РЕШЕНИЕ
№ 6073
гр. София, 31.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110202885 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.
Р. Ю. (чрез процесуален представител) срещу НП № 21-4332-009836 от 19.05.2021 г.,
издадено от Г. В. Б., началник група в ОПП – СДВР (от цялостния прочит на жалбата в
крайна сметка не остава съмнение, че именно това постановление се обжалва), с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на
постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за
нарушаване на процесуалния и материалния закон (същите ще бъдат обсъдени по-долу).
Административно-наказващият орган на практика не излага становище.
От писмените (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно
основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа, както и приложените като
доказателства с нарочни определения материали) и гласните (показанията на разпитаната от
съда свидетелка) доказателствени материали се установява по несъмнен начин - освен
оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП по ЗДвП с писмена (и подписана)
заповед на министъра на вътрешните работи (виж изрично т. 2.10 от приложената като
заверено копие министерска заповед с рег. № от 14.05.2018 г., както и приложените също
като заверени копия министерска заповед и акт за встъпване в длъжност, отнасящи се до Г.
В. Б., като дори от самото процесно НП, съпоставено с визираната в него министерска
заповед, упомената като основание за упълномощаване, е видно на коя група Борисова се е
явявала началник) - още описаната в обжалваното НП фактическа обстановка, към която
1
съдът препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда
фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба, в който смисъл са
изложените и в практиката на ВКС по въпроса аргументи, които се споделят от настоящия
съдебен състав), но с корекцията, че автомобилът е бил собственост на лицето Г. Р. М.само
съгласно регистрацията си, а иначе е бил прехвърлен с писмен договор с нотариална заверка
на подписите на св. З. Ф. Х. (като и Г. М., и З. Х. са били познати на жалбоподателя лица),
както и (се установява също), че към процесната дата 08.08.2019 г. срещу жалбоподателя
(роден през 1974 г.) имало над 30 влезли в сила НП за нарушаване на правилата за
движението по пътищата; данните в конкретни материали по преписката в смисъл, че
автомобилът е собственост на лицето Г. М. съвсем очевидно визират единствено
регистрацията на превозното средство.
При това положение административно нарушение (със съответната приложима санкционна
разпоредба) съгласно приетото от наказващия орган е налице. Следва да се има предвид, че
прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се явява настъпваща по силата
на самия закон (ex lege) последица, като отбелязването в електронната система има само
оповестителен характер. Ако се приеме, че жалбоподателят е допускал или дори знаел, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т. е. ако е действал с умисъл, то,
имайки предвид електронното уведомяване на МВР за прехвърлянето на собствеността, би
била налице хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК от гледна точка на изискуемата, за да
представлява едно деяние престъпление, обществена опасност, която като степен не е
еквивалентна на тази, изискуема за да бъде едно деяние административно нарушение,
поради което съдът намира, че при всяко положение не е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН. На следващо място, деянието е извършено при всяко положение виновно, най-
малкото при условията на небрежност, при която разновидност на формата на вина
непредпазливост деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици от
деянието си (които могат да бъдат еквивалентни и на самото деяние, както е в случая), но е
могъл (в това число имайки предвид това, че и св. З. Х., и Г.М. са били познати нему лица) и
е бил длъжен (в случая по силата на чл. 140, ал. 1, чл. 143, ал. 15 и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП) да
ги предвиди, като в тази връзка следва да бъде съобразена уредбата по чл. 11 от НК вр. чл.
11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН; неуведомяването на нарушителя за прекратяването на
регистрацията, в този ред на мисли, не изключва вината. Наличието на незадължителна
съдебна практика в противния смисъл е ирелевантно. По-конкретно, деецът е бил длъжен да
предвиди това, че регистрацията на превозното средство ще бъде прекратена служебно, щом
регистрационният документ все още е на името на Г.М., т. е. щом св. Х. не е изпълнила
съответното си задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е напълно приложима за случая – същата забранява
управляване на МПС по пътища, отворени за обществено ползване (не е налице каквото и да
било основание за съмнение в това, че АМ „Тракия“, по която е управлявал въззивникът, се
е явявала към процесната дата път, отворен за обществено ползване, съобразно дефиницията
по чл. 2, ал. 1 от ЗДвП), които (МПС) са без регистрация (т. е. валидна такава), какъвто
именно е случаят, щом регистрацията на автомобила е била прекратена служебно.
2
Наложеното наказание (съвкупност от две наказания) съответства на рамката по чл. 175, ал.
3 от ЗДвП и не се явява несправедливо тежко, имайки предвид данните за дисциплината на
г-н Ю. от гледна точка на спазването на правилата за движението по пътищата. Сроковете
по чл. 34 от ЗАНН (които са давностни, а не преклузивни, в който смисъл е задължителната
съвместна тълкувателна съдебна практика на ВКС и ВАС) не намират приложение в
хипотезите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, каквато е процесната (а именно на издаване на НП въз
основа на съответния прокурорски или съдебен акт), доколкото в тези хипотези съставянето
на АУАН изобщо не се явява задължителна предпоставка за търсенето на административно-
наказателна отговорност. Неизпълнението на някое от задълженията по чл. 54 от ЗАНН от
страна на наказващия орган не се явява причина за отмяна на НП, доколкото настоящата
въззивна по характера си инстанция има съответните правомощия съгласно уредбата на
въззивното производство по НПК за събиране на доказателства и установяване на факти. В
НП се съдържа в крайна сметка необходимата за реалното упражняване на процесуалното
право на защита по същество информация относно причините за и характера на
обвинението, поради което при всяко положение съществено нарушаване на процесуалните
правила, изводимо от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, не е налице
(включително имайки предвид това, че административно-наказващият орган е имал
правомощие да издаде обжалваното НП – съобрази и чл. 189, ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП!) – посочено е, че въззивникът Ю. е управлявал МПС с прекратена регистрация
(включително кога и къде е управлявал превозното средство, както и кое точно е то), като е
посочено и защо регистрацията се е явявала прекратена (релевантно е това, че тя се е явявала
прекратена към процесната дата и е без значение на коя точно предходна дата е била
прекратена), а също е упомената и доказателствената дейност (кой какво и как е установил),
довела до установяване на административното нарушение според наказващия орган, която
информация е напълно достатъчна за осъществяването на защита по същество (такава е
осъществена посредством твърденията касателно субективна несъставомерност, макар
съдът да има различно от това на жалбоподателя/процесуалния му представител становище
по въпроса).
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установиха основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна,
поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
постановлението следва да бъде потвърдено; при такъв изход на делото релевантната
нормативна уредба дава възможност за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-009836 от 19.05.2021 г., издадено от Г. В. Б., началник
група в ОПП – СДВР.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
3
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4