№ 39
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600281 по описа за 2021 година
, при произнасянето прие за установено следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №54/29.06.2021 година, постановена по НОХД №1095/2021
година по описа на ОС-Варна, подсъдимият СТ. Г. ИВ. е признат за виновен и
осъден по обвинението да е извършил престъпления по чл.142, ал.3, т.1, пр.2
вр. ал.1, чл.150, ал.1 и чл.152, ал.3, т.т.3 и 5 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2 от НК. По
поредността на деянията, на подсъдимия са наложени наказания в размер на
двадесет години лишаване от свобода, осем години лишаване от свобода и
петнадесет години лишаване от свобода. Първото и най-тежко наказание,
подлежащо на изтърпяване при първоначален строг режим, санкционира
съвкупността по чл.23, ал.1 от НК.
С присъдата е приложен чл.70, ал.7 от НК по отношение на
неизтърпяната част от наказание по НОХД №441/2011 година по описа на
ОС-Варна – една година, четири месеца и деветнадесет дни лишаване от
свобода, изпълними при първоначален строг режим.
На подсъдимия са възложени разноските по делото с изрично описание
1
на дължимите суми и към чий бюджет да бъдат насочени.
Съдебният акт се обжалва по чл.318, ал.6 от НПК с въззивна жалба от
защитника адв.Ф., бланкетно позоваваща се на всички основания за
неправилност на присъдата. С допълнение по чл.320, ал.4 от НПК се
аргументира необоснованост, породена от безкритично кредитиране на
показанията на пострадалата, подценяване на преки гласни доказателства и
заключения на съдебни експертизи - в съвкупност, поставящи под съмнение
извършването на деянията и авторството. Защитната позиция отправя искане
към тази инстанция за намеса по чл.336, ал.1 т.3 от НПК и в условията на
евентуалност - по чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК или по
чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
В пренията във въззивното съдебно заседание, представителят на
публичното обвинение пледира в полза на обосноваността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт, солидаризирайки се с
изводите на проверяваната инстанция за фактическа установеност на деянията
и относно приложението на материалния закон, с изключение на
несъставомерното квалифициращо обстоятелство по чл.152, ал.3, т.3 от НК.
Въззивният прокурор заема мотивирано становище и по справедливостта на
присъдата, считайки че наказанията за престъпленията по чл.142 и чл.152 от
НК не са отмерени точно, а техният справедлив размер би бил около средния
в санкцията за първото деяние и около дванадесет години лишаване от
свобода за половото престъпление.
В речта по съществото на делото, защитникът се придържа изцяло към
въззивните си оплаквания, които намира за основателни и предвид
резултатите от съдебно-следствените действия в тази инстанция Искането за
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия е актуално, алтернативно
пледоарията се ангажира с предпоставки за намаляване на наказанията към
минималния размер.
Подсъдимият не развива лична защита, в последната си дума желае
справедливо решение.
Въззивната инстанция, след като проведе съдебно следствие, в което
попълни доказателствената съвкупност с писмени, гласни доказателства и
съдебни експертизи, счете предмета на делото за напълно изяснен. При
цялостната проверка на правилността на постановената присъда по реда на
2
чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, след обсъждане на доводите на страните и
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С.И. е трикратно осъждан за престъпления от общ
характер, освободен на 18.04.2019 година условно предсрочно от изтърпяване
на остатъка от наказание лишаване от свобода, наложено му с присъда по
НОХД №441/2011 година по описа на Окръжен съд -Варна.
След напускане на затвора, той установил семейна връзка на
фактически начала със св.Д. Г.. Първоначално двамата заживели в с.Сава,
общ.Дългопол, в дома на св.Й.П. (майка на дееца), после се преместили в
къща в гр.Аксаково, ул.“Тракия“ №11. Към този период от време и до
задържането по настоящето наказателно производство, подсъдимият
управлявал л.а. „Деу Нексия“ с рег.№В 1230 НТ, с две врати.
На 01.11.2019 година св.С.С. (по съпруг понастоящем Г., но за целите на
изложението същата ще се обозначава с презимето си) – биологична дъщеря
на подсъдимия, гостувала на баща си и св.Г. в дома им в гр.Аксаково. Около
18.00ч на посочената дата, тримата вечеряли. По предложение на
подсъдимия, двамата с дъщеря му отишли до близък магазин за хранителни
стоки. Дотам се придвижили и после се върнали пеша. Св.Ст. била облечена с
камуфлажен клин, блузка и черно горнище с метална емблема „TASKA“.
Преди да се приберат, двамата седнали в колата – С.И. на шофьорското
място, дъщеря му на предна дясна седалка, заедно изпушили цигара
марихуана, после и по една обикновена цигара. Вътре в автомобила
подсъдимият направил комплимент на св.Ст., че е отслабнала, че имала
хубави гърди и хубаво дупе, на което тя реагирала със забележка, че му е
дъщеря и подобни оценки са недопустими. Слизайки от колата, двамата се
отправили към къщата. След входа й имало стълби надолу и там стая,
използвана като килер. В момента, в който доближили тази стая, подсъдимият
бутнал момичето в нея, опрял гърба й в стената, запушил устата й с дясната
си ръка, а с лявата си ръка бръкнал под дрехите й и започнал да я опипва на
голо в областта на гърдите, по тялото и по половите органи. После, подс.И.
махнал дясната си ръка, целунал момичето по устата, а с лявата си ръка
продължавал да опипва тялото й. Извадил половия си член и насила сложил
ръката на дъщеря си върху него. През цялото време подсъдимият заплашвал
3
свидетелката, че ако вика, ще я пребие. Момичето се изплашило и затова не
издало звук.
В един момент подсъдимият спрял с действията си, пуснал св.Ст. и й
казал да се поразходят. Момичето използвало ситуацията да излезе от
помещението и да тръгне по стълбите към първия етаж. Подсъдимият обаче я
сграбчил за ръката и я издърпал към изхода на къщата. Св.И.а се дръпнала,
разплакала се, но това не попречило на дееца, стискайки ръката над китката й
да я завлече до колата. След това подсъдимият отворил предната дясна врата
и блъснал вътре момичето. На плача й и на думите, че не иска да отива
никъде с него, деецът отвърнал със заплаха, че ще я пребие.
Подсъдимият се качил на шофьорското място, потеглил към главния
път на града и после завил към гробището на гр.Аксаково, като спрял в
неосветен район. След това, деецът слязъл, бутнал седалката си напред и
застанал на задната седалка. Хванал ръката на дъщеря си и с няколко
дърпания, успял да я привлече към себе си. Тогава, мъжът събул панталона и
бельото си, на плача на момичето отвърнал със заплаха, че ще я удари,
продължил да я дърпа и свалил единия крачол на клина и бельото й. После
бутнал свидетелката да легне на задната седалка, със здраво стискане
разтворил краката й, легнал върху нея и проникнал с половия си орган във
влагалището й. През цялото време св.Ст. се дърпала и безуспешно се
опитвала да избута баща си.
Няколко минути подсъдимият движил половия си орган във
влагалището на момичето, след това го извадил и еякулирал. Избърсал се с
кърпички, дал и на пострадалата да се почисти, облякъл се, седнал на
шофьорското място. В това време св.Ст. се обула и се върнала на предна
дясна седалка. Подсъдимият привел колата в работен режим, отправил се към
къщата в гр.Аксаково и пътьом предупредил дъщеря си да каже на св.Г., че я
учил да шофира.
Самата св.Д. Г., притеснена от забавянето на подсъдимия и дъщеря му,
звъняла многократно на мобилния телефон на св.Ст..
След завръщането на двамата в къщата, момичето веднага влязло в
банята. Там тя закачила горницата си. После се преоблякла и се обадила на
св.Д.Д., на когото казала, че баща й я изнасилил и го помолила да дойде да я
прибере.
4
Св.Д. пристигнал с колата си в гр.Аксаково, сигнализирал по телефона
на свидетелката, че е наблизо и да го чака на улицата. С.С. взела багажа си,
казала на подсъдимия и на св.Г., че тръгва и отпътувала със св.Д.. По нейно
настояване, той я откарал до аптека, откъдето тя закупила медикаменти
„Ескапеле“ (приела го по-късно) и аспирин („Ацетизал“ от 500мг), после с
колата се насочили към къщата на майка й в с.Цонево.
По пътя св.Ст. разговаряла с приятеля си св. В.Р. и му казала, че се
прибира към с.Цонево. Там тя пристигнала около 22.00 часа, св.Д. я изпратил
до вратата на имота и тогава свидетелката му разказала какво й сторил
подсъдимият. После, св.Ст. влязла в къщата, оставила си багажа и излязла да
пуши. Тогава пристигнал св.Р., впечатление му направило, че момичето е
много отчаяно.
В разговор, двамата решили и се отправили към дома на св.Р. в
гр.Дългопол. През цялото време св.Ст. била много разстроена, в един момент
скришом изпила десет таблети аспирин. След близо час й станало лошо,
крайниците й изтръпнали, започнали да я обливат топли и студени вълни,
устата й загубила чувствителност. Уплашена, тя споделила с приятеля си за
приетите таблети, а той незабавно я отвел в ЦСМП-гр.Дългопол. Там, пред
лекаря, свидетелката признала, че била изнасилена от баща си. С
оповестяването на този факт била предизвикана намесата на органите на
полицията, започнало и настоящето наказателно производство.
Във връзка със съобщението на св.Ст. се предприело претърсване на
къщата в гр.Аксаково. На дивана в дневната се намерила кафява тениска с
дупки и белезникави петна по нея, а в банята - закачено черно горнище с
метална емблема и надпис „TASKA“. Дрехите били иззети и приобщени като
веществени доказателства по делото.
При претърсване на л.а.“Деу Нексия“ с рег.№В 1230 НТ, на задната
седалка били фиксирани три броя дълги светли косми – иззети, иззета била и
част от тапицерията на тази седалка, по която имало белезникави петна.
Подсъдимият предал за нуждите на разследването дрехите, които носил
на 01.11.2019 година – черно шушляково горнище, черно поларено горнище,
бяла тениска с къс ръкав и тъмносини боксерки. От своя страна, св.Ст.
предоставила своите дрехи от инкриминираната дата - розово яке, бежова
блуза на цветя, клин в камуфлажна окраска, както и една опаковка
5
„Ацетизал“ от 500мг, а майка й, с протокол за доброволно предаване
допринесла към разследването с опаковката на медикамента „Ескапеле“.
Отразената дотук, а и в мотивите към проверяваната присъда
фактическа обстановка, се извлича частично от обясненията на подсъдимия, в
различна степен от показанията на св.св.Ст., Д., Р., Г.Г., Д. Г., т. И.а, Н.Г.,
Р.З., Г.И., П.П., Г.Г. (сестра на подсъдимия), Ст.Ст. и Й.П., от писмени
доказателства, писмени доказателствени средства, веществени
доказателствени средства, веществени доказателства, заключения на
множество експертизи – СМЕ, СХЕ, КСППЕ, СМЕ на ВД, ДНКЕ.
Подсъдимият отрича родствена връзка с пострадалата, отрича и
авторството на деянията, признавайки за доброволни сексуални отношения
със св.Ст. на инкриминираната дата.
Настоящата инстанция подложи тази версия на внимателна преценка,
като при съблюдаване на принципите по чл.13, чл.14, ал.1, чл.16, чл.18,
чл.107, ал.ал.3 и 5 от НПК, достигна до следните изводи по предмета на
делото:
Обстоятелствената част на обвинителния акт и на обвинението, дават
възможност за целите на аналитичния процес да се отделят безспорните от
спорните фактически положения в две направления: 1)относно
взаимоотношенията между подсъдимия и св.Ст. извън деятелността и 2)други
данни за връзки и прояви на пострадалата.
І. Към първата група:
1.Едно от безспорните обстоятелства по делото е съществуването на
биологична връзка между дееца и св.Ст., която се установява по пътя на ДНК
анализа (ДПр, т.3л.273; НОХД, л.159). По подобие на подхода на първата
инстанция, и за този състав не съществува каквато и да е причина да подложи
под съмнение експертните изводи, верифицирани в две еднопосочни по факта
ДНК експертизи.
В доказателствената съвкупност са налице също преки гласни и
писмени доказателства(НОХД, л.96гр., ДПр, т.1, л.л.76-80; т.2, л.205), които
установяват реална родителска грижа от страна на дееца спрямо св.Ст.,
въпреки продължителната му изолация за изпълнение на наказание лишаване
от свобода.
6
2.Не е спорно по делото, с оглед показанията на св.Д. Г. (НОХД, л.129),
обясненията на подсъдимия (НОХД, л.177-л.178), показанията на св.св.С.С.
(НОХД, л.95), Й.П. (ВНОХД, л.81), че след условното предсрочно
освобождаване на С.И. на 18.04.2019 година (ДПр, т.2, л.163), същият
установил фактическо съжителство с Г..
Обясненията на дееца, че напускането на дома на майка му в с.Сава се
дължи на разкрита сексуална връзка между него и дъщеря му от св.Г. се
опровергават от:
а) показания на св.П. (ВНОХД, л.81), доказващи че преместването в
гр.Аксаково се дължи на близостта с работното място на подсъдимия;
б) показанията на св.Г. (НОХД, л.129), които не възпроизвеждат
подобна причина. Напротив, разпитаната свидетелства, че отношенията
между нея и св.Ст. били приятелски и доверителни;
в)показанията на св.Г.Г. (НОХД, л.96гр), които също не съдържат данни
в съобщаваната от подсъдимия насока.
3.Гласните доказателства, въведени с разпита на св.Д. Г. и св.С.С. в
съдебното следствие са еднозначни, че месец преди деянието между
подсъдимия и св.Ст. не е имало реална комуникация. Тази комуникация се
възобновила към инкриминирания момент, когато св.Ст. проявила
инициатива да гостува на баща си и приятелката му. Подобно охлаждане на
отношенията не било необичайно за двамата, за който факт свидетелства В.Р.
(НОХД, л.132).
4.Отново същите доказателствени източници, включително и
обясненията на подсъдимия (НОХД, л.177-л.178) сочат, че на
инкриминираната дата вечерта деецът и св.Ст. употребили кристали.
Показанията на св.Ст. причисляват към приема и св.Г., но доколкото по този
факт не са налице други доказателства, същият остава под съмнение.
Недостоверни са обясненията на подсъдимия относно причината за
излизането им с пострадалата, като вследствие на единността на показанията
на св.Г. (НОХД, л.129гр.) и на св.Ст. (НОХД, л.95), въззивният състав приема,
че това е станало по негова инициатива. Не е спорно посещението на
търговския обект, няма фактически конфликт и по обстоятелството, че след
това подсъдимият и св.Ст. пушили марихуана в лекия автомобил (НОХД,
7
л.95, л.178; ДПр, т.2, л.128).
5. Макар и да не касае оценка на взаимоотношенията в обсъждания
аспект, споменаването на автомобила „Деу Нексия“ е удачен повод за анализ
на доказателствената основа относно неговите характеристики и особености,
като с оглед унищожаването на моторното превозно средство (ВНОХД,
л.80гр.), извличането на релевантните фактически данни е възможно само въз
основа на съвкупността от гласни доказателствени източници и веществени
доказателствени средства. С висока степен на сигурност в обсъжданата
насока са показанията на св.Д. Г., шофирала автомобила към датата на
деятелността и описваща спецификата на заключващия механизъм (НОХД,
л.130гр), като данните са взаимни с тези от показанията на св.Ст. (НОХД,
л.96). Дадените сведения в показанията на св.Г.Г. (ВНОХД, л.80гр.) касаят по-
късен период и затова не могат да преосмислят единността на гласните
доказателства по обсъжданото обстоятелство с релевантност към 01.11.2019
година.
По-нататък, чрез ВДСр-ва (ДПр, т.1, л.63 и сл.) се установява, че
автомобилът е с две врати, извлича се и характеристиката на тапицерията на
задната седалка - със сива и шарена част, чието значение е във връзка със
заключенията на СМЕ на ВД и ДНКЕ-зите.
ІІ.Други данни за връзки и прояви на пострадалата:
Причината за оценка на доказателствата в този аспект са данни в
обясненията на подсъдимия и показанията на св.св. Г.Г. (сестра на
подсъдимия) и Й.П., че св.С.С. не за пръв път отправя обвинения за сексуално
насилие и има непристойно поведение.
Обмислянето на фактическите сведения в тези доказателствени
източници и тяхното значение към предмета на делото, премина през
следните съображения:
В началото на м.март 2013 година подсъдимият, като баща на св.Ст.,
отправил сигнал до Главния прокурор на Република България и до РП-
Провадия за съмнение в сексуално насилие над дъщеря му от фактическия
съжител на нейната майка (ДПр, т.1, л.80). Последиците от съобщението са
две: образувано било наказателно производство и детето по административен
ред било настанено в семейството на св.Й.П..
8
Внимателният прочит на обстоятелствената част на постановлението за
прекратяване на наказателното производство по ДПр №2079/2013 година по
описа на РП-Провадия (ДПр, т.1, л.76, л.77), основанието му („..не са събрани
достатъчно доказателства…“), оценката в съзвучие с показанията на св.Г.Г.
(НОХД, л.97) и съдържанието на решение №291/17.11.2016 година по гр.д.
№835/2016 година по описа на РС-Провадия (ДПр, т.1, л.78 – поддържащо
след три години от съобщението до правозащитните органи опасност от
връщане на С.С. в дома на майката поради съмнения за блудствени прояви
спрямо нея), не позволяват категорично отхвърляне на версията на
пострадалата. Аналогичен е изводът на въззивния състав и касателно данните
по делото за опити за сексуално посегателство от св.Ст.Ст. спрямо
свидетелката, който се основава на показанията на св.Д.Д. (НОХД, л.174).
Пак от посочените писмени доказателства се извличат много трудните
условия на детство и израстване на св.Ст., които намират експертно
обсъждане в заключенията на две КСППЕ (ДПр, т.1, л.94 и т.3, л.297), за
които съвсем конкретно ще стане дума по-надолу в настоящето решение.
Въззивният състав дължи съображения и за взаимоотношенията между
св.Д. и св.Ст., като с оглед показанията им (ВНОХД, л.78гр. и л.81гр),
косвено подкрепени от показанията на св.Й.П. (ВНОХД, л.81) и св.Ст.Ст.
(НОХД, л.98) приема, че св.Д. осигурявал работа както на св.П. и св.Ст.Ст.,
така и на св.Ст.. Данните в показанията на св.Р. и обясненията на подсъдимия
за някакви различни отношения между св.Д. и св.Ст., останаха неподкрепени.
Недоказани са и твърденията за проституиране на момичето, като с оглед
показанията на св.Р. в тази инстанция (ВНОХД, л.79) се изясни, че сведенията
му за публикуване на обяви с предложение за сексуални услуги от
пострадалата в сайт „Ало.бг“ са плод само и единствено на негови
предположения и съмнения, което пък от своя страна придава недостоверност
и на аналогичните производни заявления на подсъдимия (НОХД, л.178).
ІІІ.Относно деятелността:
С оглед ангажираните по-горе оценъчни съображения е безспорно, че
след прием на кристали и около 18.00ч на 01.11.2019 година, по инициатива
на подсъдимия, той и св.Ст. напуснали дома, после двамата пушили
марихуана в л.а. „Деу Нексия“. Употребата на наркотици е установена с
единен комплекс от доказателства в обясненията и показанията на св.св.Г.,
9
Ст., чрез заключението на СХЕ като способ за проверка на доказателствата
(ДПр, т.1, 128), от вписаните обстоятелства в протокол за медицинско
изследване (ДПр, л.141) и релевантните изводи на СХЕ (ДПр, т.1, л.137).
По-нататък, по обстоятелствата по чл.102, т.1 от НПК са налице
взаимно изключващи се гласни доказателства, чиято достоверност се провери
при внимателния им анализ поотделно, при съпоставяне помежду им и с
други доказателствени източници. По същество:
Съобразно сведенията в показанията на св.Ст., във времето на престоя в
лекия автомобил и употреба на марихуана, подсъдимият й направил
комплимент, че отслабнала, имала хубави гърди и дупе. Подобно поведение
очертава друг вид възприемане на момичето от дееца – като обект на
сексуално желание, за какъвто интерес, данни се извличат и от показанията
на св.Д. Г. (НОХД, л.130 – „..Знаете как един мъж поглежда една жена и как
поглежда дъщеря си. Никой не заглежда дъщеря си отзад, както един мъж
на улицата..“).
Прави впечатление, че репликите стават факт след приемане от страна
на дееца на наркотични вещества. Интерпретацията на обстоятелството е
възможна въз основа на заключението на КСППЕ (ВНОХД, л.100) и най-вече
на база отговорите на вещите лица (ВНОХД, л.129г.) в насока, че
наркотиците повишават енергетиката и дават чувство за по-големи
възможности.
Описаните от пострадалата последващи действия на подсъдимия са в
унисон с проявата от автомобила. Същите се развили в следната
последователност:
-след слизане от колата и влизане в двора на къщата, деецът я дърпал по
стълбите надолу, като представа за условията се добива от ВДСр-ва (ДПр, т.1,
л.51);
-бутнал я в стаичка вляво при слизане по стълбите, каквато е заснета и
визуализирана в ДПр (т.1, л.51), като впечатленията на пострадалата за
предназначението на помещението се потвърждават от фотокадрите.
Деятелността в този килер е подробно възпроизведена от св.Ст.,
нейните показания са в логическа взаимовръзка с поведението на подсъдимия
в колата, съответстват на облеклото на момичето от процесната вечер, за
10
което свидетелстват протоколи за доброволно предаване (ДПр, т.1, л.л.72, 84),
протокол за претърсване и изземване (ДПр, т.1, л.48 в частта за горницата с
надпис „TASKА“) и ВДСр-ва (ДПр, т.1, л.55), насилието със запушване на
устата се потвърждава индиректно от показанията на св.Г., която не е чула
влизане на подсъдимия и дъщеря му в къщата, също така поредността и
естеството на действията са в логически синхрон с последващото поведение
на дееца.
На база горното, въззивният състав кредитира показанията на св.Ст. в
обсъдената дотук част, приемайки за доказани блудствените действия по
опипване на тялото на момичето в областта на гърдите и половия орган,
целуване по устата, пипане на половия член на подсъдимия, реализирани в
тъмна и изолирана приземна стая на къщата, под действието на насилие -
запушване на устата и отправени заплахи да не вика, че ще бъде пребита.
Заплахите са били реалистични за пострадалата с оглед нейните възприятия
за характера на дееца (НОХД, л.96 –„…Баща ми винаги е агресивен,
постоянно вика, постоянно е нервен и ме е удрял“).
Продължение на поведението на дееца е дърпането на пострадалата към
колата, с предупреждение да не вика, като в последната част относими са
показанията на св. Д. Г. - вече обсъдени в насока, че не е възприела шум от
влизането и излизането на подсъдимия и дъщеря му, което съответства на
съобщеното от свидетелката, че под въздействие на страха от заплахата не е
издавала шум.
При съблюдаване на поведението на дееца и изяснената характеристика
на л.а. „Деу Нексия“, няма съмнение, че пострадалата е била блъсната на
предна дясна седалка изцяло против волята й.
По-нататък, в логическо съзвучие с избора и характеристиката на
мястото за блудствената деятелност е последвалият подбор на пуста,
неосветена зона в посока към гробищния парк на гр.Аксаково, където
подсъдимият спрял колата.
Оценката на протоколи за претърсване и изземване, фотоалбуми (ДПр,
т.1, л.48, л.л.54, 55, л.61, л.л.67 последен кадър, 68, 69, 70), веществени
доказателства, заключения на две СМЕ на ВД и две ДНК експертизи (ДПр,
т.1, л.121, л.148; т.3, л.270 и НОХД, л.154) не поражда съмнения, че на
инкриминираната дата между подсъдимия и пострадалата имало сексуален
11
акт. Ключовият за предмета по чл.102, т.1 от НПК въпрос е дали същият е бил
доброволен, каквато е версията на дееца?
Доказателственият отговор е отрицателен, като той се основава на
характеристиката на предхождащата деятелност, подбраното място за
сексуалния акт – изолирано и лишаващо пострадалата от възможност за
бягство или друга защитна реакция, и от последващото поведение на св.Ст.,
съвместно изключващи каквато и да е доброволност в половия контакт. По
първите две обстоятелства въззивният състав вече взе отношение. Тук, съвсем
логически идва моментът да се отговори достоверни ли са показанията на
свидетелката за упражненото спрямо нея насилие, като въпросът се
провокира както от заключението на СМЕ в ДПр, т.1, л.110, така и от
защитните съображения.
Освидетелстването на пострадалата е извършено на 03.11.2019 година и
същото се предхожда от разпит в условията на чл.223 от НПК, проведен на
02.11.2019 година. При съблюдаване на принципа за разкриване на
обективната истина, въззивният състав приобщи по реда на чл.281, ал.1, т.2,
пр.2 от НПК частично протокол за разпит от ДПр (т.1, л.28), в който
свидетелката съобщава за следи от насилие на дясна ръка, като в ПДСр е
фиксирано червеникаво кръвонасядане с овална форма от вътрешната страна
на дясна китка. Такова не се открива в заключението на СМЕ, което наложи
допълнителен разпит на вещото лице Д. в съдебно следствие в тази
инстанция. Преценката на отговорите на съдебния лекар (ВНОХД, л.79), че
става въпрос за скоропреходна следа, дава основание на въззивния състав да
кредитира показанията на св.Ст. в частта за стискането на китките от дееца,
който факт не е в състояние да се опровергае от по-късно предприетото
освидетелстване на пострадалата.
В показанията на св.Ст. се възпроизвежда специфичен детайл относно
половата възбуда при дееца, става въпрос за стискане на зърната на гърдите
му, каквито тя сочи, че извършвала под негов диктат.
Чрез приобщените показания на св.Г. от ДПр (т.1, л.40), както и от
мотивите към присъда по НОХД №441/2011 година (ДПр, т.2, л.165 и сл.)
първоинстанционният съд потвърдил факта и въз основа на гласното ДСр-во
установил, че този особен маниер в сексуалния живот на подсъдимия не бил
известен на св.Ст. до момента на реализиране на инкриминирания полов
12
контакт. Въззивният съд няма основание за по-различен извод, като
твърденията на св.Д. Г. (НОХД, л.130) за знанието на пострадалата на
документи от НОХД №441/2011 година се опровергават от логиката на
следната доказателствена група: а)протокол за претърсване и фотоалбум,
доказващи че в къщата в гр.Аксаково не е имало подобни писмени източници
(ДПр, т.1, л.48-л.49, л. 50 и сл.) и б)протокол за доброволно предаване,
постановление, писмо до подсъдимия, съдебно решение (ДПр,т.1, л.75-л.78),
сред които документи не присъстват споменатите от Г. документи.
Както бе посочено по-горе, версията на подсъдимия за доброволен
полов акт се изключва и от поведението на св.Ст. след събитието.
Характеристиката на това поведение се извлича от гласни и веществени
доказателства, чийто доказателствен принос се резюмира със следните
аргументи:
1.Преди 01.11.2019 година и след това, св.Ст. поддържала емоционална
връзка със св.Р.. Чрез снимки (скрийншот) на комуникация между двамата,
въведена чрез доброволно предаден носител от св.Д. Г. (ДПр, т.3, л.261),
визуализирани във фотокадри (ВНОХД, л.61 и сл.) се установява, че на
инкриминираната дата в 19.07ч между двамата са разменени Вайбър
съобщения (относно часа ВНОХД, л.77гр).
Снимките на л.63 горе вляво и на л.64 горе вдясно от ВНОХД са от
комуникация между св.Р. и пострадалата след деянието. Същите съдържат
сексуални кадри и емотикон със сълзи, чието значение св.Ст. обяснява така:
„..в него момент много зле бях. Опитала съм се да му кажа нещо на В. ..“
(ВНОХД, л.77гр.). От същото време е и емотикон, изпратен от пострадалата
до св.т. И.а (сестра на подсъдимия), чието значение въззивният състав
обвързва с показанията на последната (НОХД, л.132), че още в 19.00ч
пострадалата й писала за изнасилването. Съобразно показанията на св.Ст. в
тази инстанция, съобщенията са изпратени, след като с подсъдимия се
върнали в къщата.
Сред веществените доказателства са и снимки от входящи обаждания от
телефона на св.Д. Г. към мобилния телефон на св.Ст. (ВНОХД, л.62).
Съблюдавайки съдържанието на показанията на двете свидетелки, мобилният
телефон не е бил достъпен за пострадалата (ВНОХД, л.78) и самият той бил
на безшумен режим (НОХД, л.129гр.).
13
Последното обаждане от св.Г. до мобилния телефон на св.Ст. е в 19.13ч
на 01.11.2019 година, е при следните условия:“ Когато се прибраха исках да
се уверя, че наистина телефона й е без звук, прозвъних й и наистина беше без
звук“ (НОХД, л.129гр). Или, показанията на св.Ст., че съобщенията до св.Р. и
св.И.а в 19.02ч и в 19.07ч на 01.11.2019 година са изпратени от къщата, са
достоверни.
Характеристиката на емотиконите, ведно с показанията на св.Ст. и на
св.Р. сочат, че при връщането в къщата момичето било разстроено. Подобно
състояние тя не е оповестила нито вербално, нито невербално пред св.Г. с
оглед заплахата от дееца.
2.По делото не е спорно, че пострадалата се обадила за помощ на св.Д.,
който я откарал малко по-късно от гр.Аксаково до с.Цонево. По време на
телефонния разговор, св.Ст. плачела, съобщила че е изнасилена, които факти
допълват картината за състоянието на момичето след деянието и в качеството
си на производни доказателства, потвърждават достоверността на първичните
такива.
Показанията на св.Д. съдържат преки доказателства за посетена аптека.
Съвместно с данните в показанията на св.Ст., ВД опаковка „Ескапеле“ и
листовката на медикамента, те убедително подкрепят фактическата
установеност на половия акт и липсата на признака доброволност при
реализирането му.
3.При разпита в съдебното следствие в първата инстанция, св.Р.
изключително подробно описва емоционалното състояние на св.Ст. (НОХД,
л.131) – пишела отчайващи работи, обадила се разстроена, намерил я плачеща
и напълно отчаяна в двора на къщата в с.Цонево, по-късно започнала да се
задушава, което наложило и спешна медицинска помощ.
В пълно съответствие по обсъжданите обстоятелства са показанията на
св.Н.Г. (НОХД, л.127гр), който прегледал момичето в ЦСМП-Дългопол и
констатирал данни за тежка нервна криза и т.нар. синдром на акушерската
ръка, преодолян след инжектиране на успокоително. В логическо единство с
гласното доказателствено средство е лист от преглед на пострадалата (ДПр,
т.2, л.217), в който лекар-психиатър отразил, че е уплашена, чувствала се
засрамена и безсилна след случилото се на инкриминираната дата.
Преки доказателства за състоянието на свидетелката по време на
14
медицинския преглед в гр.Дългопол и производни относно деятелността, се
съдържат в показанията на св.Златев (НОХД, л.175), а само производни - в
показанията на св.Г.И. (НОХД, л.175). При съблюдаване на правилата на
доказателствения процес, производните доказателства се използваха за
проверка на първичните доказателства в показанията на св.Ст.,
утвърждавайки достоверността им.
Заключението на КСППЕ (ВНОХД, л.95) и отговорите на вещите лица
(ВНОХД, л.125гр и сл.) потвърждават факта на силното напрежение и
тревожност на пострадалата, проявили се в психогенна криза чрез синдрома
на акушерската ръка.
Не е спорно по делото, че след деянието свидетелката изпила десет
таблети ацетизал от 500мг, а поведението й в тази част се тълкува от две
КСППЕ (ДПр, т.1, л.94 и т.3, л.295) като парасуицид, без да създава опасност
за живота й (относими са и отговори на вещи лица - ВНОХД, л.127гр).
4.Както в обясненията на подсъдимия, така и в показанията на св.Г.
(ВНОХД, л.80) се съдържат факти за почти незабавно възстановяване на
сексуалния живот на св.Ст., по който доказателствен път се цели
опровергаване на съобщението за насилствен полов акт между баща и
дъщеря. Гласните доказателствени средства в тази част, въззивният състав
възприе за недостоверни, базирайки се на показанията на св.Р. (ВНОХД,
л.80).
5.В приобщените снимки от комуникация на пострадалата с други лица
се съдържат откъслечни извадки от разговори, като от тяхното съдържание не
могат да се правят каквито и да е устойчиви доказателствени изводи.
По-нататък по доказателствения анализ и в аспекта на заключенията на
двете КСППЕ (ДПР, т.1, л.94 и т.3, л.295), както първоинстанционният съд,
така и въззивната инстанция, прилагат изключително внимателен подход при
оценка на достоверността на показанията на пострадалата, които видно от
приведените по-горе съображения са последователни и напълно съзвучни с
по-голямата част от доказателствения материал, поради което се ползват с
процесуално доверие.
Проведената проверка за достоверност на обясненията на дееца
констатира частична такава за посещението на магазин за хранителни стоки
на инкриминираната дата и съвместната употреба на наркотици с
15
пострадалата, в която част доказателствения източник се кредитира. Извън
нея, обясненията са недостоверни и проявяващи се единствено като средство
за защита.
Показанията на св.св.Г. и П. (сестра и майка на дееца) не
възпроизвеждат факти от деятелността или от времето в непосредствена
близост до нея. Те дават отрицателна характеристика на св.Ст., очертавайки
личността й като безотговорна, неморална, експанзивна. Въззивният съд е
критичен към гласните доказателства в тази им част, съблюдавайки от една
страна родствената връзка между подсъдимия и двете свидетелстващи и от
друга, контраверсните данни за средата, в която израства и се формира като
индивидуалност св.Ст., извличащи се от:
-постановление за прекратяване на наказателно производство по ДПр
№2079/2013 г. (ДПр, т.1, л.76-л.77), в чиято обстоятелствена част са отразени
данни за съжителство на малолетната тогава С.С. с употребяващи често
алкохол майка и фактическия й съжител, оставили момичето без каквато и да
е възпитателна грижа;
-решение по гр.д.№835/2016 година по описа на ПрРС (ДПр, т.1, л.78) -
утвърждава извода за неефективна семейна среда, от която С.С. е изведена по
административен ред. Тя е настанена в семейството на св.П., като вследствие
на вече обсъдени показания на св.Д. и там не е получила морален пример в
периода на израстването си;
-в частта на изследването в КСППЕ (ДПр, т.1, л.94), св.Ст. съобщава, че
е научена да приема наркотици от баща си, който факт тя потвърди и в
съдебното следствие в тази инстанция.
Психологичното изследване в същото заключение очертава
пострадалата като объркана и с неефективна идентификация, без образец за
възпитание, мрази семейството си и го счита за отвратително. Сходни данни
се съдържат и в обстоятелствената част на КСППЕ (ДПр, т.3, л.294 и сл.),
чертаеща личността на С.С. като лабилна, интроверт, потисната, тревожна, с
изразени дефицити за изграждане на стратегии за решаване на проблеми в
житейски ситуации, при липса на критичност и недооценъчност на социално
негативните последици. Вещите лица са диагностицирали слаба
комуникативна връзка с околните и склонност към социална изолация.
Дотук и с горните доводи, въззивният състав изчерпва собствения
16
анализ на доказателствената основа, като в обобщение констатира, че
проверяваната присъда е обоснована - фактическата страна на вътрешното
убеждение на първата инстанция е формирано в съответствие със събраните и
проверени доказателства по делото и при правилна оценка за достоверност на
доказателствата и източниците им, както и на вярна оценка за тяхната
достатъчност за изграждане на убеждението, че подсъдимият е извършил
инкриминираните деяния, потвърдени и със съдебно-следствените действия в
тази инстанция.
С оглед заетата дотук позиция, по доводите в допълнението по чл.320,
ал.4 от НПК, съображенията в защитната реч и саморъчната защита (ВНОХД,
л.10), въззивният състав намира следното:
1.Поставянето под съмнение на достоверността на показанията на св.Ст.
само и единствено въз основа на заключенията на двете комплексни съдебно-
психиатрични и психологични експертизи е в разрез с принципа по чл.107,
ал.5 от НПК. Известно от теорията и съдебната практика е, че оценката за
достоверност почива на три способа: а) всяко доказателство се изследва
самостоятелно за пълнота, подлага се на анализ за последователност и
логическа непротиворечивост, б) доказателствата се сравняват от
съдържателна страна за съвпадения и противоречия и в)за едни и същи
обстоятелства да са събрани доказателства от различни източници.
Отнесено към разискваната проблематика и предвид заетата оценъчна
позиция по-нагоре в решението, показанията на св.Ст. са устойчиви,
последователни и непротиворечиви. Досежно трите деяния, гласното
доказателствено средство попада в съзвучие с други преки гласни,
веществени доказателства и доказателствени средства, заключения на
множество експертизи, отразявайки в съвкупност цялостна безпротиворечива
картина на събитието, предмет на конкретното наказателно производство.
При съблюдаване на целите на защитната функция, адв.Ф. отправя
редица атакуващи горния извод съображения, предназначени да внесат
съмнения и/или да опровергаят обвинителната теза, но самата защитна
позиция страда от недостатъци, защото се основава на недостоверните
обяснения на подсъдимия и на изолирана оценка на други доказателствени
източници. Така например, с подценяване на данните в показанията на св.Д.
Г. неоснователно се оспорва достоверността на сведенията, съобщени от
17
пострадалата във връзка с невъзможността да слезе от лекия автомобил към
момента на потеглянето му. Извън общия доказателствен контекст се изважда
заключението на СМЕ и отговорите на вещото лице в тази инстанция.
Сведенията в показанията на св.Г. за периоди на родителска близост между
дееца и пострадалата са разисквани отново в разрез със съдържанието на
доказателствения източник и на останалата доказателствена маса,
включително и на факта, че св.Ст. реално е била лишена от родителска грижа
и едва след условното предсрочно освобождаване на баща й е имала известен
шанс да изпита закрила, обич и подкрепа.
Не съответстват на доказателствената база доводите на защитата, че
пострадалата е водила онлайн комуникация още в автомобила след
насилствения сексуален акт, като в тази насока следва да се имат предвид
веществените доказателства, предявени в тази инстанция, показанията на
св.св.Ст. и Д. Г.. Извън логиката на показанията на св.св.Д., Р., т. И.а и
веществените доказателства (снимки на телефонна комуникация) са
заключенията на защитата, че след като пострадалата не реагирала веднага
пред св.Д. Г., то това подкрепя версията на подсъдимия за доброволен
сексуален акт помежду им. На показанията на св.Г.Г. (сестра на подсъдимия),
неправилно и в разрез с принципа по чл.107, ал.5 от НПК е придадена
решаваща доказателствена сила, като гласният доказателствен източник е
опроверган от показанията на св.Р. досежно характеристиката на интимните
му отношения със Ст. след деянията. Опитите за уличаване на С.С. в лъжа за
случилото се на инкриминираната дата с препращане към други обвинения
за полови посегателство спрямо нея не са успешни, т.к. не са отхвърлени
еднозначно, с оглед писмени и гласни доказателства, данните, че в миналото
по отношение на момичето са упражнявани известни неморални действия.
Също, за доказателствената дейност по делото са ирелевантни
извънпроцесуални мнения на полицейски служители, а що се касае до
твърдения за опити св.В.Р. да бъде „нареден“, то такава опасност бе
отхвърлена с показанията му в тази инстанция.
Незасегнати дотук останаха данните за съдебното минало на
подсъдимия (ДПр, т.2, л.162-л.203), които безспорно са в насока на
рецидивизъм. В целия доказателствен процес и в аналитичната дейност,
въззивният състав съблюдава доказателственото ограничение пред т.нар.
„сходни факти“ (Р 1122-2006-1н.о., Р 178-2011-3н.о.; М.Ч., Досъдебно
18
производство по НПК, Сиела 2013, с.502-с.503; В.В., Доказването в
наказателния процес. Същност, предмет, тежест, сп.Юридически свят,
бр.1/2000г.), които са без значение за обосноваността на обвинителната теза,
но пък имат място при индивидуализацията на наказанията, в каквато насока
предстои съвместната им интерпретация със заключението на назначената и
приета в тази инстанция КСППЕ относно личностния профил на дееца.
При точно установените фактически положения, материалният закон е
приложен правилно с изключение на квалификацията по чл.152, ал.3, т.3 от
НК.
Деятелността на подсъдимия по опипване тялото на пострадалата в
областта на гърдите и половия орган, целуване по устата, несъмнено е
насочена към възбуждане на полово желание без съвкупление, като
реализацията й е била съпроводена с физическа сила – стискане на устата,
притискане към стената и заплахи, че ще бъде пребита, ако вика, отправени от
физически по-силния деец, в условията на изолирано и тъмно помещение.
Няма и не може да има спор, че принудата е била насочена към преодоляване
на възможна съпротива от страна на св.Ст., която още в автомобила ясно е
отхвърлила сексуалните намеци на баща си, припомняйки рожденната връзка
между тях.
С оглед принудата при блудствената проява, последвана от издърпване
на пострадалата по стълбите и бутането й на предна дясна седалка на л.а.“Деу
Нексия“, после потегляне в неизвестна посока, съставомерността на
престъплението по чл.142, ал.1 от НК е несъмнена. Доводите на защитата, че
момичето е можело да слезе по всяко едно време, не съответстват на закона,
който счита деянието за довършено с факта на принудителна промяна на
нейното местоположение (Р 184-2018-Ін.о., Р176-2019-ІІІн.о.).
Осъщественият полов акт между дееца и низходящата му, при
упражнена физическа принуда чрез дърпане на ръцете, постигнало
насилствена промяна на мястото й в автомобила, стискане на краката, за да
бъдат разтворени и така да се създадат условия за половото сношение, както
и вербалните заплахи към физическата сигурност на пострадалата при
засилващите действието им условия на вечерен мрак и изолация на
местопрестъплението, са съставомерни по чл.152, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2 от НК.
Неправилно, с оглед заключенията на КСППЕ е приложен закона в
19
квалификацията на чл.152, ал.3, т.3 от НК, т.к. предприетите от пострадалата
действия по прием на десет таблети ацетизал не са достатъчни по интензитет,
за да поставят живота й в опасност (Р 4-1987-ВК).
Две от деянията в реалната разнородна съвкупност са по-тежко
наказуеми с оглед хипотезата на чл.29, ал.1, б.а от НК, обоснована от
съдимостта на подсъдимия по НОХД №441/2011 година по описа на
Окръжен съд-Варна, като юридическият факт правилно е бил отнесен с
проверяваната присъда към квалифицираните състави на чл.142, ал.3, т.1, пр.2
и чл.152, ал.3, т.5 от НК.
И трите деяния са извършени в условията на пряк умисъл, извличащ се
от наличните представи в съзнанието на дееца за фактическите им
обстоятелства, обществената им опасност и при волевия стремеж към
постигане на престъпните резултати чрез активните насилствени действия,
блудствени прояви, отвличането на пострадалата и изнасилване.
Доказателствата по делото сочат, че оспорването на кръвната връзка между
дееца и св.С.С. е плод изцяло на защитна теза.
При индивидуализация на наказанията, първоинстанционният съд не е
установил смекчаващи отговорността и вината на дееца обстоятелства и при
наличие само на отегчаващи такива е наложил максимални по размер
наказания лишаване от свобода и за трите престъпления. Макар и бланкетно,
въззивната жалба твърди явна несправедливост на наказанията, като и по този
пункт същата е неоснователна.
Първото деяние в съвкупността по последователност на извършване е
престъплението по чл.150, ал.1 от НК, чиято обществена опасност с оглед
интензитета на упражнената принуда и интензитета на блудствените прояви е
висока. Съобразно показанията на св.Ст., поведението на баща й се развило за
около пет минути, изразило се в разнообразни действия, едновременно били
приложени сила и заплашване. Макар и несъставомерно обстоятелство, към
степента на обществена опасност на конкретното деяние следва да се отнесе
поведението на дееца в лекия автомобил, прераснало в деятелност против
половата неприкосновеност. Върху степента на обществена опасност на това
престъпление влияе биологичната връзка между дееца и пострадалата, и
предходната съдимост на С.И., включително за аналогично престъпление.
Обществената опасност на престъплението по чл.142 от НК също е
20
висока. Макар способа на извършване да не е усложнен, става въпрос за
деятелност, предприета веднага след блудствена такава и спрямо собствената
на подсъдимия дъщеря.
И интензивността на престъплението по чл.152 от НК е със сходна
висока характеристика, при едновременно реализиране на двете форми на
принудата, при наличието на два квалифициращи признака и предизвикана
тежка психогенна криза у пострадалата, което му придава висока степен на
обществена опасност.
Личността на дееца, в аспекта на оценката по чл.54, ал.1 от НК е твърде
пестеливо анализирана в проверяваната присъда, като с оглед задължението
по чл.314, ал.1 от НПК и правомощията на въззивната инстанция, ще се
приведат допълнителни съображения:
Подс.С.И. е осъждан трикратно с присъди по НОХД №№516/2005г.,
478/2008г. и 411/2011г., като процесните деяния по чл.150 и по чл.152 от НК
бележат повторяемост спрямо съдимостта по първото и третото дело. В този
факт въззивният състав намери причина да назначи КСППЕ, чието
заключение (ВНОХД, л.100) има съществен оценъчен принос - изключва
болестна мотивация на поведението, характеризира личността на подсъдимия
като дисхармонична, със сензитивност към пренебрегване/обиди/отхвърляне,
с дефицит на поведение, ниско ниво на познаване на собствените
емоционални преживявания, с недостатъци в умението за общуване.
Характерно за дееца, според вещите лица, е пасивното поведение, липсата на
умения при конструиране на решения в проблемна ситуация, отсъствието на
значими ценности и неумения в създаването и поддържането на
взаимоотношения. Установен е също скъсен диапазон на емоционални
преживявания и снижен импулсен контрол.
Изведеният по пътя на способа по чл.144 от НПК психологичен профил
на дееца, намира потвърждение в характеристиката на инкриминираната
деятелност, като неглижирането на значението на биологичната връзка с
пострадалата, на границата във взаимоотношенията родител-дете и взетите
решения в процесната ситуация, потвърждават тежките дефицити в
поведението и опасността на снижения импулсен контрол. Впечатление
прави, че за дееца няма ненарушима ценност, не действат етични норми, а
показателни в това отношение са реакцията му на забележката на
21
пострадалата, че тя му е дъщеря и не може да се заглежда по гърдите и дупето
й, с думите: „…секса си бил секс, а отношенията са си отношения ..“ (НОХД,
л.95) и пренебрегването на фактическата връзка със св.Д. Г., в чиято
пространствена близост И. извършил блудствените действия и малко по-
късно върнал в семейна среда изнасилената си дъщеря.
Пак с позоваване на заключението на КСППЕ, подсъдимият не отчита
последиците на своето поведение, не отработва чувство за вина, което много
добре се демонстрира от обстоятелството, че противоправните му прояви са в
условията на чл.70, ал.7 от НК и то след продължителна пенитенциарна
изолация отново за блудство и изнасилване. Това недвусмислено налага два
извода: 1)престъпно мотивираното поведение на дееца е вследствие на много
дълбоко утвърден престъпен стереотип на мислене и реакции и 2)личността
му се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. В
полза на извода е и съдимостта, необхваната от ограничението по чл.56 от НК
по НОХД №№516/2005г. и 478/2008г.
При съблюдаване на горните съображения и за постигане на целите по
чл.36 от НК, въззивният състав счита, че първоинстанционният съд е наложил
справедливи наказания в максималния санкционен размер лишаване от
свобода за извършените престъпления, които са в пълно съответствие с
високата им обществена опасност и изключително високата лична опасност
на С.И.. Наказания в посочения вид и размер отговарят и на генералната
превенция, представлявайки убедително предупреждение към неустойчивите
членове на обществото за строгостта и неотвратимостта на санкцията за
подобни тежки престъпления.
Няма спор, че трите престъпни прояви са извършени в условията на
реална разнородна съвкупност, законосъобразно наказана с проверяваната
присъда по чл.23, ал.1 от НК с най-тежкото наказание от двадесет години
лишаване от свобода, чийто първоначален режим за изтърпяване правилно е
определен от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б. а от
ЗИНЗС.
Приложението на чл.70, ал.7 от НК в текущата ситуация е императивно,
т.к. в изпитателния срок на УПО по НОХД №411/2011 година по описа на
Окръжен съд-Варна, подсъдимият е извършил нови умишлени престъпления,
за които се предвижда и е наложено наказание лишаване от свобода.
22
Режимът на приведеното наказание в размер на една година, четири месеца и
деветнадесет дни е определен правилно при съблюдаване на чл.57, ал.1, т.2,
б.а от ЗИНЗС. Законосъобразно е и приложението на чл.59 , ал.1 от НК, което
обхваща периода на задържане на дееца от 02.11.2019 година.
Проведената цялостна въззивна проверка на обжалвания акт не
констатира основания за неговата отмяна. Едва тук, въззивният състав
класифицира оплакването на защитата в аспекта на чл.335, ал.2 от НПК, т.к.
същото не е настоятелно аргументирано във въззивната жалба, а и не би
могло, защото мотивите към проверяваната присъда отговарят на
процесуалния стандарт по чл.305, ал.3 от НПК. Тяхното предназначение е да
направят възможно проследяването на вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд относно стойността на доказателствените
материали, установяването на релевантните по делото фактически
обстоятелства и прилагането на материалния закон, като в конкретния си вид
мотивите дават цялостна възможност за извършване на проверка за
обоснованост и законосъобразност на присъдата, като и на правилността на
направените заключения.
Законосъобразно, на основание чл.189, ал. 3 НПК направените по
делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. В тази инстанция
възникнаха нови разходи – 63.70лв за изготвяне на фотоалбум и 1328.50лв за
възнаграждения на вещи лица по новоназначени експертизи, за които
подсъдимият също следва да отговаря.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №54/29.06.2021 година, постановена по НОХД
№1095/2021 година по описа на Окръжен съд-Варна, като оправдава СТ. Г.
ИВ. за обвинението по чл.152, ал.3, т.3 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда СТ. Г. ИВ. да заплати
направените в тази инстанция разноски в размер на 63.70лв по сметка на
ОДМВР-Варна и 1328.50лв по сметка на Апелативен съд-Варна в полза на
Държавата.
23
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24