О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1578
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Виделина Куршумова
Зорница Тухчиева
след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 1690 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателят Н. С.М., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Н. ***, моли да бъде отменено като неправилно Определение от 02.07.2019г. на РС Пловдив, ХІV гр. състав, по гр.д. № 10095/2019г., с което съдът прекратява производството по делото, приемайки, че предявеният от ищеца иск е недопустим поради липса на правен интерес. Моли се делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от него, ищеца иск.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната въззивна жалба е допустима – подадена от надлежна страна, ищец в първоинстанционното производство, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:
Пред районния съд е предявен от Н. М. срещу В., С. и П. К. при условията на пасивно субективно съединяване, обективно съединени искове, съответно, за признаване за установено, че ответницата В.К. не е собственик на права в размер на 18/192 ид. части от процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 56784.524.39 по КК на гр. Пловдив, които права същата е придобила с покупко-продажба,оформена с нотариален акт № 20,т.ІІ,н.д. № 285/21.10.2014г. на нотариусД. Й., рег. № 131 на НК при РБ, както и за признаване за установено, че ответниците С.И. К. и П. Д. Ка., не са собственици на права в размер, общо за двамата, на 18/192 ид. части от по-горе посочения недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 56784.524.39 по КК на гр. Пловдив, които права същите са придобили с покупко-продажба, оформена с нот. акт № 75,т.І,н.д.№74/16.03.2016г. на нотариус С. Й., рег. № 131на НК на РБ.
Същевременно, ищецът излага обстоятелства, от които заявява, че той се явява собственик на 3/16 ид. части от процесния недвижим имот; в т.ч. поради наследяване от наследодателя С. Н. М., собственик по нот. акт № 28,том Х/4.ХІІ.1959г. на нотариус при народен съд Пловдив, както и поради прехвърлителна сделка, извършена от майката на ищеца, приживе, оформена с нот.акт. № 120,т.ІV/1.ІV.1985г. на нотариус при Районен съд Пловдив, а след смъртта на двамата наследодатели, /родители на ищеца/, по силата на договор за доброволна делба, извършена с другите наследници-договор за делба от 07.Х.1999, вписан с вх. № 11834, рег. № 25. Поради разделяне на първоначални парцел ХVІ-1, кв. 2-стар, целият с площ от 455 кв.м., по силата на дворищно регулационния план, одобрен със заповед№ОА-1105/13.07.1992г. на Кмета на Общината, на два нови парцела, съществуващи и сега – УПИ ХІ-40 с площ от 240 кв.м. и УПИ ХІІ-39, с площ от 218 кв.м., кв. 3- нов по плана на гр. П., кв. **********; понастоящем ищецът заявява, че е собственик на правото на собственост на 3/16 ид. части от дворното място, съставляващо УПИ ХІ-40 и УПИ ХІІ-39, кв. 3 по действащия ЗРП на Пловдив.
Ищецът уточнява, че предмет на спора е само правото на собственост върху самото дворно място, съставляващо посочения по-горе УПИ ХІІ-39, кв. 3-нов, с площ от 218 кв.м, /без съществуващите в мястото сгради, респ. други обекти, върху които държавата в по-късни моменти е отстъпила в полза на трети лиза право на строеж/. Уточнява, че горното дворно място, предмет на спора, към настоящия момент представлява ПИ с идентификатор № 56784.524.39 по КК на П., с площ на имота от 224 кв. м., /съгласно издадена скица от СГКК П./, с адрес: *****, р-н „*****“, ул.“******“ № ***, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на ползване: ниско застрояване, /парцелХІІ-39,кв.3-нов,/2-стар// по плана на кв. „**********“, при съседи: ПИ с идентификатори 56874.524.40, 56784.524.41, 56874.524.38, 56874.524.958.
Заявява, че другият собственик в парцел ХІІ-39, кв. 3-нов, е трето лице – ЕМП“ ООД-Пловдив, като правата – 13/16 ид. части от процесния имот са му били признати с влязло в сила съдебно решение /по гр.д.№ 1523/2003г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с./.
Ищецът твърди, че ответниците не са станали собственици на процесните 3/ 16 ид. части от процесния имот, тъй като праводателите им по прехвърлителнте сделки, посочени съответно от 2014г. и от 2016г., не са притежавали право на собственост, тъй като и към момента на прехвърлянето на последните на права от страна на Община Пловдив с посочени договори за продажба, съответно от 21.12.2006г. и от 22.12.2006г., прехвърлителят Община Пловдив, също, не е била собственик.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, съгласно изложеното в нея; направени са съответно и доказателствени искания относно твърдените обстоятелства; заявява се, че други доказателства и искания ще се направят след запознаване със становището и отговора на ответниците и след доклада на съда в първото по делото съдебно заседание.
Въззивният съд намира с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявения петитум, че ищецът заявява право на собственост върху процесния недвижим имот, основано на наследство, прехвърлителна сделка и договор за доброволна делба, което заявяване от страна на ищеца се оспорва от правото на ответниците на собственост върху същия недвижим имот, произтичащо за ответниците от различно правно основание, – прехвърлителни сделки с трети лица, различни от праводателите на ищеца. Отричаното от ищеца право на ответниците е в същия обем – 3/ 16 идеални части върху процесния недвижим имот, равняващо се на заявеното от ищеца за притежавано самостоятелно право върху същия имот – 3/ 16 идеални части. Въззивният съд намира, че за така предявения отрицателен установителен иск е налице правен интерес за ищеца, в т.н. и т. 1 предл. първо, от ТР № 8/2012г. от 27 ноември 2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК; в т.н. и р-е № 1046/13.07.2004г. по гр.д. № 372/2003г., ВКС,ІVг.о.; опр-е от 28.11.2002г, СГС,ІV-а отд.,по ч.гр.д.№3844/2002г.
Съдът е длъжен да се произнесе с решение по заявените претенции, като не може да откаже да приеме за разглеждане иска, твърдейки наличие на интерес от установяване на по-широк кръг обстоятелства от заявените в исковата молба, арг. и от разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от ГПК, съгласно която предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, с оглед диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира отрицателния установителен иск за допустим поради наличие на правен интерес за ищеца от предявяването му. Предвид което обжалваното определение на районния съд, изцяло, следва да се отмени от въззивния съд; като делото се върне на първоинстанционния съд РС Пловдив, ХІV гр. състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал. 1 вр. чл. 278 ал.4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло, постановеното в закрито заседание на 02.07.2019г. Определение
на Пловдивския районен съд, ХІV граждански състав, по гражданско дело № 10095
по описа на съда за 2019 година, с което се ВРЪЩА искова молба с вх. №
39639/17.06.2019г., подадена от Н.М. срещу В., С. и П. К., като недопустима, и
се ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 10095 по описа за 2019 г. на
Районен съд- Пловдив, XIV гр.с.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – Районен съд –
Пловдив, ХІV граждански състав за продължаване на съдопроизводствените действия
по предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/