Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,09.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на единадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№623 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.Ц.Л. с ЕГН ********** ***
ищецът „АСВ“ЕАД с ЕИК... със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П.
Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 , представлявано от изпълнителния директор
Д. Б. Б.твърди, че на 01.10.2017г е подписан Приложение №1 към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 30.01.2017г между „И. А. М.“АД
с ЕИК ... и „АКПЗ“ЕООД с ЕИК ..., по силата на който вземането, произтичащо от
сключения между ответника и „И. А. М.“АД договор за паричен заем
№2725353/13.01.2017г е прехвърлено в полза на „АКПЗ“ЕООД . На 03.05.2019г. е
подписано Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия от 03.05.2019г между „АКПЗ „ЕООД с ЕИК ... и ищцовото дружество, по
силата на който вземането произтичащо
горевизирания договор за паричен заем №2725353/13.01.2017г. е
прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности включително и всички лихви ,
такси, комисионни и други разноски. В процесния договор за потребителски кредит
се съдържа изрична клауза , която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че ищцовото дружество е
упълномощено от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до
длъжниците за извършената цесия от 03.05.2019г. В изпълнение на изискванията на
закона и по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително
писмо изх № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2725353 от 22.05.2019г. от страна на „АКПЗ“ЕООД чрез
„АСВ“ЕАД в качеството на преупълномощен за станалата цесия на основание договор за прехвърляне на вземания от
30.01.201, сключен между „И. А. М.“АД и „АКПЗ“ЕООД. До ответника е изпратено и уведомително писмо
изх.№УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/27.25353 от 22.05.2019г от страна на „АКПЗ“ЕООД чрез
ищцовото дружество за извършена на 03.05.2019г цесия между двете дружества На
06.02.2020г на ответника се изпратени повторно уведомителните писма, които са
върнати в цялост. Твърди се, че на 13.01.2017г между ответника като заемател и
„И. А. М.“АД като заемодател е сключен договор за паричен заем №2725353 като
подписвайки договора заемателят удостоверява , че е получил, запознал се е и се
е съгласил с всички условия на индивидуалния договор и Тарифата на „И. А. М.“АД . съгласно договора за заем
заемодателят има право да прехвърли вземането си по договора на трето лице . По
силата на този договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
паричен заем в размер на
1 250лв., която сума е предоставена при подписване на на договора и
с това кредитора е изпълнил задължението си по договора . Ответникът се е
задължил да върне заетата сума ведно с договорна лихва в размер на 138.85лв.
съгласно условията на сключения договор
на 15 двуседмични погасителни вноски . Съгласно клауза на договора
ответникът се е съгласил в тридневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение за задълженията си по договора чрез поръчителство на две физически лица ,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да работи по безсрочен
трудов договор и нетния му осигурителен доход да е над 1000лв., да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ , да няма неплатени
осигуровки за последните две години , да няма задължения към други банкови или
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по- лош
от 401“Редовен“ като поръчителите подписват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер-заемодателя , която е издадена след усвояване на
паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Поради
неизпълнение на цитираните задължения от страна на ответника съгласно уговореното от страните на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 474.47лв.Начислената неустойка
е разсрочена на равни части като във всяка погасителна вноска е включена част
от нея и съответно същата е платима на съответните падежни дати на погасителни
вноски по договора за заем . Съгласно договора и тарифата в случай, че
длъжникът забави заплащането на падеж погасителната вноска с повече от 30
календарни дни, заемодателят заплаща такса разходи / изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения
и т.н./за събиране на просрочени вземания в размер на 9 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска , чието плащане е забавено с повече от 30 календарни
дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни
вноски , които трябва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45.00лв.Ето
защо на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45лв. Твърди се, че длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената
главница, която се начислява за всеки ден забава , считано от 15.08.2017г. в
размер на 38.22лв. и законна лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Твърди се, че по процесния договор
за заем ответникът е извършил плащания в общ размер на 548.24лв. като след
приспадането им остава да дължи сумата от 1 576.18лв., от които главница в
размер на 940.79лв., договорна лихва в размер на 77.70лв. за периода от
30.01.2017г. до 14.08.2017г./ датата на последната вноска/, неустойка за
неизпълнение на задължение 474.47лв., разходи за извънсъдебно събиране на
задължението -45лв., обезщетение за забава в размер на 38.22лв. за периода от
15.08.2017г до 30.11.2017г. Твърди се, че длъжникът е следвало да заплати целия
заем на 14.08.2017г – последната падежна дата, като от тогава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли , а длъжникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Твърди се, че цедентът „АКПЗ
ЕООД с ЕИК ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените вземания. По
това заявление е било образувано ч.гр.д.№5017/2017г по описа на РС-Пазарджик и
е издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че съгласно съдебната практика активно
легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е цесионерът по договор за цесия за вземането по заповедното
производство, ако вземането е прехвърлено след издаване на заповедта за
изпълнение, предвид на което настоящият установителен иск се предявява от ищеца
в качеството на цесионер по договор за цесия от 17.08.2018г.Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: сумата от 940.79лв.
главница по договор за кредит, сумата от 77.70лв. договорна лихва за периода от
30.01.2017г до 14.08.2017г., сумата от 474.47лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, сумата от 45лв. разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, сумата от 38.22лв. обезщетение за забава за периода от
15.08.2017г до 30.11.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В
подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
подадено писмено становище, с което се поддържат предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява
становище по исковете.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№5014/2017г по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление от 08.12.2017г., подадено от „АКПЗ“ООД е
отправено искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е Заповед №3099 от 15.12.2017г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Г.Ц.Л. с ЕГН **********/ ответник по настоящото дело/ да заплати на „АКПЗ“ООД следните суми: главница в размер на
940.79лв., договорна лихва в размер на 77.70лв. за периода 30.01.2017г до
14.08.2017г, сумата от 474.47лв.- неустойка за неизпълнение на задължение,
сумата от 45лв. разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от
38.22лв. законна лихва за периода от 15.08.2017г. до 30.11.2017г. и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-06.12.2017г. до изплащане на вземането. Видно от т.12 на
заявлението вземането произтича от договор за паричен заем№2725353, сключен на
13.01.2017г между Г.Л./ заемател/ и „И. А. М.“АД/ заемодател/, вземането по
който договор е прехвърлено от 01.10.2017г съгласно Приложение №1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 30.01.2017г. между „И.
А. М.“АД с ЕИК ... и „АКПЗ“ООД с ЕИК ....Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №666 от 20.01.2020г
заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на
заявителя на 03.02.2020г. В едномесечния преклузивен срок и по-конкретно на 27.02.2020г. „АСВт“ЕАД с
ЕИК ... в качеството на цесионер по
прехвърленото и от заявителя „АКПЗ“ООД с
ЕИК ... вземане вземане по договор
паричен заем№2725353, сключен на 13.01.2017г е предявил настоящия иск.
По
допустимостта на иска съдът намира следното:
Съгласно
практиката на ВКС/ определение №329 от 31.05.2011г. на ВКС по
ч.гр.д.№226/2011г. и определение №366 от 19.05.2011г на ВКС по т.д.№994/2010г./
легитимиран да предяви иск по чл.422 от ГПК е цесионерът по договор за цесия за
вземане по заповедно производство, ако вземането е прехвърлено след издаване на
заповедта за изпълнение
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – цесионера „АСВ“ЕАД, при връчена на длъжника заповед в хипотезата на
чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който
е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното:
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 13.01.2017г
между „И. А. М.“АД с ЕИК ... в
качеството на заемодател и Г.Ц. ленков с ЕГН ********** с ЕГН ********** в
качеството на заемател е сключен договор за паричен заем №2725353, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 1250лв.Заемателят се е задължил да върне
заетата сума на 15 седмични погасителни вноски всяка вноска в размер на 92.59лв.
като в чл.2 т.5 от договора са фиксирани падежните дати на всяка вноска.
Първата вноска е с падеж 30.01.2017г, а последната вноска е с падеж 14.08.2017г.
Уговорен е фиксиран годишен лихвен
процент – 35%, ГПР -40.40% Заемателят се е задължил да върне общо сумата
от 1 388.85лв. Съгласно чл.3 от договора
с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и
в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получена заемна сума. Съгласно чл.4 от договора заемателят се
задължава в срок до три дни , считано от датата на сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1/ поръчителство на две физически лица, всяко от
които да е с нетен осигурителен доход в размер над 1000лв., да работи по
безсрочен трудов договор , да не е заемател или поръчител по друг договор за
заем , сключен с „И. А. М.“АД, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статут не по-лош от 401“Редовен“ или 2/ банкова гаранция . Според алинея 2
от същата клауза при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в срок заемателят дължи на
заемодателят неустойка в размер на 652.35лв. Неустойката се заплаща
разсрочено заедно с всяка погасителна
вноска като към размера на погасителната
вноска , посочен в чл.2,т.2 се добавя сума в размер на 43.49лв. Разпоредбите на
договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „И. А. М.“АД при забава на плащане
на погасителни вноски с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за
всеки 30 дневен период до максималния размер от 45лв.
От
приложения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/
цесия/ се установява, че на 30.01.2017г между „И. А. М.“АД в качеството на
цедент и „АКПЗ“ООД с ЕИК ... в качеството на цесионер е сключен договор със
следния предмет съгласно пар.2 , а именно – страните се споразумяват, че
продавачът ще прехвърля на купувача свои изискуеми вземания , произхождащи от
договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по
смисъла на ЗПК, които същият е отпуснал на свои клиенти като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение №1 към този договор, като Приложение №1 ще бъде
съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни Съгласно пар.2 т.2.2 от договора страните изразяват
воля да прехвърлят вземанията си при спазване условията на този договор на месечна база. Вземанията се
индивидуализират от страните в съответно Приложение №1 със съответна нова дата
, като с неговото съставяне , подписване и подпечатване то става неразделна
част от договора. Видно от съдържащото
се на лист 27 от делото Приложение № 1
от 01.10.2017г към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.
под №1 е прехвърлено вземането по договор за паричен заем №2725353 от 13.01.2017,
обсъден по- горе за следните суми:
остатък от главница в размер на 940.79лв., остатък от договорна лихва в размер
на 77.70лв., неустойка за забава в размер на 519.47 лв. лихва за забава в
размер на 29.57лв лв.или общо 1 567.53лв.
Видно от
данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът е
изготвил уведомително писмо до длъжника, съдържащо се на лист от делото .
Липсват данни това уведомително писмо да е изпратено на длъжника.
Видно от данните по делото на 03.05.2019г
между „АКПЗ“ЕООД в качеството на цедент
и ищцовото дружество в качеството на цесионер е сключен договор с договор за
продажба и прехвърляне на вземанията с предмет- вземания, произтичащи от
договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ , договори за потребителски кредит по
смисъла на ЗПК, които продавачът е придобили от банкови и небанкови институции,
като вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение №1 към този договор. По делото няма спор, а този релевантен факт се установява и от
приложените към делото писмени доказателства , съдържащи се на лист 28 от
делото, че в предметния обхват е
попаднал и обсъдения по-горе договор за потребителски кредит №2725353 от
13.01.2017г. Видно от данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Цесионерът е изготвил уведомително писмо до длъжника, съдържащо се на лист 33
от делото .Уведомлениеот е изпратено на длъжника, но пратката е върната с
отбелязвани, че лицето не живее на адреса.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за съществуване на вземането , предмет
на ч.гр.д.№5014/2017г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед №3099 от 15.12.2017г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 03.05.2019г., сключен между „АКПЗ“ ЕООД в качеството на цедент и ищеца в
качеството на цесионер.Устнови се също така, че „АКПЗ“ ЕООД от друга страна е цесионер на „И. А. М.“АД, което дружество дефакто е
бил кредитор по процесния договор. По своята
правна природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането
преминава в патримониума на цесионера в
обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и
изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. Действително съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор било лично
било от новия кредитор по силата на изрично упълномощаване. Трайна е съдебната
практика на съдилищата и на ВКС, че за да възникне за цесионера качеството на
кредитор не е необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по
цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на
кредитор. Съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическият му
състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото
съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД поставя
като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на
длъжника от предишния кредитор.Неуведомяването не се отразява на валидността на
договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с
привилегиите , обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник/ решение
№139/27.04.2008г на ВКС по гр.д.№4025/2008г/В настоящия случай възражение за
извършено плащане от длъжника на първоначалния кредитор не е направено , няма
събрани такива доказателства, поради което и дали длъжникът е бил уведомен за
цесията или не , не се отразява на валидността и съществуването на вземането.
Вземането
е изискуемо – договорът за кредит е с краен падеж 14.08.2018г. Няма спор по
делото, че сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона да потребителския кредит/ЗПК/. В тази
връзка дори и при липса на възражение съдът дължи служебна проверка относно
действителността на договора, съобразно изискванията на Закона за
потребителския кредит, както и съобразяване на договорните клаузи с правилата
на дорбите нрави –чл.26, ал.1 пред.3 от ЗЗД. Тук е момента на се отбележи, че законодателят изрично в чл.7
ал. 3 от ГПК вменява на съда задължение
да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител.
Процесният
договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин.Посочена е главницата по кредита, годишния процент на
разходите, фиксирания годишен лихвен процент по заема, начина на усвояване,
общия размер на всички плащания по договора, условията на издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от
седмицата за плащане на погасителни вноски
и размерът на погасителната
вноска като също така предвидено правото
на потребителя да погаси предсрочно кредита / чл.10 от договора/ и да се откаже
от договора / чл.14 от договора/. Макар да няма отделен документ, наименуван
погасителен план, в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от
чл.11, ал.1 от ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок и за всички вземания по него, последното изискване на
чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми е неприложимо.
Тук е
момента да се обсъди предвидената в чл.4
от договора клауза за неустойка. Съгласно императивното правило на чл.33,
ал.1 от ЗПК при забава на потребителят
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а според ал.2 на чл.33 от ЗПК,когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита , обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва . Съдът счита, че уговорените в процесния договор за
потребителски кредит клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение , разходи и такси за извънсъдебно събиране , при определени условия
след настъпването на падежа на главното задължение по същество цели заобикаляне
на ограниченията , които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК поставя
пред кредиторите и въвежда допълнителни плащания, чиято дължимост дефакто е
изцяло свързана със забава на длъжника. Подобни клаузи преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
От
начина по който е формулирано задължението на длъжника да осигури двама
поръчители, към които са предявени значително завишени изисквания относно тяхната
платежоспособност в изключително кратък
срок – 3 дни след усвояване на кредита ,
се налага извода, че е нарушен един от основните принципи в гражданските и търговските отношения – този за
справедливостта, изискващ защита на всеки признат от закона интерес.Както се посочи обезпечението чрез поръчителство не
е уговорено предварително, а едва след сключване на договора .Следвало е кредиторът
предварително да се убеди в кредитоспособността на кредитополучателя и ако
преценката е негативна - да не предоставя искания кредит. Ето защо уговорената
неустойка се отклонява от присъщите и функции / обезпечителна , обезщетителна и
санкционна/, предвидени в чл.92 от ЗЗД и цели неоснователно обогатяване на
кредитора и води до накърнява добрите
нрави. Съгласно т.3 от ТР№1/2009г от 15.06.2010г по тълк.д.№1/2009г. съдът
намира , че клаузата за неустойка в коментирания договор за кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД . Нищожността
произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК.
Клаузата
в договора за заплащане на такси за бъдещи разходи, каквито са посочените за
извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава също
противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното
изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва.
В
нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и
комисионни по предоставяне на потребителя да допълнителни услуги във връзка с
договора като по правилото на чл.10а, ал.4 от ЗПК видът размерът и действието,
за което ще се събират таксите , следва да бъдат точно и ясно определени в
договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
Ето защо съдът съзира противоречие на клаузата за такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземането с императивната норма на чл.10а,
ал.2 от ЗПК .
Предвид
изложеното следва да се отхвърлят исковите претенции за сумата от 474.47лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за
сумата от 45лв. разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Относно останалите
три иска за заплащане на главница в размер на
940.79лв., договорна лихва в размер на 77.70лв. за периода от
30.01.2017г. до 14.08.2017г. и за обезщетение за забава в размер на 38.22лв. за периода от
15.08.2017г до 30.11.2017г. претенциите са основателни.Валидно възникналото
заемно правоотношение обвързва страните и поражда своите правни последици, като
с подписването на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи,
приел ги е, а и предварително към
момента на сключване е бил наясно с крайната сума, която ще се дължи по
отпуснатия заем. Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства за
извършването на плащания на
претендираната главница и договорна
лихва по процесния договор Както се посочи по-горе договорът е с краен падеж 14.08.2017г,
който е настъпи, а с това и изискуемостта на всички задължения-главница и
лихви. Ето защо главница в размер на 940.79лв. и договорна лихва в
размер на 77.70лв. с явяват дължими на годно правно основание – настъпил падеж
и неплащане в срок. При всеки договор за кредит възнаградителната/ договорна/
лихва е дължима като това представлява
цената на предоставената услуга – ползване на парични средства за даден срок.
Тази лихва е посочена в договора и е във фиксиран размер. Кредитополучателят е
запознат с тази клауза, както и със задължението да заплати цената по
кредита.По отношение на втората лихва, посочена като лихва за забава следва да
се посочи,че същата има санкционен характер и се начислява само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника , изразяващо се в забавено плащане. Същата се дължи за периода от 15.08.2017г,
тъй като падежът на падежът на последната вноска е 14.08.2017г. до
30.11.2017г/ като видно от данните по
делото заявлението е подадено в съда на
08.12.2017г. По реда на чл.162 от ГПК съдът определи размера на тази лихва , а
именно 38.22лв., който размер е в рамките на заявената искова претенция.
Ето защо следва
да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за следните суми: за сумата от 940.79лв. главница по договор за паричен
заем №2725353 от 13.01.2017г, за сумата от 77.70лв. договорна лихва за периода
30.01.2017г до 14.08.2017г и за сумата от 38.22лв. обезщетение за забава за
периода 15.08.2017г. до 30.11.2017г ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -16.12.2017г до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед №3099 /15.12.2017г за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5014/2017г по описа на ПРС като следва
да се отхвърли иска за сумата от 474.47лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и за сумата от 45лв. разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 88.17лв.разноски по заповедното
производство и сумата от 280.59лв.разноски в исковото производство .
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Г.Ц.Л. с ЕГН ********** ***,, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ АСВ“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.за следните суми: за сумата от 940.79лв. главница по
договор за паричен заем №2725353 от 13.01.2017г, за сумата от 77.70лв. договорна лихва за периода 30.01.2017г до
14.08.2017г и за сумата от 38.22лв.
обезщетение за забава за периода 15.08.2017г.
до 30.11.2017г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението -16.12.2017г до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед №3099 /15.12.2017г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5014/2017г по описа на ПРС като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 474.47лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за сумата от 45лв. разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
ОСЪЖДА Г.Ц.Л. с ЕГН ********** ***
заплати на„ АСВ“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П.
Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.
Б. Б.сумата от 88.17лв.разноски по
заповедното производство и сумата от 280.59лв.разноски в исковото производство
.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :