РЕШЕНИЕ № 260003
гр. Пловдив, 03.12.2024 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , търговско отделение, І с, в публично заседание на 13
ноември 2024 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията Роглева т.д. № 414
г. по описа за 2018 г., намира за
установено следното:
С решение
№ 63/16.04.18 г., постановено по т.д. № 158/2016 г. на ОС Пазарджик, на
основание чл. 74 от ТЗ са ОТМЕНЕНИ решенията на проведеното на 22.06.2016 г.
общо събрание на акционерите в „Д.“ АД ЕИК ...
по иска, предявена от Т. Г. Т., роден на *** г., гражданин на Р. Г., а
именно по т.1 от дневния ред – преобразуване на дружеството от АД в ЕАД с
едноличен собственик на капитала Е.Г. , по т.2 от дневния ред – за приемане на
нов устав, по т.3 – приемане на отчета за управление на Съвета на директорите
за 2015 г., по т. 4 от дневния ред - одобряване на годишен финансов отчет за
2015 г., по т.5 от дневния ред – за
освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за 2015 г.,
по т. 6 от дневния ред – за неразпределяне на печалбата на дружеството за 2015
г., по т. 7 от дневния ред – за избор на регистриран одитор за проверка и
заверка на годишен финансов отчет за 2016 г., поради нарушаване на чл. 223,
ал.3 от ТЗ.
Въззивна жалба против горното
решение е подадена от „Д.“ АД чрез процесуален представител адв. И..
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на обжалваното решение, както и за
постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, евентуално
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск по чл.
74 от ТЗ се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендира разноски по
представен списък на разноските.
Въззиваемата
страна Т. Г. Т. оспорва изцяло
въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на
събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и
възражения на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с искове с
правно основание чл. 74 от ТЗ, предявени от Т. Г. Т. за отмяна на решенията, взети от общо събрание на акционерите в
„Д.“ АД, проведено на 22.06.2016 г., с твърдения за следните пороци: нарушаване
на процедурата по свикване поради липса на покана по чл. 233, ал.3 от ТЗ; ако
се приеме, че такава покана съществува – поради липса на реквизити - нарушение на чл. 223, ал.3 от ТЗ; поради
неспазен срок по чл. 223, ал.5 от ТЗ; нарушение
на чл. 224, ал.1 от ТЗ поради липса на съставени писмени материали, свързани с
дневния ред; нарушение на чл. 224, ал.2 от ТЗ относно липсата на информация за
предложените членове на СД; липса на кворум /поне половината от капитала
съгласно чл. 227 от ТЗ; липса на мнозинство за приемане на решенията –
нарушение по чл. 230 от ТЗ.
Безспорно
е установено по делото, че на дата 22.06.2016 г. е проведено ОС, като на него
са взети решенията, атакувани с процесната искова молба.
Безспорно
е и обстоятелството, че ищецът Т. не е поканен и не е присъствал на ОС от
22.06.2016 г. – същото е прието за безспорно между страните с доклада по
делото, както е и установено от представените от ответника писмени доказателства - протокол от проведеното ОС. Констатирано е
от ТР, че по партидата на дружеството не е публикувана покана за процесното ОС
съгласно чл. 223, ал.3 от ТЗ.
Горните обстоятелства не се
оспорват и пред въззивната инстанция и в тази връзка във въззивната жалба не се
излагат оплаквания.
Основният спорен въпрос по делото е този дали ищецът е
притежавал качеството на акционер в ответното АД към датата на провеждане на
процесното ОС. Защитната теза на ответното дружество се е свеждала до
възраженията, че същият няма такова
качество, поради което, от една страна, не е активно легитимиран да предяви
исковете по чл. 74 от ТЗ , а от друга, на същия не се е дължало връчване на
покана за ОС, ищецът не е имал право да
участва в същото, респ. събранието е редовно проведено с участието на
единствения акционер – Е.Г.. От своя
страна ищецът е поддържал тезата, че в периода 2010 – 2012 г. е придобил 7921
акции на основание покупка от акционера М. Д. Г., прехвърлени по реда на чл.
187, ал.2 вр. чл. 185, ал.2 от ТЗ с джиро върху съответни временни
удостоверения.
След анализ на приетите по делото
писмени доказателства /11 бр. папки/ първоинстанционният съд е приел за установено,
че ищецът е придобил поименните акции, предмет на временните удостоверения по
реда на чл. 187, ал.2 вр. чл. 185, ал.2 от ТЗ чрез джиро – едностранно
волеизявление на титуляра на ценната книга, за което не е необходимо съгласие
или действие от джиратаря Т.; ищецът е
бил вписан като акционер в книгата на акционерите на 27.07.12 г., като по
решение на СД от 2015 г. е бил заличен от нея; в книгата на акционерите като
последващ приобретател е била вписана М. Д. Г., но по делото не са събрани
доказателства за начина на придобиване на поименните акции от нея, поради което
съдът е приел този факт за недоказан. В тази връзка са изложени съображения, че
книгата на акционерите представлява частен документ, който няма обвързваща
материална доказателствена сила за
удостоверените с нея факти, респ. че в случая доказателствената тежест да
установи придобиването на акциите от М. Г. лежи върху ответното дружество, но
такова доказване не е успешно проведено. Приел е, че по отношение на 29 бр. поименни
акции, предмет на ВУ № ***/*** и ***/***,
които са предмет на вписване в книгата на акционерите на 27.07.2012 г., няма
вписване на последващ приобретател, което означава, че съобразно вписванията в
книгата на акционерите Т. се легитимира като притежател най-малко на 29 бр.
поименни акции, като това обстоятелство е коментирано във връзка с липсата на
доказателства за придобиване на акциите от М. Г., с което да се опровергае
вписването в книгата досежно легитимацията на ищеца. Приети за неоснователни
са възраженията за винкулиран характер
на процесните акции, респ. прието е, че
е същите не обуславят недействителност на разпоредителните сделки, от които
ищецът черпи права. В тази връзка е прието, че ищецът доказва качеството си на
акционер към момента на провеждане на ОСА от 22.06.2016 г., поради което същият
е следвало да бъде поканен да участва в
същото; в случая ищецът не е поканен нито с писмена покана, нито с обявена в ТР
покана – чл. 223, ал.3 от ТЗ и чл. 14, ал.3 от устава, което представлява
нарушение на правата му на акционер и е основание да се приеме, че атакуваните
решения от ОС на акционерите на ответното дружество от 22.06.2016 г. са опорочени,
поради което искането за тяхната отмяна по реда на чл. 74 от ТЗ е основателно.
Във въззивната жалба се оспорват именно
изводите, че ищецът Т. има качеството на
акционер в ответното АД, като в тази връзка са всички изложени оплаквания. Този
въпрос обаче вече е разрешен със сила на присъдено нещо с влязло в сила решение № ********/******** г.,
постановено по т.д. № 601/20 г. на ПАС, която следва да бъде зачетена от настоящия
съдебен състав.
С цитираното решение след частична отмяна
на решение № 193/27.12.19 г. по т.д. № 2/16 г. на ОС Пазарджик, е
признато за установено по иска на Т. Г. Т. срещу „Д.“ АД АД, че Т. Г. Т. е акционер в „Д.“
АД, като същият
притежава 5342 броя поименни акции от капитала на дружеството.
В тази част решението е допуснато до касационно обжалване с определение №
50507/17.07.23 г. и е оставено в сила с
решение № 50128/9.10.24 г., и двете постановени по т.д. № 2718/21 г. на ВКС, І
т.о.
С решение № 260096/7.4.21 г., постановено
по т.д. № 601/20 г. на ПАС, е прието, че на 03.09.2010 г. по партидата на ответното
дружество в търговския регистър е обявен устав на дружеството; капиталът на акционерното
дружество е 96 360 лв., разпределен в 16 060 обикновени поименни акции с
номинална стойност 6 лв. всяка; в чл. 8 от устава е предвидено прехвърлянето на
акциите да се извършва чрез джиро и да бъде вписано в книгата на поименните
акционери, за да има действие спрямо дружеството, както и че ако някой от
акционерите желае да прехвърли поименни акции на трети лица, той следва да
предложи в писмена форма изкупуването им първо на останалите акционери, които
могат да ги изкупят съразмерно с броя на притежаваните от тях акции, като
акциите могат да бъдат прехвърлени на трети лица, само ако останалите акционери
откажат да ги изкупят; тзи особени правила, свързани с прехвърлянето на акции
от капитала на дружеството, не са сред вписаните обстоятелства по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ, като съгласно извършената служебна справка в графа 31а
към 03.09.2010 г. и впоследствие - до момента на констатацията като особени
условия за прехвърляне на акциите е вписано само „прехвърляне чрез джиро“. В
решението се сочи, че съгласно чл. 185, ал. 2 ТЗ прехвърлянето на поименните
акции се извършва чрез джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните
акционери, за да има действие спрямо дружеството, като в устава могат да бъдат
предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции. приел, че уставът на ответното дружество /в
чл. 8/ предвижда такива други условия, като на основание чл. 174, ал. 2 вр. чл.
165, т. 3 ТЗ същите е следвало да бъдат вписани в търговския регистър, което не
е сторено. С оглед неосъщественото вписване в регистъра на подлежащите на
вписване обстоятелства е направено заключение, че особените условия за
прехвърляне на акциите не са станали известни на третите добросъвестни лица
/чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ/. Посочено е, че за тях, при извършване на справка в регистъра
за вписаните обстоятелства, е видно единствено, че прехвърлянето на поименни
акции от капитала на „Д.“ АД се извършва чрез джиро. Прието е, че
обстоятелството, че уставът на ответното дружество е обявен в търговския
регистър на 03.09.2010 г., а в неговото съдържание има клауза, предвиждаща
особен ред относно прехвърлянето на поименни акции, не санира липсата на
вписване по чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ, тъй като обявяването на устава
представлява изпълнение на изискванията на друга разпоредба – чл. 174, ал. 4 ТЗ. Прието е, че при придобиване за първи път на 01.10.2010 г. на поименни
акции от капитала на „Д.“ АД чрез прехвърлянето им с джиро от М. Г. на ищеца Т.
последният в качеството си на трето лице за дружеството е действал
добросъвестно; на посочената дата според представените по делото временни
удостоверения, прехвърлени чрез джира в алонжи към тях, ищецът е придобил общо
242 акции от капитала на „Д.“ АД, като тези прехвърляния са вписани в книгата
на поименните акционери /водена до юли 2015 г./ на 27. 07. 2012 г., съответно
са имали действие спрямо дружеството по аргумент от чл. 185, ал. 2 ТЗ; при
първото прехвърляне чрез джиро на 1.10.2010 г. и при установените последващи
такива, ищецът е бил трето добросъвестно лице и дружеството не може да се
позовава на ограничения в правилата за прехвърляне на акции, каквито не са
вписани в търговския регистър. Подчертано е, че основната цел на правилата
относно вписванията в регистъра, е защита и сигурност на търговския оборот и
третото добросъвестно лице, придобило чрез джиро поименни акции, при липса на
вписани ограничения в правилата за прехвърлянето им, е придобило валидно. Изложени са аргументи, че с вписването на
извършените прехвърляния в книгата на поименните акционери, дружеството е
приело последиците от тях. Сочи се, че са налице и писмени доказателства,
изходящи от ответното дружество и неговите органи, в които Т. се сочи като
притежател на поименни акции от капитала на ответното акционерно дружество. По
отношение въпроса за винкулирания характер на акциите е посочено, че този
въпрос е разрешен с влязлото в сила решение по в. т. д. № 21/2017 г. на Пловдивски
апелативен съд и и влязлото в сила решение по т. д. № 131/2014 г. на
Пазарджишки окръжен съд, с които по искове по чл. 74 ТЗ на същия ищец срещу ответното
АД са отменени решения на общото събрание на ответното дружество от 28.03.2014
г. и 24.07.2014 г., като е прието, че вписването на ищеца в книгата на
акционерите има обвързващо действие спрямо дружеството, както и че към датите
на двете общи събрания на акционерите Т. е бил акционер в „Д.“ АД. При липсата на данни за извършено прехвърляне
на притежаваните от ищеца поименни акции от капитала на ответното дружество
след влизане в сила на тези съдебни решения, съответно на 3.4.18 и 5.6.19 г., Пловдивски апелативен съд е счел, че ищецът е
запазил правата си на акционер и към момента на постановяване на съдебното
решение на ПАС.
Т.е. с влязло в сила съдебно решение е прието за
установено, че в периода 1.10.2010 – 2012 г. ищецът е придобил качеството на
акционер в ответното търговско дружество, като не е загубил това си качество до
момента на постановяване на решението на ПАС, поради което е уважен предявеният
от него иск по чл. 71 от ТЗ за признаване качеството му на акционер. Решението се ползва със сила на присъдено
нещо, която следва да бъде зачетена, като въпросът за наличие на качеството на
акционер на ищеца в ответното дружество не може да бъде пререшаван. При това
положение се налага еднозначен извод, че към момента на провеждане на
процесното ОСА ищецът е имал качество на акционер в „Д.“ АД, респ. наведените
доводи за противното във въззивната жалба не могат да бъдат разглеждани по
същество и се явяват неоснователни.
Предвид посоченото въззивната жалба се преценява като
неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като „Д.“ АД следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна претендираните разноски за втора инстанция в
размер на 2100 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/16.04.18 г., постановено по т.д.
№ 158/2016 г. на ОС Пазарджик.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ...
да заплати на Т. Г. Т., роден на *** г., гражданин на Р. Г., 2100 лв.
– разноски за втора инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: