инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.Г.Ч., ЕГН – **********, Г.Т.Ч., ЕГН – **********,***, Г.В.А., ЕГН – **********, с адрес: ***, Д.А.Т.-Г., ЕГН – **********, Г.К.Г., ЕГН – **********,***,  Д.З.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, Д.С.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***,  Г.И.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, В.Т.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** и Л.К.Т., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплатят на К.Т.К., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 2050 лв./две хиляди и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред първата и въззивната съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                          2.