Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№...............Гр. София,23.08.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „в” състав, в
открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Златка Чолева
Мл.съдия
Велизар Костадинов
при
участието на секретаря Алина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 6161 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на В.В.Т. срещу решението от 13.09.2016г.,
постановено по гр. дело № 4514/2015г. на
Софийски районен съд, 52 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ обективно кумулативно съединени искове,
както следва: 1/ иск с правно основание чл.125, вр. с чл.106,ал.3 от Закона за
държавния служител /ЗДСл./ - за сумата от 3 624,00лв., претендирана като
обезщетение /гратификация/ от три брутни работни заплати, дължими при
прекратяване на служебното правоотношение, поради придобиване на правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и 2/ иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД– за сумата от 1 005,07лв.- мораторна лихва върху главницата за периода
01.01.2012г.-17.09.2014г. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът В.В.Т.
заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа доводи за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения, произтичащи от обсъждането на
документи, които не са приети като доказателства по делото. Счита, че
неправилно от първата инстанция е определен моментът на прекратяване на
служебното й правоотношение с ответника, като е прието, че той е настъпил на
01.01.2012г. Твърди, че служебното
правоотношение е прекратено към 31.12.2011г. , поради което по спорния въпрос
относно размера на дължимото й
обезщетението по чл.106,ал.3 от ЗДсл.
приложение следва да намери цитираната норма на закона в редакцията й преди
изменението, което е влязло в сила на 01.01.2012г. Поддържа, че съгласно
нормата на чл.106,ал.3 от ЗДсл. в приложимата редакция, на нея й се следва обезщетение в размер на 6
брутни работни заплати. С изложените
доводи, подробно развити в жалбата, въззивницата-ищца мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
исковете й да бъдат уважени, с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/- не депозира писмен отговор на
жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява становище по нея.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2
от ГПК.
Жалбата
е частично основателна.
По
иска с правно основание чл.125, вр. с чл.106,ал.3 от ЗДСл.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана
неоснователността на иска. Приема, че исковата претенция е доказана и
основателна по следните съображения:
Между
страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че тя е работила по служебно правоотношение с
ответника, в рамките на което е заемала към момента на прекратяване на
служебното й правоотношение - длъжността „държавен експерт“ в отдел „Регистър и
архив“ към Дирекция „Информационни фондове и системи“. Между страните няма спор, а и от
представеното извлечение от трудовата книжка на ищцата /л.59 от делото на СРС/
се установява, че ищцата е работила по служебно правоотношение при ответника в
продължение на 6 години, 6 месеца и 15 дни. Няма спор, че служебното
правоотношение е прекратено на основанието по чл.105,ал.1,т.5 от ЗДСл.- при
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Правният
спор между страните е по въпроса относно момента на прекратяване на служебното
правотношение и обусловения от него въпрос за приложимата редакция на нормата
на чл.106,ал.3 от ЗДСл.- дали това е редакцията, обн.в ДВ, бр.95/2003г., която
е била в сила до 31.12.2011г. или е редакцията, обн. в ДВ, бр.100/2011г.- в
сила от 01.01.2012г.
Настоящият
съдебен състав приема, че неправилно от първата инстанция е прието с
обжалваното решение, че служебното правоотношение е прекратено на датата,
посочена и определена от ответника в
заповедта за прекратяване на правоотношението- 01.01.2012г., поради което по отношение на
дължимото на ищцата обезщетение по чл.106,ал.3 от ЗДСл. намира редакцията на
нормата, която е в сила от 01.01.2012г.
Нормата
на чл.105,ал.1,т.5 от ЗДСл., на основание на която е прекратено служебното
правоотношение в конкретния случай , постановява, че прекратяване става с
едномесечно предизвестие, отправено от органа по назначаване при наличието на
предпоставката- придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Т.е. фактическият състав на
основанието, на което е прекратено служебното правоотношение включва следните
елементи: 1/ придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
служителя и 2/ отправено от органа по назначаване предизвестие, което следва да
е 1 месечно, но този 1 месечен срок може и да не бъде спазен от органа по
назначаване, съгласно чл.106,ал.4 от ЗДсл., като в последния случай на
служителя се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок.
Едномесечният срок за предизвестието започва да тече от момента на узнаването
му от държавния служител. При наличието и реализирането на гореизброените законови предпоставки , прекратяването на
правоотношението настъпва по силата на закона от момента на изтичането на 1
месечния срок предизвестието, респ.- от по -
ранния момент, преди изтичането на този 1 месечен срок в хипотезата на
упражнено от работодателя право по чл.106,ал.4 от ЗДСл. , като със заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение само се констатира това прекратяване.
В тази връзка, незаконосъобразен е изводът на първата инстанция, с който е
прието, че заповедта има конститутивно действие, каквото следва от приетия от
първата инстанция незаконосъобразен извод, че работодателят може сам
едностранно да определя момента на прекратяването на правоотношение, извън
законово установената възможност за това по чл.106,ал.4 от ЗДСл. Органът по назначаването не разполага с
правомощие да определя едностранно друг по-късен момент за прекратяване на
правоотношението след изтичането на 1 месечния срок на предизвестието, тъй като
единственото му правомощие е да съкрати този срок, като заплати дължимото по
закон обезщетение. В конкретния случай от представените по делото
доказателства се установява, че предизвестието за прекратяване на служебното
правоотношение е отправено от ответника на датата 29.11.2011г. с писмото с изх.№ ЧР-5/ 29.11.2011г., като е получено от ищцата на
същата дата 29.11.2011г. /л.55 от делото на СРС/. Между страните няма спор, че към датата на
отправяне на предизвестието ищцата е отговаряла на изискванията по
чл.106,ал.1,т.5 от ЗДСл. С оглед
гореизложените мотиви, съдът приема, че с изтичането на 1 месечния срок на
предизвестието , т.е., считано от 30.12.2011г., служебното правоотношение между
ответника и ищцата е прекратено. Като
последица от това настоящият съдебен състав приема, че по въпроса за размера на
дължимото на ищцата обезщетение приложение намира нормата на чл.106,ал.3 от
ЗДСл. в релевантната редакция, обн. в ДВ, бр.95/2003г., която е била в сила като
действащо право до 31.12.2011г. Съгласно тази редакция на приложимата правна
норма – „в
случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в
размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на
прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като
държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване
на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата
администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни
брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни
заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде
получено само веднъж“. При
систематичното тълкуване на изр.1 във връзка с изр.2 на чл.106,ал.3 от ЗДСл.,
настоящият съдебен състав приема, че изречение 2 регламентира изключенията от
правилото на изр.1 и изречение 2 намира приложение само в случаите , когато
това е по-благоприятно за служителя. При
настоящия казус изр.1 на чл.106,ал.3 от ЗДСл. дава по-благоприятното разрешение
за ищцата от това по изр.2, поради
което настоящият съдебен състав приема, че приложение намира правилото
на изр.1, а не изключението на изр.2 на чл.106,ал.3 от ЗДСл. Ето защо, съдът
приема, че съгласно приложимата правна норма ищцата има правото да получи
обезщетението по чл.106,ал.3,изр.1 от ЗДСл., чийто конкретен размер е от 6
брутни работни заплати. По делото не е спорно, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че на ищцата е изплатено от ответника преди датата
на предявяване на исковата молба обезщетение в размер на 3 брутни работни
заплати от 3 624,00лв., поради което ответникът е останал задължен да
заплати останалите 3 брутни работни заплати в размер на претендираната по
настоящото дело сума от 3 624,00лв.
С оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че искът за
главницата по чл.125, вр. с чл.106,ал.1,изр.1 от ЗДСл. се явява доказан и
основателен и като такъв следва да бъде уважен след отмяната на обжалваното
отхвърлително решение на СРС, постановено по него.
По
иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
Основателността
на претенцията за главницата за сумата от 3624,00лв. обуславя основателността и
на претенцията за акцесорното вземане за мораторна лихва върху нея, дължима за
времето на забавата. Доколкото липсва законоустановен падеж на задължението за
плащане на процесното обезщетение, то става дължимо от ответника след поканата
за плащането му от ищцата – чл.84,ал.2 от ЗЗД. В случая поканата за плащане е
отправена от ищцата с писмото й от 24.04.2012г., което е получено от ответника
на същата дата и заведено с вх.№ 314 /л.25 от делото на СРС/. Ето защо и на
основание чл.84,ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на главницата от деня, следващ датата на получаване на поканата, т.е.-
считано от 25.04.2012г. От тази дата /25.04.2012г./ - до крайния посочен от
ищцата момент – 17.09.2014г., натрупаната мораторна лихва върху главницата,
съгласно неоспореното заключение на ССЕ е в размер на 887,26лв. За разликата над сумата от 887,26лв.-
до пълния предявен размер от 1 005,07лв. и за периода 01.01.2012г.-24.04.2012г.
искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв- следва да бъде
отхвърлен.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 887,26лв.,
представляваща дължима мораторна лихва за периода 25.04.2012г.- 17.09.2014г. и
вместо него- постановено друго, с което
искът за посочената сума и период да бъде уважен. За разликата над
сумата от 887,26лв. и за периода 01.01.2012г.-24.04.2012г. отхвърлителното
обжалвано решение следа да бъде потвърдено, но по други мотиви, а именно-
изложените по-горе.
По
разноските по делото: При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски за първата
инстанция, съразмерно с уважената част от исковете от 97,454лв. /депозит на
вещо лице/ и за въззивното производство- съразмерно с уважената част от жалбата
на ищцата от 331,34 лв. /заплатено
адвокатско възнаграждение/.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има правото на разноски за първата
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете от 12,30 лв., поради което за разликата над тази сума
– до пълния присъден размер от 483,68лв., обжалваното решение следва да бъде
отменено. За въззивното производство на
ответника не се следват разноски, тъй като искане за присъждане на такива от
него не е заявено-
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението
от 13.09.2016г., постановено по гр. дело
№ 4514/2015г. на Софийски районен съд, 52 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от В.В.Т. срещу
Комисия за защита на личните данни
обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно
основание чл.125, вр. с чл.106,ал.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ -
за сумата от 3 624,00лв., претендирана като обезщетение /гратификация/ от
три брутни работни заплати, дължими при прекратяване на служебното
правоотношение, поради придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и 2/ иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД– за сумата от 887,26лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода 25.04.2012г.-17.09.2014г., както и в частта, с която В.В.Т. е
осъдена да заплати на Комисия за защита на личните данни разликата над
дължимата сума от 12,30лв.- до пълния присъден размер от 483,68лв.- разноски по
делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Комисия
за защита на личните данни да заплати на
В.В.Т. , както следва: 1/ на основание чл.125, вр. с чл.106,ал.3,изр.1 от
Закона за държавния служител - сумата от 3 624,00лв., представляваща
обезщетение /гратификация/ от три брутни работни заплати, дължими при
прекратяване на служебното правоотношение, поради придобиване на правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и 2/
на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД–
сумата от 887,26лв.- мораторна
лихва върху главницата за периода 25.04.2012г.-17.09.2014г
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 13.09.2016г., постановено по гр. дело
№ 4514/2015г. на Софийски районен съд, 52 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Комисия
за защита на личните данни да заплати на
В.В.Т.- сумата от 97,45лв.- разноски по делото за първата инстанция и
сумата от 331,34лв.- разноски за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.