МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 846/10г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда
срещу подсъдимият Д.К.Д. за деяния
наказуеми по чл. 313, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК; чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 256 от НК /отм./ чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1 от НК/отм./; чл. 257, ал. 1
/отм./ вр. чл. 256 от НК/отм./; чл. 257,
ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1 от НК/отм./; чл. 257, ал. 1/отм./, вр. чл. 256
от НК /отм./ и чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1 от НК /отм./
По
делото е проведено съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
В процеса е конституиран като гр. ищец Министъра на
финансите на Р. България и приет за съвместно разглеждане предявения, чрез
пълномощниците му гр. иск за обезщетение на претърпените от държавата в
резултат на деянията имуществени вреди в размер на 195 340,60лв., ведно със законните лихви, считано от
момента на увреждането, до влизане на присъдата в сила.
В пледоарията си по съществото на делото,
представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение, без това за деянията
по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, при фактическа обстановка такава, каквато е изложена в ОА. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен, като съда му наложи едно общо
наказание, в предвидения от закона минимален размер с приложение института на
чл. 66 от НК и кумулативно предвидената санкция - глоба в размер на 1000лв.
Счита гр.иск за основателен и допустим, който с оглед изтеклата правна давност
да бъде уважен в размер на 91 555, 50лв.
Поверениците на гр. ищец молят да бъде променен
размера на първоначално предявения гр. иск на 91 555, 50лв. и да бъде
уважен ведно с лихвите от момента на увреждането. Претендира се за присъждане
на юристконсултско възнаграждение.
Защитата изтъква съображения за виновност на
подс. в извършване на описаното в ОА деяние и навежда доводи за наличието на
значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Пледира за определяне
на адекватен изпитателен срок при приложение разпоредбата на чл. 66 от НК.
Навежда доводи за липсата на причинно следствена връзка между деянието, което
би трябвало да приеме форма на деликт и твърдяната причинена вреда.
В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява много
и че бил съставен да извършва това. Моли за по-ниско наказание.
Съдът,
като
прецени събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от
фактическа страна изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
именно:
През
1999г. подс. Д. наел таванско помещение в бл. 34 на ул.
„Студентска" в гр. Варна, което било собственост на свид. Лиляна
И.. Подсъдимият го обитавал за период около три месеца. По-късно се
запознал със свид. Веселина Димитрова /по баща Борисова, понастоящем
негова съпруга/. Решил да регистрира дружество по ЗЗД, а
не по ТЗ. По повод регистрацията, се обърнал за съдействие към свид. Веселин Цветков,
който по това време управлявал дружество, чиято дейност включвала и консултиране, и оказване на практическа помощ при
регистрирането на дружества. В
дружеството на свид. Цветков работели свид. Ивелина С. и Семиха Рифанова. Със съдействието на втората,
с договор от 10.04.2000г. подс. Д.
и свид. Веселина Димитрова учредили
дружество по чл. 357-364 от ЗЗД с наименование „Дивес". Свид. Димитрова била включена само, за да може подс. Д.
да го учреди, поради това и делът й в него бил 0,01%, а останалите 99,99 % от дяловете били на подс. Д., който бил и управител. Като седалище и адрес на управление на учреденото дружество посочил
адресът на свид. Лиляна И., който нито той, нито свид. Димитрова обитавали.
На 12.04.2000г. подс.
Д. регистрирал така учреденото дружество по ЗДДС в Данъчно подразделение
„Приморско" в гр. Варна, като за данъчен адрес посочил отново адреса на свид. И..
С дейността на ГД „Дивее" се занимавал
само подсъдимият. Дружеството нямало - нито наети работници, нито офиси, нито
търговски или складови бази, както и нямало
МПС и дълготрайни материални активи, но според подс. Д., развивало
търговска дейност.
Като управител на ГД „Дивее" на
12.10.2000г. подс. Д. подал изискуемата съобразно чл. 100 по ЗДДС месечна
справка декларация в ДП „Приморско" - гр. Варна, под № ДДС.
03.04-608767/12.10.2000г. в която отразил финансовите резултати за м. септември 2000г. в
гр. Варна. Ведно със справката представил дневниците за покупки и
продажби. В този за покупките описал фактури : № 25/02.09.00г. на
стойност 277 лв.; № 26/06.09.00г. на стойност
2 964,86 лв.; № 27/10.09.00 г. на стойност 129,90 лв.; № 28/12.09.00г.
на стойност 1 029 лв.; № 29/17.09.00 г. на стойност 095,70 лв.; № 30/20.09.00г. на стойност 1 648,62лв.; както и № 239,
240, 241, 242 и 243 – всичките от
дата 20.09.00г. на стойност съответно - 3 414,10 лв., 1 424,50лв., 2 363,78 лв., 2 750 лв. и 1 680,36 лв., с издател ЕТ „Доби 97 - Васил Василев" - с.Приселци,
Варненска област. При определянето на
размерът на ДДС, който следвало да
внесе и който
посочил в СД по ЗДДС,
подс. приспаднал /и не внесъл /
размера на данъка по ЗДДС по всички тези фактури – общо 4 545,55
лв.
Според свид. Васил Маринов Василев, който към м.
септември 2000г. бил собственик на ЕТ „Доби-97- Васил Василев" към този
период фирмата нямала работещи в нея,
складове и пр.
Имал много пълномощници, на които дал кочани с подписани от него, но непопълнени фактури.
В хода на досъдебното производство, подс. Д. обяснил, че описаните в
посочените фактурите сделки не били осъществени.
На 14.05.2001г. в качеството му на управител
на ГД „Дивее", подс. Д. ***, ДП „Приморско" изискуемата
месечна справка-декларация по чл. 100 от ЗДДС, като отразил финансовите
резултати от дейността на дружеството за м. април 2001г. При
определянето на размера на сделките, по които имал право на данъчен
кредит, включил сумите по фактури с издател ЕТ"Сашо Стойчев". Фактурите
били описани в представения от него заедно със СД по ЗДДС дневник на покупките на
ГД „Дивее" и били: № 124/09.04.2001 г. на стойност 2 600 лв., № 125/09.04.2001 г. на
стойност 2 300 лв., № 130/11.04.2001г. на
стойност 4 002 лв., № 131/11.04.2001г. на стойност 3492 лв., № 132/11.04.2001г. на стойност 3679 лв.,
№ 154/20.04.2001г. на стойност 4 085
лв., № 155/20.04.2001г. на стойност 4 098 лв., № 156/20.04.2001 г. на стойност 4013 лв., № 170/20.04.2001г. на
стойност 2975лв., № 168/29.04.2001г.
на стойност 3 700лв. и № 169/29.04.2001 г. на стойност 2 975 лв. С оглед на стойността на сделките, отразени в
тези фактури подс. не декларирал като
дължима към фиска сумата по ЗДДС по тях, която била в размер на 7 583,80лв. В хода на разследването собственика на ЕТ „Елица - Сашо Стойчев" с.
Игнатиево - свид. Сашо Стойчев, заявил, че такива сделки не са били осъществявани и
не са издавани сочените фактури, като такива фактури с номера и купувач по тях не са отразени в дневника за продажба за м. април 2001 г. на ЕТ „Сашо Стойчев -
Елица".
На 13.12.2001г. подс. Д. подал
в ДП „Приморско" на ТДД - гр. Варна СД по ЗДДС, ведно с дневниците
за покупки и продажби на ГД „Дивее" за периода 01-30.11.2001г. В дневника за покупки описал фактури с издател „Софт Инженеринг" ЕООД в гр. София: №
10000/05.11.2001г. на стойност 19 778.00лв. и ДДС по нея 3955.60лв; № 10003/07.11.2001г. на стойност 10
800.00лв. и ДДС по нея 2160.00лв; №
10008/09.11.2001г. на стойност 13 250.00лв. и ДДС по нея 2650.00лв; №
10012/12.11.2001 г. на стойност 30 000.00 лв. и ДДС - 6000.00лв; №
10015/13.11.2001г. на стойност 17 600.00лв. и ДДС - 3520.00лв; №10019/15.11.2001г. на стойност 19 388.00лв. и ДДС
- 3877.60лв; № 10022/16.11.2001г. на
стойност 21 394.00лв. и ДДС - 4278.80лв; № 10026/17.11.2001г. на стойност 21
000.00лв. и ДДС - 4200.00лв; № 10028/19.11.2001г.
на стойност 20 725.00лв. и ДДС - 4145.00лв; № 10032/20.11.2001 г. на стойност 67 197.00 лв. и ДДС - 13439.40лв.
Към м. ноември 2001г.
собственик на „Софт Инженериг" - гр. София бил И.
Маринов, според който се запознал с лице на име Сашо, в
църквата която посещавал, и по чиято молба регистрирал в
гр.София посоченото дружество. Не му било известно същото да е
развивало дейност. Констатирано е, че „Софт Инженеринг"
ЕОООД - гр. София използвало /и към м. ноември 2001г./ фактури на служебно
дерегистрирани по ЗДДС лица и фактури на дружества, издаващи фактури с
невярно съдържание това и че префактурирало стоки и услуги с цел
намаляване на данъчните задължения. Подс. Д. *** 2001г. ГД „Дивее" не е осъществило
сделки със „Софт Инженеринг" ЕООД - гр. София.
Чрез включването на
посочените no-горе
фактури в дневника за покупки за м. ноември 2001 г. обв. Д. приспаднал и не
внесъл ДДС в размер на 48 226,40 лв. Тази сума била отчетена при декларирането
на доставките в СД по ЗДДС, която подал на 13.12.2001г. в ДП
„Приморско" - вх. № ДДС 03.04-910237 от 13.12.2001г.
На 14.03.2002 г. като управител и
представляващ ГД"Дивее" подс. Д.
подал в ДП „Приморско" - ТДД гр. Варна СД по ЗДДС - №
ДДС.ОЗ.04-801677. С нея представил и изготвените и подписани от него дневник за покупките и продажбите на
дружеството за м. февруари 2002 г. В дневника за покупки за м. февруари
2002г. описал доставки по фактури: №1497/06.02.2002г. на стойност 10246.00 лв.
и ДДС по нея 2049.20лв. с издател „Марина
2001" ЕООД - гр. София ; № 225/01.02.2002г. на стойност 26 000.00
лв. и ДДС по нея 5200.00лв.; №226/04.02.2002г. на стойност 26 000.00 лв. и ДДС
по нея 5200.00лв. с издател „Карнекс
Комерс" ЕООД - гр. София ; №
477/05.02.2002г. на стойност 24 200.00 лв. и ДДС - 4840.00лв.; № 480/14.02.2002г.
на стойност 14 280.00 лв. и ДДС 2856.00лв. с издател „Томекс" ЕООД- гр. София ; № 1465/25.02.2002 г. на стойност 11 000.00 лв. и ДДС - 2200.00лв.; №1459/04.02.2002
г. на стойност 14 448.00 лв. и ДДС - 2 889.60лв. с издател ЕТ „Лус - Александър Д."***/25.02.2002г. на стойност 3 200.00 лв. и ДДС
640.00лв.; № 1323/05.02.2002г. за 13
340.00 лв. и ДДС 2 668.00лв.; № 1328/20.02.2002г. на стойност 13 340.00 лв. и ДДС 2 668.00лв. с издател
„Прогрес Консулт 2000" ЕООД - гр.
Монтана. Във фактурите с издател „Карнекс-комерс" ЕООД е посочен
като предмет на доставките - „разфасоване,
сортиране и категоризация на говеждо месо" -дейност, каквато ГД
„Дивес" не извършвало. В тази връзка и подс. Д. обяснил, че не е осъществявал
така описаните сделки.
Собственик и представляващ ЕТ „Лус -
Александър Д."*** към м. февруари 2002г. бил Алексанъдр Альошев Д.. В хода на разследването е било установено, че регистрирал ЕТ
на адрес, който наел за 15 дни и на който никога фирмата не се е
помещавала. Не са събрани данни фирмата
реално да е осъществявала дейност. По повод описаните фактури, с издател
този търговец, подс. Д. посочил, че такива сделки не са били осъществени.
Собственик на „Томекс" ЕООД - гр. София
към м. февруари 2002 г. бил братът на Александър Альошев Д. - Пламен Альошев Д.,
които не са били установени в хода на разследването. Констатирано е било, че и
„Томекс" ЕООД е регистрирано на адрес, на който никога не се е помещавало. Не са събрани данни за това и
това дружество реално да е развивало дейност към м. февруари 2002г. Наред с
това подс. Д. заявил, че не е осъществил описаните сделки и с това
дружество.
Собственик на „Марина" ЕООД - гр. София към м. февруари 2002
г. бил Андрей Славчев Богданов. Адресът, сочен в регистрацията на дружеството
като седалище и адрес на управление, се
обитавал за определен период от лице - И. Зарков, счетоводител по
професия. В хода на проведеното разследване не са събрани никакви данни за
реално развивана дейност от това дружество към м. февруари 2002г. По повод на така издадените фактури, подс. Д. обяснил, че си послужил с тях, но реални
сделки не били извършени. Така и в хода на разследването
е установено, че „Прогрес консулт" 2000" ЕООД гр. Монтана не е издало фактурите, с които подс. Д.
си послужил.
В резултат на описаните и включените в
дневника за покупки за м. февруари 2002 г. посочени no-горе фактури, подс. Д.
приспаднал, не декларирал в справката по ЗДДС като дължима към фиска
сумата от 31 210,80 лв. - ДДС.
На 14.05.2002г. подс. Д.
като управител и представляващ "Дивее" ГД - гр. Варна подал в ТДД - гр. Варна, ДП
„Приморско" СД по ЗДДС с вх. № ДДС.ОЗ.04-803054/14.05.2002г. С нея
представил дневниците за покупки и
продажби за м. април 2002 г. в гр. Варна. В дневника за покупки описал фактури № 681/04.04.2002г. за 17 626.05лв. и ДДС
3525.20лв.; № 690/30.04.2002г. на
стойност 2 100.00 лв. и ДДС 420.00лв. с издател „Карнекс Комерс" ЕООД -гр. София; № 241/09.04.2002г. на стойност 8 472.40 лв. и ДДС по нея 1694.40лв.; № 243/24.04.2002г. на стойност 7 404.50 лв. и ДДС
1480.90лв. с издател „Люсим 2001"
ООД-гр. София; № 277/24.04.2002г. за
2 457.60 лв. и ДДС по нея 491.50лв. с издател „Крисибор" ЕООД - гр. София; № 1349/30.04.2002г. на стойност 9 731.55 лв. и ДДС 1946.30лв.; № 1345/24.04.2002г. на стойност 12 800.00 лв. и ДДС
по нея 2 560.00лв. с издател „Прогрес
Консулт 2000" ЕООД - гр. Монтана. Сумата
заплатена съобразно фактурите като ДДС - общо в размер на 12 118.30 лв. приспаднал и недекларирал в СД като
дължима за внасяне.
Във фактурите с издател „Карнекс-комерс"
ЕООД е посочен като предмет на доставките - „разфасоване, сортиране и
категоризация на говеждо месо" -дейност, каквато ГД „Дивес" не
извършвало. Подс. Д. обяснил, че не е осъществявал описаните във фактурите
сделки.
В хода на разследването е установено, че
"Люсим 2001" ООД - гр. София не е имало офис на адреса, посочен като
седалище и адрес на управление. Подс. Д. е заявил, че сделки с това дружество
не са били осъществявани. Съобразно регистрацията му, същото било
собственост на И. Захариев Любенов и Симеон Петров Симеонов. Двамата
били плочкаджии и работели в гр. София. Затова и регистрирали дружеството
там. На Любенов не е известно дружеството да е развивало дейност. Дружеството
било прехвърлено на Славчо Иванов Антов срещу обещанието, че ще получи за това
сумата от 200 лв. При промяната на регистрацията на дружеството на името на
Антов не са му били предадени никакви документи по повод дейността на същото.
От 29.03.2002г. собственик, управляващ и
представляващ "Крисибор" ЕООД - гр. София, бил Кирчо Борисов
Веселинов, неграмотен, който се съгласил дружеството да
му бъде прехвърлено поради обещани му средства за това. С него той не развивал
дейност, като не са събрани никакви доказателства за това
доставките по фактурите на това дружество да са били осъществени реално. В
хода на разследването е установено, че описаните в дневника за покупки фактури
с издател „Прогрес консулт" 2000" ЕООД - гр. Монтана не са издавани.
С акт за възлагане на данъчна ревизия №
423/04.06.2002г. било разпоредено извършването на данъчна ревизия
за определяне на данъчните задължения по ЗДДС за периода м. септември
2000г., м. април 2001г., 01.09.2001г. - 30.11.2002 г., м. април 2002
г. Актът за възлагане на ревизията бил връчен на подс. Д. на 02.07.2002г. Поради непредставянето
на документите, изискани му на 02.07.02 г. във връзка с ревизията,
с разпореждане № 8 от 29.07.2002 г., същата била спряна.
След като узнал, че такава ревизия ще бъде
извършена, подс. Д. се свързал със свид. Лидия Атанасова, която е адвокат.
Подсъдимият искал да осуети установяването на данъчните задължения на дружеството
и потърсил нейното съдействие. Желанието му било да продаде дружеството. По това време свид.
Верка Пенчева и съпругът й Яни Пенчев имали
нужда от юридическа консултация по повод
недвижим имот. Съседката им - свид. Желяза Параскевова ги свързала с адвокат - свид. Атанасова. В този разговор, свид.
Атанасова предложила на Пенчев и
свид. Параскевова да ги включи в търговско дружество. Казала им, че щяла да учредява нейна фирма, а целта на
включването им в нея била по-малко
данъци, които да плаща. Обещала за участието им в дружеството двамата да получават по 50 лв. месечно. Пенчев и свид.
Параскевова трябвало да бъдат членове
на това дружество. Пенчев и съпругата му категорично се противопоставили на идеята. Свид. Параскевова дала
личната си карта на адв. Атанасова.
След около седмица адвокатката поискала и личната карта на Пенчев. Свид. Желяза Параскевова поискала личната
карта на Пенчев. Той й я дал без да попита причината, поради която тя се
нуждаела от нея. Отдал го на спора около недвижимия имот. След като я дала на
свид. Атанасова и после я получила
от нея, свид. Параскевова върнала документа за самоличност след два дена.
На 24.06.2002 г. свид. Лидия Атанасова
представила на нотариус Борис Василев оригинал на договор. Нотариусът
заверил за вярност копие на този договор. Съобразно договора / чийто
оригинал не е открит в хода на досъдебното производство/, подс. Д. и свид.
Веселина Борисова продали на Яни Пенчев и свид. Желяза Параскевова
ГД „ Дивес". Подс. Д. продал /съобразно записаното в договора/
дяловете си - 99,9 % от капитала му на Пенчев, а свид. Параскевова закупила
от свид. Димитрова нейния дял в него - 0,01 % от капитала му. Съобразно
посоченото в договора - т. З купувачите на дружеството назначили подс.
Д. за негов управител. С декларация от 25.06.2002г. той
декларирал пред данъчната администрация промяната в собствеността
и съдружниците в дружеството
На 12.08.2002г. свид. Лидия Атанасова
представила пред нотариус Желю Костов Анекс към договор за
дружеството. Било направено копие на документа, което нотариусът заверил
за вярност. Оригиналът на договора не е открит в хода на ДП. С оглед
посоченото в Анекса
към договор за дружество от 12.08.2002г. съдружниците му Яни Пенчев и Желяза
Параскевова се споразумели да променят адреса на управление на дружеството на
адрес гр. Варна, кв. Владиславово, бл. 9, вх. 2, ап. 24 - адрес на който към тази дати живеела свид. Лидия Атанасова. На
основание анекса, на 12.08.2002г. бил променен данъчния адрес на ГД
„Дивес" -Варна. Промяната на
адреса декларирал подс. Д., който съобразно този анекс бил лице за контакт с
данъчните органи. На 12.08.2002г. подс.
Д. декларирал пред данъчната администрация промяната в адреса на
управлението на дружеството.
След получаването на информацията за новия
данъчен адрес на ГД „Дивее" с акт за възлагане от №
578/09.10.2002г. ТДД - Варна отново възложила извършването на данъчна ревизия по
ЗДДС за посочените по-горе данъчни периоди. Доколкото за връчването на
акта бил търсен Яни Костов Пенчев, но на адреса на свид. Лидия Атанасова,
той не бил открит на него, а тя узнала за възобновяването на ревизията и подписала акта
в качеството на свидетел. Исканията за
предоставянето на документи по повод възложената ревизия били отправяни на нейния адрес и подписвала като свидетел протоколите за това, че нито управителят, нито
съдружникът Пенчев били открити на
данъчния адрес на дружеството /нейния адрес/. Последният протокол по
повод такова искане, бил изготвен /и подписан от нея на 14.10.2002г.
Възложената данъчна ревизия приключила с ДРА
№ 578/21.11.2002г. връчен - на 29.12.2002 г., на подс. Д.. Заключението на
ревизионният акт е, че за периодите - м. септември 2000 г., м. април
2001г., м. септември - ноември 2001 г. м. февруари 2002 г. и м. април
2002 г. е следвало, а не са били декларирани задължения по ЗДДС в размер на 182 067,45 лв.
През м. януари 2003 г. свид. Атанасова казала
на свид. Параскевова, че искала да прекрати дружеството си, в което
последната и Яни Пенчев били включени. Представила й да подпише и й
дала да занесе на Костов анекс към договор на ДЗЗД „Дивас". Като дата
на изготвянето му в документа била посочена 02.10.2002 г. Веднага след това - на
17.01.2003г. свид. Желяза Параскевова занесла документа в дома на
Пенчев. Там била и съпругата му -свид. Верка Пенчева. Анексът бил със
съдържание, че Костов и Параскевова взели решение дружеството - ГД
„Дивее" да прекрати дейността си. Понеже Пенчев не бил взел решение да участва в такова
дружество, не знаел, че бил включен в такова,
подписването на документа предизвикало скарване между съпругата му и свид. Параскевова. Тъй като се касаело дружеството
да прекрати дейността си, Пенчев подписал документа.
За извършената данъчна ревизия на ГД
„Дивее" и нейните констатации Яни Пенчев узнал едва след като по отношение на имуществото му
било предприето налагането на обезпечителни
мерки - през м. март 2003 г. Той е починал на 15.03.2005 г.
Съобразно заключението на извършената СПЕ договорът
от 24.06.2002г. не е подписан нито от Пенчев, нито от свид. Параскевова. Вещото лице сочи, че нито той, нито Параскевова подписали и анекса от
12.08.2002г. Подписите им видно от
заключението били изпълнени от друго лице, с подражаване на подписите им.
Доколкото деянието по чл. 255а от НК е възведено като престъпление
със ЗИД НК публикувано в ДВ бл. 75 от 12.09.2006 г., с оглед разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 от НК обвинение по този текст
не е предявено нито на Д.К.Д., нито на свид. Лидия Минчева Атанасова.
С оглед предвиденото наказание поради изтекла
абсолютна давност на двамата не е предявено обвинение за
извършените документни престъпления по чл. 316, вр. чл. 309 от НК.
Видно от заключението на извършената по делото СГЕ е, че подписите в справките – декларации /СД / за
месеците септември 2000г., април 2001г.,
ноември 2001г., февруари 2002г. и април са положени от подс. Д..
Извършената по делото ССЕ е установила, че
неправомерно ползваният от подс. Д. данъчен кредит за
съответните данъчни периоди е както следва : за м. септември
2000г. в размер на 4 545,20 лв.; за данъчния период м. април
2001г. ДК в размер на 7 583,80 лв.; за периода м. ноември 2001г. 48 226,40лв.;
за данъчния период - м. февруари 2002 г. в размер на 31 210,80 лв. и за
данъчния период м. април 2002 г. неправомерно бил ползван ДК в
размер на 12 118,30 лв.
Фактическата обстановка се установява по категоричен и
безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал, приобщен по реда на
чл. 283 от НПК, като същият изцяло подкрепя самопризнанията на подсъдимия.
Безспорно от събраните в хода на ДП гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Стойчев, Любенов,
Маринов, Веселинов и др. като последователни по съдържание, непротиворечиви и
взаимно допълващи се установява, че декларираните в съответните СД по ЗДДС от
подс. “доставки” за определените данъчни периоди, намерили отражение в
дневниците за покупки са били само привидни. С ползваните данъчни фактури подс.
Д. си начислявал ДДС по имитирани доставки. Полагайки подписа си в депозираните
СД пред ТДД декларирайки, че за него
е възникнало право да приспадне ДК,
(независимо, че тези покупки на изписаните във фактурите стоки не са реални и съществуват
само документално) е постигал конкретната цел – право на ползване на данъчен
кредит от държавния бюджет. От фактическа страна липсата на такива доставки е
обективирана и от обстоятелството, че сочените за доставчици не са разполагали
както с кадрова и финансова обезпеченост за извършване на доставките към ГД “Дивес”, но и с
материално-техническа възможност да сторят това - установяващо се както от
показанията на св. Василев, но и от писменият доказателствен материал, изискан
в хода на данъчното производство. Така
нагласявайки по начина по който си иска събития “сделки” с тези фирми и
получавайки винаги искания резултат, с поведението си подсъдимия е
избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС, а закона не свързва задължението
за начисляване на ДДС и съответно – правото на ДК, единствено с издаването на
данъчни фактури, каквото само правил подс. Д., а категорично поставя
изискването да са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС
/отм./ В тази връзка следва да се посочи, че механизмът на начисляване на ДДС и
съответно – на възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит е обусловен от реализирането на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съобразно тази разпоредба доставка
е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока,
извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на
основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В случаят
фактически остава само документално отразяване на процесните доставки за които
са твърди, че не са извършвани. Гласните
доказателствени средства по
делото напълно кореспондират с приобщените писмени доказателства, първични и
вторични счетоводни документи - данъчни фактури, справки декларации по ЗДДС,
данъчни документи, ДРА № 578/21.11.2002г. на ТДД Варна. Като цяло така
изброените доказателства се подкрепят и допълват.
Съдът
прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито
взаимно изключване на факти и обстоятелства.
Предвид
изложеното, призна подсъдимият Д.К.Д.
роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, със средно образование, не
роботи, неосъждан, женен, ЕГН: ********** за виновен, в това, че :
1/На 12.10.2000г.в гр.Варна, с цел избягването
заплащане на дължим данък – ДДС в размер на 4 545,20 лв. за месец
септември 2000г. подал в ТДД
- Варна, ДП - “Приморско” месечна справка декларация по чл. 100 от ЗДДС с вх.
№ДДС.03.04.960-608767/12.10.2000г., в която потвърдил неистина - несъществуващо
право на данъчен кредит
по ЗДДС, по неосъществени сделки с ЕТ “Доби 97-Васил Василев” -
престъпление по чл. 313 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
2/На 14.05.2001 г. в гр.Варна с цел избягването заплащане на
дължим данък – ДДС в размер на 7 583,80
лв., за месец април 2001г. подал в ТДД -
Варна, ДП - “Приморско” месечна справка декларация
по чл. 100 от ЗДДС в която потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен
кредит по ЗДДС, по неосъществени сделки с ЕТ
„Сашо Стойчев Елица” -престъпление по чл. 313 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
3/В периода 01.- 30.11.2001г. в гр. Варна като управляващ и
представляващ “Дивес” ГД –гр. Варна, с цел да осуети установяването на данъчни
задължения по ЗДДС в
особено големи размери - ДДС в размер на 48 226,40лв., за м. ноември 2001г. водил счетоводна
отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури: № 10000/05.11.2001г. със стойност на фактурата 19778.00
лв. и начислен ДДС 3955.60лв;
№10003/07.11.2001г. със
стойност на фактурата 10800.00 лв. и начислен ДДС 2160.00лв; № 10008/09.11.2001г. със стойност на
фактурата 13250.00 лв. и начислен
ДДС 2650.00лв; № 10012/12.11.2001г. със стойност на
фактурата 30000.00лв. и начислен
ДДС 6000.00лв; № 10015/13.11.2001г. със стойност на
фактурата 17600.00 лв. и начислен ДДС 3520.00лв; №10019/15.11.2001г. със стойност на фактурата 19388.00 лв. и начислен ДДС 3877.60лв; № 10022/16.11.2001г. със стойност на фактурата 21394.00 лв. и начислен ДДС 4278.80лв; № 10026/17.11.2001г. със стойност на фактурата 21000.00лв. и начислен ДДС 4200.00лв; №10028/19.11.2001г. със стойност на фактурата 20725.00 лв. и начислен ДДС 4145.00лв и №10032/20.11.2001г. със стойност на фактурата 67197.00лв. и начислен по нея ДДС
13439.40лв., с издател
"Софт Инженеринг" ЕООД - гр. София- престъпление по чл. 257 ал. 1 / отм./ вр. чл. 256 от НК / отм./
4/На 13.12.2001г. в гр. Варна, като управляващ
и представляващ “Дивес” ГД –гр. Варна, избегнал плащане на данъчни задължения
за м. ноември 2001г., по ЗДДС - ДДС в особено големи размери 48 226,40 лв., като потвърдил
неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
ДДС.03.04-910237/13.12.2001г., подадена в ДП - “Приморско” при ТДД –
Варна, която се изисква по силата на закон - чл. 100, ал. 1 и ал. З от ЗДДС
/отм./ – несъществуващо право на ДК по ЗДДС по неосъществени доставки - отразил
стойности по получени доставки и начислил ДДС по сделки,
по които е получател, отразени в данъчни фактури № 10000/05.11.2001 г. със
стойност на фактурата 19778.00 лв. и ДДС по нея 3955.60лв; №
10003/07.11.2001 г. със стойност на фактурата 10800.00 лв. и ДДС по нея
2160.00лв; № 10008/09.11.2001 г. със стойност на фактурата 13250.00
лв. и ДДС по нея 2650.00лв; № 10012/12.11.2001 г. със стойност на
фактурата 30000.00 лв. и ДДС по нея 6000.00лв; №
10015/13.11.2001 г. със стойност на фактурата 17600.00 лв. и ДДС по нея
3520.00лв; № 10019/15.11.2001 г. със стойност на фактурата 19388.00
лв. и ДДС по нея 3877.60лв; № 10022/16.11.2001 г. със стойност на
фактурата 21394.00 лв. и ДДС по нея 4278.80лв; № 10026/17.11.2001 г.
със стойност на фактурата 21000.00 лв. и ДДС по нея 4200.00лв; №
10028/19.11.2001 г. със стойност на фактурата 20725.00 лв. и ДДС по нея
4145.00лв; № 10032/20.11.2001г. със стойност на фактурата
67197.00лв. и ДДС по нея 13439.40лв. с издател
“Софт Инженеринг” ЕООД -гр.София, като с деянието са укрити данъчни
задължения в особено големи размери - престъпление по чл. 257 ал. 1,
/ отм./ вр. чл. 255 ал. 1 от НК / отм./
5./В
периода 01-28.02.2002г. в гр.Варна като управляващ и представляващ “Дивес”ГД –гр. Варна, с цел да
осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - ДДС в
размер на 31 210.80 лв., за м. февруари 2002г. водил
счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури №1497/06.02.2002г. със стойност на
фактурата 10246.00 лв. и ДДС по нея 2049.20лв. с издател „Марина 2001" ЕООД - гр. София ; №225/01.02.2002г. със стойност на
фактурата 26000.00 лв. и ДДС по нея 5200.00лв.; №226/04.02.2002г. със стойност
на фактурата 26000.00 лв. и ДДС по нея 5200.00лв.с издател „Карнекс Комерс" ЕООД -гр. София ; № 477/05.02.2002г. със стойност на
фактурата 24200.00 лв. и ДДС по нея 4840.00лв.; № 480/14.02.2002г. със стойност на фактурата 14280.00 лв. и
ДДС по нея 2856.00лв.с
издател „Томекс" ЕООД- гр. София ; № 1465/25.02.2002 г. със стойност на
фактурата 11000.00лв. и ДДС по нея 2200.00лв. ; №1459/04.02.2002 г. със стойност на фактурата 14448.00 лв.
и ДДС по нея 2889.60лв. с издател ЕТ „Лус - Александър Д."***/25.02.2002г. със стойност на
фактурата 3200.00 лв. и ДДС по нея 640.00лв.; № 1323/05.02.2002г. със стойност
на фактурата 13340.00 лв. и ДДС по нея 2668.00лв.; № 1328/20.02.2002г. със стойност на фактурата 13340.00
лв. и ДДС по нея
2668.00лв. с издател „Прогрес Консулт 2000" ЕООД - гр. Монтана - престъпление по чл. 257 ал. 1 / отм./ вр. чл. 256 от НК / отм./
6./На 14.03.2002г. в гр. Варна, като управляващ
и представляващ “Дивес” ГД – гр. Варна, избегнал плащане на данъчни задължения
за м. февруари 2001г., по ЗДДС -ДДС в особено големи размери 31 210.80 лв., като потвърдил
неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
ДДС.03.04-801677/14.03.2002г., подадена в ДП -“Приморско” при ТДД –
Варна , която се изисква по силата на закон - чл. 100, ал. 1 и ал. З от ЗДДС
/отм./ – несъществуващо право на ДК по ЗДДС по неосъществени доставки – като
отразил стойности по получени доставки и начислил ДДС по сделки,
по които е получател, отразени в данъчни фактури №1497/06.02.2002г. със
стойност на фактурата 10246.00 лв. и ДДС по нея 2049.20лв. с издател
„Марина 2001" ЕООД - гр. София ; №225/01.02.2002г. със стойност на фактурата
26000.00 лв. и ДДС по нея 5200.00лв.; №226/04.02.2002г. със стойност на
фактурата 26000.00 лв. и ДДС по нея 5200.00лв.с издател „Карнекс
Комерс" ЕООД - гр. София ; № 477/05.02.2002г. със стойност на фактурата
24200.00 лв. и ДДС по нея 4840.00лв.; № 480/14.02.2002г. със стойност
на фактурата 14280.00 лв. и ДДС по нея 2856.00лв.с издател „Томекс" ЕООД-
гр. София ; № 1465/25.02.2002 г. със стойност на фактурата 11000.00 лв. и ДДС
по нея 2200.00лв. ; №1459/04.02.2002 г. със стойност на
фактурата 14448.00 лв. и ДДС по нея 2889.60лв. с издател ЕТ „Лус - Александър Д."***/25.02.2002г.
със стойност на фактурата 3200.00 лв. и ДДС по нея 640.00лв.; №
1323/05.02.2002г. със стойност на фактурата 13340.00 лв. и ДДС по нея
2668.00лв.; № 1328/20.02.2002г. със стойност на фактурата 13340.00 лв. и ДДС
по нея 2668.00лв. с издател „Прогрес Консулт 2000" ЕООД - гр. Монтана, с издатели “”Марина 2001” ЕООД гр. София,
“Кранекс Комерс”ЕООД – гр. София, “Томекс” ЕООД – гр. София, ЕТ “Лус –
Александър Д. *** и “Прогрес Консулт 2000” ЕООД гр. Монтана,
като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи
размери-престъпление по чл. 257 ал. 1 / отм./ вр. чл. 255 ал. 1 от НК
/ отм./
7./В
периода 01-30.04.2002г. в гр. Варна като управляващ и представляващ “Дивес”ГД –гр. Варна, с цел да
осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - ДДС в
размер на 12 118,30 лв., за м. април 2002г. водил
счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури № 681/04.04.2002г. със стойност на фактурата 17626.05лв. и
ДДС по нея 3525.20лв.; № 690/30.04.2002г.
със стойност на фактурата 2100.00 лв. и ДДС по нея 420.00лв. с издател „Карнекс
Комерс" ЕООД - гр. София; № 241/09.04.2002г. със стойност на фактурата
8472.40 лв. и ДДС по нея 1694.40лв.; № 243/24.04.2002г. със стойност на
фактурата 7404.50 лв. и ДДС по нея 1480.90лв. с издател „Люсим 2001" ООД -
гр. София ; № 277/24.04.2002г. със стойност на фактурата 2457.60 лв. и ДДС по
нея 491.50лв. с издател
„Крисибор" ЕООД - гр. София; № 1349/30.04.2002г. със стойност на
фактурата 9731.55 лв. и ДДС по нея 1946.30лв.;
№ 1345/24.04.2002г. със стойност на фактурата 12800.00 лв. и ДДС по нея 2560.00лв.; с издател „Прогрес Консулт
2000" ЕООД - гр. Монтана- престъпление
по чл. 257 ал. 1 / отм./ вр. чл. 256
от НК / отм./
8./На 14.05.2002г. в гр. Варна, като управляващ
и представляващ “Дивес” ГД – гр. Варна, избегнал плащане на данъчни задължения
за м. април 2001г., по ЗДДС - ДДС в особено големи размери 12 118,30 лв., като потвърдил
неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
ДДС.03.04-803054/14.05.2002г., подадена в ДП -“Приморско” при ТДД –
Варна, която се изисква по силата на закон - чл. 100, ал. 1 и ал. З от ЗДДС
/отм./ – несъществуващо право на ДК по ЗДДС по неосъществени доставки – като
отразил стойности по получени доставки и начислил ДДС по сделки,
по които е получател, отразени в данъчни фактури № № 681/04.04.2002г. със
стойност на фактурата 17626.05лв. и ДДС по нея 3525.20лв.; № 690/30.04.2002г. със стойност на фактурата 2100.00 лв. и
ДДС по нея 420.00лв. с издател „Карнекс Комерс" ЕООД - гр. София; №
241/09.04.2002г. със стойност на фактурата 8472.40 лв. и ДДС по нея 1694.40лв.;
№ 243/24.04.2002г. със стойност на фактурата 7404.50 лв. и ДДС по нея
1480.90лв. с издател „Люсим 2001" ООД - гр. София ; № 277/24.04.2002г. със
стойност на фактурата 2457.60 лв. и ДДС по нея 491.50лв. с издател „Крисибор" ЕООД - гр. София; №
1349/30.04.2002г. със стойност на фактурата 9731.55 лв. и ДДС по нея 1946.30лв.; № 1345/24.04.2002г. със стойност на
фактурата 12800.00 лв. и ДДС по нея
2560.00лв.; с издател „Прогрес Консулт 2000" ЕООД - гр. Монтана, като с
деянието са укрити данъчни задължения в
особено големи размери- престъпление по
чл. 257 ал. 1, / отм./ вр. чл. 255
ал. 1 / отм./
С описаните
по-горе деяния
подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 313 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 313 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 255 ал. 1 от НК /отм/ и чл. 257 ал. 1 вр. чл. 256
от НК /отм./
С деянията са укрити данъчни задължения в
особено големи размери, по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК. До момента не е внесено
в бюджета неплатеното данъчно задължение и дължимите лихви, с оглед на което за
подсъдимия не е приложим привилегирования състав на чл. 257 ал. 3 от НК /отм./
Квалификацията
на деянието по чл. 257 ал.1 вр. чл. 255 ал. 1 /отм/. и чл. 257 ал. 1
вр. чл. 256 от НК /отм./ се
обуславя съобразно чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца.
Следва да се посочи, че и квалифицирането на извършените от подсъдимия деяния,
като съвкупност от престъпления, а не по чл. 26 от НК, като продължавани такива
е също по -благоприятно за дееца, предвид общия размер на предмета на
престъплението и неприлагането в конкретния случай разпоредбата на чл. 24 от НК
за увеличаване на определеното общо наказание.
От обективна страна: изпълнителните деяния
по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 255 ал. 1 от НК
/отм./са осъществени, чрез действия - подс. Д., чрез изготвяне, подписване на
СД по ЗДДС и подаването им в ТДД съставял обобщена невярна информация за
данъчните периоди по дневниците за покупки и продажби, включвайки съставените
фактури с които документално удостоверявал “реалността” на неосъществени
доставки между “Дивес” ГД и останалите ЕТ търговци и дружества. С това неотразяване в счетоводните документите на
действително реализирани сделки и прихода от тях, въз основа на което да се
начисли данък е избегнал плащане на данъчни задължения.
С действията си подс. Д. е обективизирал и
поведения съставомерни и по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 256 от НК /отм./,
водейки счетоводна отчетност с невярно
съдържание и ползвайки счетоводни документи с такова съдържание за посочените
данъчни периоди с цел осуетяване установяването на задълженията към бюджета на
дружеството.
От субективна страна: Деянията са извършени
от подсъдимия при условията на пряк умисъл и специална цел, като е разбирал
свойството на извършеното и целял настъпването на престъпния резултат.
Следва да се посочи, че в обхвата на умисъла
на подсъдимия се съдържат всички признаци от обективна страна и на двата
престъпни състава по които е обвинен, които независимо от крайната и обща цел,
именно укриване на данъчни задължения, водят до наказуемост на две различни
направления в дейността на данъчните субекти. Т.е. до две различни
самостоятелни престъпления, наказуеми отделно, при които се цели постигането на
престъпния резултат по напълно различен начин. Включвайки в СД по ЗДДС данъчни
фактури с фактическо предназначение - документално имитиране на доставки към
ревизираното дружество, респективно водейки счетоводна отчетност с невярно
съдържание и ползвайки счетоводни документи с такова съдържание, и подписвайки
ги с обобщената невярна информация за съответните данъчните периоди е целял
настъпването на престъпния резултат.
В тази връзка следва
да се посочи, че независимо, че не са били налице изискуемите предпоставки по ЗДДС
за упражняване на ДК - по ДРА ( сега РА ), предвид действията на подс. Д. по
неплащане на данъчните задължения в особено големи размери и афишираното в СД
по ЗДДС наличие на материално право да приспадне данъчен кредит с отразяване на
доставки с невярно съдържание, то представляващите административни нарушения по
ЗДДС са придобили качеството на цитираните по - горе престъпления и в
конкретния случай данъчното задължение на подс. Д. е определено не по ДРА, а
със ССЕ, допустимо, поради независимостта на наказателното и административно
производство в сферата на данъчните правоотношения.
При определяне вида и
размера на наказанието,
което следва да се наложи на подс. съдът прецени принципите на чл. 54 от НК,
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите за извършване на престъпленията и като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираните
деяния разкриват сравнително висока степен на обществена опасност с оглед
характера на засегнатите отношения. За подс. Д. обаче това е първо
пренебрегване на задълженията му като данъчен и осигурителен субект. Същият не
бил осъждан. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелството наред с това и
изминалият значителен период от времето на извършването на престъпленията до
решаване на въпроса с отговорността за тях, прецени и отегчаващите
обстоятелства – упоритостта в умисъла, изключително големия размер на предмета
на деянието, при липса на данни за внесено в бюджета неплатеното данъчно
задължение.
Съобразно
това и в заключение, съдът е задължен да наложи наказание при приложението на
чл. 58а от НК по силата на императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК.
Предвид това изискване и след отчитане на смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подс. Д. обстоятелства определи наказанието лишаване от
свобода ръководейки се от разпоредбите на
общата част на НК и намаляйки така определените за всяко едно
престъпление наказания с по 1/3 прие, че адекватно на степента на обществената
опасност на дееца и деянията е наказание от две години лишаване от свобода за всяко от престъпленията по чл.257
ал.1 вр. чл.256 от НК /отм/ и чл. 275 ал. 1 вр. чл.255 ал. 1 от НК /отм/,
извършени в периода 01-30.11.2001г. и на 13.12.2001г., така също една година и десет месеца лишаване от
свобода, за всяко от престъпленията по чл. 257 ал.1 вр. чл.256 от НК /отм/ и
чл. 275 ал. 1 вр. чл.255 ал. 1 от НК /отм/, извършени в периода 01-28.02.2002г.
и на 14.03. 2002г. и една година и осем
месеца лишаване от свобода за всяко от престъпленията по чл. 257 ал.1 вр.
чл.256 от НК /отм/ и чл. 275 ал. 1 вр. чл.255 ал. 1 от НК /отм/, извършени в
периода 01-30.04.2002г. и на 14.05.2002г. Като на основание чл. 23 ал.1 от НК
съдът определи най-тежкото наказание от тях, а именно - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Що
се касае до престъпленията по чл. 313 ал. 2 от НК съобразно новата редакция Дв.
бр. 26 от 06.04.2010г. предвиденото наказание лишаване от свобода до три
години, или глоба очевидно се явява благоприятно за дееца, /съгласно чл. 2 ал.
2 от НК/ от това по старата редакция действаща към момента на извършване на
деянията, за което наказание законодателят е предвидил лишаване от свобода от
една до шест години или глоба. В този смисъл новата редакцията на чл. 313 ал.
2 от НК към датите на деянието
/12.10.2000г. и 14.05.2001г./ се явява по - благоприятен за дееца закон и
следва да се приложи, но от друга страна от извършване на деянията до
постановяване на присъдата е изтекъл абсолютния давностен срок по смисъла на
чл. 81 ал. 3 от НК. Поради това и с оглед, изричното становище на подс. Д. ***.,
че на основание чл. 24 ал. 2 от НК, желае производството по делото да продължи,
но не и да бъде прекратено, съдът в изпълнение разпоредбата на чл. 305 ал. 5 от НПК след като призна подсъдимият за виновен за двете престъпления - по чл. 313
ал. 2 от НК, не му наложи наказание
прилагайки правилата за давност, изключваща наказателното преследване. Не
наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба”, съобразявайки трудовият
статус на подсъдимия - безработен и липсата на доходи. Наред с това налагането
на такова наказание дори и в минимален размер би било несъразмерно тежко на
степента на обществена опасност на личността на подсъдимия и стореното от него.
Съдът
намира, че за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК спрямо
подс. Д. са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане
по чл. 66, ал. 1 от НК. Той няма
обременено съдебно минало и следва да му бъде дадена възможност в един
отлагателен срок да демонстрира, че наказанието му е подействало
предупредително, възпиращо и поправително възпитателно. В този смисъл
изтърпяването на наказанието му бе отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. С такова по вид и размер наказание съдът намира, че ще се
постигнат целите на специалната и генерална превенция на наказателната
отговорност.
По отношение на гр. иск:
Съдът
намира, че предявеният гр. иск в размер на 91 555,50лв., /след редуциране
от гр. ищец в посока намаление, не надхвърлящ размера на обвинението/ във
връзка с виновното поведение на подсъдимия и в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат за Републиканския бюджет на държавата за доказан, по основание и размер.
Посоченият размер произтича от данъчно
задължение по ЗДДС във връзка с дейността на ДЗЛ, определен - не по реда на
действащият към него момент ДПК /отм./ в данъчно или административно
производство с издадения ДРА № 578/21.11.2002г. на ТДД Варна, или спряно адм.
дело № 1050/2003г. по описа на ВОС, а в хода на ДП, чрез способите на НПК, чрез
ССЕ. Вещото лице по която изследвайки и анализирайки обстойно всички данъчни
периоди, по процесните СД по ЗДДС и фактури, които са предмет на обвинението е
посочил прецизно укритите данъчни задължения, както по периоди и години, така и
в техния общ размер, за които е възведеното обвинение. В този си вид
настъпилата в резултат на деянията на подсъдимия имуществена вреда за
държавата, съставлява не само нарушения в данъчната сфера, /чл. 64, ал.1, т.6
или чл.6 от ЗДДС отм. подлежащи на санкция в данъчно производство, с предвиден
административен и съдебен контрол, вкл. касационен и последващо събиране на
публичните вземания, по действащият към момента на деянията ДПК отм./ но и вреда от непозволено увреждане от
виновно извършените от подсъдимия деяния, инкриминирани в обвинителния акт.
Като
престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи, уредени в
глава седма НК /отм./ съставите на възведените му обвинения по чл. 255-257 от
с.к. се различават от данъчните нарушения и реда на тяхното санкциониране,
както бе посочено. В този смисъл е и ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС, което извежда
автономност и независимост на наказателното и административното производство в
областта на данъчните правоотношения. Наред с това от обективна страна и двата
състава по чл.257 ал.1 вр. чл. 255 ал. 1 от НК /отм./ и чл.257 ал.1 вр. чл. 256
от НК /отм./ като различни и самостоятелни, но водещи до обща цел – укриване на
данъчни задължения са придобили качеството на престъпления, от нарушения по
ЗДДС, именно от дейността на ДЗЛ изразяваща се в “избягване на плащане” и
“осуетяване на плащане” на данъчни задължения в особено големи размери. Затова
за него наред с наказателна отговорност възниква и деликтна отговорност. В този смисъл така наведените доводи на
процесуалния представител на подс, за неоснователност и недоказаност на гр.
иск, по основание и размер, съдът счита за несъстоятелни. От друга страна обаче
защитата не оспорва обвинението и виновното поведение на подс.Д. и определено
споделя, че укриването на данъчни задължения е престъпление.
Подсъдимият
е осъден по два престъпни състава - чл.257 ал.1 вр. чл. 255 ал.1 от НК /отм./ и
чл.257 ал.1 вр. чл. 256 от НК /отм./, които както споменахме от обективна
страна са различни и самостоятелни и водещи до една и съща посочена по-горе цел
- укриване на данъчни задължения към
държавата, а размерите на данъчните задължения, на които се избягва плащането и за които се осуетява са еднакви, което не е пречка, но сумарно
не са удвоени в гр. иск. В този смисъл формираният размер на установените със
ССЕ укрити данъчни задължения, причинени от виновното поведение на подсъдимия е
непроменен - 91 555,50 лв., така както е претендиран от държавата за причинените
от престъплението имуществени вреди. Следователно след като основанието на
гр.иск в наказателното производство е деянието на подс. Д. предмет на
обвинението, което съставлява престъпление и е извършено виновно от него, за което не се спори, а от същото са
настъпили вреди, за които отговорност носят ф.л., които са ги причинили, то
съобразно изискванията на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване. Ето защо с
престъпно укритите данъци в резултат на извършените от подс. Д. престъпления е причинена щета на фиска, в размер на
91 555,50лв., /претендирана като обезщетение от държавата чрез
Министъра на финансите, попадащ в категорията лица, визирани в чл. 74, ал. 1 НПК процесуално легитимирани да предявят гр. иск, и предявил такъв за
нанесената в резултат на престъпленията имуществена вреда, чиято сума не е
събирана по реда ДПК /отм./ или действащия ДОПК, вкл., не е внесена в бюджета
до приключване на съдебното следствие /и която
щета следва да бъде възмездена. В този смисъл на основание чл.45 от ЗЗД
съдът осъди подс. Д. да заплати на държавата, представлявана от Министъра на
финансите обезщетения за причинените й имуществени вреди, в размер на укритите
данъци общо 91 555,50лв, предмет на престъпленията срещу финансовата и
данъчната и осигурителната системи, ведно
със законната лихва от момента на увреждането, до влизане в сила на присъдата.
След
възобноваване на съдебното производство по ад.дело № 1050 от 2003г., по описа
на ВОС с предмет процесния ДРА, издаден на подс. Д. е недопустимо да бъде
повторно претендиран по реда на ГПК същия този размер.
С
присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото, д. т.
върху уважения гр.иск и разноските на поверениците на гр. ищец за
юристконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: