Решение по дело №2556/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1141
Дата: 24 август 2022 г.
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20223110202556
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1141
гр. В., 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110202556 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Вир 222" ЕООД подадена чрез адв. Д.К. от ВАК, против НП № 03-
010448 от 31.10.2018 год. на директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.В., с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 1500 лева на основание чл.416 ал.5, вр.чл. 415 в ал.1 от КТ за
нарушаване нормата на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал. 2 и 3 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че НП е незаконосъобразно и
постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила,
а в условията на евентуалност и нищожно. Сочат се аргументи, че НП не е
връчено по предвидения в закона ред и не е влязло в сила. Отправя се искане
за неговата отмяна, както и да присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю.к. Николов, който оспорва жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде потвърдено като претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
1
На 28.09.2018 г. свид. М.Д. гл. инспектор в Дирекция „ИТ" В. и нейна
колежка извършили проверка на въззивното дружество като работодател по
спазване на трудовото законодателство. В хода на проверката въз основа на
представените от въззивника документи (ТД, платежни ведомости,
присъствени форми и др.), както и от писмени обяснения дадени от
участващия в нея за въззивника упълномощен представител проверяващите
установили, че заплатите на работниците се изплащат до края на месеца
следващ този, в който е работено, както и че въззивното дружество като
работодател не било изплатило в уговорения срок договореното трудово
възнаграждение за извършената работа през месец август 2018год. на лицето
С.Х.Б., ЕГН ********** на длъжност „управител ресторант" в ресторант
„Копитото", находящ се в гр.В., к.к. „Св. Св. К. и Е.".
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
ПР1833449/19.10.2018 г., в който били дадени и задължителни предписания
едно от които да се изплати заплатата на С.Х.Б. за месец април 2018 г. в срок
до 27.11.2018 г.
Препис от протокола бил връчен на надлежно упълномощен
пълномощник.
За констатираното нарушение на срещу въззивното дружество бил
съставен АУАН, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ. Посочено било че нарушението било
извършено в гр.В. в к.к. „ Св. Св. К. и Е.", ресторант „Копитото" на 02.10.2018
г. ,към който момент следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение.
Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия лице Ж.Д.. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не
постъпило писмено възражение. Въз основа на констатациите отразени в
АУАН АНО издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като
работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от
КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание показания е дала свид.М.Д. -актосъставител, която
в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи, че по време на
проверката й били представени ТД, както и ведомости за заплати, в които
липсвали подписи на работниците.
2
Сочи, че при проверката установила, че заплатата на С.Б. за месец
август 2018 г. не била платена в срока, поради което и съставила АУАН.
Заплатата не била платена до приключване на адм. производство.
Като писмени доказателства към АНП са приложени, протокол за
извършена проверка на „Вир 222" ЕООД, пълномощно изходящо от
управителя на въззивното дружество към оня момент Д.Г.Б. към Ж.Д. Д. и
М.Й.Х. 1 призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, идентификационна карта,
платежна ведомост за месец август 2018 г., отчетна форма за явяване
/неявяване на работа за месец август 2018год., обяснения от Ж.Д. Д.-
упълномощено лице, ТД № 1/09.08.20217 г. сключен между „Вир 222" ЕООД
като работодател и С.Х.Б. како работник, както и Заповед на ИД на ИА „ИТ"
№ 0280/03.08.2010 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно
описание на нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите
обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение -
неизплащане в срок на заплатата за месец август 2018год. на С.Х.Б. -
„управител ресторант" в ресторант „Копитото", посочени са дата и място на
нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в
НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят
адм.наказателното обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в
задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово
възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.
Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство
съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното от въззивника в
жалбата бланкетно (неконкретизирано) възражение в тази насока.
Събраните по делото доказателства категорично налагат извод за
3
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и 3
от Кодекса на труда.
По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът има
качеството работодател, в частност че е такъв на свид. С.Б.. В горната насока
в същност са и всички събрани по делото доказателства - ТД сключен между
Б. и въззивника, показанията на последната, присъствена (отчетна) форма за
месец август 2018год., ведомост за заплати за месец август, както и
идентификационно карта. Не е спорно между страните, че заплатите са се
изплащали месечно, до края на месеца следващ отработения като в тази
насока са приложения към преписката ТД и писмените обяснения дадени от
Жена Д.. Следователно дължимото за месец август 2018год. възнаграждение
на работниците в това число и на свид. Б. е следвало да бъде платено до
02.10.2018г., което няма спор, а и по категоричен начин от показанията на Б. и
приложената към преписката ведомост за заплати за месец август 2018 г. се
установява, че не е било сторено. От приложената присъствена форма се
установява и това че свид. Б. е полагала труд през този месец, ако и в
показанията си пред съда същата свидетелка да сочи, че не си спомня.
Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се
осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден
след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието,
като в случая правилно е определена датата на извършване на нарушението -
02.10.2018г., защото от този ден работодателят е в забава по отношение
изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е денят, следващ
този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено.
Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на
работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на С.Х.Б. за
месец август 2018г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ,
налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2
от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и законосъобразно
административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на
основание чл.128, т.2 от КТ и му е наложил санкция съобразно нормата на чл.
414, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е
4
квалифицирал нарушението и го е санкционирал в съответствие с нормата на
чл. 415в от КТ. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, както правилно АНО е наложил предвиденото
от закона наказание към минимален размер, който размер би изпълнило
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че такова следва да бъде присъдено на
основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК, вр.чл. 78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че в случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв., както и това, че
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът
счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер. На АНО следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Вир 222"
ЕООД в полза на Дирекция „Инспекция по труда" - В..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-010448 от
31.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.В., с което
на „Вир 222" ЕООД ЕИК ********* на основание чл.414, ал.1 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1500лв., за нарушаване нормата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ.

ОСЪЖДА „Вир 222" ЕООД ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда" В. сума в размер на 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
5
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6