№ 48
гр. София , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002230 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Национална агенция за приходите/НАП/, чрез експерт по
приходите с юр. образование К. срещу решение № 571 от 15.04.2020 год., постановено по
т.д. № 2670/2018 год., по описа на СГС, т.о., VІ - 2 състав, с което е оставена без уважение
молбата му за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Метал-Р“ ЕООД/в
несъстоятелност/, ЕИК *********.
Въззивникът/молителят – НАП твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото
първоинстанционният съд не е взел предвид, че дружеството-длъжник разполага с
достатъчно имущество, а именно – моторни превозни средства на значителна стойност,
които следвало да са достатъчни за покриване на началните разноски след осребряването им.
Наред с това, съдът по несъстоятелността не е определил допълнителен срок за привнасяне
на първоначалните разноски, като по този начин поставил кредиторите в състояние на
обективна невъзможност да изпълнят указания на съда за внасянето на евентуални разноски.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с
което да уважи подадената молба за възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност.
Длъжникът - „Метал-Р“ ЕООД/в несъстоятелност/ не е подал отговор на въззивната жалбата,
не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител.
1
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ чрез пощата и с
дата на подаване - 22.04.2020 год., от лице което има вземане, произтичащо от влязъл в сила
ревизионен акт № 22221918007647-091-001/06.06.2019г., срещу подлежащ на обжалване по
силата на чл. 613а, ал.1 ТЗ валиден и допустим съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ, решението по чл. 632 ТЗ може да се обжалва и
от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от
влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които
имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичния регистър преди
датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
НАП се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник, с представен с молбата по
чл. 632, ал. 2 ТЗ влязъл в сила ревизионен акт № 22221918007647-091-001/06.06.2019г.,
поради което е активно процесуалноправно легитимирано да обжалва решението, с което се
отказва възобновяването на спряно производство по несъстоятелност.
С решение № 440 от 07.03.2019 год., постановено по т.д. № 2670/2018год. по описа на СГС е
обявена неплатежоспособността на „Метал-Р“ ЕООД, с начална дата - 31.12.2016год.,
открито е производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност,
постановено е прекратяване на дейността му, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото му, и е спряно производството по делото. Това решение е обявено на
07.03.2019 год. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Решението по чл.632
ал.1 ТЗ не е обжалвано и е влязло в сила. С постановеното решение и с определение от
01.02.2019г. е указано на кредиторите, че следва да ангажират доказателства за заплащане на
началните разноски, първоначално в размер на 6 000 лева, а впоследствие на 7 000 лв.
Постановеното определение е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ. С молба, подадена по
пощата на 09.03.2020 год./първият следващ присъствен ден след 07.03.2020 год. - събота/,
НАП е направил искане за възобновяване на спряното производството в качеството му на
кредитор с вземане в размер на 38 744,89 лева, установено с влязъл в сила ревизионен акт.
Твърди, че в приложената към молбата справка от МВР, Столична дирекция, отдел „Пътна
полиция“ се съдържали данни за притежаваните от „Метал-Р“ ЕООД към 19.04.2019 год. пет
броя пътни превозни средства – два влекача, две полуремаркета и един товарен автомобил.
Счита, че това движимо имущество било достатъчно за покриване на началните разноски. В
случай, че съдът приемел, че това имущество е недостатъчно, моли съдът да определи
точния размер на необходимата сума за предплащане на началните разноски.
За да остави без уважение молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност,
първоинстанционният съд е изложил съображения, че под налично имущество за покриване
разноските по несъстоятелността законът има предвид наличието на такива краткотрайни
активи от имуществото на длъжника, които биха послужили за извършване на
непосредствено необходимите и належащи текущи разходи в производството по
несъстоятелност. Според него, това имущество включвало в предмета си бързоликвидни
2
активи, чието конвертиране можело да позволи да се авансират разноските по заплащане на
месечно възнаграждение на синдика, за запазване, оценка и продажба на имуществото на
длъжника, и изобщо за осребряване на активите. Изложени са доводи, че под понятието
„налично имущество“ по чл. 632, ал. 2 ТЗ, трябвало да се разбира само имуществото
свеждащо се до наличните парични средства /такива в касата или по банковите сметки на
длъжника/, но не и останалото му имущество, още повече дълготрайните материални
активи, каквито са – пътните превозни средства. Набавянето на средства не трябвало да е
свързано с процедури по осребряване на имуществени права, в тази връзка продажба на
моторни превозни средства, което изисквало поредица от процесуални действия, вкл. и
необходимо съгласие на събранието на кредиторите по смисъла на чл. 639б, ал. 4 ТЗ, чието
провеждане според нормата на чл. 673, ал. 1 ТЗ било предвидено да се осъществява едва
след одобряване на списъците по чл. 692 ТЗ. На слледващо място приел, че при продажба на
МПС трябвало да се отчита и обстоятелството, че тяхното местонахождение можело да е
неясно, което допълнително би затруднило и без това сложната процедура по тяхното
отчуждаване. След като е констатирал, че в предоставения срок на кредиторите не били
представени доказателства за предплатени разноски, СГС е постановил обжалваното
решение.
Според мнозинството от настоящия съдебен състав, обжалваното решение като краен
резултат е правилно.
Основателно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че не следва да определя нов срок за предплащане на вече определените от съда по
несъстоятелността разноски. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на
ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав - спазването на едногодишния
преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за
нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането
й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност/решение № 99 от
23.06.2011г., по т.д. 59/2011 год. по описа на ВКС, II т.о. и решение № 101 от 28.01.2013г.,
по т.д. 149/2012 год. по описа на ВКС, I т.о./
С определение № 1728 от 22.10.2020г., въззивният съд е определил едномесечен срок за
предплатими разноски в размер от 6 000 лева, които да се внесат по сметка на СГС и да се
представят по делото доказателства за това обстоятелство. Това определение е връчено на
НАП на 03.11.2020г., но предплащане не е извършено в указания от въззивния съд
едномесечен срок до 03.12.2020 год.
Съгласно чл. 632, ал. 2 от ТЗ, спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от 1 година от вписване на решението по ал. 1 по молба на длъжник или
кредитор, като възобновяването се допуска, ако молителят установи, че е налице достатъчно
имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по
чл. 629б ТЗ. Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на
3
длъжника от търговския регистър по реда на ал. 4 на чл. 632 може да бъде извършено само,
ако не са настъпили условията за възобновяване на производството - ако в предвидения от
закона срок не е поискано или не е било допуснато възобновяване на спряното
производство. Молбата на кредитора НАП е постъпила в законоустановения преклузивен
срок, с искане за възобновяване на производството поради наличие на достатъчно
имущество, като и евентуално искане за даване на възможност за внасяне на определените
от съда начални разноски. Въззивният съд се е произнесъл по евентуалното искане с
определение от 22.10.2020 год., връчено на кредитора на 03.11.2020г., като в даденият от
съда едномесечен срок, както и до настоящия момент, НАП не е представил доказателства
за предплатени начални разноски.
Според мнозинството от настоящия съдебен състав, възобновяването предпоставя
бързоликвидно имущество и конкретно - налични парични средства, които да поемат
разноските по неговото осребряване. По делото не е установено наличие на парични
средства, което възпрепятства предприемането на каквито и да е било действия по
осребряването на посочените от НАП пет броя пътни превозни средства, което води до
невъзможност за покриване на началните разноски като условия за възобновяване на
производството. С оглед на изложеното, при липсата на достатъчно имущество, както и на
депозирана сума за предплащане на началните разноски, първоинстанционният съд
правилно е отхвърлил молбата на НАП за възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност на длъжника – „Метал-Р“ ЕООД.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при констатирана
неоснователност на подадената от кредитор молба за възобновяване на производството по
несъстоятелност и изтичането на крайния срок за подаването на други такива,
първоинстанционният съд е следвало да постанови решение за прекратяване на
производството по несъстоятелност и да постанови заличаването на длъжника от търговския
регистър, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 571 от 15.04.2020 год., постановено по т.д. № 2670/2018
год., по описа на СГС, т.о., VІ - 2 състав.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Търговския регистър при Агенция по вписванията
за вписване, както и на СГС, т.о., VІ - 2 състав за вписване в книгата по чл. 634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 7- дневен срок от вписването му в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5