№ 3218
гр. Варна, 29.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501830 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета И.
П. срещу Решение № 2055 от 24.06.2022г. по гр.д. № 342/2022г. по описа на ВРС, ХХХV-ти
състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по
предявените от П. П. Т. с ЕГН ********** е признато за незаконосъобразно и отменено
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 67/15.10.2021г. на Кмета на Община
Варна; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – главен инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „МДТ“ при Община Варна, както и Община
Варна е осъдена да заплати на ищцата сумата от 7212 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което служителката е останала без работа в периода 13.11.2021г.-13.05.2022г.
поради незаконното уволнение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като формално и несъобразено с доказателствата по делото, както и
необоснованост. Съдържа доводи, че без задълбочен анализ на събраните по делото гласни
доказателства и експертно заключение, съдът необосновано и немотивирано приел
предявените искове за основателни. Заключението на СПЕ е съобразено частично, като
съдът е акцентирал на една част от него, игнорирайки всички останали негови части, в т.ч.
обясненията на експерта. Решението е постановено и в нарушение на основните начала на
ГПК, в т.ч. принципа на служебното начало, на обективната истина, равенството на страните
и на вътрешното убеждение, както и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.
Неправилен е възприетият извод, че заповедта за уволнение е издадена след изтичане на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, съответно след преклудиране правото на
1
работодателя за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото в исковата молба липсва
наведен довод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, респ. и за порок на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание в този смисъл, то е недопустимо съдът служебно да
преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната разпоредба. В този
смисъл е съдебната практика /Р № 14 от 04.02.2020г. по гр.д. № 2590/2019г. на ВКС, IV ГО/.
Извън това, формираният извод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е неясен,
немотивиран и неправилен. Съдът не е съобразил, че с докладна записка от 14.09.2021г. е
открито производство по издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата; че на последната са наложени две предходни дисциплинарни
наказания „предупреждение за уволнение“ – със заповед № 0482/24.02.2021г. и със заповед
№ 1216/05.05.2021г., които не са били заличени към момента на издаване на оспорваната
заповед. Ето защо в случая достатъчно и определящо е обективното наличие на други
установени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи
системност, които не са заличени към момента на извършване на процесното, за да е
възможно налагане на наказанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. ВРС не е съобразил също
установената съдебна практика относно критериите по чл. 189 от КТ при определяне вида на
дисциплинарното наказание /Р № 117 от 05.04.2012г. по гр.д. № 1306/2011г. на ВКС, IV ГО/.
Освен това краткият двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ се поглъща от дългия,
едногодишен, като в решението си ВРС не е съобразил, че съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ
сроковете не текат, когато работникът е в законоустановен отпуск; съдът не е отчел и
вписаното в заповедта основание – чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и
уронване доброто име на предприятието, нито е обсъдил събраните в тази връзка
доказателства; не е съобразил оспорването дали с оглед психичното заболяване на ищцата,
ответникът е имал задължение да иска предварително разрешение от ИТ, а преди това –
дали е следвало да се проведе процедурата по Наредба № 5 за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Ищцата
не е представяла пред въззивника медицински документи, удостоверяващи трудоустрояване
– решение на ТЕЛК или други документи, установяващи заболяване от болестите,
определени в Наредба № 5, поради което по делото е останало недоказано твърдението й, че
се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. С оглед на всичко изложено, отправя искане
обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е
представен от П. П. Т..
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК и
отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото
2
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл.
317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 13.09.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3