Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 14.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети април
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №13616
по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.06.2018
год., постановено по гр.дело №16925/2017 год. по описа на СРС, ГО,81 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Ц.К.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи ищеца сумата от 2 597.47 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2014 год. до м.април 2016
год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, абонатен №81034,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№69404/2016 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в – 30.11.2016 год. до окончателното
й изплащане и сумата от 199.89 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 год.
до 21.11.2016 год., като са отхвърлени исковете за главница, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение в размер на 62.43 лв. и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 11.54 лв. и
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 1 049.71 лв., както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 104.66 лв., а
ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 100 лв., представляваща
държавна такса.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между
потребители в сграда – етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
топлоснабден имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с нормативните изисквания – чл. 71 от Наредба № 16
-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За процесния имот били издадени
изравнителни сметки. Клиентите дължали заплащането на стойността на услугата
дялово разпределение на продавача според чл. 22, ал. 2 от Общите условия на
ищеца. Върху претендираната стойност на тази услуга била начислена лихва за
забава до датата на изготвяне на извлечението от сметка, което било представено
по делото. Дължимостта на процесните суми не била оспорена от ответника. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата П.Ц.К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че липсвал договор с третото лице-помагач. Такъв
бил сключен през 2001 год. за срок от 5 години, като същият бил прекратил
действието си.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част, но е частично неправилно.
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа; че ответникът е собственик на
апартамент №25 и се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./, респ. има качеството на битов клиент по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./; че през исковия период между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, както и че стойността
на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2014 год. до м.април 2016
год. възлиза на 2 597.47 лв., а обезщетението за в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2015 год. до 21.11.2016 год. – в размер на 199.89 лв.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/
и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Всички дейности и
обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното
законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по
дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал.
2 ЗЕ /в редакция – изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението
на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане
на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това –
от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето
по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се
уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна уредба към момента на
сключването на договора от 17.09.2001 год. между етажните собственици на
процесната сграда и „Т.С.“ ЕООД/.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за
отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати
се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява
по подходящ начин на клиентите.
Ищецът твърди, че за процесния имот са
били изготвени изравнителни сметки – 2 бр. от третото лице-помагач след края на
процесните отоплителни сезони – от м.май 2014 год. до м.април 2015 год. и от
м.май 2015 год. до м.април 2016 год. – въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по
делото – индивидуални справки за отопление и топла вода, документ за главен
отчет, който е подписан от ответника /чл. 180 ГПК и чл. 175 ГПК/ и заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, въззивният съд приема, че услугата
дялово разпределение е била реално осъществена. Доказано е, че нейната стойност
възлиза на 31.83 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2015 год. до 21.11.2016 год. – в размер на 4.47 лв. /вещото
лице е посочило, че сумата от 30.60 лв. се отнася за услуга, която не е била
предоставена през исковия период/.
Следователно ищецът се легитимира като
кредитор на претендираното главно вземане в размер на 31.83 лв.,
до който и релевираната претенция подлежи на уважаване, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК. В
останалата част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото между страните не се спори,
че ответникът е в забава по отношение на задължението си заплащане на
стойността на услугата дялово разпределение, то акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД подлежи на уважаване до размера от 4.47 лв., а в останалата
част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150
ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31.83 лв. – стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м.май 2014 год. до м.април 2016
год. и за сумата от 4.47 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2015 год. до 21.11.2016 год., които претенции
подлежат на уважаване.
Първоинстанционното решение трябва да
бъде потвърдено в останалата му обжалвана част, като правилно.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/
неприсъдената част от разноските в първоинстанционното производство за държавна
такса, възнаграждения за вещи лица, възнаграждение за особения представител на
ответника и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 13.62 лв., разноските
в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 1.36 лв., както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 12.28 лв. и за възнаграждение за
особения представител на ответника в размер на 73.70 лв., съразмерно с
уважената част от въззивната жалба, респ. уважената част от исковете.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението от 26.06.2018 год., постановено по гр.дело
№16925/2017 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, в частта му, в която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Ц.К.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31.83 лв. – стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м.май 2014 год. до м.април 2016 год. и за
сумата от 4.47 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2015 год. до 21.11.2016 год., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу П.Ц.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 31.83 лв. – стойност
на услугата дялово разпределение за периода от м.май 2014 год. до м.април 2016
год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, абонатен №81034,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№69404/2016 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в – 30.11.2016 год. до окончателното
й изплащане и сумата от 4.47 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 год. до 21.11.2016 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.06.2018 год., постановено по гр.дело
№16925/2017 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Ц.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство
за държавна такса, възнаграждения за вещи лица, възнаграждение за особения
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 13.62
лв., разноските в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 1.36 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 12.28 лв. и за
възнаграждение за особения представител на ответника в размер на 73.70 лв.
Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/