Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 486
Добрич, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Добрич, в съдебно заседание на седми
декември две хиляди двадесет и втора година, І – ви състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 525/
2022 г.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 3,
ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано
е по жалба на Т.Н.С.,***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 01-6500/4868#3 от 04.07.2022 г., издаден от Зам. – изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ).
Жалбоподателят счита, че АУПДВ е постановен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с целите на закона. Според него постановеният
акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен при неправилно установени
фактически обстоятелства и издаден от некомпетентен орган.
Прави възражение, че от
диспозитива на АУПДВ не ставали ясни фактическите основания, на които е
издаден. Настоява, че оспореният акт е немотивиран. Останалите му доводи касаят
Акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично
земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 изх. № 01-6500/4868 от 26.10.2021
г. на Зам. – изпълнителния директор на ДФЗ. В заключение иска отмяна на АУПДВ.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Г. Д., която поддържа жалбата. Заявява, че не оспорва факта, че Актът за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие” от
ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 изх. № 01-6500/4868 от 26.10.2021 г. на Зам. –
изпълнителния директор на ДФЗ не е обжалван от Т.Н.С. и е влязъл в сила.
Ответникът,
Зам. – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и в Писмен отговор (л. 50) оспорва жалбата. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Добрич, Първи състав, като прецени доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
Т.Н.С., с Уникален регистрационен
номер (УРН) 551287 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК),
е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 -2020 г. с
направление „Биологично пчеларство” през кампания 2015 съгласно Уведомително
писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие”
от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 202 г.
(л. 27 – 29).
Срещу
жалбоподателя е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка
11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/4868 от 26.10.2021
г. (л. 17 - 18), получен лично от Т.С. на 08.11.2021 г. Същият не е обжалван по
административен или съдебен ред и е влязъл в сила. В този смисъл е и
изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание.
Съгласно Акта за прекратяване на биологичен ангажимент, приложен към
административната преписка (л. 17 - 18), в резултат на извършени
административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. (Наредбата по – нататък) за спазване на поет биологичен
ангажимент от ДФЗ – РА е установено прекратяване
на договора с контролиращото лице и прекъсване в периода на контрол по мярка 11
„Биологично земеделие”, направление „Биологично пчеларство” през кампания 2019.
Указано е в Акта за прекратяване, че съгласно чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредбата,
земеделски стопани, за които се установи прекратяване на договора с
контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол по време на
поетия ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея
съгласно чл. 15, ал. 4 по мярка „Билогично земеделие” по съответното направление.
С Акта за прекратяване ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от Т.Н.С. ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие” с направление „Биологично пчеларство”, в
съответствие с чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква „в” от Регламент
(ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за спазване на поет биологичен ангажимент.
Видно от
Акта за прекратяване, същият е връчен, както вече беше посочено, лично на г-н С.
на 08.11.2021 г.
Оспореният
в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/4868#3 от 04.07.2022 г. е издаден от Зам. – изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие”, на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал.
2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №
809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за
прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и кръстосаното съответствие.
На основание
чл. 15, ал. 3, т. 5, и ал. 4, т. 2, буква „в”, чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл.
166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, на основание влезлия в сила Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие” от
ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/4868 от 26.10.2021 г., е определено издаването
по отношение на Т.Н.С., ЕГН **********, с посочен адрес ***, на Акт за
установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
направление „Биологично пчеларство” за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 във
връзка с подадени от Т.Н.С. заявления за подпомагане с УИН 08/260615/87545, УИН
08/200516/92019, УИН 08/310517/00358 и УИН 08/310518/06391 в размер на 3996.48
лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, б. „в” от Наредбата.
В АУПДВ е
посочено, че Т.Н.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 551287
в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020
г., с направление „Биологично пчеларство” през кампания 2015 и по неговите
заявления са били изплатени суми по мярката, както следва: през първата година
от ангажимента - за кампания 2015 - БПП6 – 7461.38 лв.; през втората година от
ангажимента - за кампания 2016 – БПП6 - 0 лв.; през третата година от
ангажимента – за кампания 2017 – БП15 – 6066.89 лв.; през четвъртата година от
ангажимента – за кампания 2018 – БП15 – 6454.14 лв. Отразена е общата изплатена
сума, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението
през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, а именно
сума в размер от 19982.41 лв.
Административният
орган е отразил, че в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „в”
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Т. Н.С. следва
да възстанови 20 % от общата сума или задължение, равняващо се на 3996.48 лв.
Указан е
50-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението, като са посочени
разпоредбите на чието основание след изтичане на този срок се начислява лихва.
Видно от
саморъчното вписване под текста му, АУПДВ е получен от Т.Н.С. лично срещу
подпис на 04.08.2022 г.
Жалбата
срещу АУПДВ е изпратена по пощата на 18.08.2022 г., видно от пощенското клеймо
на плика, приложен към преписката и разписката за заплатената пощенска услуга (л.
10, л. 44).
При така
установените факти по допустимостта на жалбата съдът приема следното:
В случая
жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №
01-6500/4868#3 от 04.07.2022 г., от адресат на акта, за който е налице правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Настоящият
състав, като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства,
както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира жалбата за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Според чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния
АУПДВ редакция (изм. ДВ бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), публични
са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани
от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК,
публични са и вземанията за лихвите за вземанията по т. 8.
С
разпоредбата на чл. 165 от ДОПК е разписано, че събирането на държавните
публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване
на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в
закон е установено друго.
В чл. 27,
ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз.
Съобразно
чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП (изм. ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) вземанията,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, а според чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.),
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
Според чл.
166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не
е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е
определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 166, ал. 3
от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на
съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК
означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е
правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността
на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК, т.е. административният акт
може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването
му по административен ред.
Съдът, като
съобрази разписаните норми, намира, че оспореният акт е обективиран в писмена
форма и е издаден от Заместник - изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, Петя
Славчева, която се явява компетентен орган съгласно приложената и приета като
доказателство Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие” (л. 35), с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, и чл. 20а,
ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5, предл. Първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, и чл. 10,
т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен
фонд “Земеделие”, са делегирани на Петя Димитрова Славчева – заместник –
изпълнителен директор на ДФЗ, изброени правомощия, включително посоченото в т.3
от тази Заповед - да издава и подписва Актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които редът
за подаване на заявления за подпомагане е уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. В чл. 1 от цитираната Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че
със същата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане
по изброени схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), включително
посочената в т. 28 мярка 11 „Биологично земеделие” (Мярка 11).
Доколкото в
съответния по смисъла на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК закон, а именно в ЗПЗП,
не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, в случая той е определен
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” като ръководител на съответната
администрация и Зам. – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” се явява
компетентен да издаде акт от вида на процесния, поради което възражението в
жалбата, че актът е издаден от некомпетентен орган, е неоснователно.
При
издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за
издаването му.
Изрично са
указани нормите от Наредбата, на основание на които е издаден АУПДВ, респ.
разпоредбите от ЗПЗП и ДОПК. Съгласно § 3 от ПЗР, Наредбата е издадена въз
основа на законовата делегация с чл. 9а, т. 2 от ЗПЗП, а именно, че Министърът
на земеделието, храните и горите да издава наредби по прилагането на мерките и
подмерките, включително по чл. 29 (Биологично земеделие) от Регламент (ЕС) №
1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Наредбата, биологичните дейности от съответното направление се
изпълняват за период от пет последователни години.
С чл. 15,
ал. 3, т. 5 от Наредбата е разписано изрично, че Държавен фонд „Земеделие” едновременно прекратява
ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова
помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, в случаите по чл. 14, ал.
2, т. 7. Съобразно чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредбата не се отпуска финансова
помощ за годината на подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 за съответното направление, когато се установи
прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода
на контрол. В случая с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент предпоставките на цитираните норми са установени. Доводите, изложени
в жалбата, свързани с Акта за прекратяване, са ирелевантни за спора предвид
влизането в сила на този Акт преди издаването на оспорения.
Съгласно
чл. 15, ал. 4 от Наредбата, подпомаганите земеделски стопани възстановяват
получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със
законните лихви, когато според посочената в АУПДВ т. 2 е прекратен поетият
многогодишен ангажимент; в зависимост от кампанията на първоначално одобрение
по мярката до кампанията, в която е прекратен ангажимент по ал. 3, т. 1, 2, 4 и
5, по буква „в” - 20 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на петата
година.
От
фактическа страна в АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 г.
с изх. № 01-6500/4868/ 26.10.2021 г. на ДФЗ - РА е прекратен поетият от Т.Н.С. ангажимент.
Именно влезлият в сила Акт за прекратяване на поетия ангажимент е фактическото
основание за издаване на настоящия АУПДВ.
С оглед
горното неоснователно е възражението, че от АУПДВ не ставали ясни фактическите
основания за издаването му. Следва да се отбележи, че те се съдържат не в
диспозитива, както счита жалбоподателят, а в обстоятелствената част на АУПДВ,
като според настоящия състав фактическите и правни основания са достатъчно ясни
и подробни, като дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите,
мотивирали административния орган, да приложи съответната правна норма.
В
процедурата по издаване на административния акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила:
Издадено е
и изпратено на жалбоподателя Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/4868 от 29.03.2022
г. (л. 14), с което се уведомява Т.С. за откриване на административното
производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК и му се дава
възможност да представи своите възражения и допълнителни доказателства,
относими към изложените констатации. В УП е отразено, че е регистриран със
съответен УРН, одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР
2014 – 2020 г. с направление „Билогично пчеларство” през кампания 2015, както и
че на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и във връзка с чл. 28, чл. 29, чл. 32 от Регламент
(ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година са извършени всички
задължителни административни проверки и проверка на място по Заявлението му и
са му изплатени суми по Мярката, като са изброени сумите по всяко едно
заявление с техния размер. Указано е, че УП представлява и акт за нередност по
смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани
от Европейския съюз, тъй като е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано
заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и подлежи на
незабавно вписване в регистъра за нередности по чл. 14, ал. 3 от същата
Наредба. За уведомяването на кандидата е съставен на 05.04.22 г. Констативен
протокол по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК (л. 16).
Срещу УП не
е постъпило възражение.
В съдебно
заседание жалбоподателят не представя никакви доказателства, с които да
опровергае изложеното в АУПДВ, респ. в приложените към административната
преписка документи. Не се спори, както вече беше посочено, че Актът за прекратяване
е влязъл в сила. Няма спор и по размера на сумата, която следва да бъде
възстановена. В този смисъл са налице предвидените в чл. 15, ал. 3, т. 5 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. материалноправни предпоставки подпомаганото лице
да възстанови получената финансова помощ по съответното направление, съобразно
ал. 4, т. 2, б. „в” на същата норма, след като първата година от ангажимента е
2015 г.
Като е
установил публично държавно вземане в размер на 20 % от 19982.41 лв., а именно
в размер на 3996.48 лв., компетентният орган е приложил материалния закон правилно,
отчитайки, че установяванията за наличието на предпоставките по чл. 15, ал. 3,
т. 5, във връзка с чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредбата касаят петата година от
ангажимента, т.е. е приложил правилно закона спрямо
установените в производството факти.
При така
стореният анализ се налага изводът, че оспореният акт за установяване на
публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел, поради
което подадената срещу него жалба е неоснователна.
Предвид
изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ определя в размер на 100 лв. (сто лева).
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Т.Н.С.,***, против Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 01-6500/4868#3 от 04.07.2022 г., издаден от Зам. – изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА Т.Н.С.,***,
да заплати на Държавен фонд “Земеделие” разноски по делото в размер на 100 лв.
(сто лева) за първата инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: