№ 1297
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500650 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 295 775 /05.08.2021г., подадена от „Експириан“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Страцимир No 2,
ет.4, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител, срещу решение № 262
300 / 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, с което е отхвърлен
иска на „Експириан“ ЕООД ЕИК: *********, срещу ответниците Н. П. Й., ЕГН********** с
адрес: г.в. и Н. М. Н., ЕГН ********** с адрес: г.в., с правно основание чл.415, ал.4 във вр. с
чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно на ищеца, сумата от 6 800 лв. /шест хиляди и осемстотин лева/ по издадена
Заповед № 5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по описа на ВРС, ведно
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателно погасяване на задълженията. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените
съдебно-деловодни разноски.
2/ частна жалба вх. № 304 124 /20.12.2021г., подадена от Н. П. Й., ЕГН********** с
адрес: г.в. и Н. М. Н., ЕГН ********** с адрес: г.в., срещу определение № 266 218 /
06.12.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, с което е оставена без
уважение молбата на двете жалбоподателки, в качеството им на ответници, за изменение на
решение № 262 300 / 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, в
частта за разноските, чрез увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение от 670 лв.
на 1340 лв.
Във въззивна жалба вх. № 295 775 /05.08.2021г., подадена от „Експириан“ ЕООД,
се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила
и материалния закон.Сочи, че първоинстанционният съд смесил две самостоятелни
основания, всяко само по себе си даващо право на ищеца да претендира исковата сума, като
дължима такава. В исковата молба нямало позоваване на дължимост на вземане, поради
сключен между страните договор за заем, а за съществуващо вземане в размер на 6
800.00лв., за което има издадена запис на заповед в полза на жалбоподателя. В
1
производството се доказало, че е налице редовен запис на заповед и действителен договор за
заем, така и наличието на връзка между сключения договор за заем, обезпечен с издаване на
запис на заповед. Ответниците не били ангажирали доказателства търсената сума да е
платена. Ето защо и доколкото било налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовен от
външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка
във връзка с въведеното каузално правоотношение по сключения договор за заем,
задължението по който не се установява да е платено, предявеният иск счита, че следва да
бъде уважен в цялост, като се признае дължимостта на вземането, за което била издадена
заповед за изпълнение - запис на заповед. При редовен от външна страна менителничен
ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът
доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието
на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и
каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Позовава се на
практиката на съдилищата, вкл. на правната теория, като сочи, че в този случай, ищецът
носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед,
което било установено. Допълнително сочи, че по отношение на договора за заем са спазени
всички изисквания на ЗПК при неговото сключване, поради което и договорът е
действителен и не съдържа и неравноправни клаузи. Моли съда да отмени решението и да
уважи иска, както и да присъди съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите Н. П. Й., и Н. М. Н..
В частната жалба вх. № 304 124 /20.12.2021г., подадена от Н. П. Й. и Н. М. Н., се
сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят, че не са налице предпоставките за намаляване на присъденото
възнаграждение с ½, като видът на оказаната адвокатска помощ и извършената работа
обосновавали, по-скоро, необходимост от присъждане на възнаграждение над минимума,
отколкото обратното. Отделно, сочи, че за заповедното производство не са присъдени
никакви суми. Моли за отмяна на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК и да му се
присъди възнаграждение в размер на поне минималното такова за всяка една от
ответниците.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от
„Експириан“ ЕООД, с който се оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат, че
определението на съда е правилно и законосъобразно. Счита, че претендираното от
жалбоподателя възнаграждение било прекомерно и извън добросъвестността и моралните
норми. Адвокатското възнаграждение не трябвало да води до прекомерност. Доколкото
законът не изисквал мотивиране на възражението по заповедното производство, а разноски
се дължали за защита по установителния иск, то не се дължало възнаграждение и за
заповедно производство на ответниците. Защитата и на двете ответници била еднотипна,
като се следвало едно възнаграждение, а претендирането на два хонорара за един обем
работа било недобросъвестно. Моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна.
Въззивната и частната жалби с подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от
ГПК, съответно и чл. 248 ал. 3 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
2
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Съдът констатира, че във въззивната жалба е посочено, че към нея се прилага
процесният договор за заем, ведно с погасителния план към него, като същите не са
приложени реално към подадената жалба. Отделно, в представения пред ВРС от ищеца
екземпляр липсва страница от същия, а екземплярът, приложен от ответниците в копие е с
лошо качество, поради което и следва да се представи екземпляр от същия в предоставен от
съда срок.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните и частна жалби и на основание
чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане:
1/ въззивна жалба вх. № 295 775 /05.08.2021г., подадена от „Експириан“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Страцимир No 2,
ет.4, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител, срещу решение № 262
300 / 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, с което е отхвърлен
иска на „Експириан“ ЕООД ЕИК: *********, срещу ответниците Н. П. Й., ЕГН********** с
адрес: г.в. и Н. М. Н., ЕГН ********** с адрес: г.в., с правно основание чл.415, ал.4 във вр. с
чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно на ищеца, сумата от 6 800 лв. /шест хиляди и осемстотин лева/ по издадена
Заповед № 5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по описа на ВРС, ведно
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателно погасяване на задълженията. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените
съдебно-деловодни разноски.
2/ частна жалба вх. № 304 124 /20.12.2021г., подадена от Н. П. Й., ЕГН********** с
адрес: г.в. и Н. М. Н., ЕГН ********** с адрес: г.в., срещу определение № 266 218 /
06.12.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, с което е оставена без
уважение молбата на двете жалбоподателки, в качеството им на ответници, за изменение на
решение № 262 300 / 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, в
частта за разноските, чрез увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение от 670 лв.
на 1340 лв.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.04.2022г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на въззивника „Експириан“ ЕООД в седемдневен срок от получаване на
настоящото определение да представи четлив и напълно окомплектован екземпляр от
договора за заем, сключен на 04.12.2015г. между страните, ведно с погасителния план към
него.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
3
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4