№ 1185
гр. Пазарджик, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102947 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.
Ищецът К. А. Й. чрез пълномощника си адвокат С. е предявил против
ответницата Т. Г. Й. иск за прекратяване на сключения помежду им
граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без произнасяне по въпроса за вината, съединен с иск за предоставяне
ползването на семейното жилище. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Т. Г. Й. не е подала
отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на ****** г. в гр.
Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 0126 от ****** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име Матакова.
От брака страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
Разпитаната по делото свидетелка Г. А. Й., без родство със страните,
установява, че от 2014 г. ищецът живеел на семейни начала с дъщеря й М. Й..
Двамата живеели в Мюнхен, Германия. Искали да се оженят, но първо
ищецът трябвало да се разведе. Ответницата имала син – М. на 21 години,
чийто баща бил брата на ищеца. Тя живеела с него на семейни начала, също в
Германия. Страните изобщо не били живеели заедно като семейство и никога
1
не се били търсели.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
кумулативно съединен с иска по чл. 56 от СК за ползването на семейното
жилище след развода.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи по делото фактическите обстоятелства, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и
станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат
да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени като
логични и последователни, водят до извода, че бракът между съпрузите е
дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната по делото свидетелка
установява по убедителен начин, че страните никога не са живели заедно като
съпрузи и всеки от тях е създал ново семейство – ищецът живее на
съпружески начала с дъщерята на свидетелката, а ответницата – с брата на
ищеца, от когото има син. Двамата не се търсят и не правят опити за
възстановят брачната си връзка. При тези данни съдът приема, че присъщите
на здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение, доверие и
подкрепа между съпрузите не съществуват в отношенията между страните по
делото и липсва възможност да се възродят между тях. Бракът съществува
само формално и е лишен от необходимото по закон и морал съдържание,
поради което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от съпрузите да
продължи занапред живота си самостоятелно.
Никой от съпрузите не е направил искане за произнасяне за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което на основание
чл. 49, ал. 3 от СК съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл. 56, ал. 1 от СК семейното жилище следва да бъде
предоставено за ползване на ищеца, тъй като същият е направил искане за
това и по делото липсват доказателства да има друго жилище.
Ответницата не е направила искане по чл. 53 от СК за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, поради което след развода следва да
продължи да носи брачното си фамилно име.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото остават за
сметка на съпрузите, така както са направени по делото, тъй като никой от тях
няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. На основание
чл. 6, т. 2 от ТДТГПК всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса при решаване на делото за развод.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 от СК поради
дълбоко и непоправимо разстройство брака между К. А. Й., ЕГН **********
и Т. Г. Й., ЕГН **********, сключен на ****** г. в гр. Пазарджик, за което е
съставен акт за граждански брак № 0126 от ****** г.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 от СК ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „******, на съпруга К.
А. Й., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК след прекратяване на
брака съпругата Т. Г. Й., ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име
Й..
ОСЪЖДА К. А. Й., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Пазарджик,
ул. „****** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса
по чл. 6, т. 2 от ТДТГПК в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Т. Г. Й., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса по чл. 6, т. 2
от ТДТГПК в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3