РЕШЕНИЕ
№ 2087
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330205201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4218877 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на БЛ. ХР. СТ., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата от повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 02.12.2020г. около 09.41ч автомобил с рег. № **********, марка
1
„Пежо”, модел „807”, собственост на жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив
по бул.„Васил Левски” в посока бул.“Дунав“. В близост до №111 скоростта
му била 74 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч.
Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M
№ 581, монтирана в служебен автомобил на МВР. В последствие бил
разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и
връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че е
нарушен процесуалния закон при издаване на фиша. Това възражение не е
основателно според настоящата инстанция. На първо място , ако
жалбоподателят не е управлявал автомобила си на посоченото време и място
в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да
оспори фиша, посочвайки лицето , което дефакто е извършило нарушението.
След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото
МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил
издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4
ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата
на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се
утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.
Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление само приравнява правните последици на електронния фиш
към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към
идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им.
Ето защо възражението, че фишът не съдържа описание на нарушението не
намира опора в закона. По делото са приложени удостоверение за одобрен
тип и протокол от изпитване на техническото средство. Налице е и Протокол
по чл.10 от Наредбата за използване на средството, който съдържа
съществените реквизити. Това сочи на извод, че нарушението е било
2
установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при
измерването.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това. В съдържанието на фиша изрично е било
посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е
лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП,
жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което
изрично е посочено в процесния фиш. Очевидно е налице нарушение на
общото правило за управление на лек автомобил в населено място със
скорост над максимално допустимата от 50 км/ч. С това е нарушена нормата
на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под санкцията на нормата на чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 24 км/ч.
Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е
била по-висока – 77 км/ч и превишение 27 км/ч, но това с нищо не нарушава
правата на жалбоподателя.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН като е направено своевременно искане.
Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за съответно на
извършеното по делото.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4218877 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на БЛ. ХР. СТ., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят БЛ. ХР. СТ., с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.**** кв.****** №* да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева
3
разноски пред настоящата инстанция по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4