Решение по дело №1554/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1595
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180701554
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    №  1595

 

гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН  РУСЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                            

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1554 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. против Решение № 295/27.05.2021 г. постановено по АНД № 1911/2021 г. по опис на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 550831 – F581267/10.12.2020г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„***“ № 7А, представлявано от Л.Г.Т., на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.

Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и се иска постановяването на друго решение, с което да се потвърди НП. В касационната жалба е изразено несъгласие с изводите на районния съд, като са изложени доводи, че неправилно съдът е приел, че не са посочени изрично доставките според предмет и място на изпълнението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не е изпратил представител.

Ответникът по касационната жалба – „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, чрез процесуалния си представител – адвокат К., взима становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.

 Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева по чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС за облагаеми доставки на обща стойност 2516 лв., извършени през данъчен период 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., затова, че не е начислил ДДС за период 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Посочва се, че при извършена проверка от ТД на НАП – Пловдив, документирана с Протоколи с №№№ **********/25.09.2020г., № **********/30.10.2020г. и № **********/18.11.2020г. било установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000. 00 лв. към 30.04.2018 г.

За да отмени процесното наказателно постановление въззивната инстанция е приела, че, както в АУАН, така и в НП е налице пълна липса на изложение на факти, от които да се направи проверка на този извод, тъй като не са посочени броят на конкретните доставки, извършени от наказания субект, техният вид, с конкретизиране на предмета на доставката, и датата на извършване, което е особено съществено нарушение. В този смисъл е посочено, че при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени и най-вече, какви са били по естеството си доставките, за които наказващият орган твърди, че са облагаеми – наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти да оборва, което положение е несъвместимо с правото му защита и безусловно налага отмяна на НП.

Изводът на първоинстанциония съд е, че неописването на броя, датата на извършване, и най- вече на естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и в НП, е съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на НП.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.

Правилен е изводът на състава на РС – Пловдив, че, неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение формиращо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Касационната инстанция изцяло споделя тези мотиви на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивнното производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

 

Затова и съдът счете, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Воден от горните мотиви Административен съд-Пловдив, ХХ състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 695 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 1911/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IX- ти н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                               ЧЛЕНОВЕ :