Решение по дело №207/2019 на Районен съд - Велики Преслав

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

08.01.2021 год.

 

Номер 260003                                            Година 2021                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           първи състав

На 29 (двадесет и девети) септември                                         Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 207 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Ж.В.В. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №19-0323-000376/22.05.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Отрича се извършване на нарушението. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо  на основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 02.05.2019г. в 10.15 часа в с.****, общ.Върбица, обл.Шумен, по ул.“Камчия“ до кръстовището с ул.“Георги Д.“, жалбоподателят управлявал л.а. „Сеат-Ибиза“ с рег. № ***, собственост на „***“ООД, ЕИК ****. При проверката извършена от служители на РУ-В.Преслав- М.Д. и М.В. освен собствеността на автомобила и самоличността на водача, било установено че управлявания от жалбоподателят автомобил бил технически неизправен – не достатъчно осветена задна табела с регистрационния номер. За установеното св.М.Д. съставил на жалбоподателя фиш, серия Н/0922559, който водачът отказал да подпише, поради което му е съставен АУАН Серия Д №526240/02.05.2019 г., за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.179, ал.6, т.1 от същия закон е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 50.00 лева.

Съдът кредитира показанията на св.Д., В. и Д. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допус***остта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допус***а.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.

При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателя на инкриминираната дата е управлявал автомобила с незначителна техническа неизправност – недостатъчно е осветена задната табела с регистрационния номер. Правилно въз основа на установеното от обективна страна административнонаказващия орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП. Същата предвижда за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 50 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият състав намира, че посоченото административно нарушение не е “маловажен случай” по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение по чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като "маловажен случай", т.к не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от този вид, ето защо обществената опасност на деянието според настоящия състав е висока, поради повишен риск от пътно транспортно произшествие с неизправен автомобил. Обществената опасност на жалбоподателя също е висока, поради множеството му наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП. 

Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му, с която на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв.

В останалата му част следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

           

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0323-000376/22.05.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен,  с което на Ж.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***, с която за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн.чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                                     Районен съдия: