Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 4.01.2019 година
Великотърновски
районен съд , осми състав в публично заседание на 6.12.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2560 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взема предвид:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД , вр. с чл. 99 от ЗЗД
Ищецът "Кредитреформ
България" ЕООД , гр.София твърди, че
на 8.06.2015 г. между "4финанс" ЕООД, с търговска марка "Вивус" и ответника е сключен договор за кредит №
********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, отговарящ на всички изисквания на
закона. В дадената заявка ответникът
заявил отпускане на сума от 350 лева , както и допълнителната услуга за
експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат на същия ден и е с падеж
8.07.2015 г. Съгласно условията по
договора начислени са договорна лихва в размер на 11,79 лева за период
8.06.2015 г.- 8.07.2015 г. и такса експресно разглеждане от 54,71 лева. На
15.06.2015 г. е заявен допълнителен кредит от 150 лева, ведно с услуга
експресно разглеждане на заявката. Договорът е изменен на същата дата , като се
начисляват за допълнително отпуснатата сума договорна лихва от 3, 86 лева за
периода 15.06.2016 г. до 8.07.2015 г. и такса експресно разглеждане от 20,44
лева. На падежа - 8.07.2015 г. ответникът е следвало да върне общо сумата от
580 лева. Ответникът се възползвал от възможността съгласно Общите условия към
договора за кредит да удължи срока на плащане, за което се дължи допълнителна
такса. На крайния падеж -14.08.2015 г. кредитополучателят
не погасил дължимите суми , след което
започнало начисляване на наказателна
лихва по начин, описан в исковата молба. За изпратените три напомнителни
писма до ответника се дължала сума от по 10 лева на всяко писмо. Заявява, че на
1.02.2018 г. кредитодателят сключил договор за цесия
с ищцовото дружество, по силата на който на цесионера-ищец са прехвърлени вземанията по договора за
кредит, сключен с ответника. Цедентът упълномощил цесионера и последния
изпратил уведомление за извършената цесия до длъжника чрез
"Български пощи" ЕАД, върнато
като непотърсено. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сума в общ размер от 1243,20 лева, от които 500 лева главница, 15,65
лева договорна лихва за посочените периоди, 75,15 лева такси експресно
разглеждане, 652,40 лева наказателна лихва за периода 15.08.2015 г. -
31.01.2018 г.; законна лихва върху главницата от подаване на иска до
окончателното изплащане. В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено
становище поддържа предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът Г.П.И. в срока и по
реда на чл.131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел
становище по иска.В съдебно заседание се явява лично. Заявява, че признава
задължението си към ищеца и е искал да плаща по малко, но от дружеството не се
съгласили. Твърди, че е пенсионер с 270 лева пенсия. Възразява срещу претендираните разноски.
След като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представените договори се
установява, че на 8.06.2015 г. е сключен
договор за кредит № ********** между Г.П.И. и „4Финанс” ЕООД , опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка „Вивус” , по силата на който на ответника
бил отпуснат потребителски кредит от 350 лева , със срок на погасяване 30 дни, при годишен лихвен процент (ГЛП) - 40.98 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 49.6 %, такса за експресно разглеждане от 54,71 лева , при обща дължима сума от 416,50 лева. На
15.06.2015 г. при същите условия по
искане на ответника бил отпуснат допълнителен кредит от 150 лева, с което
общият размер на кредита станал 500 лева, при ГЛП 40,84%, ГПР 49,7% , срок на
погасяване до 8.07.2015 г. и общо начислена такса за експресно разглеждане от
75,15 лева. Общо дължимата сума посочена в договора е 590,80 лева. Твърди се от
ищеца и не се оспори от ответника, че срокът на погасяване на договора съгласно
направено искане от кредитополучателя бил удължен до 14.08.2015 година. Приложени
са Общи условия , неразделна част от договора за кредит. Съгласно
тях договорът се счита за сключен на
датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването
на паричния превод, след като предварително кредитополучателят
го е приел на началната страница на vivus.bg , или го е подписал на хартиен носител. Приети са две разписки за
извършено плащане № 2000000084305950 от 8.06.2015 година и № 2000000084623822 от 15.06.2015 г., видно
от които на Г.П.И. са преведени от кредитодателя
сумите от 350 лева и от 150 лева, чрез системата за електронни плащания ePay.bg . С договор за
прехвърляне на вземания от 1.2.2018 г. „4Финанс” ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България ” ЕООД свои вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1, сред които и вземанията по договора за кредит на ответника, под №
1412 в приложението. По делото е
представено уведомление за извършената цесия, изпратено на адреса на
длъжника , посочен в договора и върнато като непотърсено
на 2.04.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не се спори от страните, че между
ответника и "4 Финанс" ЕООД е възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на сключения по правилата на
ЗПФУР договор за кредит. Кредитодателят е предоставил
реално на кредитополучателя сумата от 500 лева, което
се доказва от приетите разписки за плащане и не се спори от ответника. Не се
спори още, че ответникът не е заплатил на падежа задълженията си по кредита. Макар
да не са представени доказателства за направените искания от страна на ответника
за удължаване на срока на договора, той не оспорва изложеното в исковата молба ,
поради което съдът приема, че крайният срок на договора е изтекъл на 14.08.2015
г. Ответникът не спори и твърдението за
експресно разглеждане на искането за кредит, поради което се дължи начислената
съгласно Общите условия такса експресно разглеждане в размер на 75,15 лева. При получаване на
сумата по кредита ответникът се е задължил да заплати договорна /възнаградителна/ лихва , за което е уговорен ГЛП от 40,84%,
и ГПР от 49,7%. Ищецът претендира
заплащане на договорна лихва в размер на 15,65 лева за периода 15.06.2015 г.-
8.07.2015 г. Претендира се и заплащане
на лихва за забава доколкото кредитът не е погасен на падежа , която съгласно
чл.13.3 от ОУ е формирана чрез надбавка в размер на ОЛП определен от БНБ -10,01%, към договорения
лихвен процент, или възлизаща на 50,85%. От доказателствата по делото се
установява, че ищецът има качеството на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания от 1.2.2018 г., като вземането срещу ответника
е надлежно описано в Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че уведомлението
за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на исковата молба,
доколкото видно от изпратеното на адреса му уведомление същото се е върнало
като непотърсено, а в ОУ и в договора за кредит не е
уговаряно фингирано
връчване. При липса на плащане от страна на ответника на датата на падежа
-14.08.2015 година съдът приема, че същият дължи изискуемата главница в размер
на 500 лева, както и начислената такса за експресно разглеждане на кредит в общ
размер от 75,15 лева, на основание чл. 2.2. и чл.2.4 от ОУ. Исковите претенции в тази им част са
основателни и следва да бъдат уважени. Макар да няма възражение, съдът, който е задължен служебно да следи за
нищожност намира, че клаузите, с които са договорени размерът на договорната и
наказателна лихва са нищожни на основание чл.26,ал.1 пр. 3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се
ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им
има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се
защити икономически по-слабият субект в облигационната връзка, за което са
въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. Трайната съдебна
практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря
възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при
необезпечени кредити, какъвто е и процесният случай, до трикратния размер на
законната лихва. Лихви, уговорени над този размер
накърняват добрите нрави , като това важи както за договорната /възнаградителна/
лихва, така и за лихвата за забава. В този случай се дължи само размерът на
законната лихва. /вж.Определение № 901/10.07.2015 г. по д. № 6295/2014 на ВКС,
ГК, четвърто г.о/. Видно е от договора
за кредит, че размерът на годишната лихва е 40,84% , което надхвърля трикратния
размер от 30,03% при размер на законната
лихва за 2015 година 10 пункта над ОЛП на БНБ , или 10,01 %. Следователно
клаузата, с която е договорен ГЛП от 40,84% е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави. Нищожна е и клаузата, с която е установен механизмът на
изчисляване на наказателната лихва, която е 50,85% и надвишава повече от три
пъти размерът на законната лихва. Техните размери следва да се редуцират до
дължимост на договорна и съответно наказателна лихва за съответните периоди в
размер на законната лихва- 10,01%. При това положение иска за присъждане на
договорна лихва за периода от 8.06.2015 г. до 8.7.2015 г. в размер на 15,65
лева е основателен и доказан до размер от 3,33 лева, като за разликата от 12,32
лева следва да се отхвърли като неоснователен. Иска за присъждане на лихва за
забава в размер на 652,40 лева за периода 15.08.2015 г.-31.01.2018 г. е
основателен и доказан до размер от 123,47 лева, като за разликата 528,93 лева следва
да се отхвърли като неоснователен. Следва да се присъди законна лихва върху
главницата от подаване на иска до окончателното изплащане. При този изход на
делото разноски се дължат съобразно правилото на чл.78,ал.1 от ГПК съобразно уважената част от предявените искове.
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 316,19 лева, за заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е договорено на определения
минимум съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с начислен ДДС видно от
приложеният договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.79,ал.1,пр. 1 от ЗЗД Г.П.И.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК
********* ,седалище и адрес на управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10,
п.к.1606 сумата от 500 /петстотин / лева главница по договор за кредит №
**********/15.06.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018 г. - завеждане на иска, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД Г.П.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
"КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10, п.к.1606
сумата от 75,15 / седемдесет и
пет лева и 15 ст./ представляваща такса за експресно разглеждане на кредит по
договор за кредит № **********/15.06.2015 г.
ОСЪЖДА на
основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД Г.П.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
"КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10, п.к.1606
сумата от 3,33 / три лева и 33 ст./ представляваща договорна лихва за периода 8.06.2015 г.-
8.07.2015 г. , като за разликата от 12,32 /дванадесет лева и 32 ст./ до пълния претендиран размер от 15,65 / петнадесет лева и 65 ст./
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
ОСЪЖДА на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД Г.П.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
"КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10, п.к.1606
сумата от 123,47 /сто двадесет и три лева и 47 ст./ наказателна лихва за
периода от 15.08.2015 г. до 31.01.2018 г. , като за разликата от 528,93 /петстотин двадесет и осем лева и 93
ст./ до пълния претендиран
размер от 652,40 / шестстотин петдесет и два лева и 40 ст./ ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
ОСЪЖДА Г.П.И.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК
********* ,седалище и адрес на управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10,
п.к.1606 сумата от 316,19 / триста и
шестнадесет лева и 19 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС, чрез ВТРС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: