Р Е Ш Е Н И Е
№ 260167 гр.
Пазарджик, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на четиринадесети април
през две двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Ана Ненчева
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В
гр. д. № 234 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение
на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№2909 по описа на съда за 2019
година е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Т.А.К. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к. „М. 4“, бизнес парк „С.“,
сграда 6, сумата от 43лв. – цена на мобилни услуги, предоставени за периода
01.05.2016г. – 31.08.2016г. в изпълнение на договор за мобилни услуги от
03.08.2013г., изменен с допълнително споразумение от 11.07.2015г. със срок на действие до
11.07.2017г. за мобилен номер 0894/275738
и договор за мобилни услуги от 03.09.2014г. със срок на действие до
03.09.2016г. за мобилен номер 0893/489959, ведно със законната лихва за забава
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 09.08.2018г. до плащането, за
което вземане е издадена заповед №1792/13.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №3281/2018г. по описа на РС-Пазарджик,
като е отхвърлен иска за разликата над 43лв. – цена на мобилни услуги, до
предявения размер от 349.52лв.
Обезсилена е
на основание чл.415, ал.5 ГПК заповед №1792 от 13.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3281/2018г. по описа на
РС-Пазарджик за разликата над 349,52лв. до 966,60лв. - цена на
далекосъобщителни услуги, както и за сумата от 183,38лв. – лихва за забава за
периода 17.09.2016г. – 31.07.2018г.
Осъден е Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на
ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к. „М.
4“, бизнес парк „С.“, сграда 6, на основание чл.91, ал.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ, сумата от 49.59лв. – неустойка по чл.1, ал.3 от договор за лизинг, сключен
на 03.09.2014г.
Осъден е Т.А.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.С., ж.к. „М. 4“, бизнес парк „С.“, сграда 6, на
основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ, сумата от 510.59лв. -
лизингови вноски по договор за лизинг от 11.07.2015г., дължими за периода от м.
септември 2016г. до м. юни 2017г. вкл., като е отхвърлен иска за разликата над 510.59лв. до
предявения размер от 567.49лв.
Присъдени са разноски.
С решение от 23.02.2021 година е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението относно осъдителната част за дължимо
плащане за мобилни услуги , като ответникът е осъден да заплати 46 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Т.Б.“
ЕАД само в частта , с която е отхвърлен иск за неплатени далекосъобщителни
услуги или за сумата 306,52 лева.
Считат решението в тази част за неправилно и
незаконосъобразно и молят да бъде отменено и предявения иск – уважен.
Съдът , позовавайки се на заключението на експерта ,
приел, че са дължими за мобилни услуги по двата договора 43/46 / лева.
Не ставало ясно от мотивите на съдебното решение,
които съдът бил длъжен да изложи , как е достигнал до този извод.Тъй като съдът
не изложил мотиви ,според
жалбоподателят, то било налице основание за отмяната на решението като
неправилно.
Дори да се приеме, че констатацията на
първостепенния съд е въз основа на представеното по делото заключение на СИЕ,
то било налице нарушение на чл. 10 във вр. с чл. 12 от ГПК. За
да отхвърли иска , съдът се позовал само на заключението на експерта , като не
осъдил останалите събрани по делото доказателства. Само по себе си това
обстоятелство представлявало процесуален пропуск и достатъчно основание за
отмяна на атакуваното решение.
Във фактурите ,на които страната се позовава били
начислени три броя лизингови вноски за всяко от предоствените устройства в общ
размер на 303.54 лв./Збр. х 49.59лв., и Збр. х 51.59лв. всяка/, които обаче
следва да се разглеждат като част от установителната претенция, тъй като
представляват „услуги по договор за лизинг". Съгласно процесиите лизингови
договори, мобилният оператор е поел задължението да предостави на абоната за
временно и възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy S5 White срещу заплащане от страна на ответника на 23 месечни лизингови вноски по
25.59лв. всяка, както и мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy S6 32GB Gold срещу заплащане от страна на ответника на 23 месечни лизингови вноски по
51.59лв. всяка, които вноски са дължими в сроковете и при условията, уговорени
в договора за мобилния абонамент, във връзка с който е сключен договора за
лизинг между същите страни от същата дата. Така, падежът на лизинговите вноски
е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. За
отчетния период на потребление от 01.05.2016г. до 31.08.2016г., са фактурирани
съответните лизингови вноски, съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен
към абонамента за мобилен номер 0893/489959 и мобилен номер 0894/275738
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б." ЕАД". Т.е съгласно ОУ на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б." ЕАД, дължимите месечни
лизингови вноски се фактурират съгласно и ведно с начина на заплащане и на
задълженията на абоната по сключените процесиите договори за мобилни услуги.
Ответникът се е задължил да заплаща за ползването на
процесиите устройства лизинговата цена по инкорпориран в договора погасителен
план, а при желание да придобие собствеността върху предоставеното мобилно
устройство, тя е могла да подпише договор за изкупуване на устройството с
Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг,
след като заплати допълнителна сума в размер на съответно 49.59лв. и 51.59лв.
Всъщност – атакувайки решението в частта , с която
съдът е отхвърли иска за заплащане на
предоставени мобилни услуги, жалбоподателят излага доводи за дължимост на
неизплатени лизингови вноски на получени от ответника мобилни устройства ,
опитвайки се да подведе и това задължение под „задължение за заплащане на
мобилни услуги“.
Всъщност на практика жалбоподателят не оспорва ,че
цената на незаплатените предоставени
мобилни услуги е 46 лева ,но мотивира дължимостта на незаплатените лизингови
вноски , включени във фактурите.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и
предявеният иск – уважен изцяло.
В срок е постъпил писмен отговор. Ответникът счита ,че
решението е правилно. Заключението на експерта е прието по делото без оспорване
от страна на ищеца. Счита още, че няма основание за обсъждане дължимостта на
лизинговите вноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,взе предвид
следното:
В исковата си молба „Т.Б.“ ЕАД против Т.К. твърди,че поискал издаване на заповед за изпълнение за
смата 966,60 – незаплатени далекосъобщителни услуги.
Тъй като връчването на заповедта на длъжника било по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК в срок
предявява иска , като го съединява с осъдителен за сумата 617,08 лева –
неизплатени лизингови вноски.
Ищецът твърди ,че с ответника е сключен ддоговор за
мобилни услуги с дата 3.08.2013 година.Било сключено и допълнително
споразумение от 11.07.2015 година.На същата дата бил сключен и договор за
ризинг при определени условия.
Като лоялен абонат
при преференциални условия
ответникът взел и втори абонаментен план,като сключил договор за мобилни услуги
и договор за лизинг на 3.09.2014 година.
Ответникът ползвал мобилни услуги , като за периода от
1.05.2016 до 31.08.2016 година ищецът издал два броя фактури: за 349,52лв. съгласно фактура
№**********/01.06.2016г. със срок на плащане 16.06.2016г., фактура
№**********/01.07.2016г. със срок на плащане 16.07.2016г. и кредитно известие
№**********/01.08.2016г. Всяка фактура включва месечен абонамент и дължима
лизингова вноска за двата мобилни номера.
За двата
месеца – май и юни 2016 година абоната
не изплатил мобилни услуги на обща стойност 258,28 лева.След извършена корекция
по дълга сумата възлизала на 349,52 лева.
Издадена
била и фактура , в която се включвали оставащите незаплатени лизингови вноски и
цената на незаплатените мобилни услуги в размер на 349,52 лева.
Останалите
доводи в исковата молба ,касаят суми дължими по договорите за лизинг след
прекратяване на договора и настъпила предсрочна изискуемост , които претенции
са извън предмета на въззивното производство , съдът не ги обсъжда.
Предявен е
установителен иск за сумата 349,,52 рева
, представляваща според ищеца незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода май-август 2016 година, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението.Предявен е и осъдителен иск за
неизплатените лизингови вноски ,станали предсрочно изискуеми до края на
лизинговите договори.
Представени
са писмени доказателства в подкрепа на твърденията за наличие на облигационни
отношения между страните и условията им.
При
условията на чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител.
Особеният
представител в писмения си отговор е оспорил наличието на валидни облигационни
правоотношения между страните и реално изпълнение на задълженията по договорите
от страна на ищеца.
Оспорени са
писмените доказателства , настъпването на предсрочна изискуемост , като е
направено и общо позоваване на
неравноправни клаузи.
Направено е
възражение за погасителна давност , както и немотивирано такова за
недопустимост на осъдителната претенция ,като последните не са предмет на
обсъждане от въззивния съд.
Съдът много
точно е разпределил доказателствената тежест и ищецът по повод оспорванията е
поискал назначаване на съдено-техническа експертиза. Поради направеното
оспорване на писмени доказателства в първото съдебно заседание , съдът е дал
изрични указания на ищеца и са представени оригиналите на сключените договори.
Съдът е
открил производство по оспорване на четирите договора , на които ищецът се
позовава и допуснал съдебно- техническа
, съдебно- икономическа и почеркова експретиза.
Въззивният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Прието е заключение
на експерт – графолог , според което изписването на имената и полагането на
подписите под оспорените документи е направено от ответника , тоест оспорването
не е доказано.
Без
възражения от страните е прието и заключението на експерта К. , от което може
да се направи извод, че ищецът е бил изправна страна при предоставяне на
мобилни услуги.
Заключението
на експерта Црънчев по поставената задача за счетводната експертиза също не е
оспорено, а и то съвпада с твърденията на ищеца , за начина на формиране на
претендираните суми , предмет на въззивното производство.
В
производство по частно гражданско дело 3281/2018 година на РС Пазарджик по
заявлениие на ищеца по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение
за сума 966,60 лева – за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 1.05.206 година – 31.08.2016 година ,лихва за забава за определен
период , законната лихва върху главницата и разноски.
В
обстоятелствата към заявлението ищецът отново е изложил доводи,че се касае за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,като дори са изложени
обстоятелства , че задълженията произтичат само от договор за мобилни услуги от
3.08.2013 година. На практика заявлението не е относимо към задължения по другия договор от 3.09.2017 година и не са
изложени никакви обстоятелства относно
договори за лизинг и неизплатени лизингови вноски.
Именно
отчитайки връзката между заповедното и изпълнителното производство
първоинстанционният съд напълно правилно е приел,че претенцията за незаплатени
мобилни услуги е основателна в размера становен от експерта и е присъдил този
размер – 46 лева /след поправка на очевидната фактическа грешка/.
Действително
,съдът е изложил мотиви само за основания за обезсилване заповедта за
изпълненение над претендирания размер от 349,52лева , като не е мотивирал
отхвърлителния си диспозитив над размера от 46 лева , въпреки, че становището
му се съдържа имплицитно в приетата фактическа обстановка. Това не води до
порок обосноваващ невалидност или недопустимост на решението, още по-малко пък
може на това основание само то да бъде отменено в тази част.
Този начин
на произнасяне на първоинстанционния съд се дължи във висока степен на
неточното и неясно процесуално поведение на ищеца ,респективно заявителя.
Безспорно е
,че исковото производство е продължение на заповедното такова.
В исковото
производство ищецът може да претендира установяване на вземането си ,такова
,каквото го е заявил в заповедното производство.ледва да е налице идентичност
между заявената претенция в заповедното производство и тази – в исковото производство.
Именно поради това е въведено и
изискването заявлението да отговора на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 от ГПК.
В конкретния
случай заявената претенция в исковата молба и тази в исковото производство се
различават.Действително е възможно иска за установяване съществуването на
вземането да се предяви в по-малък размер , кото е и сторено,но той следва да
бъде за вземане на същото основание ,като заявеното в заповедното производство.
Както вече
беше посочено в заповедното производство ищецът е основал претенцията си само
за неизпълнение на договор за мобилни услуги от
3.08.2013 година ,като е претендирал сумата на основание „незаплатени
мобилни услуги“ по този договор.
Не са
изложени обстоятелства за другия договор за мобилни услуги , индивидуализиран в
исковата молба и никакви за договори за лизинг и задължение за лизингови
вноски.
Едва в
исковата молба се индивидуализират претенциите по двете фактури ,като става
ясно ,че част от претенцията касае задължения по друг договор и съответно във
всяка фактура е включена и незаплатената лизингова вноска.
Предмет на
заповедното производство не са били задължения по втория договор от от 2014 година и тези по двата лизингови
договора.
Доста неубедително
във въззивната жалба въззивника всъщност изгражда теза ,че задълженията по
договорите за лизинг следва да бъдат включени в понятието мобилни
услуги.Очевидно е че това не е така и не се нуждае от подробно мотивиране
.Достатъчно е да се посочи,че между страните са сключени договори с различен
предмет – договр за мобилни услуги и договор за лизинг , имащ всички
характеристики на такъв договор и единственото свързано с предмета на дейност
на дружеството е ,че вещта , която се предоставя на лизинг е мобилно
устройство. Това обаче изобщо не покрива понятието мобилни услуги , а и както
вече беше посочено дори и втория договор
за мобилни услуги не е посочен в заявлението по чл.410 от ГПК. Изплащането на
цената по лизинговия договор едновременно с таксата за мобилни услуги не
променя характеристиките на задълженията.
По
изложените съображения , съдът намира ,че първошнстанционният съд изобщо не е
следвало да разглежда претенцията за лизингови вноски ,като недопустима на
двете основания – изобщо липсва позоваване на втория договор за мобилни услуги
в заповедното производство и не е заявена претенция в него за неизплатени
лизингови вноски.
Тъй като
съдът извършва служебно проверка в обжалваната част за валидност и допустимост
на решението , то въззивната инстанция намира ,че в обжалваната част
постановеното решение е недопустимо , като постановено по недопустим иск,следва
да бъде обезсилено , а производството по делото – прекратено.
С оглед
изхода на спора не се налага корекция на решението в частта относно разноските
, тоест те се дължат така ,както са присъдени и от първоинстанционния съд.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд
Пазарджик , постановено по гр.д.№2909 по описа на съда за 2019 година ,в частта
,с която е отхвърлен иска за установяване на основание чл.422 ГПК, че ответникът Т.А.К. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к. „М. 4“, бизнес парк „С.“,
сграда 6 сума над размера от 46 лв. – цена на мобилни услуги, до предявения
размер от 349.52лв. за периода 01.05.2016г. – 31.08.2016г. в изпълнение на
договор за мобилни услуги от 03.08.2013г., изменен с допълнително споразумение от 11.07.2015г.
със срок на действие до 11.07.2017г. за мобилен номер 0894/275738 и договор за мобилни услуги от 03.09.2014г.
със срок на действие до 03.09.2016г. за мобилен номер 0893/489959, ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
09.08.2018г. до плащането, за което вземане е издадена заповед
№1792/13.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№3281/2018г. по описа на РС-Пазарджик и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.