МОТИВИ
по НОХД № 86 / 2015 год. по описа на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С.о.п. е внесла обвинителен акт в
С. о. съд за разглеждане
срещу подс. Л.С.М. с установена по делото
самоличност, с обвинение за това, че на 26. 04. 2013 год., около 21. 35 ч., на второкласен път П-81,
в района на 16 км.
в землището на с. Г., общ. К.обл.С., с посока на движение от грГ.обл.С., при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Р.", модел „С.",
с ДК № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а
именно:
- чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне."
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП
-ал. 1 "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват".
-ал. 2 „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия и видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението." и по непредпазливост причинил:
средна телесна повреда на две лица: К.З.З. с ЕГН ********** - закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в контузия на мозъка, съчетана с вътрешно мозъчен хематом, което увреждане е
причинило на пострадалата „разстройство на здравето временно опасно за
живота" и Е.И.З. с ЕГН ********** - счупване на лявата раменна кост в областта
на шийката, което е наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалата
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 2,5-3
месеца;
и смърт на две лица: И. Д. В. с ЕГН ********** и Е. Т. В. с ЕГН **********,
като случаят е особено тежък - настъпили са телесни повреди на повече от едно
лице - на две лица и смърт на повече от едно лице - на две
лица -
престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, буква „б", пр. 2 вр. ал.
1, б. „б” и б. „в” вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатото
обвинение
срещу подсъдимия М., като счита, че същото се доказва по несъмнен и
категоричен начин. Предлага, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на твърдяното престъпление, като
съдът му наложи наказание около средния законов размер, а именно, четири години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо
общежитие от открит тип и на основание чл. 343г от НК,
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от седем години. Сочи,
че при индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът следва да отчете
като отегчаващо вината обстоятелство, причиняване смъртта на
двама души от едно семейство и също така, причинявянето на телесни увреждания на две деца, също от едно семейство, едното от които, на 9 години. Като смекчаващи отговорността на подс. М. прокурора приема, необремененото на дееца
съдебно минало, възрастта му,
установените по делото, положителни, характеристични данни.
Повереникът на частните обвинители Т.В., Н.В. и И.В. - адв. М.М.
от САК, изцяло се присъединява към изложеното от представителя на СОП касателно
доказаността на обвинителната теза по несъмнен начин, както и по отношение
размера, на претендираното за налагане на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода”. Счита обаче, че размера на наказанието „лишаване
от право да управлява МПС”, следва да
бъде в максималния законов размер.
Повереникът на частните обвинители Е.И.З. и К.З.З., чрез
нейния баща и законен представител З.К.З. - адв. Я.Я. от САК, също изразява становище за несъмнена доказаност на повдигнатото против
подс. М. обвинение. Счита обаче, че с оглед тежкия вредоносен резултат, размера
на наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде над средния законов размер,
а наказанието
„лишаване от право
да управлява МПС”, да бъде определено в максималния законов
размер.
Защитникът на подс. М. - адв. Е.Й. от АК-К-, оспорва
фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като сочи, че по делото не е установено с
категоричност, нито как е възникнал удара между двата
автомобила, нито местоположението на МПС след самия удар. Развиват се съображения
за наличие на противоречия между заключенията на експертите по АТЕ и КМАТЕ и
показанията на разпитаните по делото, свидетели. Поддържа се мнение, че в
експертните заключения, и в частност, това по КМАТЕ, липсва категоричност на
изводите. Адв. Й. счита, че по делото липсват каквито и да е било доказателства или дори и предположения, защо автомобила управляван от подсъдимия, е напуснал своята
лента за движение. Извън горното,
посочва, че сочените от държавното и частно обвинение отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства - тежките резултати от ПТП,
са съставомерни елементи на престъплението, за което е обвинен подсъдимия М. и е в противоречие със закона, да бъдат третирани втори път като отегчаващи вината му обстоятелства. Счита, че доколкото е налице доказателствена
неяснота относно обстоятелствата на възникване на ПТП и последващите действия по
преместване на катастрофиралите МПС и липсата на
поставените предпазни колани от всички пътници на автомобила „А-”, възможността за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, по делото, не е изключена с категоричност.
Съдът, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът
възприема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която макар и оспорена от
защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, установен по делото.
Подс. Л.С.М. е правоспособен водач - притежава свидетелство за правоуправление на МПС № *********,
издадено на 16. 06. 2008 гоц. за категории „В;С; М; Ткт", валидно до 16. 06. 2016 година.
На датата 26. 04. 2013 год. около 20. 40 ч., свид. З.К.З. управлявал семейния л.а. марка „АЦ", модел „А-4" с ДК № С 1932 ХМ, движейки се по второкласен път П-81 в посока от гр. С. за
гр. МЦ, с цел
на пътуването, гр. Г.. Заедно с него, в автомобила пътували пострадалия Е. Т. В., седнал на предната дясна седалка /до шофьора З./, а на задната седалка на превозното средство седели, от ляво на дясно,
както следва - свид. Е.И.З., в средата, К.З.З., а зад В., била разположена съпругата му, пострадалата И. Д. В..
Тъй като по пътното платно имало неизправности /дупки/,
поредица от завои, а самия път по
посока на движение с наклон на изкачване, автомобила управляван от свид. З. се
движел със скорост от около 70
км/ч. След като преодолял един завой, свид. З. навлязъл в права
отсечка по второкласен път П-81, карайки в дясната лента в посоката си на движение, като пред него нямало
други автомобили. Изведнъж, свид. З. видял срещу себе си светлини от фарове на моторно превозно средство /автомобил/.
На същата дата - 26. 04. 2013 год., около 20. 45 ч., подс. М. се качил в л.а.
марка „Р.", модел „М.-С." с ДК № ******* - собственост на съпругата му, сложил си
предпазния колан и потеглил от гр. Г- за гр. С., по второкласен път П-81. Метеорологичните условия били добри,
топло, сухо време и суха пътна настилка. Вече се смрачавало, подсъдимия шофирал автомобила с включени фарове на къси светлини. Същият се движел в
дясната пътна лента, с посока - гр. М- към гр. С., със скорост в
порядъка от около 80 км/ч.
В района на 16-ти км., по второкласен път П-81, в землището на с. Г-, подс. М. навлязъл в
лентата за насрещно движение и управлявания
от него автомобил, с предната габаритна страна, се ударил челно под ъгъл
10-15°, в предната габаритна страна на л.а. марка „А-", модел „А--" с ДК № С - ХМ, шофиран от свид. З.. От
удара,
последният автомобил се завъртял по часовниковата стрелка и спрял по диагонал, в същата пътна лента и в посоката в
която пътувал, като предната му част била плътно в дясно до банкета, а задната, на средата на същото пътно
платно.
Шофирания от подс. М. лек автомобил м. „Р."
след удара с л.а. „А-", бил отхвърлен в ляво, спрямо първоначалната му посока на движение, също се завъртял, но обратно на
часовниковата стрелка, блъснал се в едно крайпътно дърво в дясно от лентата за
движение на л.а."А-" и се установил в прилежащата канавка, с предната си габаритна страна в посока обратна, на първоначалното му движение.
Вследствие на настъпилото
ПТП, се отворили предните въздушни възглавници на л.а. „А-". Свид. З. почувствал
силни болки в областта на гърдите и първоначално не можел да си поеме въздух.
Когато се посъвзел, едва успял да освободи десния си крак, който бил заклещен, след което, излязъл от
автомобила. Отворил задната лява врата на превозното средство, чувайки, че съпругата му - свид. З.,
да пищи.
Последната, била крайно обезпокоена за състоянието на дъщеря им – пострадалата К.З.. След като излязла от автомобила, свид. Е.З. се оплакала, че я боли лявата ръка и не може да я движи. Тогава, свид. З. видял, че
пътуващата на задната седалка в техния автомобил - И. Д. В., лежи безжизнена върху
дъщеря му. Внимателно
измъкнал детето изпод тялото на пострадалата В.. К.З. била отпусната и в безсъзнание. З. започнал да моли спиращите поради настъпилото ПТП водачи на МПС да транспортират съпругата и детето му в болнично
заведение. Един от шофьорите веднага откликнал и като качил в автомобила си
пострадалите
свид. З. и
дъщеря й К.,
ги откарал в М- "П-" ЕАД - С..
След настъпване на ПТП, на
местопроизшествието, където движението било спряно, се събрали водачите на много МПС, опитвайки се да помогнат. Управляваният от подс. М. лек автомобил марка „Р." , модел „С.” с per № СА . KB бил с бензиново
гориво и допълнително монтирана газова уредба. При сблъсъка между двата
автомобила, вследствие на удара, се
получило
разхерметизиране на бензиновите и газовите съединения. Също така, в следствие
на удара, се
изсичат искри от металните части или се получава късо съединение в
електрическата инсталация. Тези два източника са достатъчни да възпламенят
бензиновите и газовите пари, вследствие на което се получава постоянно горене. В резултат, двигателното
отделение на л.а. „Р." се
запалило.
От горящия автомобил „Р." подс. М. викал за помощ и свид. Е.П.К., съпругата му и други от
спрелите шофьори, приближили посоченото МПС. Свид. К. не могъл да
отвори лявата предна врата на автомобила която била блокирала, поради и което,
счупил стъклото. След това, подс. М. бил измъкнат от горящия
автомобил „Р." и занесен на
разстояние от около 30
метра. След изваждането му от л.а. „Р.", подс. М.
постоянно повтарял: „какво стана, нищо не помня". М. очевидно бил в много
тежко състояние, със счупен крак и впоследствие, бил качен на дошлата линейка и транспортиран в болнично заведение, също М. "П." ЕАД - С..
Гориво-смазочните материали в двигателя и оборудването на купето на
л.а. „Р." способствали за бързото разпространение на огъня и това наложило, свид. Ч.Д.И. с другите
шофьори да избутат назад л.а."А." и да го отдалечат от горящия автомобил, тъй като в него още
се намирали две пострадали лица, състоянието на които било неустановено.
Някои от шофьорите на спрелите на местопроизшествието коли се
опитвали с подръчни средства да гасят л.а. „Р." до идването на пожарната,
която потушила пожара, който
междувременно бил обхванал вече целия автомобил.
Дошлите на място полицейски служители -
свидетелите Д. Ж. Г. и Валентин Б. Б., запазили
местопроизшествието, а лекарския екип констатирал смъртта на пострадалите Е. Т.
В. и съпругата му И. Д. В., които пътували в л.а. „А.".
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза на труп № 343 /2013год., при огледа и
аутопсията на трупа на И. Д. В. са установени: тежка съчетана гръдно-коремна травма изразяваща се в травматично
прекъсване на аортата в зоната на аортната дъга, контузия на белия дроб, разкъсване на черния дроб
и слезката, контузия на панкреаса, бъбреците, чреводържателя и тънките черва,
счупване на ребрата от четвърто до осмо вдясно и от пето до девето вляво, както и на 7-ми шиен прешлен, охлузвания
и кръвонасядания рани по главата, тялото и крайниците. Според експертът, смъртта
на И. Д. В. се дължи на тежката съчетана травма, като е настъпила
сравнително бързо и е била неизбежна. Констатираните увреждания се дължат на удари с
много голяма енергия с или върху твърди тъпи предмети, като добре отговарят да
са получени при травма вътре в автомобила. В съдебно заседание вещото лице разяснява,
че съчетаната гръдно-коремна травма, изразяваща
се в травматично прекъсване на аортата в зоната на аортната дъга, контузията на белия дроб,
разкъсване на черния дроб и слезката, контузията на панкреаса, бъбреците, чреводъжателя и
червата, счупване на дясната раменна кост и на ребрата от четвърто до
дванадесето, както и на четвърти гръден прешлен, охлузвания, кръвонасядания и
разкъсноконтузните рани по главата, тялото и крайниците - всичко това, е в резултат на моментно ударно въздействие върху
цялото тяло, което е причинило разрушение на всички тези органи.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза на труп № 342 /2013год.,
при огледа и аутопсията на трупа на трупа на Е. Т.
В. са установени: тежка съчетана
гръдно-коремна травма изразяваща се в травматично прекъсване на аортата в
зоната на аортната дъга, контузия на белия дроб, разкъсване на черния дроб и слезката, контузия на
панкреаса, бъбреците, чреводържателя и червата, счупване на дясната раменна
кост и на ребрата от четвърто до дванадесето, както и на 4-ти гръден
прешлен, охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани по главата, тялото
и крайниците. Според вещото лице, смъртта на Е. Т. В. се дължи на тежката съчетана травма, като е
настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Констатираните увреждания
се дължат на удари с много голяма енергия с или върху твърди тъпи предмети, като добре
отговарят да са получени при травма вътре в автомобила. В съдебно заседание експертът разяснява, че съчетаната
гръдно-коремна травма, изразяваща се в
травматично прекъсване на аортата в зоната на аортната дъга, контузията на белия дроб,
разкъсване на черния дроб и слезката, контузия на панкреаса, бъбреците,
чреводъжателя и червата, счупването на дясната раменна кост и на ребрата от четвърто до дванадесето,
както и на четвърти гръден прешлен, охлузвания, кръвонасядания и
разкъсноконтузни рани по главата, тялото и крайниците - всичко това е в резултат
на моментно ударно въздействие върху цялото тяло, което е причинило разрушение
на всички тези органи.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни /л. 90-91 от т.1-ви от дос. пр.-во/, на
пострадалата К.З.З. в резултат от ПТП са причинени следните травматични
увреждания: Мозъчно сътресение. Контузия на мозъка.
Минималан вътремозъчен хематом в дясната темпорална област на главата. Охлузвания в
лявата околоочна област. Установените травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети с голяма кинетична енергия и може да се
получат при ПТП, като травми вътре в автомобила. Охлузванията в лявата околоочна
област са причинили на пострадалата болка и страдание. В
симптомокомплекса на мозъчното сътресение могат да се маркират следните
функционални нарушения:
- нарушения
на съзнанието - наблюдава се краткотрайно обикновно няколко секунди, но е
възможно и до двадесет минути, количествено нарушение на съзнанието от
обнубилацио до повърхностна кома. Степента на нарушение на съзнанието, зависи
от тежестта на сътресението;
- паметови нарушения - изразяват с в амнезия
обикновено за травмата и за събития, случили се във времето около нея;
- главоболие трае от
една до четири седмици и е с лека доумерена интензивност. Болката обикновено
има стягащ и опасващ характер, като в по-тежките случаи може да се наблюдава
повръщане без гадене. Болката се усилва при психично и физическо усилие.
- симптоми от страна на автономната .нервна система
(вегетативни) - ускоряване на сърдечната дейност, забявяне на сърдечната дейност
колебания в стойноетите на кръвното налягане, ортостатизъм, флъшове, усещане за
световъртеж, повишена потливост;
- психични нарушения - психомоторна възбуда, делир, фотофобия. /налице са при по-тежките
случаи/.
Описаната мозъчна контузия, проявена с минимален вътремозъчен
хематом в дясната темпорална област на главата /доказан е КТ изследване/ не е протекла със
синдром на повишено вътречерепно налягане и/или с изпадане на пострадалото дете
в коматозно сътояние. При постъпване на детето в клиниката по Спешна
неврохирургия то е в съзнание, контактно и адекватно с анамнестични данни за
загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се, както и с оплаквания за
главоболие и гадене. През целия период на болничен престой детето е в съзнание,
контактно и адекватно, с липса на патологична общомозъчна и огнищна
неврологична симптоматика както и с неврологичен статус без особености.
Изписано е с подобряване на състоянието и отшумяване на неврологичната
симптоматика-главоболие, гадене и повръщане. В случая, не е била налице безспорно
застрашаваща живота клинична сикгоматика на компресия на мозъка и не е било необходимо
извършване на спешна неврохирургична интервенция с цел предотвратяване на
възникване на евентуално усложнение или смъртен изход за пострадалата. Според експертът изготвил заключението, към този
момент, следва да се приеме, че получените травматични
увреждания са причинили на пострадалата К.З. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В съдебно заседание,
вещото лице д-р В.Т., заменил вещото лице изготвило обсъжданото заключение -
д-р Г.Г. уточнява, че го поддържа като не е съгласен с дадената
медикобиологична квалификация на черепномозъчната травма от д-р Г., определена като
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Експертът Т. счита, че същата
травма представлява контузия на мозъка съчетана с вътремозъчен хематом, т.е., представлява
разстройство на здравето временно опасно за живота, тъй като може да доведе до
смърт.
Налице е и втора
съдебномедицинска експертиза /л.94 от т.1-ви от дос. пр.-во/ с поставена задача
да даде отговор, какъв е медикобиологичният характер на
телесните увреждания причинени на К.З.З. и механизма на тяхното причиняване. Според експертът д-р В.Т., от медицинската документация е видно, че К.З.З. в резултат на пътнотранспортно
произшествие е получила следните увреждания: закрита черепномозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъка
съчетана с вътремозъчен хематомжоето увреждане е причинило на пострадалата разстройство
на здравето временно опасно за живота. Охлузване на кожата на лицето около лявата орбита причинило на пострадалата, болка и страдание. Вещото лице счита, че уврежданията се дължат на удар с или върху твърди тъпи предмети с
голяма енергия на въздействието и могат да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни /л. 97-98 от т.1-ви от дос. пр.-во/, на
пострадалата Е.И.З. в резултат от ПТП е причинено счупване на шийката на
лявата раменна кост, което по своята медикобиологична характеристика представлява трайно затруднение в движението на горния ляв
крайник за срок повече от 30 дни, като установеното
травматично увреждане се дължи на действието па твърди тъпи и тъпоръбести
предмети с голяма кинетична енергии и може да се получи при ПТП, като травма
вътре в автомобила.
Налице е и втора съдебномедицинска експертиза /л.
101 от т.1-ви от дос. пр.-во/ с поставена задача да даде отговор, какъв е медикобиологичният характер на телесните увреждания причинени на Е.И.З. и механизма на тяхното причиняване. Според експертът д-р В.Т., от медицинската документация е видно, че Е.И.З. в резултат на пътнотранспортно произшествие е получила счупване на лявата раменна кост в областта на шийката, което е
наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за срок около 2,5-3 месеца, като увреждането се дължи на
удар с или върху твърди тъпи предмети с голяма енергия на въздийствието и може
да бъде получено при пътнотранспортно произшествие.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни /л. 104-106 от т.1-ви от дос. пр.-во/, на подс. М.
вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие били причинени следните телесни увреждания: счупване на лявата ключица
и счупване на лявата бедрена кост. Счупването на лявата ключица по своята
медикобиологична характеристика представлява трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок повече от 30 дни.
Счупването на лявата бедрена кост по своята
медикобиологична характеристика представлява трайно затруднение в движението на горния ляв крайник. Установените травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети с голяма кинетична енергия и може да се
получат при ПТП, като травми вътре в автомобила.
Налице е и втора съдебномедицинска експертиза /л.
109 от т.1-ви от дос. пр.-во/ с поставена задача да даде отговор, какъв е медикобиологичният характер на телесните увреждания причинени на подс. М. и механизма на тяхното причиняване. Според експертът д-р В.Т., от медицинската документация е видно, че подс.
М. вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие е получил следните
увреждания: счупване на лявата бедрена кост в
диафизарната й част, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за срок от около 9-12 месеца, както и счупване на
лявата ключица, което е наложило оперативно лечение и е причинило на подсъдимия трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за срок от около 2-3 месеца. Според вещото лице, уврежданията
се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма енергия на
въздействието и могат да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие и
травма вътре в автомобила.
Съгласно заключението на вещото лице по АТЕ, лекия автомобил марка "Р.", модел "М." р.№ ******* е в състояние след ПТП,
деформации по конструкцията на купето в резултат на удара върху л.а. м. „А.”, с последващо запалване
и опожаряване. Не са установени неизправности, които да са предшествували произшествието. Лекият автомобил марка
"А."
модел "А." p. № С . ХМ е в състояние след ПТП, с деформации по конструкцията на купето в резултат на удара от л.а. м. „Р.”, като и при него, не са установени
неизправности, които да са предшествували произшествието.
Според експертът, вероятната
и възможна скорост на движение на лек автомобил марка "Р." модел
"М."
рег. № ******* в
района на произшествието и към момента на удара - инициалния контакт с л.а. м. „А.” отговаря да е била
около 80 км/ч.
Вероятната и възможна скорост на движение на лек автомобил марка "А." модел
"А4" p. № С .2 ХМ в района на произшествието и към момента на удара - инициалния
контакт с лек автомобил марка ”Р.” отговаря да е била в
около 70 км/ч.
Вещото лице сочи, че в
конкретния случай се касае до челен, извънцентрален удар нанесен и понесен от
л.а. м. „Р.” с предната габаритна страна върху предната габаритна страна, на л.а. м. „А.”, при условията на
автомобили в процес на движение. Към момента на инициалния контакт скоростта на
движение на л.а. м. „Р.” е била около 80
км/ч, на л.а. м. „А.” - около 70 км/ч.,
Надлъжните оси на двата автомобила към момента на инициалния контакт са
сключвали ъгъл в границите на около 10°-15°. Количеството на движение на л.а. м. „Р.” е било по-голямо от това на л.а. м. „А.”, като след инициалния контакт е продължил движението си по сложна
траектория - ротация и транслация в посока напред и наляво спрямо
първоначалната, реализира удар върху крайпътно дърво, достигайки до мястото на
окончателното си установяване. Лекият
автомобил м. „А.” в резултат на ударния импулс и посоченото количество на движение, е бил отхвърлен в посока
назад спрямо тази на движението си с ротационна съставка по посока обратна на
часовниковата стрелка и окончателно установяване с предна габаритна страна по посока на
първоначалната на движението му.
Мястото на удара - инициалния контакт, е по дължина на
пътното платно на около 315
метра след ориентира, считано по посока на огледа, а по широчина на пътното
платно, на
разстояние около 1-2 метра
в ляво от десния край на пътното покритие, считано в същата посока изцяло в
лентата за движение пред назначена за посоката на л.а. м. „А.”. Автоекспертът заключава,
че разстоянието на опасната зона на спиране на л.а. м. „Р.” се равнява на около 68 метра, а разстоянието на
опасната зона на спиране на л.а. м. „А.и” се равнява на около 55 метра. Отстоянието между
л.а. м. „Р.” и л.а. м. „А.” в момента в който
водача съответно би могъл най-рано да възприеме наличието на "другия"
автомобил като обект - опасност за движението на пътното платно е в границите
на 18 до 27 метра.
Според вещото лице В.В.И.
непосредствената причина за реализиране на
произшествието е навлизането на л.а м.
„Р.” в лентата предназначена за движение в срещуположна посока, където е
настъпил удар с л.а. м. „А.”, като предпоставки от техническо естество които да са обусловили
настъпването на удара между двата автомобила не са установени. За подс. М. като водач на л.а. м. „Р.” ударът е бил предотвратим при условията на движение със съобразена
скорост и правилни действия с органите за управление на автомобила - кормилна и
спирачна система, недопускащи навлизане в лентата предназначена за движение в
срещуположна посока, а по отношение на водача на л.а. м. „А.”,
т.е., свид. З., ударът е бил непредотвратим.
В съдебно заседание автоекспертът разяснява, че тъй
като в конкретния случай по технически път, по безспорен,
категоричен начин не е възможно да се определи скоростта на движение на двата автомобила към момента на възникване на
инициалния удар, е посочил методиката която му е послужила за определянето им,
и данните, които са му дали основание да приеме посочените в заключението
конкретни скорости като възможно най-вероятни. В случая, под директен удар според вещото лице следва
да се разбира контакта между предните челни страни на
двата автомобила, преимуществено вдясно по отношение на л.а. м. „Ауди”, преуимуществено
вляво по отношение на л.а. м. „Р. М.”. Скъсването на колелото на л.а. м. „Р. М.” не може да се обясни с друго, освен с ударното натоварване и възникналия импулс
на удара, което в пълна степен е
относимо и за л.а. м. „А.”. Следва също да се има
предвид, че в конкретния случай се касае не за „прав удар”, а за „кос удар”, когато надлъжните оси на автомобилите сключват един определен
градус. Приложната точка на удара спрямо центъра на тежестта на л. а. м. „А.” е вдясно, докато
приложната точка спрямо центъра на тежестта и надлъжната ос за л.а. м. „Р.” е отляво, т.е., е налице движение,
с което л.а. м. „Р.” навлиза към л.а. м. „А.”, което напълно съответства на следите от удар и деформациите по двата автомобила. Според това вещо лице, деформацията на покрива /тавана/ на л.а. м. „А.” е
индиректна, като именно в резултат на
ударното въздействие, конструкцията се огъва и тази
следа е още едно доказателство за силата на удара. Практиката е наложила констатацията, че при
наличие удар и огъване на таван на автомобил, скоростта на движение
към момента на инициалния удар е не
по ниска от 60 км/ч. Обстоятелството, че при приблизително равна скорост на двата автомобила, единият се завърта и е
изхвърлен в канавката, а другия, остава на пътното платно в близост
до осовата линия, автоекспертът
обяснява с количеството на движение на двата автомобила, което е в резултат от скоростта и масата на отделния автомобил. За да достигне до този си извод, експертът е изходил от техническите характеристики и данни за двата автомобила, от които е
видно, че собствената маса на л.а. м.
„А.” превишава тази на л..а.
м. „Р.”,
съобразявайки и факта, че платното за движение в района
на произшествието има наклон от порядъка на около 4 %, който влияе също на
механизма на удара.
От заключението по назначената в рамките на
проведеното съдебно следствие комплексна медико-автотехническа експертиза е
видно, че при установеното при огледа състояние на
двата автомобила, не е възможно да са осъществи технически оглед на агрегатите
и механизмите, имащи пряко отношение към пасивната и активната им безопасност. Двата автомобила - л.а. "Р. М. - С." с per. № *******
и л.а. "А. А4" с per. С . КМ, са били технически изправни към момента на произшествието.
От инженерно-техническа и медицинска гледна точка, експертите
сочат като механизъм на настъпване на ПТП, навлизането на л.а."Р. М.-С." с per. № *******,
управляван от подс. Л.С.М. в насрещната пътна лента, по която се е движел л.а. м. "А. А.", управляван от
свид. З., вследствие на което е настъпил почти прав /под ъгъл около 10°-15°/, челен, ексцентричен
удар между предните десни зони на двата автомобила. Кинетичната енергия и на двата
автомобила е била близка по стойност, като на л.а. м. "Р." е била
по-голяма. Това предизвикало погасяване изцяло енергията /скоростта/ на л.а. м."А.", неговото
отблъскване и създаване на въртящ момент, предизвикал минимална ротация. Лекият автомобил м. „А.и”
се е установил в близост до мястото на удара, като се е завъртял леко надясно
спрямо траекторията си за движение, установявайки се с предно ляво колело върху
следата от „задиряне”. След удара, с остатъка от енергията си л.а. м. "Р." е извършил сложно
ротационно-транслационно движение в посока на часовите стрелки, напускайки
пътното платно вляво за неговата посока. Установил се е в канавката на около 6 м. от конфликтната точка с
насоченост към посоката, от която идва. Деформациите на купето не са позволили
на подс. М.
да напусне автомобила си, въпреки възникналия пожар, при което е бил изведен от
автомобила.
Огънят е обхванал целия автомобил и с цел да не се прехвърли на л.а. м. "А.", последният е бил избутан
от спрелите да помогнат водачи на МПС на около 15 м. назад, оставяйки следа
от „прожулване”. От удара по автомобилите са настъпили, деформации и разрушения в
съответните зони, описани в огледния протокол, видни на снимките по делото. Пострадали са
всички пътуващи в л.а. М. "Ауди", като пътниците на десните седалки – Е. В. и И. В. са починали на място. Водачът на л.а. м. "Р." /подс. М./е бил притиснат
от деформираните части на купето, но е бил изваден преди разрастването на
пожара, възникнал и обхванал автомобила му.
Анализът на
събраните доказателства и посочения механизъм на ПТП, дава основание на експертите, от инженерно-техническа и медицинска
гледна точка да дефинират, че мястото на удара между двата автомобила се намира: по широчина
на пътно платно - около 1,0-1,5
м. вляво от десния край на платното за движение, считано в посоката на
огледа - посоката за движение на л.а. м. "А. А.", т.е., изцяло в неговата лента за движение, по дължина на пътното платно - на около 2315 м след линията на
ориентира, считано в същата посока, т.е., в близост до изпадналата предна броня на л.а. м. „Р.” - в зоната на следата от „задиряне" / в.ж. поз. 5 от скицата към експертизата/.
От техническа и медицинска гледна
точка следва да се приеме, че в района преди произшествието и към момента на
удара,
скоростта на л.а. м. "Р. М." е била от порядъка и не по-малка от 90 км/ч, а тази на л.а. м. "А. А.", от порядъка и не
по-малка от 80 км/ч, като опасната зона за
спиране на л.а. м."Ауди А4" за конкретните пътни условия и скорост от 80 км/ч е от порядъка на 62 м, а на л.а. м. "Р. М." при скорост от 90 км/ч, е от порядъка на 110 м.
Експертите посочват, че от техническа гледна точка, л.а. м. "Р." е бил
максимум на 35-36 м. от конфликтната точка,
когато свид. З.
би могъл най-рано да възприеме наличието на „другия" автомобил /т.е., управлявания от подсъдимия/ като обект на опасност за него, респективно, водач М.
се е намирал на разстояние не по-голямо от 40 м от конфликтната точка, а непосредствената причина
за настъпване на конкретното произшествие са субективните действия на подс. Л.М. като водач, с органите за
управление на л.а."Р. М;", осъществил навлизане в насрещната лента за движение, като
при скоростите на двата автомобила е настъпил удар с движещия в тази лента л.а. м. "А.".
На базата на гореизложеното, вещите лица правят технически
извод, че водачът на л.а."Р." - подс. Л.М.
е имал възможност да предотврати удара с л.а. м. "Ауди", ако не е напускал своята
лента за движение, т.е., не е навлязъл в лентата на насрещно движещия се автомобил. При посочените като величини скорости на движение на двата автомобила от момента, в който л.а. м. "Р." е
навлязъл в лентата на л.а. м."Ауди", водачът на последния - свид. З.З. е бил на по-малко
отстояние от конфликтната точка /около 35 м/, необходимо да приведе автомобила към екстремно спиране и при опасна зона за спиране от 62 м., за него, удара е бил непредотвратим.
След възникване на удара, движението на двата автомобила след удара по между им е следното: - л.а. м. "А." е бил минимално
отблъснат и завъртян леко надясно спрямо траекторията си за движение,
установявайки се с предно ляво колело върху следата от „задиряне", в
близост до мястото на удара, а л.а.
м."Р. М." след удара, с остатъка от кинетичната си енергия е извършил сложно
ротационно-транслационно движение в посока на часовите стрелки. Напуснал е
пътното платно вляво за неговата посока и се е установил в канавката на около 6 м от конфликтната точка, с
насоченост към посоката, от която идва. След
удара по време на ротационно-транслационното движение на л.а. м. "Р." по
настилката и по терена извън пътя, съобразно страничното му приплъзване към
крайното му положение, на телата в купето, действа сила в посока обратна на
ускорението на масовия му център. Направлението й е напред, успоредна на
траекторията на движение на масовия център на автомобила. Големината на тази
сила за всяко от телата зависи от неговото тегло и най-вече от придаденото
ускорение.
След прегледа на пострадала при ПТП свид. Е.З. - пътничка на
задна лява седалка в л.а."А." е посочено, че левият горен крайник е с ограничение на движението до 90° при
отвеждане, невъзможност ръката да се повдигне нагоре и назад, ограничение на
движението напред и на движението назад. Мускулатурата на мишницата и
делтоидния мускул е с доловима атрофия. Функцията на крайника няма да бъде
възстановена в пълен обем, като по своя медикобиологичен характер това усложнение представлява
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание експертите разясняват, че на базата на обективните находки, регистрирани в протокола за оглед и
видни от снимковия материал от фотоалбума на местопроизшествието, конкретно
настъпилите деформации по двата автомобила, разположението на л.а. м. „Р.” след произшествието и веществените доказателства
на мястото на удара - следи и изпаднали предмети, категорично се установява мястото на
инициалния удар - в лентата за движение на л.а. м. „А.и”. Причината л.а. м. „Р.” да бъде „отхвърлен” на
разстояние 6 м.
от мястото на удара, според вещото лице инж. В. е комплесна - на първо място, терена, по който са се движили двете превозни средства - за л.а. м. „А.” терена е възходящ и
обратно, за л.а. м. „Р.” е низходящ, общата маса на съответния автомобил, като в единия са пътували почти на всички седалки
пътници, не на последно място настъпилите деформации в зоните на инициалния
удар за всеки автомобил, а и травматичните увреждания на пътуващите в съответния автомобил, дава
основание на
експертите по КМАТЕ да приемат посочените по-горе скорости на движение на
двата автомобила, като при удара цялата кинетична
енергия на л.а. м. „А.” е била погасена и той е останал в непосредствена близост до мястото
на удара. За това говори и следата от „протриване, остъргване”, която вещите лица
посочват на мащабната скица като позиция № 5, записана
в огледния протокол като следа от „прясно изравяне”. Остатъка от кинетичната енергия на л.а. м. „Р.”, /тъй като ударът е
съсредоточен в предна дясна зона/, е довела до създаване
на въртящ момент, който е принудил автомобила да ротира около вертикалната си
ос и едновременно с това да се измести извън пътното платно и да достигне до
мястото, където се е установил, като при това му движение, и от удара с л.а. м. „А.”, деформираното и
откъснато предно ляво колело е останало в непосредствена близост пред л.а. „Р.”, видно на снимките от
фотоалбума от района на произшествието.
Фактът, че при л.а. м. „Р.” се констатира откъснато
ляво колело, а при л.а. м. „А;” има увреждане в областта на дясното се обяснява с механизма на удара между предните десни зони
на двата автомобила. Настъпилата
вследствие ротация на движение и напускането на равния терен на
пътното платно, преминаването през неравностите на терена до установяването в зоната извън
пътното платно на горската част на пътя, са допринесли до окончателното
откъсване на предно ляво колело на л.а. м. „Р.”.
Що се касае до констатираните
увреждания,
при всички пострадали, те имат общ механизъм на получаване - удари съчетани с притискане
между твърди и тъпи предмети с висока енергия. Общият механизъм на получаване е
еднакъв, т.е. са налице обективни находки, на базата на които вещите лица съдят, че травмите са
получени от удари съчетани с притискане в условията на едновременност.
Видно от заключението по назначената на
досъдебното производство пожаро-техническа експертиза, огнището на пожара на л.а. "Р. М; - С." с per. № ******* избухва непосредствено след сблъсъка,
първоначално в двигателното отделение. Посоченият лек автомобил, е бил с бензиново гориво
и допълнително монтирана газова уредба. Механизмът
на възникване на пожара е следният: при сблъсъка между
двата автомобила се получава разхерметизиране на бензиновите и газовите
съединения. Също така, в следствие на удара се изсичат искри от металните части
или се получава късо съединение в електрическата инсталация. Тези два източника
са достатъчни да възпламенят бензиновите и газовите пари, вследствие на което
се получава постоянно горене. Гориво-смазочните материали в двигателя и
оборудването на купето способстват за бързото разпространение на пожара от
двигателя към купето. Поради тези причини времето за обхващане на целият
автомобил от огъня е много кратко.
Непосредствената причина за пожара е, че при сблъсъка
между двата автомобила се получава разхерметизиране на бензиновите и газовите
съединения.Започва изтичане на бензин и газ, на които е достатъчен източник на
запалване. Източник на запалване може да се получи от изсичането на искри от
металните части на автомобилите при сблъсъка или от късо съединение в
електрическата инсталация. Тези два източника са достатъчни да предизвикат
пожара, като последния е можело да се разпространи и в другия автомобил „А; А4", тъй като е бил
в непосредствена близост до него. Пожарът е застрашавал живота на водача на л.а. м. „Р.” - подс. Л.М..
От заключенията на
извършените химически експертизи /л.122,123-127 от т.1-ви от дос. пр.-во/ се
установява, че в кръвните проби нито при подс. М., нито при свид. З., e констатирано наличие на етилов алкохол.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните,
преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното следствие, а именно: гласни доказателства, установени чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Е.В., Д; Ж; Г; и В; Б; Б;, дадени от тях на
досъдебното производство и които
освен непротиворечиви си и кореспондират, прочетени
съобразно разпоредбата на чл. 373,
ал. 1 по реда на чл. 283 от НПК, гласни
доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по делото свидетели И. Е; В., Е.П.К., К.П.П., Е.И.З., З.К.З., Ч.Д.И.,
дадени от тях в съдебно заседание, както и гласни доказателства, установени
чрез показанията на свидетелите дадени от тях
пред орган на досъдебното производство или пред друг състав на съда и прочетени в съдебно
заседание по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, заключенията на
прочетените по делото и приети експертизи, защитени и с разяснения дадени в съдебно заседание /тук следва да се
отбележи, че с малки отклики, принципно, липсват същностни противоречия между
тях, изключая травматичното увреждане, причинено вследствие на ПТП на
пострадалата К.З./, протоколите за извършени следствени
действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, писмените доказателства прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283
от НПК, приложените по делото веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели - И.
Е; В., Е.П.К.,
К.П.П., Е.И.З., З.К.З., Ч.Д.И., тъй като в същите не се установява наличие на противоречия,
налице е последователност, логичност и достоверност, като в тях обективно и
правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими
към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите
и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване
обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът
не констатира вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените
свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на
отделните свидетели.
Съдът възприема като обосновани и компетентно
дадени и заключенията на експертите, изслушани по делото. Не може да има спор, че експертно заключение
може да бъде отхвърлено само ако бъде констатирано обективно несъответствие с
доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за
непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на
фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Щом такива
слабости на изслушаните заключения обективно не са налице /както именно е в конкретния случай/, то не съществува и основание за елиминирането им. Следва да се
посочи, че в
същността си
експертните заключения съставляват научните изводи, като в тях, когато вещите
лица използват термина “вероятност”, то е именно в научния смисъл на понятието
- доколкото разглеждат различни принципно допустими фактически възможности. По
настоящето дело вещите лица компетентно и максимално изчерпателно са обсъдили
възможните хипотези, което е стоР. при съобразяване и анализ, на всички
обективно установени по делото фактически обстоятелства и данни.
Съпоставяйки заключенията
на експертизите с останалите доказателства по делото, съдът намира за
безспорно установени както механизма на настъпване на ПТП, така и причинените вследствие на него, телесни
наранявания на пострадалите К.З.З., Е.И.З. и настъпилия летален изпход по
отношение на И. Д. В. и Е. Т. В..
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
ОТ П Р А В Н А С Т Р А Н А - при горепосочената фактическа
обстановка, приета за установена по
делото и която се подкрепя от целия доказателствен
материал, съдът счита, че подсъдимият М. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна, престъпния състав
по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, буква „б", пр. 1 вр. ал. 1, б.
„б” и „в” вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
транспорта, като предмет на престъплението са конкретните пострадали - в
настоящия случай, пострадалите К.З.З., Е.И.З., И. Д. В. и Е. Т. В..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия М. чрез действия, изразени
в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП. Нарушаването на
правните норми от цитираният нормативен акт се изразява в допуснати нарушения на разпоредбите на чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне." и
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - ал. /l/ "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват".
Съдът приема за
безспорен факта, че
към момента на
осъществяване на ПТП, подсъдимия
М. е допуснал горепосочените
нарушения на норми на ЗДвП. Такъв извод се
установява по безспорен
начин от събраните по
делото доказателства и най - вече, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели,
разпитаните свидетели в рамките на проведенотио съдебно следствие, заключенията по
автотехническата, медицинските и комплексната медико-автотехническа експертизи, които съдът възприема /изключая изготвената СМЕ
по писмени данни от вещото лице Г. касателно причинените на пострадалата К.З.
наранявания/, като обосновани и компетентно дадени, приобщените писмени
доказателства. По делото безспорно се установява че, поради
субективни действия на подс. Л.М. като водач, с органите за управление на л.а. "Р. М;", същия е осъществил
навлизане в насрещната лента за движение, на пътното платно, като вследствие на това, е
настъпил удар с движещия в тази лента л.а. м. "А;",
управляван от свид. З.. Именно в следствие на посочените нарушения, подс. М. сам се е
поставил в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.
Така от обективна страна, подсъдимият М. на датата 26. 04. 2013 год. около 21. 35 часа, на второкласен път П-81, в
района на 16 км.
в землището на с. Г;, общ. К.обл.С., с посока на движение от грГ.обл.С., при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Р.", модел „С.",
с ДК № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а
именно:
- чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне."
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - "Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват" и по непредпазливост причинил: средна телесна повреда на две лица: К.З.З.
с ЕГН ********** - закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
мозъка, съчетана с вътрешно мозъчен хематом, което увреждане е причинило на
пострадалата „разстройство на здравето временно опасно за живота"; и Е.И.З. с ЕГН
********** - счупване на лявата раменна кост в областта на шийката, което е
наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за срок от около 2,5-3 месеца;
и смърт на две
лица: И. Д. В. с ЕГН ********** и Е. Т. В. с ЕГН **********, като от субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост
- небрежност
по смисъла на чл.11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимият М. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Небрежността като форма на
вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за
обществената опасност на деянието и на вредоносния резултат, при което той е
бил задължен и във възможност да предвиди тези последици /отрицателен и
положителен момент/. Задължението се установява при съобразяване на
изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост,
обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които
формулирани в нормативни актове или прилагани добри практики, като в рамките на
очакваното, конкретният деец в конкретната обстановка е необходимо да е бил в
такова психическо състояние, при което за него да е било възможно чрез правилно
насочване на своето внимание и на психическите процеси, да изведе в съзнанието
си представата за общественоопасните последици. Подс. М. извън съмнение, е
съзнавал, че навлизайки в лентата за насрещно движение без да контролира
непрекъснато управляваното от него МПС, извършва нарушаване на правилата за
движение по пътищата визирани в ЗДвВП /посочени по-горе/, като
така създава
предпоставки за възникване на пътнотранспортно произшествие, с произтичащите от противоправни последицит,
т.е., същия с оглед житейската си и психическа зрялост е могъл и е бил длъжен
да предвиди настъпването на вредоносния резултат – причинените на пострадалите К.З. и Е.З. телесни
наранявания и настъпилия по отношение на И. Д. В. и Е. Т. В., летален изход.
На основание чл. 304 от НПК подс. М. бе признат за невиновен и
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за
за допуснато
нарушение на
правилата за движение визирани в разпоредбата на чл. 20,
ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП. До този извод съдът
стигна след като взе предвид, че в
конкретния случай, съставомерни се явяват допуснатите от страна на подсъдимото
лице нарушения на правилата за движение визирани в разпоредбите на чл. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне." и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Именно тези допуснати от него, нарушения на правилата за движение, се
намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на И.
Д. В., Е. Т. В. и причинените телесни увреди на К; З.З. и Е.И.З..
Подс. М. бе оправдан и по повдигнатото му
обвинение, деянието да представлява „особено тежък случай”. Това е така защото,
както в теорията, така и в съдебната практика няма спор, че охарактеризирането
на даден случай като „особено тежък”, е правен извод. За да се квалифицира
определен случай като „особено тежък” е необходимо, извършеното деяние, поради
обективната си специфика, далеч да надхвърля обикновените случаи на същото
престъпление. „Особено тежкият случай” може да е налице също така, когато
деянието, или само деецът, се отличават с изключително висока обществена
опасност. От данните по делото, извод в такава насока не може да бъде направен,
поради и което, подсъдимия бе оправдан по това, възведено срещу му, обвинение
Поради изложеното в горните абзаци, съдебният
състав счита доводите на защитата на подс. Л.С.М. за неоснователни и доказателствено неподкрепени.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказателната
отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства изразеното от подсъдимия искР. съжаление за случилото се, неообремененото му съдебно минало, влошеното здравословно състояние и добрите му характеристични данни.
Може да се отбележи, че за настоящия съдебен
състав е вън от всякакво съмнение, че изразеното от подс. М. съжаление за
случилото се не е декларативно, а осъзнато, искР. и неподправено, свързано с
негативни емоционални преживявания, за което съдът придоби непосредствени
впечатления. Именно поради тази причина, оцени това обстоятелство като
смекчаващо отговорността на подсъдимия.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
бъде възприето наличието на извършени от страна на подс. Л.С.М. нарушения на правилата за движение по пътищата, за което същия е бил санкциониран /в.ж. т. 2, л. 17 от дос. пр.-во/. Следва
да се посочи обаче, че констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за
наказателната отговорност на дееца, не са от такова естество, а и не обусловят,
наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.
Решаващият
превес на установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, мотивира настоящия съдебен състав
да определи на подс. Л.С.М. наказание към възможния
законов минимум предвиден в разпоредбата на чл.
343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, буква „б", пр.
1 вр. ал. 1, б. „б” и „в” вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно - „лишаване от
свобода” в размер на три години.
Като
счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК биха били достигнати по - реално и пълно и без да се налага
подс. Л.С.М. ефективно да
изтърпява наложеното му наказание, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК и отложи изпълнението на същото, с изпитателен срок от пет години.
На
основание чл. 343г от НК, на подсъдимия Л.С.М.
се определи кумулативно
и предвиденото в закона наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок
от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Според състава на съда, така наложените наказания, ще въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от
извършване на други престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и
предупредително и върху другите членове на
обществото.
Съдът постанови, веществените доказателства по делото както следва: лек автомобил марка „Р.", модел „С." с ДК № *******
и лек автомобил марка „А", модел „А-4" с ДК № С ХМ, съхранявани в РУ- К, да бъдат върнати на
собствениците им.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Л.С.М. бе осъден да заплати в
полза на в полза на ОСлО при СОП, направените по делото на досъдебното
производство деловодни разноски, в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева и в полза
на С о съд сумата от 1807,
80 /хиляда осемстотин и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща
направени съдебни и деловодни разноски..
Воден от горното съдът
постанови присъдата си.
Председател: