Р Е
Ш Е Н И Е № 862
гр. Пловдив, 13.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Радка Цекова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6060 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.108 ЗС от
Н.Ж.Т. и С.М.С. срещу Д.С.Г. и Л.С.Г. за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици, всеки един от тях на ¼ идеална
част от следните недвижими имоти, а именно: сграда с идентификатор №********със
застроена площ от 40 кв.м., сграда с идентификатор № ********със застроена площ
от 161 кв.м., с правото на строеж за първия ищец, а за втората ищца и 100/1650
идеални части от поземлен имот с идентификатор № ********по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Пловдив, находящ се в гр. ********, с площ от
1677 кв.м., с номер от предходен план – ********, както и за осъждане на
ответниците да предадат владението на процесните недвижими имоти на ищците.
Ищците
твърдят, че по силата на договор за дарение, оформен с нотариален акт
№***************на нотариус при ПРС, ищецът Т. и ответникът Г. придобили при
равни квоти 200/1650 идеални части от процесния поземлен имот, ведно с ¼
идеална част от построената в имота едноетажна сграда (№ 1 в скицата на СГКК).
Поддържат, че впоследствие в периода 1992-1993 г. ищецът Т. (към онзи момент в
граждански брак с ищцата С.) и ответникът (преди сключването на граждански брак
с ответницата) построили без съответните строителни книжа процесните сгради (№2
и №3 от скицата), на място на съществувалата стопанска постройка. По-късно с
договор за продажба, сключен с НА №***************ищецът (в брак с ищцата) и
ответникът (преди брака) придобили при равни квоти още 300/1650 идеални части
от поземления имот, ведно с цялата северна част от едноетажната жилищна сграда
със самостоятелен вход (№1 от скицата), състояща се от три стаи, кухня и антре.
Последвала друга правна сделка – покупко-продажба по НА №***************, с
който ищците продали на ответниците своята ½ идеална част от поземления
имот, а след това, на 29.12.2002 г., с договор за дарение, оформен в НА
№***************, ищецът Т. дарил на ******си
М. и Г. Т., при равни квоти, 100/1650 идеални части от имота, без
построените в него сгради. Ищците намират, че в резултат на извършеното
строителство на сградите № 2 и № 3, както и след извършените прехвърляния с
описаните нотариални актове, са станали собственици на общо ½ идеална
част от сграда № 2 и сграда № 3, при равни квоти, ведно с правото на строеж
върху тях, а ответникът Г. – на другите ½ идеални части от сгради №2 и
№3, както и на сграда № 1 в режим на СИО с ответницата Г., както и 400/1650
идеални части от земята, част от които – 150/1650 идеални части в режим на СИО.
По-късно, с дарение по НА № ****************** Г. и М. Т. прехвърлили на *****
си – ищцата С., своите 100/1650 идеални части от поземления имот и 100/1650
идеални части от сградите №1, №2, № 3 и № 4, като последната сграда към момента
не съществувала. Междувременно ответниците придобили от останалите
съсобственици с две правни сделки (продажби от 2003 г. и 2005 г.) още 300/1650
идеални части по първия договор и 850/1650 идеални части по втория договор. Така,
притежаваните от ответниците права представлявали 1550/1650 идеални части от
поземления имот. Ищците твърдят, че считано от 2011 г. ответниците не ги
допускали до съсобствения недвижим имот, поради което предявяват настоящия
ревандикационен иск.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Д.С.Г. и
Л.С.Г., чрез адв. Г.Б., със становище за неоснователност на иска. Поддържат, че
сградите в имота били построени изцяло с техни средства, като след
построяването им установили изключителна фактическа власт върху тях и върху
дворното място с намерение да ги своят. Намират, че с изтичането на давностния
срок от 10 години, считано от 1993 г. за сградите и от 1997 г. за дворното
място, придобили притежаваните от ищците идеални части от съсобствените имоти.
Поддържат, че извършените след това правни сделки от ищците не са произвели
вещноправен ефект, както и не са прекъснали владението им. Молят за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Oт
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***************** се установява,
че Н. Ж. Т. и Д.С.Г. са придобили по дарение при равни квоти следния недвижим
имот: 200/1650 идеални части от поземлен имот с планоснимачен № *** по плана на
*********на гр. Пловдив (процесния имот), ведно с ¼ идеална част от
построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*********Н.Т. и Д.Г. са
придобили при равни квоти 300/1650 идеални части от процесния поземлен имот,
ведно с цялата северна част от едноетажната жилищна сграда със самостоятелен
вход, построена в имота.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*********, вписан в СВ –
Пловдив под акт №*********ищците Т. продават на двамата ответници придобитите с договора за покупко-продажба от
1997 г. идеални части от парцела, както и от построената жилищна сграда.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**************, вписан в СВ –
Пловдив под акт №************** ищецът Т. дарява на ******си М. Н. Т. и Г. Н.
Т., при равни квоти, 100/1650 идеални части от процесното дворно място, като в
договора изрично е посочено, че предмет на дарението не са построените в имота сгради.
С
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №**********,
вписан в СВ – Пловдив, под акт №********** ответниците Г. 300/1650 идеални
части от процесния имот, ведно с
300/1650 идеални части от подобренията
в имота, а с НА №**********, вписан в СВ – Пловдив под акт №**********са
придобили още 850/1650 идеални части от процесния имот, ведно с 850/1650 идеални части от всички подобрения в имота.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**********, вписан в СВ – Пловдив
под акт №**********ищцата С.М.С. е придобила по дарение от ******си 100/1650
идеални части от процесния поземлен имот, ведно със същите идеални части от
всички построени в парцела сгради.
Видно
от решение от 22.11.2002 г., постановено по гр.д. № 731 по описа за 2002 г.
сключеният граждански брал през **** г. между ищците Т. и С. е прекратен поради
дълбокото му и непоправимо разстройство.
С
искова молба от 10.04.2012 г. ищецът Т. е предявил иск за делба на процесните
имоти срещу двамата ответници, но с определение от 26.11.2013 г. производството
по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неотстраняване в
срок на нередовностите на исковата молба.
Видно
от удостоверение за наследници № ****/28.06.2012 г. С. П. Й. (праводателят на
първия ищец и първия ответник по договора за дарение от 1992 г.) е починал на
********.
От
констативни актове №75, № 76 и № 77 от 11.12.2002 г., издадени по реда на
чл.238, ал.2 ЗУТ, се установява, че построените в процесния поземлен имот
сгради не разполагат с необходимите строителни книжа, за което са съставени
актове за установяване на административно нарушение по чл.36 ЗАНН и наказателни
постановления за ангажиране на административната отговорност на първия
ответник.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетеля В. Д. Д. се установява, че в периода 1992-1993 г. свидетелят е бил
ангажиран от първия ищец в построяването на двете процесни сгради в имота, като
едната сграда била хале, в което щели да се произвеждат огледала, а другата
сграда била малка къщичка за С., който щял да живее в нея. Изяснява, че през
1993 г. е построил с още четири-пет човека сградата до груб строеж, след което
ищецът Т. му казал, че той ще си постави дограма и ще довърши. Посочва, че
парите за построяването на сградите му ги давал Т., без да знае от къде идвали
парите; Г. никога не му плащал. Докато е бил на строежа отношенията между Н. и
Д. били добри. След завършване на строителните работи не е ходил повече в
имота. Не знае кой е собственик на сградите и дали Д. е имал права върху тях.
На
ищеца е разпитан и свидетелят Л. Ж. Щ., от чиито показания се установява, че
последният е работил като „******”, правил е рамки за огледала от 1997-1998 г.,
като работил до 2007 г., без сключен трудов договор. Посочва, че последните две
години, след като е напуснал Н. не са се правили огледала, но не може да каже
точната година, в която това се е случило. Знае в имота да се осъществявала
търговия с ****, за което дори е помагал, но тя се е водела от втората
ответница Л.Г.. Изяснява, че когато е започнала търговията с **** в имота вече
не се произвеждали огледала, но не знае точната година. Посочва, че когато
приключило производството на огледала, Н. напуснал имота.
Разпитана
е и свидетелката Т. К. З., която заявява, че е работила при Т., който имал
фирма за огледала, през 2004 г. – 2005 г. Посочва, че през 2002-2003 г. бил
започнат строеж от Н., били правени ремонти. Поддържа, че когато е работила във
фирмата за огледала, имало един бай С., който живеел в имота и който посрещал
работниците. Н.Т. плащал възнагражденията. Последно е ходила в имота преди 15
години, като работа започнала 2004 г. Н. не работил в имота от около 15-17
години. ***** и ***** и също работили при Н., но без трудови договори.
Ангажирани
са и гласни доказателствени средства от ответниците. От показанията на
свидетеля Ц. Н. Б., който в съседство с процесния имот имал цех за производство
на апликации на мебели, се установява, че познавал Д.Г. още от 1990 г.
Изяснява, че Д. и Н. имали общ бизнес, но се разделили през 1997-2000 г.
някъде, понеже Н. имал проблеми с алкохола. В обекта имало постройки, които
били започнати от двамата до етап груб строеж, но в последствие Д. довършил
всичко. Обектът бил предназначен за производство на пластмаси и огледала. Били
направени преустройства след 2000 г., като към онзи момент Н. не се появявал в
имота, само минавал от там да иска дребни суми пари. В периода 1998-2000 г. Н.
приключил своята дейност. Сградата № 2 на скицата била стара, от преди, а
сграда № 1 Д. и Л. я били направили и модернизирали около 2000 г.
От
показанията на свидетеля Д. Д. Д. се установява, че познава Д. и Н.. Неговият
**** бил колега с Н. от ****, като последният дължал на **** му 7000 марки.
През 2000 г. свидетелят потърсил Н., за да върне парите на **** му, като
няколко пъти в ****** работилница, където му казали, че Н. бил бивш съдружник
на Д.Г., като последният му уредил среща с Н.. Било месец март-април 2000 г.,
когато свидетелят се срещнал с Н. в имота, който бил вече ******, и поискал от
него да върне парите. Н. обаче не разполагал с парични средства и помолил Д. да
му помогне, като в замяна щял да се откаже от имотните си претенции. В крайна
сметка Д. поел задължението да заплаща задължението на Н., като последният
казал на Д., че след като бъде уреден този дълг, той няма да има имотни
претенции.
Разпитан
е и свидетелят И. Г. Р., който познавал Д.Г. от 1997 г., работел в съседство с
фирмата му на ул. „****”, бил ****, шефовете му били Ц. Б. и В. А.. Изяснява,
че от 1997 г. Д. и ***** му Л. се занимавали с ****, не знае преди това да са
осъществявали друга дейност. Знае, че Н. и Д. били съдружници, виждал е Н. да
идва периодично в имота, на 2-3 месеца.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Ищците
претендират да са собственици на общо ½ идеални части от процесните
сгради № 2 и № 3 въз основа на това, че по време на сключения между тях
граждански брак, сградите били построени от тях и от първия ответник Д.Г.. Не е
спорно по делото, че посочените сгради са изградени в периода 1992-1993 г. от
първия ищец и първия ответник. За това обстоятелство се съди от показанията на
разпитаните свидетели и на двете страни. Така, свидетелят В. Д. изяснява, че
сградите в имота били построени до 1993 г. до степен груб строеж, който факт се
потвърждава и от показанията на свидетеля Б. Последният заявява, че Н. и Д.
заедно започнали сградите и ги изградили заедно до етап груб строеж, след което
Д. ги довършил. Не се спори и че за сградите не са издадени към момента на
построяването им строителни разрешения, което обстоятелство се установява от
представените констативни актове и актове за установяване на административни
нарушения във връзка със законността на сградите в имота. Установява се, че към
момента на изграждането на сградите ищецът Т. и първият ответник са били
собственици на 200/1650 идеални части от поземления имот, при равни квоти, по
100/1650 идеални части за всеки от тях. По отношение на притежаваните от ищеца
идеални части от парцела, последните са негова еднолична собственост, а не СИО,
макар и придобити по време на брака, доколкото същите са прибодити по дарение с
НА от **** г.
Съгласно разпоредбата на чл.92
ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. Няма пречка собственикът на земята да
отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката – чл.63 ЗС. С учредяването на право на строеж
всъщност се оборва презумпцията на чл.92 ЗС. В случаите, в които се построява
сграда върху имот, който не е изключителна собственост на построилия сградата,
ако не е учредено право на строеж по отношение на това лице, по силата на чл.92
ЗС собствениците на земята стават и собствениците на изградените в нея
постройки по приращение. В посочения смисъл – решение № 252/14.10.2013 г.,
постановено по гр.д. № 2296 по описа за 2013 г. на ВКС, I г.о.
В настоящия случай, ищецът Т. и
ответникът Г. са изградили сгради в имот, който не е изключителна тяхна съсобственост.
Към момента на построяването на сградите, собственици на земята са били и
други, трети лица, които по силата на приращението са придобили идеални части
от сградите, съответни на притежавани от тях идеални части от земята. По делото
не се установи да е била оборена презумпцията на чл.92 ЗС, не се установи да е
учредено право на строеж на страните за изграждане на сгради в имота, от
останалите съсобственици. Затова към момента на построяването на сградите
ищецът Т. е придобил по приращение 100/1650 идеални части от тях. Доколкото
обаче изграждането на сградите, които сами по себе си представляват
самостоятелни постройки, е станало по време на сключения с ищцата граждански
брак (сключен **** г., и прекратен **** г. – видно от решение от 22.11.2002 г. по
гр.д. № 731/2002 г. на ПРС), последната е придобила собственост върху тях в
режим на СИО. Съдебната практика е възприела разбирането, че при построяване на
сграда, която има самостоятелно предназначение, а не е допълваща постройка,
върху поземлен имот, който е индивидуална собственост на съпруга, след като
строежът е извършен по време на сключения между съпрузите граждански брак,
сградата е станала съпружеска имуществена общност - т.4 от ППВС № 5/31.10.1972
г. Това разрешение намира приложение и в случаите, когато единият съпруг е бил
собственик на идеална част от поземления имот, в който е била построена сграда
по време на брака между съпрузите. Построеното в съсобствения имот става
съсобствено между собствениците на терена, като частта от него, съответстваща
на правата на единия собственик, който е бил в брак по време на строителството,
става съпружеска имуществена общност – така решение №191/18.12.2015 г.,
постановено по гр.д. № 1345 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о.
В последствие, ответниците, с
договори за покупко-продажба от 2003 г. и 2005 г. са придобили общо 1150/1650
идеални части от земята, ведно със
същите идеални части от всички подобрения и приращения в поземления имот. А с
договор за продажба от 2002 г. ищците им прехвърлят придобитите през 1997 г. от
тях 300/1650 идеални части от парцела. По този начин, прибодивайки идеални
части от земята, ответниците са станали по приращение и собственици на същите
идеални части от изградите в имота сгради. Съдебната практика е последователна,
че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите
върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката,
запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е
изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по
чл.92 ЗС. Щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи, които се
намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира на мястото:
сградата, посажденията, оградата и др. Така – решение № 19/28.03.2016 г.,
постановено по гр.д. № 1600 по описа за 2015 г. на ВКС, решение №529/09.07.2010
г., постановено по гр.д. №1129 по описа за 2009 г. на ВКС, I г.о., решение №
120/22.10.2014 г., постановено по гр.д. № 2928 по описа за 2014 г. на ВКС, II
г.о., решение №96/01.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1116 по описа за 2015
г. на ВКС, II г.о. и др.
Затова с оглед гореизложеното,
ищците са станали собственици на процесните сгради № 2 и № 3, но не в
претендираните от тях идеални части – по ¼ идеална част за всеки, а до размера
на общо 100/1650 идеални части, за всеки по 50/1650 идеални части. Доколкото по
делото не се доказа да е било учредено право на строеж по отношение на
процесните сгради от всички останали собственици на земята, ищците по
приращение са станали собственици на сградите в обема на идеалните части, които
притежават от земята.
Следва да се отбележи, че ищцата
не е станала собственик на сградите въз основа на договор за дарение,
обективиран в НА №**********, вписан в СВ – Пловдив под акт № **********, по силата
на който е придобила от ******си 100/1650 идеални части от парцела, ведно със
същия размер идеални части от сградите в него. От своя страна, при
прехвърлянето през 2014 г., праводателите на ищцата са се легимирали с
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 29.12.2002 г., по силата на който
ищецът Т. е дарил ****** си с 100/1650 идеални части от поземления имот, но без построените в него сгради.
Доколкото при прехвърлянето на имота през 2002 г., с договора изрично са
изключени като обект на прехвърлянето сградите в парцела, то праводателките на
ищцата не са прибодили идеални части от тях. Затова и те не са могли да
прехвърлят същите на ищцата С., доколкото и никой не може да прехвърли повече
права, отколкото самият той притежава. Именно поради това, не може да се
приеме, че ищцата е придобила въз основа на договора за дарение от 2014 г.
идеални части от сградите. Същата обаче е придобила 100/1650 идеални части от
парцела.
От своя страна, ответниците
противопоставят на ищците права, като възразяват да са придобили по давност
идеалните части на ищците от поземления имот и сградите в него. Придобиването
на един недвижим имот по давност е оригинерно придобивно основание, което
предполага осъществяване на фактическа власт върху имота в определен от закона срок,
с намерението да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният
(corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването
на фактическа власт върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи
дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В
случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на
собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Настоящият случай не е такъв. От събраните по
делото гласни доказателствени средства, при разпита на свидетелите и на двете
страни, се установява, че първият ищец и първият ответник заедно са построили
процесните сгради № 2 и № 3 с цел упражняване на общата им търговска дейност по
производство на огледала (показанията на свидетелите Б и Д.). По този начин,
всеки един от съсобствениците е упражнявал фактическа власт върху имота за себе
си по отношение на неговата идеална част, респективно е бил държател на
идеалната част на другия.
По принцип упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало. Затова и в
случая, след като основанието, на което ответникът е придобил фактическата
власт върху вещта, признава права и на ищците, то той е бил държател на
идеалните части от сградите, притежавани от ищците и презумпцията по чл.69 ЗС
се счита за оборена. Няма пречка да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и същият да започне да владее идеалната част на другия
съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези
случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се
размества. Ответникът следва да докаже, че е извършил т.нар. преобръщане на
владението (interversio
possessionis), като е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
собственици и е започнал да ги държи за себе си с намерението да ги свои, като
тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването на частите на останалите и промяната на намерението трябва да се
манифестира пред останалите съсобственици чрез действия, отблъскващи владението
и установяващи своене. Така – ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Едва тогава
упражняваното от ответниците владение би било несъмнено, ясно изразено и не будещо съмнение за отричане на
чуждата власт по отношение на вещта и недопускане на чужди действия.
В тежест на ответниците (както
им е указано и с доклада по делото) е да установят преобразуването на държането
във владение и манифестирането на това състояние пред съсобствениците. От
ангажираните по делото доказателства обаче това не се установи по категоричен
начин. Установи се, че ответниците в периода 1999 – 2000 г. са започнали да
осъществяват в процесния имот дейност, свързана с продажба на яйца, като за
целта са модернизирали сграда № 1 в имота (която не е сред процесните), че към
този момент вече дейността по производство на огледала от общата търговска
дейност на Т. и Г. е преустановена, че първият ответникът е поел ангажимент са
погаси задължения на ищеца. Тези обстоятелства обаче не водят до извода за
промяна на намерението на ответниците и преобръщането на държането във
владение. Ответниците са продължили да упражняват фактическа власт върху
притежаваните от ищците идеални части от имотите, но те не са ги владели, а са
ги държали. В този случай, презумпцията по чл.69 ЗС е оборена. Обстоятелството,
че ищците не са упражнявали фактически власт по отношение на имота, не изключва
тяхното правото на собственост. Фактът, че в периода от 2000 г. в имота било
преустановено производството на огледала, което било и общата дейност на Т. и
Г., не води до извода за манифестиране на промяна в намерението на ответниците
за своене на сградите и парцела. Владението на ответниците не е било несъмнено
и затова същите не са придобили по давност идеалните части от имотите,
притежавани от ищците, а направеното възражение за придобиване по давност е
неоснователно.
Предвид изложените съображения,
предявеният иск по чл.108 ЗС следва да бъде уважен до размера на притежаваните
от ищците за всеки от тях по 50/1650 идеални части от сграда с идентификатор №
******** със застроена площ от 40 кв.м., с предназначение: промишлена сграда, и
сграда с идентификатор № ********** със застроена площ от 161 кв.м. с
предназначение: промишлена сграда, като за ищеца Т. на основание приращение, а
за ищцата С., придобити в режим на СИО, като изградени по време на сключения с
Т. граждански грак. Искът следва да се отхвърли до размер на ¼ идеална
част за всеки от ищците, като еквивалентът на тази идеална част, изчислен със
знаменател ****, е 412,50/1650 идеални части. Следва да бъде призната ищцата С.
за собственик на 100/1650 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
**********, с площ от 1677 кв.м., находящ се в гр.********, на основание договор
за дарение.
По делото е безспорно
обстоятелството, че ответниците осъществяват фактическа власт по отношение на
целия имот, поради което последните следва да бъдат осъдени за предадат
владение на ищците по отношение на процесните имоти.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има всяка една от
страните по делото. На основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от
иска ищците имат право на разноски в размер на 1510 лв., в които се включват
описаните от ищците разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Ответниците имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на
основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 1054 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.С.Г., ЕГН: ********** и Л.С.Г., ЕГН: **********,***, че Н.Ж.Т., ЕГН:
**********, адрес: *** е собственик по
приращение на 50/1650 идеални
части от сграда с идентификатор №
********със застроена площ от 40 кв.м., с предназначение: промишлена сграда
и сграда с идентификатор № **********със застроена площ от 161 кв.м.
с предназначение: промишлена сграда, построени в поземлен имот с идентификатор
№ ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив,
одобрени със Заповед № **********, находящ се в гр.********, с площ от 1677
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер от предходен план:
***, квартал: **, парцел: *** – ***, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори **********, **********, **********,
**********, ********** и **********, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до претендираните ¼ идеални части от собствеността на
сградите, чийто еквивалент възлиза на 412,50/1650 идеални части.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.С.Г., ЕГН: ********** и Л.С.Г., ЕГН: **********,***, че
С.М.С., ЕГН: **********, адрес: ***, е
собственик на основание договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт №********** на нотариус *** ******, вписан в СВ Пловдив под акт
№*** ******., на 100/1650 идеални части
от поземлен имот с идентификатор №
******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед № **********, находящ се в гр. ********, с площ от 1677
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер от предходен план:
***, квартал: **, парцел: *** – ***,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори **********, **********,
**********, **********, ********** и **********, както и на 50/1650 идеални части
от построените в имота сграда с
идентификатор № ********със застроена площ от 40 кв.м., с предназначение:
промишлена сграда и сграда с
идентификатор № **********със
застроена площ от 161 кв.м. с предназначение: промишлена сграда, придобити в режим на СИО като построени по
време на сключения с Н.Ж.Т., ЕГН: ********** граждански брак, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендираните ¼ идеални части от собствеността на сградите, чийто еквивалент възлиза на 412,50/1650 идеални части.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН:
********** и Л.С.Г., ЕГН: ********** да предадат владението на Н.Ж.Т., ЕГН:
**********, адрес: *** върху 50/1650
идеални части от сграда с идентификатор
№ ********със застроена площ от 40 кв.м., с предназначение: промишлена
сграда и сграда с идентификатор № **********със застроена площ от 161 кв.м.
с предназначение: промишлена сграда, построени в поземлен имот с идентификатор
№ ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив,
одобрени със Заповед № **********, находящ се в гр.********.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН:
********** и Л.С.Г., ЕГН: ********** да предадат владението на С.М.С., ЕГН:
**********, адрес: *** върху 50/1650
идеални части от сграда с идентификатор
№ ********със застроена площ от 40 кв.м., с предназначение: промишлена
сграда и сграда с идентификатор № №
**********със застроена площ от 161 кв.м. с предназначение: промишлена
сграда, както и на 100/1650 идеални
части от поземлен имот с
идентификатор № ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пловдив, одобрени със Заповед № **********, находящ се в гр.********.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН:
********** и Л.С.Г., ЕГН: ********** да заплатят на Н.Ж.Т., ЕГН: ********** и
С.М.С., ЕГН: ********** сумата от 1510
лв. (хиляда петстотин и десет лева) – разноски в първоистанционното
производство съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Ж.Т., ЕГН:
********** и С.М.С., ЕГН: ********** да заплатят на Д.С.Г., ЕГН: ********** и
Л.С.Г., ЕГН: ********** сумата от 1054
лв. (хиляда петдесет и четири лева) – разноски в първоинстанционното
производство съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК