РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Трявна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Б. ЕВГЕНИЕВ
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
като разгледа докладваното от П. Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело №
20224240100087 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Предявени са две искови молби с правно основание чл.422 от ГПК, по
които първоначално са образувани гр.дело № 87/2022г. и гр.дело № 88/2022г.
по описа на РС-Трявна, обединени с определение от 18.07.2022г.
В двете искови молби на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
гр.Варна против „МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО“ ЕООД тр.Трявна се
твърди, че ищецът осигурява снабдяване с електрическа енергия на
потребители, присъединени към електроразпределителната му мрежа, а
ответникът е потребител на електрическа енергия с открита партида с кл.
№********** и абонатен №1601027 за обект в гр. Т., ул. „**************" №
***. Основното задължение на ответното дружество, като купувач на
електрическа енергия, било да закупи измерените количества електрическа
енергия и да заплати на продавача фактурираните суми. През м. декември
2019 г. стартирала кампания за актуализиране на данните за предоставена
мощност на стопанските клиенти на разпределителното дружеството, тъй
като електроразпределителното дружество заявило промяна в начина на
ценообразуване на услугата по предоставяне на достъп до мрежата в
1
съответствие с предоставената и реално необходима мощност, считано от
01.07.2020 г. Промяната се изразявала в това, че цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се изчислява на базата на заявената и
предоставена мощност, а не както до този момент за консумираната
електрическа енергия. Тази промяна в начина на ценообразуване на
мрежовата услуга по предоставяне на достъп до мрежата била утвърдена с
решение на КЕВР №Ц-29 от 01.07.2020 г. Според решението, цената за
достъп на небитови клиенти била 0,02053 лв. на кват на ден. Във връзка с
промяната, за всеки клиент била предоставена информация за
съществуващите в системата на дружеството данни за предоставена мощност,
като клиентите били приканени да потвърдят или изменят същата. Тъй като
ответното дружество не подало заявление за промяна на предоставяната му
мощност за обекта в гр. Т., на ул. „**************" № ***, а впоследствие не
сключило договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, считано от 01.07.2020 г. ищцовото дружество начислявало
дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност, която
за конкретния обект била 620 кВТ.
В първата искова молба се посочва, че за предоставените мрежови
услуги за периода от септември 2021г. до януари 2022г., включително, били
издадени фактури, съответно от 06.10.2021г., 05.11.2021 г., 03.12.2021 г.,
07.01.2022г. и 07.02.2022 г. Стойността на същите възлизала на общо 2411,15
лв. с вкл. ДДС. Посочените фактури не били заплатени в срок. За сумите по
тях било депозирано заявление и издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, по което постъпило възражение от длъжника.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да
се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза
на ищеца срещу ответника, за следните суми: 2359,76 лв., представляваща
сбор от главниците по изброените по-горе фактури, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и
51,39 лева – представляваща сбора от мораторната лихва по посочените
фактури до 04.03.2022г.
Във втората искова молба се посочва, че за предоставените мрежови
услуги за периода от септември 2020г. до февруари 2021г., включително,
2
били издадени фактури, съответно от 07.10.2020г., 09.11.2020 г., 07.12.2020 г.,
07.01.2021г., от 08.02.2021г. и от 08.03.2021 г. Стойността на същите
възлизала на общо 3099,31 лв. с вкл. ДДС. Посочените фактури не били
заплатени в срок. За сумите по тях било депозирано заявление и издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което постъпило възражение от
длъжника. Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което
да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в
полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 2764,67лв.,
представляваща сбор от главниците по изброените по-горе фактури, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда, както и 334,64 лева – представляваща сбора от мораторната лихва по
посочените фактури до 11.03.2022г.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмени отговори
по двете искови молби, чрез адв. П. К.. В същите оспорва предявените искове
и моли за отхвърлянето им по следните аргументи:
Ответникът твърди, че ищецът няма право да доставя услугата достъп
за ответника, а последният не е длъжен да плаща за такава услуга, дори и да е
доставена;
Ответникът за съответните периоди не е имал достъп до
електропазпределителната мрежа, тъй като такъв не е бил предоставен от
ищеца. От м. октомври 2019 г. били прекратени всички мрежови услуги,
свързани с доставката на електроенергия в обекта му – поради авария в
енергийно съоръжение, което не е негова собственост и за което той не носел
отговорност за нормалното му функциониране. На 13.10.2020 г. служители на
енергийното предприятие посетили обекта, в който се намирало средството за
търговско измерване – сграда с трафопост, намираща се в близост до
собствения имот. Там установили, че има повреда в трафопоста, поради която
не може да се възстанови електрозахранването, след което си заминали. От
този момент и понастоящем ответникът не получавал електрозахранване, вкл.
до „границата на собствеността“.
Заявява, че ищецът няма право да доставя услугата „достъп“ за
ответника, а последният няма задължение да я плаща.
Претендираните задължения не съществуват.
3
Липсват облигационни отношения между ищеца и ответника. Такива
отношения ответникът имал друго дружество – „Ритъм-4-ТБ“ ООД.
Ищецът не е краен снабдител за ответника.
Ищецът няма основание да предявява иск по чл.422 от ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. И.
А., поддържа предявения иск. Ответникът не изпраща представител,
представя чрез адв. П. К. писмено становище, в което поддържа и доразвива
аргументите, изложени в писмения отговор. Набляга на факта, че за целия
претендиран период, ответникът не е имал предоставен достъп до
електроенергия, поради невъзстановяване на захранването, след възникналата
авария.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление от 16.03.2022г., по което е било образувано ч.гр.д. №
47/2022г. на ТРС, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника.
Въз основа на заявлението съдът е издал заповед №24/16.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми:
СУМАТА от 2359,76 лв. /две хиляди триста петдесет и девет лева и
76 ст./ - главница, представляваща незаплатени мрежови услуги по фактури,
издадени през периода 06.10.2021 г. – 07.02.2022 г. за обект на потребление с
абонатен №1601027, кл. №**********, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението - 16.03.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението;
СУМАТА от 51,39 лв. /петдесет и един лева и 39 ст./ - лихва за забава
за периода от падежа на всяка от фактурите до 04.03.2022 г.;
СУМАТА от 48,22 лв. /четиридесет и осем лева и 22 ст./ - разноски по
делото, включващи внесена ДТ в посочения размер;
СУМАТА от 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./ - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Заповедта е издадена въз основа на заявление на ищеца, че вземането
4
произтича от следните обстоятелства: Договор за достъп и пренос на
електрическа енергия от 16.03.2016 г.; Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про
Мрежи“АД и чл.107 от Закона за енергетиката.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е депозирал възражение, в
което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение.
Със заявление от 23.03.2022г., по което е било образувано ч.гр.д. №
51/2022г. на ТРС, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника.
Съдът е издал заповед №28/23.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми:
СУМАТА от 2764,67 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и четири
лева и 67 ст./ - главница, представляваща незаплатени мрежови услуги по
фактури, издадени през периода 07.10.2020 г. – 08.03.2021 г. за обект на
потребление с абонатен №1601027, кл. №**********, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението;
СУМАТА от 336,64 лв. /триста тридесет и шест лева и 64 ст./ - лихва
за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 11.03.2022 г.;
СУМАТА от 61,99 лв. /шестдесет и един лева и 99 ст./ - разноски по
делото, включващи внесена ДТ в посочения размер;
СУМАТА от 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./ - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Заповедта е издадена въз основа на твърдението на ищеца, че
вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за достъп и пренос
на електрическа енергия от 16.03.2016 г.; Общи условия за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-
Про Мрежи“АД и чл.107 от Закона за енергетиката.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение, в
което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
5
за изпълнение.
В законовия срок ищецът е предявил искове за вземанията си,
предмет на двете заповедни производства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че
ищецът „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна е юридическо лице,
осъществяващо дейност при публично известни общи условия, които се
публикуват и влизат в сила за крайните потребители без изрично писмено
приемане.
Съобразно действащите през исковия период Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Енерго про Мрежи“АД, одобрени с решение №ОУ-060/07.11.2007
г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с решение №ОУ004/06.04.2009 г. на
ДКЕВР, ищецът притежава лицензия за разпределение на електрическа
енергия №л.138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, като осъществява
дейност по експлоатация и поддръжка на електроразпределителната мрежа и
осигурява преноса през електроразпределителните мрежи на електрическа
енергия на територията на административни области с центрове Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Разград, Габрово, Силистра и
Русе.
От ищеца „Електроразпределение Север“АД са издадени фактури със
следните номера:
№ **********/07.10.2020г. за сумата от 458,23лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/09.11.2020г. за сумата от 473,51лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.10.2020 г. – 31.10.2020г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/07.12.2020г. за сумата от 458,23лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
6
периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/07.01.2021г. за сумата от 473,51лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/08.02.2021г. за сумата от 473,12лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.01.2021 г. – 31.01.2021г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/08.03.2021г. за сумата от 427,68лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.02.2021г. – 28.02.2021г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/06.10.2021 г. за сумата от 462,70 лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/05.11.2021 г. за сумата от 478,12 лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/03.12.2021 г. за сумата от 462,70 лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
7
№ **********/07.01.2022г. за сумата от 478,12 лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***;
№ **********/07.02.2022г. за сумата от 478,12лв. относно услугата
„достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност през
периода 01.01.2022г. – 31.01.2022г.“, предоставена на получателя „Мебелен
завод изкуство“ЕООД до обект, находящ се в гр. Т., ул. „**************" №
***.
Общата сума по издадените фактури е 5124,52 лв., като няма спор
между страните, че същата не е заплатена.
Относно начислените суми по фактурите за мрежови услуги за
междинния период от 01.03.2021г. до 30.06.2021г. е водено гр.дело №
271/2021г. на ТРС, което е приключило с влязло в сила решение на ОС –
Габрово № 118/07.07.2022г. по в.гр.д. № 199/2022г., с което ответникът е
осъден да плати на ищеца претендираните начислени суми по фактурите за
съответния период.
От приложения по делото комбиниран договор за продажба и
балансиране на електрическа енергия за краен клиент №4833/04.04.2018 г. е
видно, че същият е сключен между „Ритъм 4 ТБ“ООД /като търговец/ и
„Мебелен завод изкуство“ЕООД /като клиент/ относно продажбата на активна
нетна електрическа енергия, която търговецът са задължава да продаде и
достави, а клиентът да закупи и заплати по уговорената в договора цена.
Въпреки, че оспорва наличието на облигационни отношения с
ищцовото дружество, ответникът не е представил доказателства, от които да
се приеме, че след сключване на горепосочения договор ответникът
„Мебелен завод изкуство“ ЕООД е заплащал за достъп до разпределителната
мрежа на търговеца по него „Ритъм 4 ТБ“ООД, а не на ищеца. Същевременно
„Електроразпределение Север“ АД е продължило ежемесечно да издава
фактури за услугата на база предоставената мощност от 620 кВт.
Няма спор и че за периода, за който се отнасят изброените фактури
ответникът не е ползвал електрическа енергия, доставяна от
„Електроразпределение Север“ АД, поради прекъсване на захранването в
8
резултат на авария, което не е било възстановено до датата на завеждане на
исковете.
При изчисляване на фактурите за мрежови услуги, предмет на
настоящото дело като такса достъп до разпределителната мрежа за заявена
мощност в размер на 620 кВт е използвана цена за достъп до
разпределителната мрежа – 0,02053 лв./кВ/ден, която цена е одобрената от
КЕВР за „Елетроразпределение Север“ АД за небитови клиенти.
Предоставената мощност на клиента съобразно присъединителните му
съоръжения /токови измервателни трансформатори/ на напрежение 0,4 КВ е
определена на 620 КВт.
Съгласно заключението на комплексната съдебно – техническа и
счетоводна експертиза, при номинална стойност на трансформатора 630 кВА,
и фактор на мощност 0,9, стойността на предоставената мощност е по-ниска –
567 кВт.
Според експертизата, изводът захранващ трафопоста, към който е
присъединено ответното дружество през целия период, за който се отнася
претенцията е бил изключен от съседен трафопост в електро района на гр. Т..
През този период ответното дружество ползва захранване чрез друг обект.
Въпреки посочените обстоятелства, съдът приема претендираните с
исковите молби суми за дължими от страна на ответното дружество. Това е
така, тъй като в случая се касае за цена за достъп, който се изразява в
задължение за електроразпределителното дружество да поддържа във всеки
един момент възможност клиентът да ползва предоставената му мощност.
Поддържането на тази мощност на разположение за съответния клиент е
свързано с разходи, които се извършват от електроразпределителното
дружество и останалите оператори по системата, които осигуряват
производството и преноса на енергия. В случай, че този достъп до
предоставена мощност не се заплаща, при неконсумиране на енергия, ЕРП би
търпяло загуби, тъй като то съхранява тази мощност за съответния клиент. В
този смисъл е заключението на вещото лице И. в съдебно заседание.
Следва да се има предвид и, че към момента е налице влязло в сила
решение, което има сила на пресъдено нещо между страните по делото, че
независимо от липсата на реално доставена електроенергия, цената за достъп
до мрежата е дължима. Макар да се отнася за друг времеви период, който се
9
явява междинен, по отношение на периодите, предмет на двете искови молби,
разглеждани в настоящото производство, влязлото в сила решение касае
напълно идентична фактическа обстановка, тъй като се установи, че за целия
период от септември 2020г. до февруари 2022г. няма промяна в
обстоятелствата относно предоставянето на конкретната услуга. С въпросното
решение е прието и, че захранването е преустановено, поради авария в
съоръжения, собственост на ответника и ищецът няма вина за
невъзстановяване на същото.
Същевременно следва да се има предвид, че както е посочил ищецът,
ответникът е разполагал с възможност, ако прецени, че не го устройват
параметрите на предоставяната услуга, напълно безплатно да заяви промяна в
същите. Могъл е разбира се и да прекрати договорните си отношения с ищеца,
в случай, че не желае да ползва услугите му. Конкретно възприетия от
ответника подход просто да не се плащат издадените фактури, без да се
предприемат действия по заявяване на прекратяване или промяна в
параметрите на услугата, не може да бъде споделен, тъй като както беше
посочено по-горе, наличието на действаща и непроменена заявка за
определена мощност, води до натоварване на енергийната система, със
свързаните с това разходи, които в случая следва да бъдат поети от ответника
по нормативно определените цени.
По отношение на заключението на вещото лице И., че капацитетът на
конкретния трансформатор не може да поеме постоянна мощност от 620 кВт,
като същата следва да се редуцира до 567кВт, съдът счита, че това не дава
основание за намаляване на дължимата сума за достъп до мрежата. Както бе
посочено по-горе ответникът не е заявил намаляване на предоставената
мощност. Отделно от това в случая се касае за върхова мощност, която може
да е необходима на клиента само за определени периоди, а не да се ползва
непрекъснато. Експертът посочи, че трансформаторът допуска работа с по-
високо натоварване, включително със заявената мощност в определени
периоди от по няколко часа, въпреки че продължителната му работа в такъв
режим би довела до по-бърза амортизация. След като ответникът не е
предприел действия да поиска намаляване на предоставената му мощност,
съдът приема, че същият дължи пълната цена за съхраняваната на негово
разположение такава от 620 кВт. В този смисъл е произнесено и влязлото в
сила решение, касаещо периода от 01.03.2021г. до 30.06.2021г.
10
Доказана е и претенцията за дължими лихви за забава по всяка от
фактурите за посочените в молбите периоди, като общият размер на същата е
51,39 лева по първата искова молба и 336,64 лева по втората.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1620лв. – претендирани разноски в
производството, от които 1020 лв. адвокатски възнаграждения по двете
искови молби, предмет на настоящото дело и 600 лева – платени разходи за
изготвяне на експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 24/16.03.2022 г. по ч.гр.д.№47/2022г.
по описа на РС Трявна "МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК
********* и адрес на управление гр.Трявна, ул.Ангел Кънчев №160 ДЪЛЖИ
на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК ********* и адрес на
управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна тауърс -Г
СУМАТА от 2359,76 лв. /две хиляди триста петдесет и девет лева и 76 ст./ -
главница, представляваща незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени
през периода 06.10.2021 г. – 07.02.2022 г. за обект на потребление с абонатен
№1601027, кл. №**********, ведно със законната лихва, считано от
16.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
СУМАТА от 51,39 лв. /петдесет и един лева и 39 ст./ - лихва за забава за
периода от падежа на всяка от фактурите до 04.03.2022г.;
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 28/23.03.2022г. по ч.гр.д.№ 51/2022г.
по описа на РС Трявна "МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК
********* и адрес на управление гр.Трявна, ул.“Ангел Кънчев“ № 160
ДЪЛЖИ на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК ********* и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, Варна
тауърс - Г СУМАТА от 2764,67 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и
11
четири лева и 67 ст./ - главница, представляваща незаплатени мрежови услуги
по фактури, издадени през периода 07.10.2020 г. – 08.03.2021 г. за обект на
потребление с абонатен №1601027, кл. №**********, ведно със законната
лихва, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и СУМАТА от 336,64 лв. /триста тридесет и шест лева и 64 ст./ - лихва
за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 11.03.2022 г.;
ОСЪЖДА "МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес на управление гр.Трявна, ул.Ангел Кънчев №160 да заплати на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна тауърс - Г
сумата от 98,22лв. (деветдесет и осем лева и двадесет и две стотинки) -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 47/2022г. на РС - Трявна.
ОСЪЖДА "МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес на управление гр.Трявна, ул.Ангел Кънчев №160 да заплати на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна тауърс -Г
сумата от 111,99лв. (сто и единадесет лева и деветдесет и девет стотинки) -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 51/2022г. на РС-Трявна.
ОСЪЖДА "МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО" ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес на управление гр.Трявна, ул.Ангел Кънчев № 160 да заплати на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, Варна тауърс -Г
сумата от 1620лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева) - разноски в
първоинстанционното производство по настоящото дело.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Габрово в
двуседмичен срок от получаването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
12