Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19015 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Р.В.М.
твърди, че на 10.06.2010 г. „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД подало срещу нея
заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 8722 по
описа за 2010 г. на Варненски районен съд. По същото дело били издадени Заповед
№ 5214 от 17.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист от 14.01.2011 г., с които Р.М. била осъдена да заплати на
„БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД сумата от 401.23 лева по Договор за кредит с
номер CREX-01101207 от 18.01.2006 г., от която 256.50 лв. – главница, 42.07 лв.
– договорна лихва за периода от 30.04.2007 г. до 28.12.2007 г., 102.66 лв. –
законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.05.2007 г. до
25.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата
на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2010 г. до окончателното изплащане
на заявлението, както и сумата от 125 лв. – разноски по заповедното
производство. Ищцата посочва, че по молба на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД
въз основа на посоченото изпълнително основание срещу нея било образувано
изпълнително дело № 1237 по описа за 2011 г. на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808
на КЧСИ. С уточняваща молба от 21.03.2019 г. заявява, че ответното дружество
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД било конституирано
като взискател в изпълнителното производство с разпореждане на ЧСИ от
10.09.2015 г., след като придобило вземанията по гореописания договор за кредит
въз основа на договор за цесия от 15.05.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД.
Ищцата
поддържа, че била принудена да ангажира услугите на адвокат, на когото
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. за процесуално
представителство и защита в изпълнителното производство. Излага, че след
няколкократни посещения в кантората на частния съдебен изпълнител, проучване и
анализ на делото, процесуалният ѝ представител депозирал молба за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С
постановление на съдебния изпълнител от 25.04.2018 г. производството по изп.
дело № 1237/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищцата навежда доводи, че извършените
разноски за адвокатско възнаграждение се явяват необходим разход във връзка със
защитата по изпълнителното дело, поради което за нея е възникнало вземане срещу
ответника за обезщетение за така претърпените имуществени вреди.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД да ѝ заплати сумата от 350 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата, в
качеството ѝ на длъжник по изпълнително дело № 1237/2011 г. по описа на
ЧСИ Захари Димитров, peг. № 808 на КЧСИ, с район на действие ОС-Варна,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело. Представя писмени
доказателства.
Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.
Развива подробни съображения за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение за защита по изпълнителното производство. Заявява, че
извършените от процесуалния представител действия се ограничават до подаване на
молба за прекратяване на изпълнителното дело. Счита, че и самото изпълнително
дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Позовава се на чл. 10, т.
т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като намира, че минималният размер на дължимото
възнаграждението, което се дължи на процесуалният представител на длъжника е в
размер на 60.00 лв.
Моли да
бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност и да
му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на
иска е вземане за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело.
Съдът намира така предявения иск за допустим, доколкото процесуалният закон не
предвижда ред, по който съдебният изпълнител да може да присъди в полза на
длъжника извършени от него разноски в рамките на изпълнителното производство,
когато то бъде прекратено. В този смисъл пътят за защита на длъжника е именно
чрез предявяване на претенцията му по общия исков ред.
За да
възникне в полза на увреденото лице притезателното
право на обезщетение за причинените му имуществени или неимуществени вреди по
чл. 49 ЗЗД, трябва да са налице следните материалноправни предпоставки: 1)
имуществени или неимуществени вреди, причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/; 2)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод изпълнение на
възложената му от ответното дружество работа.
С доклада по
делото съдът е приел за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
по делото следните обстоятелства:
-
че в полза
на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД срещу Р.М. са
издадени Заповед № 5214/17.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 14.01.2011 г. по ч.гр.д. № 8722/2010 г.
по описа на ВРС за сумата от 401.23 лева по Договор за кредит с номер
CREX-01101207 от 18.01.2006 г., от която 256.50 лв. – главница, 42.07 лв. –
договорна лихва за периода от 30.04.2007 г. до 28.12.2007 г., 102.66 лв. –
законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.05.2007 г. до
25.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата
на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2010 г. до окончателното изплащане на
заявлението, както и сумата от 125 лв. – разноски по заповедното производство;
-
че въз
основа на горепосочения изпълнителен лист срещу ищцата е образувано
изпълнително дело № 1237 по описа за 2011 г. на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808
на КЧСИ;
-
че вземанията,
предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, са прехвърлени на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на
договор за цесия от 15.05.2015 г.;
-
че „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституирано като
взискател в изпълнителното производство с разпореждане на ЧСИ от 10.09.2015 г.;
-
че ищцата е
заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело в размер на 350 лева;
-
че
образуваното изпълнително производство е прекратено, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, по молба на процесуалния представител на ищцата, като подаването
на молбата е единственото процесуално действие, извършено от последния по
изпълнителното дело.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК урежда
хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство поради настъпване на
т. нар. перемпция - когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с т. 10 от
ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в този случай прекратяването
настъпва по силата на закона, като постановлението на съдебния изпълнител има
само констативен, но не и конститутивен ефект – т.е. с него само се прогласява
настъпилото по право прекратяване.
Действително до изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК изпълнителното производство е законосъобразно водено. След този момент
обаче всички извършени спрямо ищеца действия са незаконосъобразни, тъй като не
почиват на валидно учредено и съществуващо изпълнително производство. Поради
това и отговорността за осъществяването им и евентуалните неблагоприятни
последици от тях следва да се понесат от взискателя. Между страните не се
спори, че последното изпълнително действие по делото е предприето на 31.10.2011
г., като двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 31.10.2013
г. Същевременно, на 10.09.2015 г. ответното дружество е подало молба до
съдебния изпълнител за конституирането му като взискател по делото. Видно от
съдържанието на молбата, приложена на л. 25 от делото, с нея „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е възложило на ЧСИ правомощията по чл.
18 ЗЧСИ. От изложеното следва, че ответникът след изтичането на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, в условията на прекратено по право изпълнително
производство, е предприел активни действия, насочени към принудителното
събиране на цедираните му вземания. Последното е
достатъчно основание да се приемат за противоправни
действията на процесуалния представител на ответното дружество.
Между
страните е безспорно, че длъжникът е направил разходи за адвокатско
възнаграждение в защита на законните си права и интереси, които разходи са в
пряка причинна връзка с факта на водения изпълнителен процес. От гореизложеното
следва, че е налице основание за ангажиране отговорността на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД за претърпените от Р.В.М. имуществени вреди и предявеният
иск е доказан по основание.
При
определяне на дължимия размер съдът следва да обсъди и релевираното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Същото е своевременно направено – с отговора на исковата молба, с която е
предявена претенцията на ищеца. Доколкото въпросът за дължимостта на разноските
в изпълнителното производство следва да се реши в рамките на настоящото
производство, именно исковият съд следва да се произнесе и по това възражение.
Минимално
дължимото възнаграждение за процесуално представителство на длъжника следва да
бъде изчислено съобразно редакцията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на
договора за правна защита – 23.01.2018 г. Цитираната в отговора на исковата
молба редакция на чл. 10, т. 2 от Наредбата е неприложима в случая, доколкото
същата е обнародвана едва в ДВ, бр. 7 от 2019 г. Съгласно чл. 10, т. 2 от
Наредбата, преди изменението, въведено с посочения брой на ДВ, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал. 2. Съдът, като взе
предвид размера на вземанията, претендирани от
длъжника Р.В.М.,
посочен в изпълнителното основание /общ размер 526.23 лева/, изчисли, че
минимално дължимото възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата е в размер на 150
лева. Настоящият съдебен състав, като съобрази този размер, както и обема на
извършените от процесуалния представител на длъжника действия в рамките на
изпълнителното производство, а именно – подаване на молба за прекратяването му,
намира за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Поради изложеното същото следва да бъде редуцирано до
минималния размер от 150 лева.
Поради
изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 150
лева, като за разликата над нея до пълния претендиран размер от 350 лева същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и
предвид направеното искане от ищцата на последната следва да бъдат присъдени
извършените по делото разноски за държавна такса /50 лева/ и адвокатско
възнаграждение /300 лева/ съразмерно на уважената част от иска в размер на 150
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищцата, доколкото същото е в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 3 във
вр. с ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски
за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 57.14 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.М., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 150.00
/сто и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата, в качеството ѝ на
длъжник по изпълнително дело № 1237/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров,
peг. № 808 на КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 150 /сто и петдесет/ лева до пълния предявен размер
от 350 /триста и петдесет/ лева, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 4 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.М., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 150.00
/сто и петдесет/ лева,
представляваща извършени по делото разноски съразмерно на уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.В.М., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2, СУМАТА ОТ 57.14
лева /петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК.
УКАЗВА
на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Р.В.М., по банкова сметка *** ***, открита в „Банка
ДСК“ ЕАД, с титуляр адв. Кремена Танева.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: