№ 5466
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110140018 по описа за 2024 година
Предявен е регресен искове с правно основание чл. 411 КЗ.
ДЗИ „О. з.” АД е предявило иск срещу "ДБ: Ж. и З.” АД, с ЕИК **********, за
заплащане на сумата от 363.35лв. лв., тъй като е обезпечил деликтната отговорност на
виновния за настъпване от процесното ПТП 29.07.2023г. в гр. К. имуществени вреди, които
са били репарирани от ищеца по договор за имуществено застраховане с увреденото лице,
ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба -
28.06.2024г. , до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по вина на застрахования при ответника водач е настъпило
процесното ПТП, като в полза на застрахованото при ищеца лице е изплатено
застрахователно обезщетение в общ размер от 711.70лв., като са понесени ликвидационни
разноски в размер на 15лв., - обстоятелство, което е довело до възникване на регресно
вземане в полза на застахователя по имуществена застраховка „Каско” срещу застрахователя
по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Задявява, че ответникът е погасил задължението си към ищеца до сумата от 363.35лв.,
като неплатеният остатък от процесното задължение се равнява на сумата от 363.35лв.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът е подал в законоустановения срок, отговор на исковата молба, като
оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за надзастраховане на застрахованото при ищеца имущество, както
и възражение за съпричиняване.
1
.Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
От представените по делото доказателства се установява, че във връзка с
уведомлението за настъпилото на 29.07.2023г. в гр. К. с участието на товарен автомобил „с
рег. №*******, обект на сключен договор за имуществена застраховка, сключен между
увреденото лице и ищеца със срок на застрахователно покритие, обхващащ времето на
процесния инцидент и лек автомобил с рег. №********, обект на сключен с ответника
договор за задължителна гражданска отговорност на автомоболистите, при ищеца е
образувана ликвидационна преписка № 4401232321116 , по която ишцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в полза на дружеството, извършило ремонтните
дейности – „АМС С. ЕООД в размер на сумата от 711.70 лв.
По делото не съществува спор, че с преводно нареждане от 14.03.2024г. ответникът е
заплатил в полза на ищеца по процесната регресна претенция сума в размер на 363.35 лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел О. В., които съдът кредитира като
преки и непосредствени, се установява, че по време на настъпване на процесния инцидент
управляваното от него превозно средство товарен автомобил „с рег. №*******, е било
паркирано срещу заведение /механа/, в гр. К., като по време, докато е било паркирано е
било ударено от друг автомобил, за което обстоятелство е съставен протокол .
От представения по делото констативен протокол, носещ подписите на О. В. – водач
на застрахования при ищеца автомобли и М. А., водач на застрахования по договор за за
задължителна гражданска отговорност на автомоболистите при ответника, се установява, че
на процесната дата е настъпило ПТП в гр. К. на ул. Х. Д. № 62.
От приетото по делото заключение от САТЕ, което съдът кредитира като вярно,
обективно и компетентно изготвено, се установява, че причина за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на л.а с с рег. №********, който при преминаване покрай
застрахования при ищеца автомобил не е оставил безопасна странична дистанция,
вследствие на което е настъпил удар с паркирания товарен автомобил с рег. №*******.
Следва да се отбележи, че ответникът обоснова възражението си за съпричиняване с
твърдението, че застрахованият при ищеца водач е управлявал превозното средство,
застраховано при ищеца, с несъобразена скорост, което твърдение е неоснователно – по
време на удара застрахованото при ищеца имущество е било в паркирано състояние.
Отвеникът не твърди същото да е било паркирано към момента на удара на място,
обозначено за забранено за престой и паркиране, поради което съдът не може да изследва
това обстоятелство, защото ще наруши диспозитивното начало, но за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че на снимката, на която е заснет пътния участък, върху
който е настъпил процесния инцидент, част от експертизата, на мястото на което вещото
рице със стрелка е означил като място, на което най-вероятно е настъпило процесното ПТП
не е наличен пътен знак или друго обозначение, с което да се въвежда забрана за престой или
2
паркиране на превозни средства.
Ето защо съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно, като счита, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и
противно поведение на застрахования при ответника водач, който с поведението е нарушил
правилото на чл. 77 от ППЗДвП, вменяващо задължението на водач на превозно средство,
който има намерение да извърши маневра, да се убеди, че няма забрана за маневрата, че
няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да
подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.
С оглед събрания по делото доказателствен материал приема, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на виновното поведение на застрахования при ответника водач.
Относно възражението на ответника за надзастраховане на застрахованото при ищеца
имущество съдът намира следното, а именно:
Отговорността на застрахователя е в границите на застрахователната сума и на
основание чл. 386, ал. 2 КЗ е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
Възражението на ответника за надзастраховане не е подкрепено с доказателства,
както и не се твърди и липсват доказателства да е била уговаряна фиксирана
застрахователна стойност по чл. 387 КЗ.
От заключението от САТЕ стойността, необходима за възстановяване уврежданията
по процесното имущество възлизат на сумата от 796.98лв, а обичайните разноски по
преписката – на сумата от 15 лв. до 25лв.
Ето защо съдът приема, че регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско”, е възникнало до сумата, равняваща се на платеното от него
застрахователно обезщетение в размер 711.70лв. лв. и понесените ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., чийто общ размер възлиза на сумата от 726.70лв.
Предвид това, че ответникът е погасил задължението си към ищеца до сумата от
363.50лв., то предявеният иск следва да се уважи за целия претендиран размер.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъди сумата от 760 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, и депозит
за вещо лице , разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел.
Така мотивиран съдът,
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ’’ДБ: Ж. и З.” АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: район р-н И., ж.к. Д., "Г.М.Д." № да заплати на ДЗИ-О. з.” АД, със седалище и
адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “Г. Б.” № 3, ЕИК *****, по иска с правно
основание чл. 411 КЗ сумата от 363.35 лв., представляваща регресно вземане по образувана
при 4ДЗИ-О. з.” АД ликвидационна преписка № 4401232321116, ведно със законната
мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба –28.06.2024г. до
окончателното й заплащане; както и сумата от 760 лв., представляваща разноски за платена
държавна такса, и депозит за вещо лице , разноски за адвокатско възнаграждение и депозит
за свидетел.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4