№ 312
гр. гр. Лом, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20231620102491 по описа за 2023 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от Г. Г. Г., ЕГН **********
от гр. ******, ж.к. ******* бл. **ап. **, срещу *********, ЕИК **********, с.
************, ул. ******** **, обл. Монтана, представлявана от Г. Ж., с която се иска да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
дължимата се разлика в арендното плащане, постановена с решение от 19.05.2023г. по гр.д.
№ ****/20**г. на РС Лом, изменено с решението от 21.11.2023г. по в.гр.д. № 237/2023г. на
ОС Монтана, за стопанската 2021/2022г. по Договор за аренда, сключен и обвързващ
страните и вписан в СВ Лом вх.рег. № ****/**.**.20**г., акт ****, т. **, в общ размер на
2310,75 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 21.11.2023г. -
датата на влизане в сила на решението по в.гр.д. № 237/2023г. на ОС Монтана, до
предявяване на иска-28.12.2023г., която е в размер на 31,99 лв., както и законната лихва от
предявяването на иска - 28.12.2023г., до изплащането на сумата - иск с правна квалификация
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че с влязло в сила Решение № 156/19.05.2023г. по
гр.д. № ****/20**г. на РС Лом, изменено с Решение № 268/21.11.2023г. по в.гр.д. №
237/2023г. на ОС Монтана арендното плащане, което ответникът му дължи за имотите,
предмет на процесния договор за аренда, сключен между страните и вписан в СВ Лом вх.рег.
№ ****/**.**.20**г., акт ****, т. **, е увеличено (за стопанската 2021/2022г.) от 40 лв./дка на
62,92 лв./дка. Т.е. дължимата се разлика в цената е 22,92 лв./дка.
Предметът на договора за аренда, респ. имотите, за които се дължи увеличената цена,
са шест ниви, находящи се в землището на с. *******, обл. Монтана, а именно ПИ с
идентификатори:
1.22***.**.* /двадесет и две хиляди **********/ с площ от 23555 /двадесет и три
хиляди петстотин петдесет и пет/ кв.м. в м. *******,
2.22***.**.* /двадесет и две хиляди *************е/ с площ 16314 /шестнадесет
хиляди триста и четиринадесет/ кв.м. в м. *******,
3.22***.**.** /двадесет и две хиляди **********/ с площ 12492 /дванадесет хиляди
четиристотин деветдесет и два/ кв.м. в м. *******,
1
4.22***.**.* /двадесет и две хиляди *********/с площ 38887 /тридесет и осем хиляди
и осемстотин осемдесет и седем/ кв.м. в м. *******,
5.22***.***.* /двадесет и две хиляди *********/ с площ 2246 /две хиляди двеста
четиридесет и шест/ кв.м. в м. *********,
6.22***.***.* /двадесет и две хиляди *************/ с площ 7324 /седем хиляди
триста двадесет и четири/ кв.м. в м. *********.
Общата площ на имотите е 100818 кв.м. (100,818 дка /сто декара осемстотин и
осемнадесет кв.м./).
Така след увеличението на цената ищецът твърди, че ответникът е следвало да му
доплати още 2310,75 лв., което не е сторил.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК в срок чрез
пълномощника си адв. Н. Б. от МАК. Същият счита исковете за допустими, но ги оспорва по
размер. Твърди, че съгл. НА № ***, т. XIV, рег. № ****, д. № ****/20**г. на нотариус Ст. Ст.
ищецът е придобил 16/36 ид.ч. от ПИ с идентификатори:
22***.**.* с площ 16314 кв.м. в м. *******,
22***.**.** с площ 12492 кв.м. в м. *******,
22***.**.* с площ 38887 кв.м. в м. *******,
22***.***.* с площ от 12604 кв.м. в м. *******,
22***.***.* с площ 2246 кв.м. в м. *********,
22***.***.* с площ 7324 кв.м. в м. ********* и
22***.***.*** с площ от 974 кв.м. в м. *********.
По силата на сделката, обективирана в същия нотариален акт, ищецът е придобил и
13/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор 22***.**.* с площ от 23555 кв.м. в м. *******.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ищецът не е сключил арендния договор за
имотите, от които е придобил посочените по-горе идеални части, като същевременно
притежава по-малко от 50% от тях, поради което и претенцията му за допълнително арендно
плащане е неоснователна.
Претендират се разноски.
В срока за отговор е подаден и насрещен иск, с който се иска да бъде осъден
ответникът по насрещния иск Г. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на първоначалния
ответник и ищец по насрещния иск - *********, ЕИК **********, сумата от 2317,56 лв.,
представляваща разликата между действително заплатената рента за стопанската 2021/2022г.
за 100,794 дка съгл. Договор за аренда с нот. заверка на подписите рег. № ******/19.10.2013г.
на нот. Ст. Ст., рег.№ 577 към НК, вписан в СВ Лом вх.рег. № ****/**.**.20**г., акт ****, т.
** и реално дължимата рента за притежаваните от него 42,845 дка съобразно идеалните му
части, с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по насрещния иск, ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска - 12.03.2024г.
Ответникът по насрещния иск поддържа, че същият е недопустим, алтернативно –
неоснователен и недоказан, като е изложил и съображения в тази връзка.
В открито съдебно заседание ищецът Г. Г. Г. не се явява лично, представлява се от адв.
В. П. от МАК. Постъпила е молба с вх. № 7933/04.09.2024г. от ищеца Г., в която се сочи, че
няма да присъства на насроченото ОСЗ, поради отсъствие от страната и ако не са налице
процесуални пречки, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Предявеният иск
се поддържа. Сочи се, че действително документ за собственост конкретно за имотите,
вписани в ИМ в т.5 и т.6 по делото липсва, но задължението за плащане на рентна цена
произтича от договорено основание, т.е при сключен аренден договор дори да не е със
собственика, плащане се дължи, още повече, че няма данни някой друг да претендира да
2
получи арендно плащане за тези имоти - № 5 и № 6 в ИМ, така че дори ищецът да не е
собственик изцяло и частично на тези имоти, се поддържа, че му се дължи плащане на
договорено основание. Иска се исковата претенция да бъде уважена така, както е депозирана
в съда.
Ответникът *********, представлявана от Г. Х. Ж., в съдебно заседание не се явява, а
се представлява от адв. Н. Б. от АК - Монтана, с пълномощно представено по делото. На
осн. чл. 232 ГПК е направено оттегляне на насрещния иск, като съдът е приел това
процесуално действие и е прекратил производството в тази му част.
Уточнява се от страна на ответника, че предявеният иск е оспорен само по размер.
Поддържа се, че с оглед представения от ищеца нотариален акт, същият се легитимира като
собственик само на четири от имотите, които са обект на договора за аренда, поради което се
поддържа, че предявеният иск от него е основателен по отношение на четири от имотите, а
именно - имоти с идентификатори 22***.**.*, 22***.**.*, 22***.**.**, който имот е
образуван от имот № *******, който е част от имотите по арендния договор, и по отношение
на имот 22***.**.*. Общата площ на тези имоти, сочи ответникът, е 91.238 дка и съобразно
решението за увеличаване на арендното плащане ответникът признава, че му дължи по
плащане по 22,92 лв. на декар или общо дължимата сумата от „*********“ е 2091,17 лв. По
отношение на останалите два имота, които касаят договора за аренда, ответникът поддържа,
че същите два имота са предоставени в дял на други собственици, съгласно Решение от
19.05.2023г. по ГД № ****/20**г. Така, че към датата на завеждане на ИМ по отношение на
имоти, които са описани в договора за аренда – а именно имоти с № ******* и № ********,
са поставени в дял на други собственици и за тях ищецът няма активна процесуална
легитимация към датата на предявяване на иска, поддържа се, че искът касателно тези имоти
е неоснователен, т.к. ищецът не е техен собственик, още повече, че и в самия нотариален
акт, който той е представил, същия е издаден и въз основа на това съдебно решение по
делбата.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца е
направено възражение за прекомерност. Сочи се, че по делото са налице два договора за
правна помощ - от 28.12.2023г. и от 26.01.2024г., с посочено заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът твърди, че към тези дати насрещен иск не е предявен, поради
което счита, че заявеното искане за разноски по отношение на адвокатското възнаграждение
е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото.
И двете страни са представили удостоверение за банкови сметки, както следва:
ищецът: IBAN: ***************, BIC: ********, ответникът: IBAN:
********************** BIC: **********.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Договорът за аренда е двустранен, формален и възмезден договор с продължително
изпълнение. В Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ са уредни начинът на сключване,
правата и задълженията на страните по аренден договор с предмет – земеделски имоти, като
някои от разпоредбите са с императивен, други – с диспозитивен характер.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАЗ вменява в задължение на арендатора да заплаща
дължимото арендно плащане в уговорения размер и срокове.
За възникване на твърдяната от ищеца претенция следва да се е осъществил следният
фактически състав: наличието на валидно сключен договор за аренда с предмет - процесните
имоти, което облигационно правоотношение да обвързва страните по делото, уговорен
размер на арендно плащане и увеличение на същото до твърдения от ищеца размер по
съответния ред; изискуемост (настъпил падеж) на вземането на ищеца, който следва да е
изправен кредитор, неизпълнение на задължението за заплащане на договорената арендна
цена в срок (в случая – на увеличението).
Когато по време на действие на договора за аренда арендуваният обект бъде
3
прехвърлен на трето за договора за аренда лице, то разпоредбата на чл. 17, ал.2 ЗАЗ посочва,
че приобретателя на този имот замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако
същият е бил вписан. Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за
настъпилото заместване по реда на ал.3 на чл. 17 ЗАЗ. Изрично е посочено, че новият
собственик не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е
изпълнил към предишния арендодател до получаване съобщението за заместване.
От фактическа страна по делото се установи, че страните са в облигационно
правоотношение, основано на договор за аренда, сключен на 18.10.2013г., вписан в СВ Лом с
акт № ***, том **, дв.вх. № ****/ 22.10.2013г., заверен препис от който е приложен по
делото. Видно от чл. 1 на цитирания договор срокът на ползване е 10 стопански години,
считано от 2015/2016г.
Предметът на договора са шест поземлени имота, находящи се в землището на с.
*******, обл. Монтана, а именно:
1.ПИ с идентификатор 22***.**.* /двадесет и две хиляди **********/ с площ от
23555 /двадесет и три хиляди петстотин петдесет и пет/ кв.м. в м. *******,
2. ПИ с идентификатор 22***.**.* /двадесет и две хиляди *************е/ с площ
16314 /шестнадесет хиляди триста и четиринадесет/ кв.м. в м. *******,
3. ПИ с идентификатор 22***.**.** /двадесет и две хиляди **********/ с площ 12492
/дванадесет хиляди четиристотин деветдесет и два/ кв.м. в м. *******,
4. ПИ с идентификатор 22***.**.* /двадесет и две хиляди *********/с площ 38887
кв.м. в м. *******,
5. ПИ с идентификатор 22***.***.* /двадесет и две хиляди *********/ с площ 2246
/две хиляди двеста четиридесет и шест/ кв.м. в м. *********,
6. ПИ с идентификатор 22***.***.* /двадесет и две хиляди *************/ с площ
7324 /седем хиляди триста двадесет и четири/ кв.м. в м. *********.
Общата площ на имотите е 100818 кв.м. (100,818 дка /сто декара осемстотин и
осемнадесет кв.м./).
С процесния договор за аренда било договорено арендно плаща в размер на 40
лв./дка, платимо до 31 декември за всяка година.
С решение от 19.05.2023г. по гр.д. ****/20**г. по описа на РС Лом, изменено с
решение от 21.11.2023г. по в.гр.д. 237/2023г. по описа на ОС Монтана по иск на Г. Г. Г. срещу
ответника по настоящото делото - *********, е било прието, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по силата на частно правоприемство, като
арендодателят по процесния аренден договор е бил заместен от ищеца по настоящото дело,
предвид което на осн. чл. 16, ал. 5 ЗАЗ арендното плащане за стопанската 2021/2022г. е било
изменено в размер на 62,92 лв./дка. Заверени преписи от цитираните решения са приети като
писмени доказателства по делото. С доклада по делото, приет за окончателен без
възражения от страните, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване това
обстоятелство, за което са представени и писмени доказателства. Решението на ОС Монтана
не е подлежало на обжалване, поради което е влязло в сила на 21.11.2023г., като настоящият
състав е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното и влязло в законна сила
решение.
По делото не се твърди (няма такива наведени възражения) ответникът да е заплащал
претендираното увеличение на арендното плащане за стопанската 2021/2022г., което е в
размер на 22,92 лв./дка арендувана земя (от сумата 62,92 лв./дка – увеличената арендна цена
по съдебен ред, се изважда сумата от 40 лв./дка – договорено плащане в процесния договор
за аренда). Следователно същото възлиза общо на 2310,75 лв. за стоп.година (изчислено по
следния начин: 100,818 дка х 40 лв./дка=4032,72 лв. за стоп.година; 100,818 дка х 62,92
лв./дка =6343,47 лв. за стоп. година; 6343,47 лв.-4032,72лв. = 2310,75лв. - увеличение за
стоп.година).
4
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване и
обстоятелството, ищецът Г. Г. Г. е собственик на следните имоти - имот с идентификатор
22***.**.*, имот с идентификатор 22***.**.*, имот с идентификатор 22***.**.** и имот с
идентификатор 22***.**.*, всички находящи се в с. *******, общ. ********, за които се
дължи доплащане от ответника по 22,92 лв./дка, за което е направено в открито съдебно
заседание и признание на фактите, изложени в исковата молба от страна на ответника.
Изложеното се приема от настоящия състав като признание за неизгодни за извършилата го
страна факти, съобразявайки доказателствата по делото и с оглед разпоредбата на чл. 175 от
ГПК. Съгласно Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на
ВКС изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява
важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни - това е указание за тяхната истинност. Предвид това и с
оглед останалите доказателствени материали съдът приема, че искът е доказан (а и не се
спори) касателно дължимостта на претендираното увеличение на арендното плащане за
стопанската 2021г./2022г. за първите четири имота, находящи се в землището на с.*******,
описани в исковата молба, предмет на процесния аренден договор, а именно:
1.22***.**.* /двадесет и две хиляди **********/ с площ от 23555 /двадесет и три
хиляди петстотин петдесет и пет/ кв.м. в м. *******,
2.22***.**.* /двадесет и две хиляди *************е/ с площ 16314 /шестнадесет
хиляди триста и четиринадесет/ кв.м. в м. *******,
3.22***.**.** /двадесет и две хиляди **********/ с площ 12492 /дванадесет хиляди
четиристотин деветдесет и два/ кв.м. в м. *******, от който имот е бил образуван ПИ
22***.**.**, видно от приложеното по делото решение от 19.05.2023г. по гр.д. ****/20**г. на
РС Лом,
4.22***.**.* /двадесет и две хиляди *********/с площ 38887 кв.м. в м. *******.
По делото се спори касателно дължимостта на претендираното увеличение за
последните два имота, описани в исковата молба, а именно: ПИ 22***.***.* /двадесет и две
хиляди *********/ с площ 2246 /две хиляди двеста четиридесет и шест/ кв.м. в м.
*********, ПИ 22***.***.* /двадесет и две хиляди *************/ с площ 7324 /седем
хиляди триста двадесет и четири/ кв.м. в м. *********.
Възраженията на ответника в тази връзка се основават на обстоятелството, че с
представеното в ОСЗ решение от 19.05.2023г. по гр.д. ****/20**г. на РС Лом в производсто
по съдебна делба имотите с идентификатори 22***.***.* и 22***.***.* са предоставени в
дял и изключителна собственост на трето лице, а не на ищеца, поради което се твърди от
ответника, че последният към момента на депозиране на исковата молба – 28.12.2023г., не е
бил техен собственик и следователно не е легитимиран да предяви иск за реално изпълнение
касателно същите.
Това възражение настоящият състав намира за неоснователно. Мотивите са това са
следните:
Не се спори (няма и възражения в тази насока, а и същото се установява от
приложения по делото заверен препис на договор за аренда от 18.10.2013г.), че падежът за
заплащане на арендната цена за стопанската 2021/2022г. е настъпил. За стопанската
2021/2022г. е признато с влязло в сила съдебно решение правото на ищеца да иска
изменение на посочения аренден договор в частта, касаеща договореното арендно плащане,
като същото е увеличено от 40 лв./дка на 62,92 лв./дка или увеличението се равнява на 22,92
лв./дка, както бе посочено. Предвид обстоятелството, че делото с правно основание по чл.
16, ал. 5 ЗАЗ е било заведено през 2022г., а решението по него е влязло в сила на
21.11.2023г., то увеличението е било дължимо след тази дата.
Независимо от това увеличението от 22,92 лв./дка (или общо 2310,75 лв. за 108,818
дка – за всички имоти) се отнася за стопанската 2021/2022г. и е дължимо (както и
5
първоначално договорената рента в размер на 40 лв./дка за същата стопанска година) на
арендодателя – в случая на заместилия го приобретател - ищец по делото, за което
арендаторът е уведомен (предвид наличието на посочените по-горе дела между същите
страни).
Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ е категорична, че приобретателя замества стария
арендатор, в случай, че договорът за аренда е бил вписан. Заместването се осъществява по
силата на закона, като уведомлението по чл. 17, ал. 3 ЗАЗ има за цел да бъде съобщено на
арендатора на кого следва да осъществява плащане на уговорената арендна цена. В тежест
на новия собственик е да уведоми арендатора за тези факти. Макар новият собственик да
встъпва в правата на предишния арендодател по договора за аренда, то плащане на
последния съобразно уговореното ще се дължи едва след уведомяване на задълженото лице
по смисъла на чл.17, ал.3 ЗАЗ. По аргумент от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ
арендаторът дължи заплащането на арендната вноска на новия собственик от момента на
уведомлението, за текущата година. За периода до уведомяването, арендаторът дължи
заплащането на вноската на страната по арендния договор, но не и на неговия
правоприемник, в случая новия собственик на имотите, предмет на договора – в този смисъл
е Определение № 474 от 5.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2898/2016 г., IV г. о., ГК. В
настоящия случай липсват доказателства (а и твърдения) за получаване на уведомление от
страна на новия собственик (черпещ правата си от решение от 19.06.2023г. по гр.д.
****/20**г. на РС Лом) до арендатора за осъществена смяна на собствеността върху
последните два имота, описани в исковата молба - ПИ 22***.***.* и ПИ 22***.***.*, от
който момент ще се дължи и плащане на новия собственик.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ касае единствено това на кого следва да плати
арендатора – на стария арендодател в хипотезата, при която не му е съобщено за
осъщественото прехвърляне на собствеността, или на новият собственик.
Впрочем същото се отнася и за първите четири имота: ПИ 22***.**.*, ПИ 22***.**.*,
ПИ 22***.**.**, от който имот е бил образуван ПИ 22***.**.**, и ПИ 22***.**.*. Именно
предвид гореизложеното обстоятелството, че собствеността върху тези четири имота
впоследствие е била прехвърлена на трето лице (*********ЕООД), видно от приложения по
делото НА **, том **, вх.рег. ****/2023г. на СВ Лом, не влияе върху посочените констатации
и крайни изводи, предвид липсата на данни и твърдения за извършено валидно уведомление
от приобретателя с адресат – арендатора.
Касателно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че ищецът не е
сключил арендния договор за имотите, от които е придобил посочените по-горе идеални
части, като същевременно притежава по-малко от 50% от тях, поради което и претенцията
му за допълнително арендно плащане е неоснователна, макар и в съдебно заседание да е
направено признание на обстоятелството, че ищецът е собственик на посочените в т.1-4 от
ИМ имоти, за пълнота следва да се посочи, че се установи, че страните са във валидно
облигационно отношение, породено от процесния договор за аренда с оглед воденото между
тях дело с правно основание чл. 16, ал. 5 ЗАЗ. Отделно от това отдаването под аренда, като
действие на обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено самостоятелно
и без съгласието на останалите участници в съсобствеността. В този случай възниква
арендно правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на арендодател, и
арендатора. Останалите съсобственици нямат вземане срещу арендодателя за припадащата
им се част от арендата. Арендаторът дължи плащане само на арендодателя, който, от своя
страна, е длъжен да разпредели полученото между останалите собственици съобразно
дяловете им. Иск за получаване на припадащата се част от гражданските плодове може да
предявят само те срещу съсобственика, сключил договора. При това положение
възникналите имуществени спорове във връзка със сключения договор за аренда следва да се
уреждат между съсобствениците.
С оглед горното и предвид липсата на данни за извършено уведомяване по реда на чл.
17 ЗАЗ от страна на нов собственик, следва, че ищецът, независимо, че към момента на
депозиране на исковата молба вече не е бил собственик на посочените имоти в ИМ, това не
6
влияе върху дължимостта на арендното плащане (в случая на увеличението му съгласно
цитираните съдебни решения) за стопанската 2021/2022г., което се дължи на основание
валидното възникнало и съществуващо към процесната стопанска година облигационно
правоотношение, обвързващо страните по делото.
С оглед горното искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен. Предвид това следва да бъде уважен и искът за присъждане на лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането с оглед неговия акцесорен характер и предвид уважаване на главния иск.
Касателно акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава в размер на 31,99
лв. върху главницата от 2310,75 лв., считано от 21.11.2023г. - датата на влизане в сила на
решението по в.гр.д. № 237/2023г. на ОС Монтана, до предявяване на исковата молба по
настоящото дело -28.12.2023г., съдът намира, че предвид уважаване на главния иск, следва
да бъде уважен и искът за присъждане на лихва за забава върху главницата, считано от
датата на влизане в сила на решението на ОС Монтана (откогато се дължи главницата), до
предявяване на исковата молба в съда.
Макар размерът на претендираната лихва да не е оспорен, за пълнота следва да се
посочи, че след изчисление с онлайн калкулатор с уеб адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html законната лихва върху главницата за
посочения период (21.11.2023г.-28.12.2023г.) е в претендирания размер от 31,99лв., предвид
което същата следва да бъде уважена така, както е предявена.
Относно разноските:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може
да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес.
Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от
ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е
решението по същество или определението за прекратяване на делото.
В настоящия случай исковете на ищеца следва да бъдат изцяло уважени, предвид
което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода от спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски. Същите се
претендират, като списък по чл. 80 ГПК не е представен. По делото са налични
доказателства за платена държавна такса в размер на 51,55 лева и доплатена държавна такса
след дадени от съда указания в размер на 94,43 лева, като са представени и два броя
договори за правна защита и съдействие, както следва: договор от 28.12.2023г. на л.4 от
делото, видно от който е платена в брой сумата от 600 лв., и договор от 26.01.2024г. на л. 20
от делото с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. или общо ищецът е
направил разноски в размер на 1395,98 лв.
По въведеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от
ищеца, съдът намира следното:
Неоснователни са доводите на ищеца, че единият договор е за правна защита и
съдействие по първоначалния иск, а вторият – за правна защита и съдействие по предявения
насрещен иск, т.к. насрещният иск е входиран в съда на 12.03.2024г., а двата договора за
правна защита и съдействие са съответно от 28.12.2023г. и от 26.01.2024г.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 534,27 лв.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, която не е висока – предявен е
осъдителен иск за заплащане на суми на облигационно основание, като съобрази, че делото
е приключило в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното дирене са събрани само
7
писмени доказателства, не са разпитвани свидетели, нито вещи лица, не е извършван оглед,
не са прилагани други способи за доказване, предвид материалния интерес (претендирана е
главница в размер на 2310,75 лв. и лихва за забава в размер на 31,99лв.), съдът намира, че
адвокатското възнаграждението, платено от ищеца за представителство пред настоящата
инстанция, е прекомерно и следва да се намали до минималното такова съгласно
разпоредбите на цитираната наредба, а именно – 534,27лв.
Въз основа на горното настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да се
присъди сумата в размер от 534,27 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение, както и сумата в размер на 145,98лв., представляваща дължима и платена
по делото държавна такса, или общо сума в размер на 680,25 лв. /шестстотин и осемдесет
лева и двадесет и пет ст./ за направени разноски по делото пред първа инстанция.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********, ЕИК **********, с. *******, ул. ****** № **, обл. Монтана,
представлявана от Г. Ж., да заплати на Г. Г. Г., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. *******
бл. **ап. **, сумата от 2310,75 лв. /две хиляди триста и десет лева и седемдесет и пет ст./,
представляваща дължимото се увеличение на арендното плащане за стопанската 2021/2022г.
по Договор за аренда, валидно сключен и обвързващ страните, вписан в СВ Лом вх.рег. №
****/**.**.20**г., акт ****, т. **, което увеличение е постановено с решение от 19.05.2023г.
по гр.д. № ****/20**г. на РС Лом, изменено с решението от 21.11.2023г. по в.гр.д. №
237/2023г. на ОС Монтана, влязло в сила на същата дата, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 21.11.2023г. - датата на влизане в сила на решението по в.гр.д.
№ 237/2023г. на ОС Монтана, до предявяване на исковата молба в съда – 28.12.2023г., в
размер на 31,99 лв. /тридесет и един лева и деветдесет и девет ст./, както и законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - 28.12.2023г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА *********, ЕИК **********, с. *******, ул. ****** № **, обл. Монтана,
представлявана от Г. Ж., да заплати на Г. Г. Г., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. *******
бл. **ап. ** сумата в размер на 680,25 лв. /шестстотин и осемдесет лева и двадесет и пет
ст./, представляваща направени разноски по делото пред първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8