№ 411
гр. Ловеч, 27.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН И.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело №
20244300200313 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от Х. А. А., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инспектор режимна
дейност Г.Д. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището представено
от Началника на Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Р. П. счита, че
не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от
свобода, поради което моли молбата на А. да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на Х. А. А. - адв.
Р. К. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на
чл. 70 от НК.
На първо място сочи, че не приема изцяло становището на началника на
затвора Ловеч, което може да се каже, че е буквално копие на доклада на
инспектора, който го е изготвил и в който има поне за него вътрешни
противоречия. Заявява, че има предвид на стр. 2 от становището при оЦ.та на
риска от рецидив е прието, че през 2019 г. той е във високия диапазон -83 т.
На стр. 3 е посочено, че 2021 г. и 2022 г. значително е намалявала тази оЦ. на
1
риска от рецидив и от вреди и са настъпили положителни промени. Изведнъж
на същата страница е посочено, че през 2023 г. е направено препланиране и
отново е върната оЦ.та на риска в първоначалния вариант, като мотивите за
това са първите мотиви, които са изложени при постъпването в затвора и
всичкото в тези мотиви е свързано с миналото му правонарушението, това за
което е осъден - криминалното му минало. Това са неща, които са същите и
при предишните две оценки на риска и не вижда как са се променили. Като
казва, че в това становище има противоречия вътрешни на стр. 4 средата, в
абзаца за съпоставяне оценките от риска първоначалната оЦ. от риска на
рецидив е 83 т. и при направената актуална оЦ. не се отчита промяна в
точковото изражение. На стр. 2 се отчита надолу понижение, после нагоре
завишение и как няма промяна. В мотивите си затвора Ловеч са несъстоятелни
е неоснователни. Безспорно закона изисква условия да се уважи молбата, в
конкретния случай счита, че той е изтърпял много голяма част от наказанието
и това, което му остава е по-малко от 3 месеца. Не вижда с какво в тези 3
месеца може да се променят условията, ако се работи по техните програми и
планове с него.
На второ място счита, че той е показал, че желае да се поправи, защото
за разлика от други осъдени на които тези дни бях свидетел, той е искал да
работи. Работил е в определено време и сега тук вече се получава едно
разминаване между някой негови характерови особености, искания за по-
справедливо отношение към него и съответно на тези искания веднага е било
отговаряно със спирането му от работа и по този начин се получава
отрицателно въздействие спрямо него. Лично за него сочи, че му прави
впечатление, че в затвора Ловеч начина, по който се определя кой може да
работи и как се прекратява изпълнението на трудовата заетост. Аргументира
се, че само, ако пожелае някой от персонала и от служителите, които са
ангажирани със затворниците в работа им, ако пожелае може да го спре. Няма
Кодекс на труда въпреки, че полагат труд и им се начислява трудово
възнаграждение. Би трябвало да има нормативни актове, които да се спазват.
В случая нищо не се спазва – издава се заповед, въз основа на докладна и се
спира от работа този затворник. Това една ли в това производство може да се
промени. Той е имал желание, упражнявал е обществено полезен труд.
Обръща внимание, че в справката за последната 2024 г. има доста дни на
положен обществено полезен труд и мисли, че това трябва да се вземе
2
предвид, както и малкия срок неизтърпяната част от присъдата и моли съда
да уважи молбата.
Лишеният от свобода Х. А. А. в съдебно заседание се явява лично,
поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Поддържа
становището на служебния защитник, като отново сочи, че много кратно е
искал да работи, но му е било отказвано. Също така сочи, че като отговорник
на етажа е отправял множество сигнали до началника на затвора за нарушения
на други лишени от свобода, но в крайна сметка самия той е бил наказан за
това.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Присъда № 33/05.07.2019 г. по НОХД № 866/2019 год. по описа
на РС-Велико Търново в размер на 6 години лишаване от свобода, от което
наказание към днешна дата фактически е изтърпял 5 години, 5 месеца и 6 дни,
от работа 3 месеца и 27 дни, или ВСИЧКО 5 години, 9 месеца и 3 дни и има
ОСТАТЪК от 2 месеца и 27 дни.
От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно,
че лишения от свобода А. е постъпил в затвора на 21.03.2019 г. Рискът от
рецидив при постъпването е в границите на високия диапазон 83 точки.
Зоните влизащи в риск са настоящето правоотношение, криминално минало,
нагласи, отношение към правонарушението, образование и обучение, трудова
заетост, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол,
междуличностни проблеми и умения за мислене. Анализът на риска от
сериозни вреди е висок, насочен към обществото, изразяващ се в извършване
на престъпления против личността. В МЛС е среден риска за самия лишен от
свобода, към служителите е среден и по отношение на другите лишени от
свобода също риска от сериозни вреди е среден.
При последваща оЦ. на промените в целия профил на нуждите,
настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание и поправително
въздействие, рискът от рецидив през 2021 г. е променен на 74 т. През 2022 г.
оЦ.та е занижена с още 2 пункта - 74 точки. През 2023 г. е направено
последващо препланиране и е изготвена нова оЦ. на риска от рецидив и вреди,
която е изчислена в границите на високия диапазон 83 точки. Анализът на
риска от сериозни вреди също е висок.
Началник Затвора Ловеч дава становище също така, че лишеният от
свобода А. често се въвлича в конфликти с лишените от свобода, непреценява
правилно действията си при различни ситуации, като не показва и нужното
уважение към пенитенциарния персонал. Интересите и познавателната му
3
активност е ограничена. Не приема вината си за извършеното правонарушение
и прехвърля вината върху хора и ситуации. Често нарушава реда и
дисциплината в местата за лишаване от свобода. А. е с нисък праг на
самоконтрол, лесно податлив на външни влияния, емоционално лабилен. Не
може да взема адекватни решения при възникнали проблеми. Поведението му
е безотговорно, а мисленето повърхностно.
За времето на изтърпяване на наказанието, на А. многократно му е
давана възможност да полага труд. За периода от 20.02.2020 г. е полагал труд
във фирма „Еврокварт“, но поради не справяне и несериозното му отношение
към възложените му задължения на 29.07.2020 г. е спрян от началника на
фирмата. На 19.10.2020 г. до 22.12.2020 г. отново му е дадена възможност във
фирма „Еврокварт“ да работи, но отново спрян поради неспазване със
задачите си. На 04.01.2022 г. до 05.01.2022 г. отново е устроен на работа във
фирма „Еврокварт“ и отново не се е задържал. На 28.10.2022 г. до 03.01.2023 г.
за пореден път му е дадена възможност да полага труд по чл. 80, ал. 1, т. 1 от
ЗИНЗС като хигиенист в района на общежитието и отново поради не спазване
с възложените му задължения е спрян. Последно даване на възможност за
полагане на труд е била през периода на 01.02.2024 г. до 04.05.2024 г. чл. 80 от
ЗИНЗС като хигиенист на трети коридор. Спрян е поради неизпълнение на
законово разпореждане и възникнал конфликт с друг лишен от свобода.
За времето на престоя си в МЛС не е награждаван. Наказван е
дисциплинарно, както следва: със Заповед № 7/15.01.2020 г – писмено
предупреждение; със Заповед № 8/13.01.2021 г. – извънредно дежурство по
поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед №
72/26.05.2021 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 108/19.07.2021 г. – извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със
Заповед № 148/13.10.2021 г. – извънредно дежурство по поддържането на
чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 158/27.10.2021 г. –
изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия; със Заповед №
27/15.03.2022 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 18/20.03.2023 г. – извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни –
обжалване № 32/21.03.2023 г. пред ГДИН – отхвърлено; със Заповед №
77/22.06.2023 г. – изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия; със
Заповед № 30/08.05.2024 г. – лишаване от хранителна пратка за срок до три
месеца.
Становището на Началника на Затвора е да не бъде уважена молбата на
А., тъй като от цялостното поведение е видно, че не е повишил чувствително
мотивацията си за законосъобразно поведение. Планираните форми за
корекционно въздействие не дават очакваните положителни резултати
относно целите заложени в плана на присъдата. Наложените десет
дисциплинарни наказания са свидетелство за неустойчивост от негова страна.
Омаловажава допуснатите нарушения. Давана му е възможност за
осъществяване на трудов процес, от която не се е възползвал пълноценно.
Цялостното му поведение и отношение показва консуматорски начин на
4
живот, липса на дългосрочно целеполагане и преЦ. на последствията от
действията. Режимът му е строг. Отсъства мотивация за положителна
промяна.
В доклада на инспектор СДВР Н. е изложено, че цялостното поведение
на А. показва, че същият не е осъзнал причините и факторите довели го в
затвора. Планираните корекционни дейности изпълнява повърхностно и
формално. Не показва желание за промяна в личностно-поведенчески план.
Режимът му е строг и липсват основания за промяна в по-лек. Мотивацията за
промяна на поведението и начина му на живот на този етап е твърде ниска.
Има данни за злоупотреба с алкохол.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището на Началник на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото
счита, че молбата на Х. А. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял всичко 5 години, 9
месеца и 3 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 2
месеца и 27 дни.
Същевременно обаче установено е по делото, от направения анализ на
всички доказателства за цялостното поведение на А., че не са налице
предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.
439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, социализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното
наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преЦ. за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
5
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото
общежитие при Затвора Ловеч по отношение на А., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради
което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
70, ал. 1 от НК.
Относно възражението на служебния защитник адв. Р. К., че в
становището на началника на затвора Ловеч на стр. 2 посочено, че риска от
рецидив към 04.11.2019 г. е изчислен в границата на високия диапазон 83
точки, който на стр. 3 от становището е посочено, че 2021 г. и 2022 г.
значително е намалявала тази оЦ. на риска от рецидив и от вреди и са
настъпили положителни промени. Изведнъж на същата страница е посочено,
че през 2023 г. е направено препланиране и отново е върната оЦ.та на риска в
първоначалния вариант, като мотивите за това са първите мотиви, които са
изложени при постъпването в затвора и всичкото в тези мотиви е свързано с
миналото му правонарушението, това за което е осъден - криминалното му
минало. Настоящата инстанция приема за неоснователно посоченото
твърдение, тъй като е посочено, че през 2023 г. е направено препланиране и
оЦ.та от риска е изчислена в рамките на високия диапазон – 83 точки, тъй като
зоните с най-големи потребности са били настоящето правонарушение,
криминално минало, отношение към правонарушението, образование и
обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с
алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. Анализът на риска
от сериозни вреди е висок, насочен към обществото, изразяващ се в
извършване на престъпления против личността. В МЛС е среден риска за
самия лишен от свобода, към служителите е среден и по отношение на
другите лишени от свобода също риска от сериозни вреди е среден.
Определено както се сочи от страна на служебния защитник при запознаване
със становището на началника на затвора и доклада, изготвен от ИСДВР Ц. Н.,
се констатира идентичност на съдържанието в голяма степен. Но както и
социалния доклад, така и становището на началника на затвора определено
кореспондират на наложените дисциплинарни наказания на лишения от
свобода А., предвид на това, че видно от приложените доказателства по
делото в този период 2021 г. – 2022 г. А. е наказван многократно, а именно: със
Заповед № 8/13.01.2021 г. – извънредно дежурство по поддържането на
чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 72/26.05.2021 г. –
извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7
дни; със Заповед № 108/19.07.2021 г. – извънредно дежурство по
поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед №
148/13.10.2021 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 158/27.10.2021 г. – изолиране в
6
наказателна килия за срок до 14 денонощия; със Заповед № 27/15.03.2022 г. –
извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7
дни. Т.е. неоснователно е възражението на защитника адв. К., че
неоснователната е промяната на риска през 2023 година и както сочи ИСДВР
Ц. Н. и към настоящия момент цялостното поведение на осъденото лице Х. А.
показва, че не е осъзнал причините и факторите довели го в пенитенциалното
заведение, както и че същия не е показал желание за промяна в личностно
поведенчески план /вж. т.5 л. 17 от делото/.
Също така от страна на защитника адв. К. се правят възражения и
относно това, че неговия подзащитен е показал, че желае да се поправи,
защото за разлика от други осъдени той е искал да работи.
Безспорно, видно от приетите по делото доказателства, а именно
справка за зачетени работни дни на лишения от свобода А. за периода от
началото на изтърпяване на наказанието 08.05.2019 г. до 26.08.2024 г. с изх. №
3094/27.08.2024 г. А. е упражнявал труд, а именно през 2020 г. – 123 дни, 2022
г. – 34 дни, 2023 г. – 1 ден и 2024 г. – 75 дни. Това обстоятелство обаче не е
достатъчно, за да се направи извод, че при осъдения А. е настъпил изцяло
поправителен ефект от изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,
тъй като както вече се посочи и по-горе за посочения период са налични и
множество дисциплинарни наказания на същия. По-конкретно освен
посочените по-горе налични са още три заповеди за наказания, а именно:
Заповед № 18/20.03.2023 г. – извънредно дежурство по поддържането на
чистотата и хигиената за срок до 7 дни – обжалване № 32/21.03.2023 г. пред
ГДИН – отхвърлено; със Заповед № 77/22.06.2023 г. – изолиране в наказателна
килия за срок до 14 денонощия; със Заповед № 30/08.05.2024 г. – лишаване от
хранителна пратка за срок до три месеца.
Колкото до възражението на лишения от свобода Х. А., че спрямо него е
упражнено физическо насилие, същото настоящата инстанция приема за
частично основателно, тъй като не съответства на отговора на началника на
затвора Ловеч до заместник окръжния прокурор Ц. П. с рег. № 196/05.06.2023
г., видно от който е прието, че именно А. е нанесъл един удар с ръка в областта
на лицето на лишения от свобода М.Щ., което е наложило и използването на
помощни средства, тъй като осъдения А. е продължил да се държи арогантно
и спрямо служителя от НОС. Посоченият отговор определено е съответен и на
Заповед № 77/12.06.2023 г. на началника на затвора Ловеч, с която лишения от
свобода А. е наказан с изолиране в наказателния килия за срок от 5
денонощия. Следва да бъде посочено, че осъдения А. е получил заповедта на
19.06.2023 година. Все в тази връзка негативното поведение на А. е
продължило, видно от наложеното дисциплинарно наказание със Заповед №
30/08.05.2024 г., в която е наложено дисциплинарно наказание на осъдения А.
затова, че възникнал спор по повод почистването на коридора от негова страна
в качеството му на хигиенист на етажа с лишения от свобода В. Х.в, който
спор е прераснал от вербален конфликт във физическа саморазправа, при
която осъдения А. е ударил осъдения Х.в с дръжката на метлата по лицето. В
смисъл, че в хода на съдебните прения по настоящето дело А. сочи, че спрямо
него е упражнено физическо насилие, което определено не кореспондира на
7
така посочената заповед.
Безспорно, както сочи и осъдения А. наличен е бил конфликт между
него и лишения от свобода Радослав Анелиев А.. Видно от приложения към
затворническото досие доклад с изх. № 2282/01.07.2024 г. на 02.05.2024 г. при
пускане на топлата вода за пране е възникнал конфликт между лишения от
свобода Х. А. и Р.А. от 304 спално помещение, като повод за това, както сочи и
осъдения А. е било запушване на мивката от страна на лишения от свобода А.,
като лишения от свобода Х. А. в качеството си на отговорник за наливане на
водата, не е пожелал да напълни мивката с топла вода, каквото желание е
имал лишения от свобода А., вследствие на което е възникнало физическо
насилие между тях и лишения от свобода А. е получил охлузване в областта
на носа. Вследствие на което осъдения Р.А. е наказан със Заповед №
44/04.06.2024 г. – изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия.
Посочено е обаче също така, че за твърдението на А., че отстрана на лишения
от свобода А. А. му е заявявано, че ще заеме работата му, както и че затова са
му давани пари 200 лева, за да се откаже от работата си, не са налични
доказателства /л. 223, том 3 от ЗД/. Все в тази връзка наличен е и отговор от
МП – ГДИН до началника на затвора Ловеч, в което е посочено, че е
извършена проверка и относно твърденията му за предлаганата сума в размер
на 200 лева не са посочени от страна на А. конкретни обстоятелства и
доказателства, които да бъдат проверени, поради което и жалбата му е приета
за неоснователна и оставена без последствия / л. 232, том 3 от ЗД/.
Относно възражението на защитника, че лично на него му прави
впечатление, че в затвора Ловеч начина, по който се определя кой може да
работи и как се прекратява изпълнението на трудовата заетост, както и че
само, ако пожелае някой от персонала и от служителите, които са ангажирани
със затворниците в работата им, ако пожелае може да го спре, настоящата
инстанция приема, че не е процесуално компетентна да се произнесе в
настоящето производство. Основанията за спиране на лишените от свобода от
работа, както и начина по който това е извършено определено следва да бъде
съотнесено към началника на ГДИН – София, ако се приема, че от страна на
началника на затвора Ловеч не е спазена съответната процедура от негова
страна, респективно са превишени правата му в тази насока.
Колкото до възражението на осъдения Х. А., че не е обръщано внимание
на негови сигнали, които той е отправял до началника на затвора Ловеч за
нарушения от други лишени от свобода, това също не е от компетенцията на
настоящата инстанция, тъй като както вече се посочи по-горе ЗИНЗС е
предвидил друг ред за обжалване на наложените наказания, както и
подаването на молби и жалби от лишението от свобода. По-конкретно чл. 90,
ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да подават молби и жалби, както и
да се явят лично пред началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС заповедите за
дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворническите
общежития и на поправителни домове подлежат на обжалване пред началника
на затвора, а заповедите издадени от началника на затвора, подлежат на
обжалване пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
8
наказанията“, а в случаите на чл. 104, ал. 3 от ЗИНЗС пред Министъра на
правосъдието.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода Х. А. А. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 27 дни от
наложеното му наказание с Присъда № 33/05.07.2019 г. по НОХД № 866/2019
год. по описа на РС-Велико Търново в размер на 6 години лишаване от
свобода, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Х. А. А. – роден на
**** г. в гр. *****, постоянен адрес и настоящ адрес гр. *****, ЕГН
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
ОСТАТЪКА от 2 месеца и 27 дни от наложеното му наказание с Присъда №
33/05.07.2019 г. по НОХД № 866/2019 год. по описа на РС-Велико Търново в
размер на 6 години лишаване от свобода, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
9