Р Е Ш Е Н И Е
№ 260331/27.6.2022г.
град В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Г.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 16782 по
описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на „Г. Ф.”, адрес: ***, тел./факс – 9806672,
чрез пълномощник, с която против В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10102,46
лева – представляващо изплатено от ищеца обезщетение по щета №
210115/31.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Ищецът е изплатил сума в размер
на 10102,46 лева, представляваща обезщетение по щета № 210115/31.03.2017 г. за
имуществени и неимуществени вреди, нанесени на А.К.С., пострадала като
пешеходец, вследствие настъпило на 30.06.2016 г., около 21,30 ч., в гр. Д.ч.,
по вина на В.Т.Т.. Последният е признат за виновен за настъпилото ПТП, с
одобряване на споразумение по НОХД № 6543/2016 г. по описа на ВРС.
Съгласно изложеното в исковата молба, на
посочената дата ответникът управлява мотоциклет с рег. № ****, около 21,30 ч.,
в гр. Д.ч., като на сух, прав участък губи управление над мотоциклета и удря
пешеходката А.С.. Ответникът управлява автомобила си в нарушение на чл. 461 вр.
чл.483 КЗ - без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За
настъпилото произшествие е образувана щета, като на пострадалото лице е
изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на
10102,46 лева, от които 102,46 лева – обезщетение за имуществени вреди за
заплащане на потребителска такса за болнично лечение и за закупен по рецепта
медикамент за лечение на травматична увреда.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск, по отношение
част от претендирания общ размер. Намира определеното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно. Сочи, че на пострадалото лице е била
причинена една средна телесна повреда, която е обусловила трайно затруднение на
движенията на горния крайник за период от около 1,5 месец, както и две леки
телесни повреди. От произшествието не са настъпили допълнителни или други
увреждания, които да обусловят изплащане на обезщетение в по-висок размер от
обичайния. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй
като е пресичала пътното платно извън определените за целта пешеходни пътеки,
като не е съобразила посоката, разстоянието и скоростта на управлявания от
ответника мотоциклет. Оспорва дължимостта на сумата от 102,46 лева, в
претендирания размер.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
С определение от 27.12.2016 г. от
проведено открито съдебно заседание по НОХД № 6543 по описа на ВРС за 2016 г.,
съдът одобрява постигнато между РП – В. и обвиняемия В.Т.Т., споразумение, с
което последният се признава за виновен в това, че на 30.06.2016 г., в гр. Д.ч.,
обл. В., като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и
значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, при управление на
мотоциклет „***“ с рег. №****, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на А.К.С.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 5-та предкитова кост на
лявата длан, обусловило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник
за период от около 1,5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния
процес, като деецът е избягал от местопроизшествието и управлявал без да има
необходимата правоспособност – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1,
б. „б“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т. 3 НК. За извършеното престъпление обвиняемият
– ответник в настоящото производство, приема да изтърпи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК да бъде
отложено с изпитателен срок от две години. Горните обстоятелства се установяват
от материалите по приложеното по делото,
НОХД № 6543 по описа на ВРС за 2016 г.
От представена по делото справка
от базата данни на Информационен център към Г. Ф., се установява, че към датата
на настъпване на ПТП - 30.06.2016 г., по отношение на мотоциклет „***“ с рег. №****
не е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Със заявление вх.
№24-01-222/31.03.2017 г., пострадалото лице А.К.С. отправя към ищеца искане за
заплащане на сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие ПТП от дата 30.06.2016 г., настъпило по вина на водача В.Т.Т..
Искането за заплащане на обезщетението в претендирания размер е обосновано с
твърдение за причинено на пострадалата трайно затруднение в движенията на
горния ляв крайник за период от 1,5 месеца, търпени болки и страдания
вследствие на проведено оперативно лечение, гипсова имобилизация и
рехабилитация. Въз основа заявлението на постралото лице, при ищеца е
образувана преписка по щета №210115/31.03.2017 г.
С протокол №10/07.04.2017 г.,
застрахователно-медицинска комисия при ищеца взема решение да предложи на
Управителния съвет на ГФ, на пострадалата А.К.С. да бъде изплатено обезщетение
за неимуществени вреди в общ размер на 10000 лева и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 102,46 лева, на основание чл.577, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.
Посочено е, че вследствие ПТП от 30.06.2016 г., на Салиева са причинени
следните травматични увреждания – контузия на главата; счупване на пета
метакарпална кост на лявата китка; разкъсноконтузна рана на лява подбедрица.
От представена от ищеца епикриза,
издадена на А.К.С. от МБАЛ „Св. А. - В.“ АД, се установява, че в периода от
01.07.2016 г. до 08.07.2016 г., Салиева е била хоспитализирана с диагноза S62.30 Счупване на друга
метакарпална кост, закрито вляво. От същия документ се установява, че на
01.07.2016 г. е извършена операция, като под проводна анестезия се извърши
открито наместване с вътрешна фиксация – открито наместване с вътрешна фиксация
– карпални и метакарпални кости. Препоръчана е смяна на превръзки през 3 дни,
сваляне на конците на 12-ия ден и гипсова имобилизация за период от 30 дни. От
епикриза на отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД,
се установява, че на 24.08.2016 г. е извършена на екстракция на Киршнеровите
игли, с които костните фрагменти са били
фиксирани.
В протокола е отбелязано, че
комисията не е намерила данни за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, тъй като движението й по пътното платно е обусловено от
липсата на годни за движение тротоарни площи или банкети – същите са силно затревени,
а пътното платно е с ширина 7,30 м, което е намерено като достатъчно за
разминаване с пешеходката без да се установи съприкосновение между мотоциклета
и пострадалата.
На проведено заседание на
Управителния съвет на ГФ, обективирано в протокол №13/10.04.2017 г. е прието
решение, с което е одобрено да бъде изплатено обезщетение за вреди търпени от А.К.С.,
вследствие ПТП от 30.06.2016 г. /щета №210115/31.03.2017 г./, в следните
размери: 10000 лева – за неимуществени вреди и 102,46 лева – за имуществени
вреди.
С преводно нареждане от
12.05.2017 г., по банкова сметка ***та от общо 10102,46 лева.
По искане на ищеца, по делото е
допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение,
на която се установява, че към датата на извършване на огледа от вещото лице –
16.04.2022 г., в района на възникване на процесното ПТП е налице вертикална
пътна маркировка, но не е установено наличие на пешеходни пътеки. Според
експерта, пътното произшествие е настъпило в лентата за насрещно движение на
управляваното от делинквента МПС, където вече се е намирало пострадалото лице. Тъй
като за ответника не е имало основание да напусне своята лента за движение,
която е била поне наполовина свободна и да се насочи към лентата за насрещно
движение, където е възникнало произшествието, според експерта, не може да бъде
направено заключение, че пострадалата е допринесла с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбите на чл.558, ал.7 КЗ вр. чл.557, ал.1, т.1 вр. чл.45 ЗЗД.
Същият е допустим, поради което
съдът дължи произнасяне по основателността му.
На осн. чл.154, ал.1 ГПК, всяка
от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Ищецът носи тежестта да установи фактите, пораждащи суброгационното
му право, а именно: изплащане на обезщетение по щета № 210115/31.03.2017 г.;
основателност на извършеното плащане, в т.ч., че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Гаранционния Ф.. Наред с горното, ищецът следва да
установи наличие и на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, в т.ч. – деяние, вреда,
противпоравност на деянието, причинна връзка между деянието и настъпилите щети.
По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В тежест на
ответника е да докаже недължимост или погасяване на дълга, както и съществуване
на валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. В негова
тежест е доказване на възражението за съпричиняване от страна на пострадалото
лице.
Задължението на ищеца да обезщети
пострадалото лице възниква по силата на закона, като същото произтича от
задължението на делинквента да обезщети вредите, които сам е причинил, на осн.
чл.45 ЗЗД. Също от закона възниква и правото на ищеца, след извършеното плащане
на обезщетение за търпени вреди, да се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор и да заяви регресното си право срещу делинквента.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В НПК е
налице идентична разпоредба /чл.413, ал.2 НПК/, според която, влезлите в сила
присъди са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
Прилагайки разпоредбата на чл.300 ГПК и съобразявайки събраните по делото доказателства, следва да се приеме за
установено, че на 30.06.2016 г., при ПТП, настъпило по вина на ответника В.Т.Т.,
на пострадалото лице А.К.С. са били нанесени телесни увреждания, поради което
Салиева търпи имуществени и неимуществени вреди. Елементите на състава на
непозволеното увреждане - противоправно поведение, вредоносен резултат,
причинно-следствената връзка между тях, както и вина на дееца, са установени по
безспорен начин в наказателното производство, поради което същите не подлежат
на преценка по настоящото дело. Наличието на посочените предпоставки ангажира
гражданската отговорност на деликвента.
Ответникът въвежда възражение за
прекомерност на определеното от ищеца обезщетение. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че пред ищеца е било претендирано
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева, като е била
изплатена сума в размер на ½ от претендираната. За всяко от телесните
увреждания е било определено обезщетение, както следва: 1000 лева за контузия
на главата, без отчитанен на мозъчно сътресение, с очаквано трайно
възстановяване за период от 10-15 дни; 8000 лева за счупване на пета
метакарпална кост на лявата китка, лекувано оперативно – с две операции – за
поставяне и махане на имплантите, с очаквано възстановяване за период от 3-4
месеца, водещо до определяне на 8% ТНР; 1000 лева за разкъсноконтузна рана на
лява подбедрица, с очаквано трайно възстановяване в рамките на 10-15 дни, без
определяне % ТНР.
За да определи паричния
еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде
извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да
съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и
степен на увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на
същите, възрастта на увредения, здравословното му състояние и др.
Компенсирането на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да
бъде в пълна степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни
към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/,
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така
Решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и
Решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
При преценка установените по
делото обстоятелства и въз основа събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира за установени претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили
в резултат на предизвиканото от виновното поведение на ответника,
пътнотранспортно произшествие. За лечение на претърпяното от А.С. травматично
увреждане е извършена оперативна интервенция, при която е осъществена
остеосинтеза на костните фрагменти, чрез поставяне на метален имплант. След
провеждане на оперативното лечение, ръката на пострадалата е имобилизирана с
поставяне на гипсова превръзка, като след протичане на оздравителния процес,
имплантът е бил отстранен, което е наложило извършване на повторна оперативна
намеса. Безспорно, вследствие на ПТП, на пострадалата са нанесени травматични
увреждания, които са обусловили изключителни по интензитет и продължителност
болки, които Салиева търпи не само при внезапното им възникване, но и при
провеждане на оперативното лечение, както и в дългия период на възстановяване. Изпитаните
от пострадалата силни болки вследствие на фрактурата на лявата длан, контузията
на главата и разкъсноконтузната рана на лявата подбедрица, както и продължителното
обездвижване на лявата ръка – около 3-4 месеца, са станали причина за
преживяване на негативни емоции, като интензитетът на същите обосновава
обезвредата им, чрез заплащане на обезщетение в определения от ищеца размер. Възражението
на ответника, че изплатеното обезщетение е в завишен размер се явява
неоснователно.
С отговора на исковата молба,
ответникът, чрез назначения особен представител, въвежда възражение за
съпричиняване на вредите, от страна на пострадалото лице. Доколкото поведението
на пострадалото лице, респективно – евентуално съпричиняване на вредоносния
резултат не представлява елемент от състава на престъплението, за извършването
на което ответникът е осъден по НОХД № 6543 по описа на ВРС за 2016 г., то същото
не е било предмет на изследване в наказателното производство. Съгласно установената практика на ВКС, при
преценка на съпричиняването на настъпилите в резултат на ПТП вреди, следва да
се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат /в този смисъл - решение №135/31.10.2011 г по
т.д. №971/2010 г.; решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. №1873/2013 г. на ВКС, 1
т.о., както и цитираните в същото: решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., ІІ т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК,
решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, ІІ т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на І т. о., решение № 55/30.05.2009 г.
по т. д. № 728/2008 г. , първо т. о., ВКС/.
Съдът намира възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата, за
неоснователно. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението
на СТЕ се установява, че не са налице каквито и да е данни за принос на С. към
вредоносния резултат. Пътното произшествие е настъпило в лентата за насрещно
движение, като управляваното от ответника МПС е навлязло в лентата от пътното
платно, в което се е намирала пострадалата. Инцидентът е възникнал поради
допуснато нарушение от страна на делинквента на разпоредби на чл.20, ал.2 ЗДвП
и чл.116 ЗДвП, като с оглед установената вина на дееца и тежестта на
вредоносния резултат, деянието е квалифицирано като престъпление от общ
характер. Наличието на причинна връзка между поведението на увреденото лице и
настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, а доколкото такава категорично не е налице,
няма основание за съответно намаляване на определеното обезщетението.
По отношение изплатеното
обезщетение за имуществени вреди, пред ищеца са представени писмени
доказателства за заплащане на: потребителска такса за болнично лечение и
закупен по рецепта медикамент за травматично увреждане /л.15-16/. Отказано е
възстановяване на суми за закупени лекарства с фискални бонове, в размер на
232,71 лева /л.18/.
При горните доводи, съдът намира,
че със заплащане на сумата от 10102,46 лева на пострадалото лице А.К.С., за
ищеца е възникнало право на регресно вземане срещу ответника, като с оглед
проведеното успешно доказване, предявеният иск се явява основателен и същият
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по
делото, в общ размер на 1234,10 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***; BIC: ***, „*“ АД.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Г. Ф.”, с адрес: ***, сумата от 10102,46 лева – представляващо
изплатено от ищеца обезщетение по щета № 210115/31.03.2017 г., ведно със
законната лихва – 29.12.2020 г., считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Г. Ф.”, с адрес: ***, сторените разноски по делото в
общ размер на 1234,10 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано,
с въззивна жалба, пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: