РЕШЕНИЕ
гр.
София, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети май двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14748 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответницата Д. Г.Г.срещу решение от 27.02.2018г.,
постановено по гр. дело № 55512/2017г. на Софийски районен съд, 124 състав, с което
са уважени изцяло предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, като е
признато за установено в отношенията между жалбоподателката
и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателката дължи плащане
на сумата 4 961. 37 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. –
30.04.2016г. за топлоснабден имот с аб. № 028439, ведно със законната лихва от 11.11.2016г. до окончателното плащане на вземането, лихва в
размер на 339. 67 лв. за периода
15.09.2015г. – 19.10.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 64501/2016г. на СРС, 124 с-в.
В жалбата се
поддържа бланкетно оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради процесуални нарушения,
без никакви конкретни съображения и доводи, като се препраща към изложените в
отговора на исковата молба. Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на устните прения
оспорва бланкетно жалбата и моли съда да потвърди
решението.
Третото лице - помагач „Х.и Р.“
ЕООД не заявява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо. По същество решението е правилно като
краен резултат.
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 64501/2016 г. на СРС, 79 състав.
Договорното правоотношение между
главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от
2003г. и приложим за целия процесен период, при
действие на Общите условия на ищцовото дружество. По
делото не е спорно, а се установява и от представения нот.акт
№ 156/78г. на нотариус Лалов, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот. Сградата,
в която се намира процесният апартамент, е в режим на
етажна собственост и в течение на процесния период
ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна
енергия към процесния имот през процесния
период, се установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, както и от
приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач с договор, също приет
като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на
етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответницата, в качеството й на собственик на
имота, е потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и съгласно чл.
155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния
имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето
защо искът е доказан по основание. Облигационното отношение между страните е
възникнало по силата на закона по неформален договор за продажба на ТЕ, със
съдържание по общите условия.
Съгласно
констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия
топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в имота
на ответника и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно
счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по
възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило, че в имота през процесния период има 4 отоплителни тела и 4 топлоразпределители, както и един водомер за топла вода. Съгласно
заключението на приетите СТЕ и ССчЕ, за процесния период м. май 2014г. – м. април 2016г., реално потребената топлинна енергия, формирана след изготвени изравнителни
сметки, е в размер на сумата 4 916. 49 лв., а стойността
на начислената такса за дялово разпределение е в размер на сумата 44. 88 лв.,
т.е общо сумата 4 961. 37 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК досежно главницата, съответно иска по чл.
422 ГПК. Начислената на въззивницата сума е определена като дължима на база реален
отчет на уредите за индивидуално разпределение и на СТИ в АС, на база правилно
извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ,
съгласно констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ. Възраженията в тази
връзка, поддържани в отговора на исковата молба, са неоснователни и недоказани.
По
отношение на лихвата за забава не са релевирани никакви оспорвания, по които
съдът дължи произнасяне.
С оглед изцяло бланкетния характер на жалбата и липсата на конкретни
оплаквания и в отговора на исковата молба, жалбата се явява неоснователна и
недоказана и решението следва да бъде изцяло потвърдено.
На въззиваемия – ищец не следва да се
присъждат разноски с оглед изхода на спора, поради липса на реално извършени
процесуални действия пред настоящата инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.02.2018г., постановено по гр. дело № 55512/2017г.
на Софийски районен съд, 124 състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице –помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.