№ 13140
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110101384 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Н. Н. Н. е предявил главен иск срещу „С К” АД с правна квалификация чл. 26, ал. 1
ЗЗД предл. 1 и предл. 3, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № ../06.07.2023 г. поради противоречието
му с добрите нрави, както евентуални искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД пр. 3, с
които се иска прогласяването за нищожни следните клаузи от потребителски кредит
предоставен от разстояние № ../06.07.2023 г.: чл.1, т.3; чл.1, т.4; чл. 1, т.5; чл. 1, т.8; чл. 9, чл.
10, чл. 11, чл. 14, чл..., чл. 24, чл. 26, чл. 27, чл. 28 и чл. 29.
Ищецът твърди, че на 06.07.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит с
ответника за сумата в размер на 2000 лв., като клаузите били предварително изготвени и не
били индивидуално определени. Твърди, че е върнал на ответника сумата в размер на
2286,58 лв., но ответникът претендирал допълнителни суми. Сочи, че в договора е била
предвидена прекомерна неустойка, както и други неравноправни клаузи. Твърди, че е
следвало да върне сумата 3074.62 лева, при лихва от 36%. Счита, че уговореният размер на
ГПР от 42,58 % е прекомерен. Твърди, че договорът съдържа множество неравноправни
клаузи, водещи до неговата нищожност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Посочва, че нищожност на отделни клаузи не води до нищожност
на целия договор. Сочи, че договорът е сключен съгласно изискванията на ЗПК, както и че
основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Твърди, че е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за
условията на кредита още преди сключването му. Посочва, че потребителят е отправил
искане за сключване на договора за кредит, като впоследствие му е предоставен Стандартен
европейски формуляр, който можел да изтегли. Впоследствие му е бил предоставен проект
на договора, със съдържанието на който имал възможност да се запознае. Оспорва
уговорената лихва да противоречи на закона и добрите нрави, като размерът и е бил в
съответствие със закона. Посочва, че предвидената неустойка е била в случай, че
потребителят не предостави обезпечение на кредита. В допълнение на това ищецът
разполагал с 14 дни да се откаже от сключения договор. Оспорва да е налице противоречие с
разпоредбите на ЗЗП, тъй като клаузите са били уговорени индивидуално с потребителя,
1
същите са били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за
всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Посочва, че ищецът е
сключил три договора с ответника за периода 2021-2023 г., имащи сходни клаузи и
идентична уговорка за плащане на неустойка. Твърди, че единствената цел на сключените
договори е била обогатяването на ищеца с цел завеждане на последващи искове. Посочва, че
процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между
страните. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. 1 и предл. 3 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е сключен процесния договор за кредит с посоченото
в исковата молба съдържание, както и че същият противоречи на добрите нрави или
съответно оспорените клаузи противоречат на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Съдът с обявения за окончателен доклад по делото е обявил на страните, че служебно
следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
../06.07.2023 г., съгласно който ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца
потребителски кредит в размер на 2000 лв. В договора е посочен лихвен процент по кредита
в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Като обезпечение на договора
са посочени поръчител или банкова гаранция. С чл... от договора ищецът се е задължил в
тридневен срок от сключване на договора да осигури поръчител – физическо лице, или да
предостави банкова гаранция, а съгласно чл. 27 при неизпълнение на това задължение
потребителят дължи неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Предвидено е тази неустойка
да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Приет е и погасителен план,
съгласно който общият размер на дължимата главница и лихва по договора е 3074, 62 лв., а
заедно с неустойката за непредоставено обезпечение – 6979, 06 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не е спорно, че сумата от 2000 лв. е била предоставена на ищеца.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение
за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при
неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения
договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито
възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се
предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, или банкова гаранция в
размер на цялото задължение на заемателя по договора (включващо главница, лихви,
неустойки и всички други обезщетения и такси) и тридневен срок за представянето му,
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената
2
на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е
посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената
неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат,
като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като
длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието
изпълнение обезпечава неустойката.
Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явява за
потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо
наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната
лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не
съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите
надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, като
за това не са необходими специални знания предвид обстоятелството, че общият размер на
неустойката се равняват на почти 200 % от главницата.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-
напред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора
за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.
Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че тези
вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за
кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува
яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
3
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл са и решение от
13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС,
според което за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е
възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§
40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането
му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни. Ето защо и предявеният главен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск, не следва да бъде разглеждан
предявеният под условие евентуален иск.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски в общ размер от 580 лв.,
от които 80 лв. за държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
приложения по делото договор за правна помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Д..“, бл..., ет. 8, ...ап..., срещу "С К" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
Ш.., пл. "О..." № ..., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД и пр. 3 ЗЗД вр. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК нищожността на договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № ../06.07.2023 г., поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА "С К" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., пл. "О..." №
..., да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, бл..., ет. 8, ...ап..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 580 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4