Присъда по дело №3654/2021 на Софийски градски съд

Мотиви по ВНОХД № 3654/2021г.
по описа на СГС, НО, ХІІІ -ти въззивен състав.

С Присъда от 13.04.2021 г., постановена от Софийски районен съд, НО,
22 състав по НОХД № 20098/2014 година съдът е признал подсъдимия И.А.И.
ЗА ВИНОВЕН в това, че през месец юли 2013 година в гр. София, като
извършител в съучастие с В. СТ. М. - също извършител, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - товарен автомобил „Volvo” FH1242T с peг.
№ ****, на стойност 18 500 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева и
полуремарке „Багер салп 24 лт” с рег. № ****, на стойност 10 800 (десет
хиляди и осемстотин) лева, собственост на „А.” ЕООД с представител Р.А.Г.,
които владеел - на основание сключени договори за наем на товарен
автомобил и полуремарке от 08.05.2013 г. между „А.” ЕООД и В. СТ. М. и
И.А.И. - на обща стойност 29 300 (двадесет и девет хиляди и триста) лева,
като извършеното обсебване е в големи размери, поради което и на основание
чл. 206, ал.3, пр.1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го Е
ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ години,
при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като не е
наложил наказание „лишаване от права” по чл. 37, ал.1, т.6,7 от НК и на
основание чл. 68, ал. 1 от НК СЪДЪТ е привел в ИЗПЪЛНЕНИЕ отложеното
по чл. 66, ал. 1 от НК наказание на подсъдимия, И.А.И. с присъда по НОХД
№ 4/ 2011 г. по описа на PC, гр. Търговище, в сила от 28.01.2011 г. „лишаване
от свобода“ в размер на ДЕВЕТ месеца, при първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. СТ. М. ЗА
ВИНОВЕН в това, че през месец юли 2013 година в гр. София, като
извършител в съучастие с И.А.И. - също извършител, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - товарен автомобил „Volvo” FH1242T с рег.
№ ****, на стойност 18 500 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева и
полуремарке „Багер салп 24 лт” с рег. № ****, на стойност 10 800 (десет
хиляди и осемстотин) лева, собственост на „А.” ЕООД с представител Р.А.Г.,
които владеел - на основание сключени договори за наем на товарен
автомобил и полуремарке от 08.05.2013 г. между „А.” ЕООД и В. СТ. М. и
И.А.И. - на обща стойност 29 300 (двадесет и девет хиляди и триста) лева,
като извършеното обсебване е в големи размери, поради което и на основание
чл.206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е
осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ години,
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ПЕТ години.
На основание чл. 59, ал. 1, 2 от НК СЪДЪТ Е ПРИСПАДНАЛ времето,
през което подсъдимият В. СТ. М., с установена по делото самоличност, е бил
задържан или с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
СЪДЪТ не е наложил на подсъдимия В. СТ. М., с установена по делото
1

самоличност, наказание „лишаване от права” по чл. 37, ал.1, т.6, 7.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъдил подс. И.А.И. и подс. В. СТ.
М. да заплатят солидарно разноските по делото, направени в хода на ДП в
размер на 60.00 лева, всеки по 30.00 лева - в полза на държавата; разноски по
делото, направени в хода на съдебното производство в размер на 404.00 лева,
всеки по 202.00 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС, както и на основание чл. 190, ал.2 от НПК - по 5.00 лева за служебно
издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.
В.И., защитник на подсъдимия И.А.И.. В жалбата се сочи, че
първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен,
необоснован и постановен при допуснати процесуални нарушения, като съдът
бил интерпретирал неправилно и събрания по делото доказателствен
материал. Защитата излага доводи за това, че извършеното деяние не
съставлява престъпление, а са налице гражданско правни отношения. Сочи,
че е налице сключен договор между страните, както и че са извършвани
плащания. Защитата излага аргументи и че липсва реално разпореждане с
вещта, поради което и деянието още веднъж било несъставомерно. Сочи се,
че не е налице присвоително намерение и пряк умисъл за извършване на
деянието. По отношение на приведеното в изпълнение наказание, защитата
сочи, че същото е изтърпяно изцяло за което било налично съответното
Удостоверение, поради което привеждането му в изпълнение от страна на
СРС било незаконосъобразно. В подкрепа на изложеното, към жалбата е
приложено и Свидетелство за съдимост на И..
Постъпило е и Допълнение към Въззивната жалба в което се изразява
несъгласие с мотивите на първата инстанция и се прави подробен разбор на
доказателствата. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата на
СРС и се иска събиране на допълнителни доказателства – Актуално
свидетелство за съдимост на осъдения и Справка за изтърпените от него
наказания.
Срещу така постановената присъда е постъпила и Въззивна жалба от
адв. Д.Б., защитник на подсъдимия В. СТ. М. в която се излагат доводи за
наличие на граждански правоотношения, като се сочи и че вещите са
получени единствено от подсъдимия И., но не и от подсъдимия М., като
вторият е получил друга композиция за което имало сключен друг договор.
Сочи се, че подсъдимият М. не е владял композицията, поради което и не
може да носи наказателна отговорност за обсебването й. Защитата сочи, че
престъпление не е осъществено дори от подсъдимия И., който уведомил
собственикът къде да намери композицията. В жалбата се твърдят още и
процесуални нарушения, които обаче не са конкретизирани и се сочи явна
несправедливост на наказанието. Към жалбата са приложени и писмени
доказателства.
2

Постъпило е и Становище от адв. И.А., повереник на ЧО с което се
моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда и да бъдат оставени
без уважение жалбите на подсъдимите.
В съдебното заседание от 27.06.2022г. адв. И. поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и
искания за отводи. Заявява, че поддържа и жалбата на адв. Б..
Прокурорът заявява, че оспорва жалбите и няма доказателствени
искания.
Подсъдимият И. поддържа жалбите на неговия адвокат и тези на адв. Б..
Заявява, че няма искания по доказателствата.
В хода по същество защитата поддържа изложените в жалбата и
допълнението към нея подробни съображения. Сочи, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, а
производството срещу нейния подзащитен не следвало да се образува,
доколкото се касаело за злоупотреба с права и опит да се реши граждански
спор чрез наказателния процес. Сочи, че между двамата подсъдими и ЧО „А.“
ЕООД е бил налице сключен договор, а вещите, предмет на този договор
безспорно са налице, т.е. липсва предмет на престъплението. Сочи, че
дружеството е знаело през цялото време къде се намира процесното МПС, но
не е положило усилия да си го върне. В заключение се иска жалбата да бъде
уважена, присъдата на СРС – отменена, а подсъдимият признат за невиновен.
Прокурорът счита жалбите срещу присъдата на СРС за неоснователни.
По отношение на починалия подсъдим М., прокурорът счита, че присъдата
следва да бъде отменена, а производството по отношение на този подсъдим –
прекратено.
Подсъдимият И. поддържа изцяло казаното от неговия адвокат.
В последната си дума подсъдимият И. моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е преценил събраните по
делото доказателства в хода на досъдебното производство на основание чл.
378, ал. 2 от НПК, както и събраните в хода на съдебното следствие пред
СРС;

Действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на
делото, въззивният съд извърши самостоятелно обсъждане на събраните
доказателства, приемайки следните фактически положения:
3

Подсъдимият И.А.И. е с ЕГН **********, роден на **** г. в
гр.Търговище, българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно
образование, не работи, жив. в гр.Търговище, ул."****4.
Подсъдимият В. СТ. М., с ЕГН **********, роден на **** г. в
гр.Казанлък, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с основно
образование, работи, жив. в гр.Чирпан, ул."****, починал на 20.06.2021г.,
видно от Препис – извлечение от Акт за смърт /стр. 45 от ВНОХД/
На 08.05.2013г. между дружеството „А.“ ЕООД, представлявано от св.
Р.А.Г. и двамата подсъдими И.А.И. и В. СТ. М. бил сключен Договор за наем
на товарен автомобил с предмет Влекач тип „СЕДОЛВИ“, марка „ВОЛВО“,
модел „ФН 1242 Т“, регистрационен № ****. Между страните била уговорена
наемна цена в размер на 800 /осемстотин/ лева без ДДС, като наемателите
били длъжни да заплатят и сумата от 800 лева без ДДС – първоначална вноска
по договора и гаранционна вноска в размер също на 800 лева без ДДС.
Срокът на договора бил 24 месеца. Между страните била уговорена и
неустойка за забавено плащане в размер на 0,5 процента върху неизплатената
сума за всеки просрочен ден. Договорът бил нотариално заверен от нотариус
А.И. на 08.05.2013г. Към договорът бил подписан и Приемо-предавателен
протокол от същата дата с който се удостоверявало предаването на
посоченото по-горе МПС на наемодателите.
На 08.05.2013г. между дружеството „А.“ ЕООД, представлявано от св.
Р.А.Г. и двамата подсъдими И.А.И. и В. СТ. М. бил сключен Договор за наем
на полуремарке с предмет „Багер салп 24 лт” с рег. № ****. Между страните
била уговорена наемна цена в размер на 700 /осемстотин/ лева без ДДС, като
наемателите били длъжни да заплатят и сумата от 700 лева без ДДС –
първоначална вноска по договора и гаранционна вноска в размер също на 700
лева без ДДС. Срокът на договора бил 24 месеца. Между страните била
уговорена и неустойка за забавено плащане в размер на 0,5 процента върху
неизплатената сума за всеки просрочен ден. Договорът бил нотариално
заверен от нотариус А.И. на 08.05.2013г. Към договорът бил подписан и
Приемо-предавателен протокол от същата дата с който се удостоверявало
предаването на посоченото по-горе полуремарке на наемодателите.
Тъй като двамата подсъдими не изпълнили договорните си задължения
да заплащат наемната цена по посочените по-горе договори, през месец август
2013г. св. Г., комуто било известно, че товарната композиция се ползва само
от подсъдимия И., изпратил до същия писмо с Обратна разписка, чрез
куриерска фирма ЕКОНТ, Товарителница № 61921241, което съдържало
ПОКАНА до подсъдимия И. в която било записано, че той и подсъдимия М.
дължат до момента 9000 лева неплатени месечни наемни вноски по двата
договора и го уведомявал, че следва да заплати неустойка в размер на 0,5
процента за всеки просрочен ден. Поканата съдържала и изрично изявление
за разваляне на всеки един от договорите, считано от датата на получаване на
4

настоящата покана от подсъдимия И.. Поканата не била получена от
подсъдимия И.А.И., като куриерът удостоверил, че на 27.08.2013г. направил
опит да достави писмото, но без успех. Ето защо, след множество опити да се
свърже с подсъдимите и да получи обратно предмета на договора, св. Г. се
обърнал към органите на МВР за съдействие.
Междувременно, подсъдимият И.А.И. закарал и оставил процесната
товарна композиция първоначално на паркинг, находящ се в гр. Пловдив,
собственост на негов познат, св. А.В., а след това на 24 октомври 2013г. го
преместил на друг паркинг, стопанисван от „Я.“ ЕООД, гр.Пловдив, като не
заплатил таксата за съхранение, въпреки, че това бил платен паркинг. След
това, подсъдимият И. напуснал страната, като не уведомил св. Г. за
местонахождението на товарната композиция. През 2015г. органите на
полицията установили товарната композиция на паркинга в гр. Пловдив и
уведомили св. Г. за това. През 2016г. „Я.“ ЕООД предявили иск срещу „А.“
ЕООД за сумата от 4986лв., за това, че съхранявали процесната товарна
композиция от месец октомври 2013г., който иск бил уважен от съда.
Съгласно назначена в хода на досъдебното производство
автотехническа оценителна експертиза, стойността на процесиите вещи е,
както следва: товарен автомобил „Volvo” FH1242T с рег. № **** е на
стойност 18 500 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева; полуремарке „Багер
салп 24 лт” с рег. № **** е на стойност 10 800 (десет хиляди и осемстотин)
лева.
В хода на първоинстанционното производство била назначена
Автотехническа експертиза, която дала заключение, че от покупката на
моторното превозно средство до договора за наем е изминал период от около
пет години и шест месеца, като в момента на сключване на договора
композицията е била в изправно състояние, както и че към дата 22.08.2019 г.
същата не се намира на паркинга на „Я.“ ЕООД, гр.Пловдив, доколкото е била
продадена на търг, а в последствие и предадена за скрап.
Посочената фактическа обстановка настоящата инстанция прие
въз основа на следните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства:

Гласни : Обясненията на подсъдимия И.А.И. и обясненията на
подсъдимия В. СТ. М., показанията на свидетелите Р.А.Г., прочетени и по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, С.Л.П., А.И. И., Н.Д.Р., В.Г.К. и
А.Х.В.;

Писмени : Копие от договор за наем на товарен автомобил от
08.05.2013 г. и приемо предавателен протокол към него от същата дата, копие
от договор за наем на полуремарке от 08.05.2013 г., копие от покана за
връщане на автомобили, копие от обратна разписка, копие от свидетелство за
5

регистрация част първа на автомобил с рег.№ ****, копие от свидетелство за
регистрация част първа на автомобил с рег.№ ****, копие от сметка, писма от
Агенция по вписванията за „А.“ ЕООД, копие от страници от Общия регистър
за 2013 г. на нотариус И., справка относно получена информация на КП-ОД
МВР, гр.Пловдив, удостоверения на Централен регистър на особените залози
към МП за вписване по партидата на „А.“ ЕООД, писмо ОПП-СДВР, копия от
искова молба и доказателства към нея, Решение 63518 от 15.03.2017г. на СРС,
ГО, 145-ти състав, постановено по гр. Д. № 40040/2016г; Заключенията на
автотехническа оценителна и автотехническа експертиза.

Настоящата инстанция извърши самостоятелен анализ на събраните по
делото доказателства, като даде вяра на първо място на писмените такива –
Договорите за наем и приемо-предавателните протоколи. От посочените
доказателства се установява, че между дружеството „А.“ ЕООД и двамата
подсъдими И.А.И. и В. СТ. М. са били сключени два договора за наем на
08.05.2013г., които били нотариално заверени пред нотариус И. на същата
дата, като предмет на договорите била товарна композиция, състояща се от
Влекач тип „СЕДОЛВИ“, марка „ВОЛВО“, модел „ФН 1242 Т“,
регистрационен № **** и полуремарке с предмет „Багер салп 24 лт” с рег. №
****. Към договорите са налични Приемо – предавателни протоколи за
предаване на наетите вещи във фактическа власт на двамата подсъдими. По
този начин, за настоящия състав се явява установено, че от 08.05.2013г.
двамата подсъдими И.А.И. и В. СТ. М. са установили своята фактическа власт
върху посочените движими вещи, на годно правно основание – сключени
договори за наем.
От съдържанието на договорите за наем се установява и срокът на
договорите – 24 месеца, т.е. до 08.05.2015г., както и наемната цена 800
/осемстотин/ лева без ДДС за Влекач тип „СЕДОЛВИ“, марка „ВОЛВО“,
модел „ФН 1242 Т“, регистрационен № **** и 700 /седемстотин/ лева без
ДДС за полуремарке „Багер салп 24 лт” с рег. № ****. Били уговорени и
допълнителни вноски, които също като наемната цена, не били платени -
наемателите били длъжни да заплатят и сумата от 800 лева по първия договор
и 700 лева по втория, без ДДС, представляващи първоначална вноска по
договорите, както и гаранционна вноска в същия размер за всеки един от
договорите. По делото не е налице спор, че двамата подсъдими не са
изпълнили задълженията си по договора да платят посочените в тях вноски.
Основен въпрос, свързан с предмета на доказване се явява времето през
което са действали двата договора за наем, сключени между страните, както и
датата на която същите са били прекратени, респективно, за двамата
подсъдими е възникнало задължение да върнат вещта. В тази насока, съдът
съобрази наличната по делото Покана, адресирана до подсъдимия И. в която
било записано, че той и подсъдимия М. дължат до момента 9000 лева
неплатени месечни наемни вноски по двата договора, както и че следва да
6

заплати неустойка в размер на 0,5 процента за всеки просрочен ден. В текста
на поканата се съдържа и изрично изявление за разваляне на всеки един от
договорите, считано от датата на получаване на настоящата покана от
подсъдимия И.. Следва да се отбележи, че макар и поканата да няма дата, то
видно е, че размерът от 9000 лева, който се претендира, съвпада с размера на
дължимите се наемни вноски за месеците юли и август, както и първоначално
дължимите се наемни вноски при подписване на договора – 7500 лв. без ДДС
или 9 000 лева с ДДС. Това за настоящия състав се явява индиция, че
поканата е съставена през месец август. Друго основание за да приеме, че
поканата е съставена през месец август 2013г. е и наличната по делото
обратна разписка, от която се установява, че куриерът на ЕКОНТ е направил
опит да достави поканата с обратна разписка, адресирана до подсъдимия И. на
27.08.2013г., но без успех.
Следва да се отбележи също така, че по делото не се установява
двамата подсъдими изобщо да са били уведомени от св. Г., че разваля
договора, както и да са поканени да върнат вещта. Изначално, от показанията
на самия св. Г. се установява, че същият е бил наясно, че товарната
композиция се ползва само от подсъдимия И., поради което и е адресирал
само до него Поканата, която обаче така и не била връчена. Действително, в
своите показания, св. Г. заявява, че е изпратил писма с обратна разписка и до
подсъдимия М., но такава по делото липсва, поради което и показанията му в
тази част не се кредитират от настоящия състав, още повече, че както беше
посочено по-горе, самият св. Г. е знаел, че композицията се намира при
подсъдимия И., поради което и не е било житейски логично да я търси от
подсъдимия М.. Индиция в тази насока е и още веднъж обстоятелството, че
Поканата за връщане на вещта е адресирана еднолично до подсъдимия И., но
не и до подсъдимия М.. Самия подсъдим М., в своите обяснения заявява, че
след подписването на договорите, двамата с подсъдимия И. са се разделили,
като той не знаел какво е станало с товарната композиция, която се
управлявала именно от подсъдимия И..
За да установи важното за предмета на делото обстоятелство, дали
двамата подсъдими са били уведомени за прекратяването на договора,
респективно, дали са били поканени да върнат вещите и в който момент,
съдът анализира показанията на св. Г., дадени в съдебното производство пред
СРС, като следва да се отбележи, че казаното от св. Г. в съдебно заседание
/стр. 239 от СП/ е противоречиво. Същият твърди, че е имал разговори с
подсъдимите, в които те обещавали в продължение на 7-8 месеца, че ще
платят, като на седмия месец подал жалба в полицията /Досъдебното
производство срещу подсъдимите е образувано на 09.05.2014г., видно от
Постановлението, находящо не на стр. 1 от ДП/.
От друга страна, на досъдебното производство /показанията прочетени
със съгласието на страните, стр. 56 от ДП/, св. Г. е заявил, че е уведомил
двамата подсъдими и е поискал да му върнат вещта, още през месец юли
2013г., но според него, това е станало с писма с обратни разписки, които е
7

обещал да представи. По делото обаче се намира само една Обратна разписка
от 27.08.2013г., която удостоверява, че Поканата до подсъдимия И. не е била
надлежно връчена. Действително, свидетелят Г. твърди и за множество
телефонни разговори, но в казаното от него липсва конкретика за времето на
тези разговори, както и за тяхното съдържание, поради което и съдът не може
да приеме за установено, че такива разговори действително са били
провеждани. Индиция в тази насока са и показанията на св. П., дадени пред
СРС, в които същият заявява, че св. Г. е искал да се свърже с подсъдимите, за
да му заплатят дължимите му се суми за наем и едва в последствие, за
разваляне на договорите и за връщане на камионите. От показанията на този
свидетел обаче се установява, че проведените пред него опити за връзка с
двамата подсъдими са били неуспешни.
По делото е установено също така, че подсъдимият И. е оставил на
съхранение процесната товарна композиция на 24.10.2013г. на паркинг в гр.
Пловдив, стопанисван от „Я.“ ЕООД, видно от Квитанция за паркиране на
автомобил /стр. 466 от СП/, а от показанията на св. В. се установява, че
композицията се е намирала преди това на неговия паркинг още от месец юли
2013г. Ето защо, според настоящата инстанция, ако действително са били
провеждани разговори между св. Г. и подсъдимия И., то последният би казал
на св. Г. къде се намира товарната композиция и св. Г. е щял да отиде и да си
я прибере. Доколкото по делото е установено, че същият е бил уведомен от
полицейските служители за намирането на композицията на паркинга на „Я.“
ЕООД през 2015г., то настоящият състав приема, че до тази дата, същият не е
успявал да се свърже с двамата подсъдими, респективно, да ги уведоми за
прекратяването на договора и да поиска връщането на вещите.
С оглед на извършения по-горе анализ на показанията на св. Г., които
съдът кредитира частично, съпоставени с писмените доказателства,
обясненията на подсъдимите И. и М., както и с показанията на св. П., то
настоящият състав намира, че следва да приеме, че сключените между „А.“
ЕООД и двамата подсъдими договори за наем не са били надлежно
прекратени, доколкото двамата подсъдими не са били уведомени от св. Г.
нито устно, нито писмено, доколкото Поканата, адресирана до подсъдимия И.
не е достигнала до него, а твърденията за проведени разговори между
подсъдимите и св. Г. останаха недоказани.
Показанията на останалите свидетели по делото, подкрепят
установената от настоящият състав фактическа обстановка, като
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което
и съдът дава вяра на казаното от нотариус И., която потвърждава, че е
заверила приложените по делото договори за наем, а свидетелите К. и В.
потвърждават, че процесната товарна композиция действително е била
оставена от подсъдимия И. на паркингите, притежавани от двамата, като
съдът кредитира показанията им в тази част. Съдът не кредитира показанията
на св. В., че подсъдимият И. е уведомил св. Г. за местонахождението на
товарната композиция, доколкото по делото е безспорно установено, че св. Г.
8

е научил местонахождението на същата от полицейските служители през
2015г.
Съдът анализира и обясненията на двамата подсъдимия, като взе
предвид тяхното качество едновременно на доказателствено средство и на
средство за защита. Съдът дава вяра на казаното от подсъдимия М., че
процесната товарна композиция е била управлявана от подсъдимия И. и че
след подписването на договорите, същите са се разделили и повече не са се
виждали. Това кореспондира както с обясненията на самия подсъдим И., така
и с показанията на св. Г. и с писмените доказателства по делото.
По отношение на казаното от св. И., съдът не кредитира неговите
обяснения в частта им в която същият твърди, че е осъществил разговор със
св. Г., като му е заявил, къде се намира товарната композиция. Независимо, че
в тази му част, неговите обяснения се подкрепят от казаното от св. В., то
съдът не им дава вяра, доколкото е установено, че процесната композиция е
била паркирана на паркинга на св. В. още през месец юли, а на 24 октомври
2013 г. е била преместена на паркинга на фирма „Я.“ ЕООД, за което е
налична и съответната разписка. Житейски нелогично е, св. Г., чиято цел е
била да си върне владението върху процесната товарна композиция, ако е бил
известен през 2013г., къде се намира същата, да не отиде и да я вземе, а да
подава жалба в полицията, като по делото се установява, че
местонахождението на композицията е установено от полицията едва през
2015г. на паркинга на „Я.“ ЕООД и едва тогава св. Г. е научил за нейното
местонахождение и то от полицейските служители. В останалата им част,
относно сключения договор за наем, дължимите се суми и оставянето на
товарната композиция на паркингите в гр. Пловдив и пътуванията на
подсъдимия И. в чужбина, съдът дава вяра на казаното от подсъдимия,
доколкото то кореспондира с показанията на свидетелите и с писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра и на заключенията на вещите лица, като компетентно
изготвени и даващи отговор на поставените от съда и органите на ДП
въпроси, а така също и на останалите писмени доказателства по делото.
Въз основа на така извършения доказателствен анализ, за настоящия
състав се явява безспорно установено, че двамата подсъдими И. и М. са
получили процесната товарна композиция на 08.05.2013г. и са я владеели на
годно правно основание - договори за наем, сключени между двамата
подсъдими и „А.“ ЕООД. Съдът прие за установено, че през целия месец юли
а и след това, договорите за наем са били все още действащи, като същите
изобщо не са били надлежно прекратени, доколкото изявлението за
развалянето им не е достигнало до нито един от подсъдимите, същите не са
били поканени да върнат вещта, респективно за тях не е възникнало
задължение да го направят.
Ето защо, макар, че двамата подсъдими са дължали предвидената в
договора наемна цена и съответната неустойка, то договорите за наем на са
9

били надлежно развалени, респективно за двамата подсъдими не е било
налице задължение да върнат вещите, които са държали въз основа на
сключените договори за наем. Такова задължение същите не са имали нито
през месец юли 2013г., както твърди прокуратурата в Обвинителния си акт,
нито след това.
Установената по-горе фактическа обстановка съществено се различава
от приетата от Софийския районен съд, по отношение на това, дали
процесните договори са били надлежно развалени, респективно, уведомени
ли са били двамата подсъдимия за желанието на св. Г. да ги развали,
респективно, били ли са поканени и имали ли са задължение към месец юли
2013г. да върнат вещите, като отговорът на този въпрос за СГС е отрицателен.
С оглед на изложеното съдът достигна до правен извод, различен от
приетия от Софийски районен съд, като това се дължи на установената от
настоящия състав различна фактическа обстановка.

С оглед на изложеното, настоящият състав достигна до различни
фактически и правни изводи, в сравнение с първата инстанция.

От правна страна :
Настоящият състав достигна до извода, че с деянието си подсъдимият
И.А.И. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. чл. 206, ал.3, пр.1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.

От обективна страна не се доказа подсъдимият И.А.И. през месец юли
2013 година в гр. София, като извършител в съучастие с В. СТ. М. - също
извършител, противозаконно да е присвоил чужди движими вещи - товарен
автомобил „Volvo” FH1242T с peг. № ****, на стойност 18 500 (осемнадесет
хиляди и петстотин) лева и полуремарке „Багер салп 24 лт” с рег. № ****, на
стойност 10 800 (десет хиляди и осемстотин) лева, собственост на „А.” ЕООД
с представител Р.А.Г., които владеел - на основание сключени договори за
наем на товарен автомобил и полуремарке от 08.05.2013 г. между „А.” ЕООД
и В. СТ. М. и И.А.И. - на обща стойност 29 300 (двадесет и девет хиляди и
триста) лева, като извършеното обсебване да е в големи размери.
За да е налице престъплението Обсебване по чл. 206 от НК
подсъдимият следва да е осъществил изпълнителното деяние на посоченото
престъпление, като се разпореди с чужда движима вещ, която владее на годно
фактическо или правно основание или пази или след като е поканен да върне
вещта, същият да е отказал да направи това.
Действително по делото се установява, че двамата подсъдими са
получили чужди движими вещи - товарна композиция, състояща се от Влекач
10

тип „СЕДОЛВИ“, марка „ВОЛВО“, модел „ФН 1242 Т“, регистрационен №
**** и полуремарке с предмет „Багер салп 24 лт” с рег. № **** и са владеели
същите на годно правно основание – сключени два договори за наем от
08.05.2013г. с нотариална заверка, поради което посочените движими вещи са
годен предмет на престъплението по чл. 206 от НК, а с оглед стойността им,
съответстват и на квалифициращият признак „Големи размери“.
От доказателствата по делото обаче се установява само, че към месец
юли 2013г. двамата подсъдими не са изпълнили договорното си задължение
да плащат редовно месечните наемни вноски, за което дължат и съответната
неустойка за забава в размер на 0,5 процента върху сумата за всеки ден на
забавата, но не се установява нито да са се разпоредили с процесните вещи,
нито след отправяне на надлежна покана, да са отказали да ги върнат.
От една страна, видно е от текста на сключените договори за наем, че
същите са за срок от 24 месеца - до 08.05.2015г. т.е. изначално подсъдимите
не са имали задължение да върнат вещите преди последната дата.
По делото не се установява, към месец юли 2013 г. двата договора за
наем да са били надлежно прекратени, а двамата подсъдими да са били
уведомени за това и да са били поканени да върнат вещта. Напротив, по
делото се установи, че Писмото с обратна разписка, съдържащо Покана до
подсъдимия И. да върне вещта не е връчено, като това е удостоверено на
27.08.2013г. от куриера на ЕКОНТ, а устна покана до всеки един от
подсъдимите не се доказа за целия срок на договора.
Следва да се отбележи, че съдът е обвързан от фактическите и правни
рамки на обвинението, очертани от Прокурора в Обвинителният акт.
Доколкото подсъдимите са обвинени, че са присвоили инкриминираната
товарна композиция през месец юли 2013г., то съдът е длъжен да установи,
дали към посочения от Прокуратурата времеви период, договорите за наем са
били прекратени, респективно, имали ли са задължение двамата подсъдими
да върнат вещта и поканени ли са били да го сторят.
Доколкото по делото беше категорично установено, че към месец юли
2013г. договорите са били действащи, а подсъдимите не са били надлежно
уведомени за тяхното разваляне, респективно, не са получили покана да
върнат вещите, настоящият състав намира, че по делото не е налице деяние от
обективна страна, което да е съставомерно на престъплението по чл. 206 от
НК, за което на двамата подсъдими е повдигнато обвинение.
Независимо, че според настоящия състав липсва съставомерно деяние
от обективна страна, съдът за пълнота намира, че следва да изложи
съображения и за субективната страна на деянието, доколкото по делото не се
установи подсъдимият И. да е имал присвоително намерение – да е действал
със съзнание, че извършва разпореждане с вещта в свой или чужд интерес
или след надлежна покана да не връща същата. С оглед конкретната
фактическа обстановка по делото, настоящият състав намира, че извършените
от подсъдимия действия категорично опровергават наличие на присвоително
11

намерение. Установено е, че подсъдимият И. е оставил процесните вещи на
охраняем паркинг, където собственикът на вещите „А.“ ЕООД е можел да ги
прибере във всеки един момент. Действително, упрек търпи поведението на
подсъдимия И., който не е уведомил св. Г. за местонахождението не вещите,
но съдът намира, че това не е достатъчно, за да се приеме, че същият не е
искал да върне вещите на собственика и е целял да присвои същите.
Казаното за подсъдимия И.А.И. важи в пълна степен и за подсъдимия В.
СТ. М.. Доколкото обаче за същият е установено, че е починал на
20.06.2021г., видно от Препис – извлечение от Акт за смърт /стр. 45 от
ВНОХД/, то за настоящият състав е налице основание за прекратяване на
наказателното производство спрямо него на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от
НПК.
За пълнота, съдът следва да посочи и едно допуснато от СРС
съществено процесуално нарушение, констатирано от настоящия състав,
което засяга правото на защита на двамата подсъдими, което само по себе си е
от естеството да обоснове отмяна на присъдата на СРС.
Видно е, от протокола от съдебното заседание, находящ се на стр. 50 от
СП, че в съдебно заседание от 05.02.2015г. съдът е постановил Определение с
което е конституирал „А.“ ЕООД като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в процеса,
което е недопустимо. Посоченото съществено процесуално нарушение е
довело до утежняване на положението на двамата подсъдими, чрез
конституиране на страна в процеса – ЧО – Юридическо лице, но според
настоящият състав, с отмяната на осъдителната присъда на СРС и
постановяване на оправдателна такава, ефектът от нарушаването на правата
на подсъдимите е преодолян.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
12

Номер на акта:	88
Дата:	27 юни 2022 г.
Съдия:	Милен Михайлов

Дело:	20211100603654
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 септември 2021 г.

Присъда по дело №3654/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите