РЕШЕНИЕ
№……………. 18.02.2019 г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На двадесет и първи януари през две хиляди
и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена
Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело
№ 291 по описа за …2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Теленор България“ЕАД,
гр. София против М.Г.В. ЕГН********** за признаване за установено, че ищецът
има вземане към ответника за сумата от 105,71 лв., представляващи предоставени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2015 г. – 14.09.2015 г.по договор
за мобилни услуги от 3.04.2015 г. ; за сумата от 43,82 лв., представляващи
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2015 г. – 14.09.2015
г. по договор за мобилни услуги от 25.05.2015 г. по отношение на
тел.№**********; за сумата от 43,18 лв., представляващи предоставени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2015 г. – 14.09.2015 г.по договор
за мобилни услуги от 25.05.2015 г. по отношение на тел. №**********, ведно със
законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите; за
сумата в размер на 167,79 лв., представляваща лизингови вноски по договор за
лизинг от 25.05.2015 г.; сумата в размер на 414,95 лв., представляваща
неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от 3.04.2015 г.; сумата
в размер на 232,38 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор за
мобилни услуги от 25.05.2015 г. по отношение на тел. №**********; сумата в
размер на 200 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор за
мобилни услуги от 25.05.2015 г. по отношение на тел. №**********, ведно със
законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите; сумата
в размер на 0,50 лв., представляваща такса за спиране на номер **********;
сумата в размер на 0,50 лв., представляваща такса за спиране на номер
**********, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумите.
Претендират
се и съдебно деловодни разноски в заповедното и това производство.
Ответникът,
чрез назначения особен представител признава исковете.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за
установено следното:
Ищецът твърди,
че с ответника има сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 3.04.2015 г. по отношение на тел. №**********; от 25.05.2015 г. по отношение
на тел. №**********; и от 25.05.2015 г. по отношение на тел. №№**********; както
и договор за лизинг от 25.05.2015 г. за мобилен апарат LG L Fino Grey.
Ответникът
не изпълнил задълженията си по договорите, поради което били издадени 3 бр.
фактури в периода от м.03-05, вкл. 2014 г.
Договорите
били прекратени предсрочно породи неизпълнение на задълженията за заплащане на
потребените далекосъобщителни услуги и лизинговите вноски. Ищецът твърди, че
ответникът му дължи и неустойка за предсрочното прекратяване на договорите по вина
на ответника и суми за неплатени лизингови вноски.
Поради
неплащане на тези суми било образувано заповедно производство №648/2017 г. по
описа на РС-Балчик. Заявлението било уважено от съда. Съдебните книжа били
връчени на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК. С определение от 26.02.2018
г. , РС-Балчик указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си.
Това
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Материалноправно основание на иска е в нормата на чл. 422
от ГПК във вр. с чл.124 от с.з.
С молба от 11.01.2019 г., проц. представител на ищеца
направи искане за постановяване на решение при признание на иска. Съобразно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1.
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и
2.
е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
След анализ на
текстовете, съдът намира следното:
Съдът
счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на абонаментните
такси до края на срока на договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави
и не поражда задължение за ответника. Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да
е от страните. Допустимо е също така уговаряне от страните на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следва да следи служебно. При уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски
до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В
този смисъл е константната практика
на ВКС: решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. ; решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о.
С оглед изложените съображения и на осн.чл. 237 ал.
3 т. 1 от ГПК , искането за постановяване на решение при признание на иска за
неустойка не следва да се уважава.
По отношение на останалите искове, съдът следва да
се произнесе като се съобрази с основателността на искането за постановяване на
решение при признание на исковете.
Ищецът
претендира разноски, които следва да се присъдят съобразно уважената част на
исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено, че „Теленор България“ ЕАД, гр. София има вземане към М.Г.В. ЕГН**********
*** за сумата от 105,71 лв.(сто и пет лева и седемдесет и една ст.), представляващи
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2015 г. – 14.09.2015
г. по договор за мобилни услуги от 3.04.2015 г.; както и за сумата от 43,82 лв.
(четиридесет и три лева и осемдесет и две ст.), представляващи
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2015 г. – 14.09.2015
г. по договор за мобилни услуги от 25.05.2015 г. по отношение на
тел.№**********; за сумата от 43,18 лв. (четиридесет и
три лева и осемнадесет ст.), представляващи предоставени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2015 г. – 14.09.2015 г. по договор
за мобилни услуги от 25.05.2015 г. по отношение на тел. №**********, ведно със
законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
ПРИЗНАВА за
установено, че „Теленор България“ ЕАД, гр. София има вземане към М.Г.В.
ЕГН********** за сумата в размер на 167,79 лв. (сто шестдесет и
седем лева и седемдесет и девет ст.), представляваща
лизингови вноски по договор за лизинг от 25.05.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на сумите;
ПРИЗНАВА за
установено, че „Теленор България“ ЕАД, гр. София има вземане към М.Г.В.
ЕГН********** за сумата в размер на 0,50
лв.(петдесет ст.), представляваща такса за спиране на номер
**********; сумата в размер на 0,50 лв. .(петдесет ст.), представляваща
такса за спиране на номер **********, ведно със законната лихва върху всяка
сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Теленор България“ЕАД, гр. София срещу М.Г.В. за признаване на
установено, че има вземане за сумата в
размер на 414,95 лв. .(четиристотин и четиринадесет лева и
деветдесет и пет ст.),, представляваща неустойка за прекратяване на
договор за мобилни услуги от 3.04.2015 г.; сумата в размер на 232,38 лв. (двеста тридесет
и два лева и тридесет и осем ст.),, представляваща неустойка за
прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.05.2015 г. по отношение на тел.
№**********; сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща
неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.05.2015 г. по
отношение на тел. №**********, ведно със законната лихва върху всяка сума от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
М.Г.В. да заплати на „Теленор
България“ЕАД, гр. София сумата в размер на 374,60 лв.(триста
седемдесет и четири лева и шестдесет ст.), представляваща
направените по настоящото дело съдебно – деловодни разноски съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
М.Г.В. да заплати на „Теленор
България“ЕАД, гр. София сумата в размер на
112,23 лв.(сто и дванадесет лева и двадесет и три ст.), представляваща
направените по заповедното производство съдебно – деловодни разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на особения представител – адв. Кр. С. в размер на 300 лв. (триста лева) Да се издаде
разходен касов ордер.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:…………….