№ 462
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502313 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба от „Енерго-
Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат М.Л., срещу Решение № 2504 от 22.06.2020 г.,
постановено по гр. дело № 16192/2019 г. по описа на ВРС, XXX състав, с което
първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между страните, че Д. И. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Г“, сумата от 5277,60 лева (Пет хиляди двеста седемдесет и седем лева и 60 ст.),
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия за периода от 20.10.2017
г. до 19.10.2018 г., по клиентски № **********, абонатен № **********, съобразно фактура
№ **********/01.10.2019 г., за обект, находящ се в ***, с титуляр на партидата Д. И. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника, а именно
чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за
възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение
между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й, законосъобразно
изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането
й. Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и
правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4 в
размер на 27 839 кВтч, на стойност 5277,60 лева. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50
ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. И. Д., чрез адвокат К.К., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на
1
първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат В.М.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Д. И. Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат К.К.. Оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания
отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Д. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 5277,60 лв., представляваща стойността на служебно
начислена за периода от 20.10.2017 г. до 19.10.2018 г. електроенергия за обект на
потребление с адрес: ***, абонатен № ********** и клиентски № **********, съобразно
фактура № **********/01.10.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на електрическа енергия и клиент
на ответното дружество за процесния обект. Сочи, че на 02.10.2019 г. получил писмо от
„Електроразпределение Север“ АД, с което бил уведомен, че служители на дружеството са
извършили проверка на СТИ на обекта му, при която е констатирано неточно
измерване/неизмерване на електроенергия. С писмо от 01.10.2019 г. от ответното дружество
бил уведомен, че в резултат на преизчисление на количеството потребена електроенергия за
обекта, е издадена фактура № **********/01.10.2019 г. на стойност 5277,60 лв., с падеж на
плащане 25.10.2019 г. Оспорва дължимостта на сумата. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на корекционната процедура. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат М.Л. – ВАК, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен.
Поддържа се, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 50
ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и че процесната сума представлява цена на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия. Излага, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за пренос на електроенергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД. Заявява, че
дружеството изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на
19.10.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, при която е установено наличие
на електроенергия в невизуализираните регистри 1.8.3 и 1.8.4; за горното е съставен
Констативен протокол, подписан от двама свидетели. Твърди, че процесният електромер е
демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология,
Регионален отдел – Варна, за експертиза, при която е установена софтуерна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер
на 23002,2 кВтч и по тарифа 1.8.4 в размер на 4837,8 кВтч, които не са визуализирани на
дисплея. Изтъква, че неправомерното вмешателство има за цел отклоняване на потребената
от абоната енергия в регистър, който не се визуализира на екрана и съответно не се отчита.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
2
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1047788, на 10.02.2016 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0216 6613
6276 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено какви са
били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3., 1.8.4 и
1.8.0.
От приложен към делото Констативен протокол № 1202449 се установява, че на
19.10.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която, чрез
замерване с електронен калибриран уред, са отчетени следните показания: по регистър 1.8.1
(нощна тарифа) – 2429 кВтч, по регистър 1.8.2 (дневна тарифа) – 5052 кВтч, по регистър
1.8.3 - 23012 кВтч, по регистър 1.8.4 - 4837 кВтч, по регистър 1.8.0 - 35341 кВтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов, изправен. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507303, и изпратен за
експертиза в БИМ - Варна. Протоколът е подписан от двама свидетели.
Видно от Констативен протокол № 2188/20.09.2019 г. – АУ – Е – 000029-
58992/23.10.2018 г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия,
но не съответства на технически характеристики. Посочено е, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромери Iskra ME
162 трябва да се състои от две тарифи, като действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираните тарифи Т3 – 023002,2 кВтч, и Т4 – 004837,8 кВтч.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 26.09.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в
размер на 27 839 кВтч за периода 20.10.2017 г. – 19.10.2018 г.
Видно от фактура № ********** от дата 01.10.2019 г., издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, служебно начислени за периода от 20.10.2017 г. до 30.06.2018 г. са 19373
кВтч по цена 0,15503 лв./кВтч и за периода от 01.07.2018 г. до 19.10.2018 г. - 8466 кВтч по
цена 0,16473 лв./кВтч, на обща стойност 5277,60 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114 0216 6613 6276, монтиран на процесния обект, е от
одобрен тип – МЕ 162, преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г., като
срокът на метрологична годност за този тип електромери е 6 години; електромерите от този
тип не притежават функционалност от вида SMART за дистанционно предаване на
отчетните данни. Вещото лице излага, че съгласно констатациите от метрологичната
експертиза на СТИ в БИМ, е установена намеса в тарифната схема на електромера, която е
довела до натрупване на действително потребена енергия в невизуализираните на дисплея
тарифни регистри 1.8.3 и 1.8.4. Уточнява, че електромерите от типа на процесния са
3
предварително настроени да отчитат преминалата през тях електроенергия в зависимост от
текущия време-интервал на денонощието, като я натрупват в съответния тарифен регистър.
Сочи, че вмешателството се състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните
зони на СТИ, като са включени нормално неизползвани тарифи да натрупват потребената
електроенергия в определени времеви интервали от денонощието. След като, съгласно КП
от монтажа, електромерът е монтиран с нулеви показания за визуализираните регистри 1.8.1
и 1.8.2, не счита за възможно да са били натрупани показания само за регистри 1.8.3 и 1.8.4.
В съответствие с изложеното, счита, че количествата електроенергия, натрупани в
последните, са преминали през електромера и потребени чрез инсталацията на процесния
обект. Пояснява, че съдържанието на регистър 1.8.0, който също се програмира да бъде
невизуализиран, е сума от съдържанието на останалите 4 регистъра. По отношение на
аритметичната точност на фактурата съобразно одобрените от КЕВР цени за съответния
период, вещото лице посочва, че цялата измерена ел. енергия в двата невизуализирани
регистъра е разпределена в два подпериода на общия период от 1 година, за които е имало
промяна в цената, като разпределението е пропорционално на продължителността на
подпериода.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 19.10.2018 г. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.,
следователно към момента на извършване на проверката на електромера са били част от
действащото право.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните
от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в невизуализираниите регистри 1.8.3 и 1.8.4
по същество се явява именно разлика между отчетената и неотчетена електроенергия. За да
бъде вменено в отговорност на ищеца обаче, то трябва да е установено по законосъобразен
ред и действително да е потребено от абоната за посочения период.
Законовата делегация, регламентираща правото на ответното дружество да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, предвидена
със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.), съгласно чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, изисква като задължителна предпоставка за това „наличие на
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
4
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия“. Т.е., при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ –
„регламентиращи условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия“, възможността за служебно начисляване на
допълнителни количества електроенергия по партидите на абонатите за минало време не би
могла да бъде осъществена. Разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, определяща процедурните
правила, по които се извършват проверките на СТИ, както е указано по-горе, е отменена,
считано от 14.02.2017 г. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че чл.
48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част от действащото право, това ги прави неприложими
към датата на процесната проверка – 19.10.2018 г.
Дори обаче да се приеме, че ответното дружество е имало право да извърши корекция
на сметката на абонат само въз основа на чл. 50 ПИКЕЕ, извършената в конкретния случай
корекция пак би била незаконосъобразна. Според Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д.
№ 989 по описа на IV гражданско отделение на ВКС за 2020 г.: „В съдебния процес за
дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да
установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период
(включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за
търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е
измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена
купувачът дължи да заплати.“ Съгласно действащата към датата на проверката разпоредба
на чл. 50 ПИКЕЕ, на абоната следва да бъде начислено само онова количество ел. енергия от
невизуализираните регистри, реално потребено от него за период не по-дълъг от 1 година
преди датата на проверката, а по делото липсват такива данни. Видно от фактура №
**********/01.10.2019 г., Становище за начисление на електрическа енергия на
„Електроразпределение Север“ АД от 26.09.2019 г., Констативен протокол №
2188/20.09.2019 г. – АУ – Е – 000029-58992/23.10.2018 г. на БИМ – Варна, Констативен
протокол № 1202449/19.10.2018 г. на „Електроразпределение Север“, както и от
заключението по СТЕ, като корекция в случая е начислено цялото количество
елекроенергия, установено в невизуализираните регистри 1.8.3 и 1.8.4 в размер на 27 839
кВтч, без да има никакви доказателства, че то реално е потребено в процесния едногодишен
период от 20.10.2017 г. до 19.10.2018 г. По делото няма данни за датата, от която е
започнало натрупването в регистри 1.8.3 и 1.8.4. Такива данни няма и ответното дружество,
тъй като електромерът тип ME 162, видно от заключението по СТЕ, не е с дистанционен
отчет. Видно обаче от Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, изготвена
от „Енерго-Про продажби“ АД, в зимния месец с най-голямо потребление на ел. енергия,
почти веднага след смяната на процесното СТИ с ново, изправно такова – от 06.12.2019 г. до
05.01.2019 г., абонатът е потребил електроенергия в размер на 1290 кВтч, или по 41,61 кВтч
дневно. Видно от същата Справка, за процесния едногодишен период от 20.10.2017 г. до
19.10.2018 г. на абоната са начислени 30 324 кВтч (процесното количество електроенергия
от 27 839 кВтч плюс редовно отчетеното), или по 83,08 кВтч дневно, включително и през
летните месеци. С оглед на гореизложеното, няма как да се приеме, че това е действително
доставеното количество електроенергия за съответния период, респективно, че ищецът
дължи неговата стойност въз основа на чл. 50 ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е
предвидено в общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл.
5
183 ЗЗД е неоснователно не само въз основа на гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към цитирания от
жалбоподателя чл. 200, ал. 1 ЗЗД, относно задълженията на купувача, и към чл. 187 ЗЗД,
третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите разпоредби
обуславят извода, че договорът за продажба вменява задължения на продавача и купувача,
като купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът действително му
предаде вещта. В конкретния казус, ищецът е длъжен да плати за констатираното в
невизуализираните регистри на електромера количество електроенергия в размер на 27 839
кВтч само ако то действително му е доставено от ответното дружество и потребено от
абоната.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на
пълно доказване, че количеството ел. енергия в невизуализираните регистри е натрупано
след като електромерът е монтиран в процесния обект. По делото няма представен
констативен протокол или друг документ от предшестваща проверка, който да удостоверява,
че в даден момент след монтажа на електромера на обекта на ищеца показателите за
цитираните регистри са били нулеви. Липсва протокол и от задължителната метрологична
проверка, проведена през 2016 г., преди монтажа на електромера, която да сочи нулево
количество електроенергия в регистри 1.8.3 и 1.84. В Констативен протокол № 1047788 за
монтажа на процесния електромер на 10.02.2016 г. са отразени нулеви показания по нощна
и дневна тарифа, но липсват показания по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ в частта, в която излага, че след като
електромерът е монтиран с нулеви показания за визуализираните регистри 1.8.1 и 1.8.2, не
счита за възможно да са били натрупани показания само за регистри 1.8.3 и 1.8.4, тъй като
същото има характер на предположение. Горното, освен това, противоречи с частта от
заключението по СТЕ, в която вещото лице уточнява, че процесният тип електромери са
предварително настроени да отчитат електроенергията в зависимост от текущия време-
интервал на денонощието, като я натрупват в съответен тарифен регистър, и сочи, че
вмешателството се състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони, като
се включват нормално неизползвани тарифи да натрупват потребената електроенергия в
определени времеви интервали от денонощието.
Видно от Констативен протокол № 1202449 за извършената проверка и смяна на СТИ
на 19.10.2018 г., показанията в невизуализираните регистри е възможно да бъдат измерени
от служителите на оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани в
протокола, както това е сторено за монтирания нов електромер: 1.8.3 – 000000; 1.8.4 –
000000; 1.8.0 - 000000. Липсата им в протокола от 2016 г. или в друг документ оставя
твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия в неактивираните за
търговски отчет регистри 1.8.3 и 1.8.4 в размер на 27 839 кВтч е действително доставена от
доставчика – въззивник и ответник, и потребена от абоната – въззиваем и ищец, недоказано.
Съответно, отговорността на последния не може да бъде ангажирана на основание чл. 183 и
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът Д. И. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр.
Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата в размер на 5277,60 лв., начислена като
корекция на сметка за електроенергия за периода от 20.10.2017 г. до 19.10.2018 г. по фактура
№ **********/01.10.2019 г., за обект, находящ се в ***, за клиентски № ********** и
абонатен № **********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
6
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 600,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и Договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 600,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2504 от 22.06.2020 г., постановено по гр. д. № 16192 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXX състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 600,00 лева (Шестстотин лева), представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8