№ 243
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20045534/17.02.2021 г. по гр. д. № 38829/2019 г. по описа
на СРС, 140 състав, с което на основание чл. 75 от Закона за собствеността
П.С. В.-М. е осъдена да възстанови в полза на О.Х.О. владението върху
следния недвижим имот – имот с идентификатор № 68134.1934.175,
представляващ УПИ ХХ-175, кв. 179, намиращ се в гр. София, ул. ****, което
било отнето на 08.02.2019 г., като е осъдена за заплати и сумата от 2698,70
лева – разноски по производството.
Против решението е подадена въззивна жалба 25056814/30.03.2021 г.
(пощенско клеймо – 29.03.2021 г.), подадена от П.С. В.-М., в която са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че районният съд не е преценил събраните
доказателства цялостно, което било довело до съществени на
съдопроизводствените правила, и до необоснованост. Неправилно било
прието, че ищцата имала качеството владелец на процесния имот за период,
който не е по-малък от шест месеца преди твърдяното нарушение.
Неправилно били кредитирани показанията на свидетелката Н., която била
1
майка на ищцата и имала интерес да установи факти, които са изгодни за
дъщеря й. Не било обсъдено, че имотът бил почистен на 08.02.2019 г., което
било зимен сезон и не отговаряло на истината, че били посадени плодове и
зеленчуци. Налице били и противоречия в показанията на свидетелката Н. и
свидетелтката М.Д.. В показанията и на двете свидетелки не се установявало,
че ищцата е отглеждала зеленчуци в имота. Моли обжалваното решение да
бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявения
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25103461/17.06.2021 г., подаден от О.Х.О., с който оспорва въззивната жалба.
Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е преценил събраните по
делото гласни доказателства, като показанията на свидетелката Н. са
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Поддържа, че не били
налице твърдяните противоречия в показанията на свидетелите. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото
разноски, за което представя доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 38829/2019 г. по описа на СРС, 140 състав е
образувано по искова молба, подадена от О.Х.О. против П.С. В.-М., с която е
предявен иск с правно основание чл. 75 от Закона за собствеността. Ищцата
О.О. твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор
68134.1934.175, съставляващ УПИ ХХ-175, кв. 179, находящ се в гр. София,
ул. ****, стар номер ХVIII-17, кв. 179 по плана на гр. София, местност
„Красно село – Боянско“ V-та част, съгласно дворищна регулация, утвърдена
със Заповед № 419/18.06.1959 г., придобит на основание давностно владение
повече от 20 години. Твърди, че през този период била оградила имота и го
ползвала като свой, подпомагана от близките, и отглеждала плодове и
зеленчуци. Засадени били плодни дървета. Владението на имота не било
прекъсвано. Твърди, че на 08.02.2019 г. в имота нахлули няколко човека,
оборудвани с резачки и започнали поголовна сеч на засадените от ищцата
дървета и засаждания. Унищожена била поливната система, премахната била
оградата и имотът бил засипан с чакъл. Моли ответницата да бъде осъдена да
2
предаде владението, да възстанови нарушеното владение като премахне
изградената от нея ограда, ограничаваща достъпа до имота, както и да
премахне насипания чакъл и възстанови поливната система, да не влиза или
предприема действия, с които нарушава владението й върху имота.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П.С. В.-М.,
с която заявява, е оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на
процесния имот, като го е придобила по давност, за което е съставен
Нотариален акт № 44, т. II, рег. № 6672, д. № 195 от 03.07.2018 г. на Нотариус
№ 340 , съставен по обстоятелтвена проверка. Твърди, че е владяла имота 10
години преди съставяне на нотариалния акт. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите Ю.Г.К., Г.С.П., М.И.Д., Н. О. Н., И.Р.Б., К.И.К. и
С.Я.Г..
В показанията си свидетелката М.Д. установява, че познава майката на
ищцата О.О. повече от 50 години и заедно са отгледали децата си. Живеели
срещу тях. Заявява, че знае за имота, който граничел с този на О.. Имало
достъп, който бил направен от дядото на ищцата – имало врата на оградата,
през която минавали и си ползвали имота. Установява, че ищцата и
семейството й ползвали имота от много години, там правели зимнина, имали
пейка. Първоначално имотът се ползвал от дядото и бащата на О.. Последно
през 2018 г. имали реколта. Садяли домати, картофи, моркови, други
зеленчуци, разни меродии. Имали и поливна станция за капково напояване,
тъй като взимали вода от тяхната къща с маркуч. В този имот нямало вода.
Имотът бил ограден от двете страни с телена ограда и корове, за да не се
крадат зеленчуците. Освен оградата, били оставени от вътрешната страна
храсталаци. Свидетелката установява, че през м. февруари 2019 г. О. я
повикала, за да види какво става в имота. Имало работници, които режели
дърветата, както и всички насаждения. После имотът бил засипан с чакъл.
Съставен бил констативен протокол и свидетелката се подписала под него.
След това останала портичката на оградата, но О. и семейството й нямало
какво да правят вътре, тъй като било засипано с чакъл.
В показанията си свидетелката Н. – майка на О.О. заявява, че живее в
3
съседство на имота, който стопанисват от години. Този имот 2017-2018 г. го
обработвали, както и годините назад. Имало плодни дървета, които садили –
круши, ябълки, череши, орех, лешник, зеленчуци садяли всяка пролет –
домати, боб и всичко, което се садяло през пролетта. Есента обирали
плодовете и зеленчуците, правели зимнина. През есента на 2018 г. засадили
грах, кромид лук, чесън, моркови и пролетта картофи. Установява, че на
08.02.2019 г. сутринта в имота дошли непознати хора – няколко мъже с
техника и камионче. Махнали оградата, която била от другата страна на ул.
Кипарис, която ограда била направена от мъжа на свидетелката. Имало и
напоителна система, с която поливали зеленчуците. Махнали я и отсекли
всички плодни дръвчета. Работили от 08.02.2019 г. до 16.02.2019 г.
включително. Разговаряли с тях и работниците отговорили, че са наети от
собственика на имота. Съставен бил констативен протокол.
В показанията си свидетелите К.К., С.Г. и И.Б. установяват, че през
февруари 2019 г. били наети от мъж и жена да почистят имот изрязвали
дървета, клони, почиствали земята. Имало система за почистване, но
тракторите я унищожили. Изнесли отсечените дърва с камион на И.Б..
В показанията си свидетелят К. установява, че познава П., която
наричал леля П.. Известно му било, че този имот й бил наследствен от баба й.
Свидетелят познавал имота от дете и той бил градина. Последно посещавал
имота през 2000 година след казармата. Когато бил малък ляла П. ходела да
коси и към настоящия момент тя си владеела имота. Свидетелят П.
установява, че многократно посещавал имота на ул. **** и той представлявал
градина, която П. владеела и към настоящия момент. Знаел, че е наследствен
от майката на съпруга й. Установява, че имотът се владеел от П. от 18 години.
Тя се грижела за насажденията и дърветата в имота. Непрекъснато
ремонтирала оградата. Свидетелят помагал при възстановяване на оградата
през 2005-2006 г. Известно му било също, че ремонт на оградата бил правен и
предходна година.
Установява се, че с Нотариален акт за собственост № 44, т. ІІ, лет. №
6671, т. № 195, от 03.07.2018 г. П.С. В.-М. е призната за собственик по
давностно владение на следния недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 68134.1934.175 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния
4
директор на АГКК, без издадена заповед за изменение в КККР с
административен адрес гр. София, район Витоша, ул. **** с площ от 667
кв.м., с номер по предходен план 175, кв. 179, парцел ХХ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, а
обжалваното решение неправилно. При извършена проверка съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като
на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Закона за собствеността владението
на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и
върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца,
може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Основателността на иска е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е бил
владелец на имота в продължение на шест месеца, владението да е нарушено
или отнето от ответниците, като нарушението може да е извършено и чрез
въвод във владение, когато той е незаконосъобразен.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с
оглед разпоредбата на чл. 75, изр. 2 от Закона за собствеността е предявен в
преклузивния шестмесечен срок, доколкото в исковата молба се твърди (а и
не е спорно), че нарушението на владението е извършено на 08.02.2019 г., а
исковата молба е подадена на 05.07.2019 г. При постановяване на
първоинстанционното решение съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, като е изложил подробни съображения
относно това какви факти приема за установени и въз основа на тях формира
5
фактическите си изводи. Неоснователен е доводът на въззивника, че
неправилно са кредитирани показанията на свидетелката Н. О. Н., тъй като тя
била майка на ищцата О.О.. Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК
показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го
страна, на осиновителите, на тези, които се намират с насрещната страна или
с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците,
посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от
съда с оглед възможната тяхна заинтересованост. Посочената разпоредба не
изключва възможността фактическите и правни изводи на съда да се
основават на показанията на свидетел, който се намира в такава връзка със
страна по делото, която да обосновава неговата заинтересованост от изхода на
спора. Именно поради тази причина, показанията на тези свидетели следва да
бъдат обсъдени от решаващия съд като се съпоставят с всички други събрани
по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено
гласните доказателства, като е анализирал евентуалните противоречия и
заинтересованост на свидетелката Н. О. Н.. Нейните показания се
потвърждават от показанията на свидетелката М.И.Д. и не противоречат на
показанията на Ю.Г.К. и Г.С.П., доколкото последните дават информация,
която не ги опровергава. Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че
ищцата О.О. е установила владение върху процесния имот поне 6 месеца
преди твърдяното нарушение. При липсата на спор относно фактите, свързани
с отнемане на владението, то предявеният иск се явява основателен.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 140 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата сумата от 2500 лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20045534/17.02.2021 г. по гр. д.
№ 38829/2019 г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.С. В.-М., ЕГН-
**********, от гр. София, ул. ****** да заплати на О.Х.О., ЕГН-**********,
гр. София, бул. **** сумата от 2500 лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7