р
е ш е
н и е
№ 458
гр. Габрово,
27.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Елисавета Илиева и прокурора...., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 690 по описа за 2018 година, и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от В.Г.Н. ***, ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № ********** от 06.02.2018 година на Директора на Регионална
здравна инспекция /РЗИ/ - Габрово, с което на основание чл. 218, ал.1 от Закона
за здравето и е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение по чл. 56,
ал.1 от Закона за здравето.
В жалбата категорично се отрича
описаната от АНО фактология и се моли за отмяна на атакувания санкционен акт.
Защитникът на В.Н. – адв. Христо Бонев от ГАК, поддържа
искането за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление, изтъквайки доводи за недоказаност на вмененото деяние,
както и допуснати процесуални нарушения, изразили се в подписване на процесния
АУАН само от един свидетел и удостоверяване отказа на жалбоподателката да
получи препис от него от лице, реално взело участие в развилата се проверка,
вместо от пряко незаинтересовано такова.
Жалбоподателката се явява лично и се солидаризира със сочените от своя
защитник мотиви, водещи според нея до отмяна на атакувания санкционен акт, като
набляга най-вече на констатирани процесуални пороци във връзка с изписването и
връчването на АУАН.
Административнонаказващият орган се представлява от адв. Е.П. от ГАК, която
на преден план намира коментираното нарушение за категорично доказано от
материалноправна гледна точка с оглед най-вече свидетелските показания на
проверяващите. Оспорва изцяло твърденията за налични процесуални пропуски, не
намира основания за квалифициране на извършеното от В.Н. деяние като
„маловажно”, поради което моли за потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, съобразно предоставените на Директора на РЗИ – Габрово
правомощия по силата на чл. 231, ал.2 от Закона за здравето.
Във връзка с изпълнение на служебните си задължения по контрол спазването
разпоредбите на Закона за здравето на 25.01.2018 г. около 17:50 ч. инспекторите
от РЗИ – Габрово П.П. и М.И., В.И. – шофьор в същия орган, както и полицейските
служител от РУ-Севлиево Р.Х. и С.С., посетили бар „Империал”, находящ се на ул.
„Стара планина” № 34А в град Севлиево и явяващ се закрито обществено място. Още
с влизането си в обекта петимата ясно възприели седящата на стол в заведението В.Н.,
която пушела и пепелирала в стъклен пепелник на масата пред нея. На масата
освен жалбоподателката се намирали още три жени, в т.ч. свидетелките Г.Н. и В.С..
До жалбоподателката се приближил свидетелят С.С., легитимирал се и поискал
личната и карта. В.Н. му я предоставила, след което С.С. я поканил на бара на заведението,
където да и бъде съставен АУАН във връзка с извършваното нея тютюнопушене на
закрито обществено място, което действие същата неуспешно опитала да осуети с
легитимирането си като адвокат от АК – Габрово. Впоследствие, за констатираното
нарушение по чл. 56, ал.1 от ЗЗ, в присъствието на своя колега М.И., свидетелят
П.П. изготвил против В.Н. АУАН № 00000000414/25.01.2018 г. Жалбоподателката
отказала да подпише акта, което било удостоверно с подписа на свидетеля В.И.,
който не взел участие в развилата се проверка, стоейки при протичането и на
стол в заведението. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно
постановление, връчено на В.Н. на 10.04.2018 г., като на 16.04.2018 г. тя
депозирала и настоящата жалба против него.
Горевъзприетата
фактология се извежда по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като на водещо място нейната достоверност изцяло се
потвърждава от показанията на свидетелите П.П., М.И., Р.Х. и С.С.. Всички те са категорични във възприетото от тях и централно
за настоящето производство обстоятелство, а именно, че на 25.01.2018 г. около
17:50 ч. жалбоподателката е осъществявала тютюнопушене на закрито обществено
място - бар „Империал”, находящ се на ул. „Стара планина” № 34А в град
Севлиево, в нарушение именно на чл. 56, ал.1 от ЗЗ. Показанията и на четиримата
се ползват с изключителна яснота, последователност, логичност и вътрешна
единност, което прави безалтернативно тяхното споделяне. По никакъв начин
горното заключение не се влияе от някои дребни различия в заявеното от тях по
отношение изключително незначителни за делото обстоятелства, напр. колко точно
лица са провели първоначалния разговор с жалбоподателката, кога са се
легимирали, с какви точно изразни средства са и обяснили причините за
проверката, кога и от кого и е била изискана личната и карта и т.н.
Единствените релевантни към предмета на доказаване обстоятелства са пределно
ясни от показанията на горепосочените свидетели – всички те още с влизането си
в заведението са възприели извършваното от В.Н. тютюнопушене, самоличността и е
установена от свидетеля С.С., а процесния АУАН е изготвен от служителя на РЗИ –
Габрово П.П. в присъствието на неговия колега и свидетел на установеното деяние
М.И.. Пределно несъстоятелни са и възраженията на адв. Бонев за пасивност
спрямо изследване вида и химическия състав на използваната от жалбоподателката
цигара, които обстоятелства отстоят извън предмета на доказване на процесното
деяние и нямат никаква връзка с установеното по несъмнен начин виновно нейно
поведение. Тук е мястото да се посочи и че съдът категорично не разглежда като
основателни гласните доказателства, събрани при разпита на свидетелките Г.Н. и В.С.,
отричащи извършеното от В.Н. нарушение. Заявленията им на първо място имат
пристрастен характер поради поддържаните приятелски отношения с
жалбоподателката, а освен това се отличават с непоследователност, неяснота,
вътрешна нелогичност и съвсем не на последно място влизат в непреодолима
колизия с показанията на свидетелите П.П., М.И., Р.Х. и С.С., които категорично
не страдат от подобни дефекти. Поради това съдът разглежда извършеното от
страна на жалбоподателката нарушение по чл. 56, ал.1 от ЗЗ за категорично
доказано по делото обстоятелство, а издаденото за това Наказателно
постановление – за изцяло законосъобразно от материалноправна гледна точка.
Липсват също така пороци, влияещи
върху процесуалната му стойност, като възраженията в противна насока са
несъстоятелни. Посочването в процесния АУАН на само един свидетел отдавна и по
категоричен начин е прието от съдебната практика за абсолютно несъществен
пропуск, без каквото и да е негативно влияние върху валидността на този
документ. Още по-малко отрицателен
отпечатък на проведеното административнонаказателно производство може да се
търси в личността на удостоверилия отказа на В.Н. да подпише изготвения АУАН – свидетелят
В.И., шофоьр в АНО. Същият по никакъв начин не е участвал в коментираната проверка,
а единствено се е намирал в процесното заведение и е изчаквал приключването и
/което обаче не му е попречило дори и той да възприеме факта на тютюнопушене от
страна на жалбоподателката/. Безспорно, при стриктно тълкуване разпоредбата на
чл. 43, ал.2 от ЗАНН, отсъствието на определено друго негово процесуално
качество в случая категорично му позволява да удостовери отказа на нарушителя
да подпише акта. Което всъщност дори е и едно действие с вторичен за правото на
защита на жалбоподателката характер, защитено в абсолютно пълна степен
посредством доказаното и лично присъствие при актосъставянето и наличната
възможност коректно да разбере какво нарушение и се вменява с процесния АУАН,
както и да депозира възражения срещу него.
На последно място съдът не намира
каквито и да е основания за квалифициране на настоящия случай като „маловажен”
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същият не разкрива изключително
снижаващи обществената му опасност характеристики, респ. не може да бъде
отличен от останалите от неговия вид. Не на последно място определеното
административно наказание „глоба” е в минималния законов размер, като всичко
гореизтъкнато обосновава единствено възможният и правилен извод за цялостно
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № ********** от 06.02.2018 година на Директора на Регионална
здравна инспекция /РЗИ/ - Габрово, с което на основание чл. 218, ал.1 от Закона
за здравето на В.Г.Н. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева
за извършено нарушение по чл. 56, ал.1 от Закона за здравето.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: