Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 152
01.07.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 474 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 260048 от 02.03.2021 г., постановено по АНД №104 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.
Касационният жалбоподател намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон (касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН). Сочи, че изложените мотиви за отмяна на НП били неправилни и незаконосъобразни. От всички събрани доказателства (писмени и гласни) безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна страна. На следващо място, в хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Посочени били изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, като изложената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка намерила пълно отражение и в издаденото наказателно постановление. Нарушението било индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава. Наказателното постановление било законосъобразно, издадено било от компетентен орган, спазени били формата и редът при издаването му и същото съдържало необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Действително, налице било разминаване между датата на нарушението, посочена в АУАН и тази, съдържаща се в НП. Допуснатата неточност в акта за установяване на административно нарушение при посочване на датата, на която нарушението било извършено, се дължала на факта, че актосъставителят неправилно приел, че 14.04.2020г. бил неприсъствен ден. Същевременно от съдържанието на акта се установявало по безспорен начин, че срокът за начисляване по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗДДС на дължимия данък за данъчен период 01.03.2020г. – 31.03.2020г. бил посочен правилно – 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, в конкретния случай 14.04.2020г. Твърди се, че в случая правата на нарушителя не били нарушени по никакъв начин, доколкото не съществувало съмнение, че нарушението било извършено след като е изтекъл крайния срок за изпълнение на задължението за начисляване на дължимия данък. Допуснатата неточност в АУАН по своята същност не опорочавала издаденото наказателно постановление до степен незаконосъобразност. Твърди се, че в НП датата на нарушението била посочена правилно, като по този начин била преодоляна допуснатата непрецизност в АУАН. В подкрепа на правомощието на наказващия орган по чл.53, ал.2 от ЗАНН било и изложеното в Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. по тълк. д. №7/2010г. ОСК на ВАС. На следващо място се излагат съображения, че допуснатото несъответствие не било съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2 от НПК и ТР №2/2002г., нарушаващо правото на защита на лицето и водещо до незаконосъобразност на НП. По подробно изложените в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът, чрез пълномощник претендира оставяне в сила на решението на районния съд.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се
съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни
основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна
проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 260048 от 02.03.2021г., постановено по АНД №104/2021г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №551009-F569103/10.12.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр. Д., за нарушение на чл.180, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като съдът е осъдил НАП – ТД Пловдив да заплати на „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр. Д. сумата от 300 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че е налице разминаване относно датата на нарушението, приета в АУАН и НП – в АУАН се сочела 16.04.2020г., а в НП – 15.04.2020г. Посочил е, че времето на извършване на административно нарушение е съществен негов елемент, който го индивидуализира. Различните дати на нарушението в АУАН и НП според съда представлявали съществен порок, който накърнява правото на защита на ЕООД и представлявало основание за отмяна на НП.
След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, Хасковският районен съд е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Безспорно се установява по делото, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение, водещо до неговата отмяна на формално основание. В съставения АУАН № F569103 от 09.09.2020г. е посочено, че нарушението е извършено на 16.04.2020 г., а в издаденото въз основа на този АУАН Наказателно постановление №551009-F569103/10.12.2020г. е посочено, че нарушението е извършено на 15.04.2020 г. Констатираното разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН, и тази, посочена в НП, съществено опорочава административно-наказателната процедура и е основание за отмяна на процесното НП, както правилно и законосъобразно е постановил Районен съд Хасково.
В разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН законодателят е предвидил като задължителни реквизити на АУАН и НП посочването на мястото и датата на извършване на нарушението. Безспорно, конкретното и правилно посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН и НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление. Следва да се отбележи, че посочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Касационните оплаквания не могат да бъдат споделени. Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, завършила със законосъобразни актове. Независимо от формалния характер на конкретното административно нарушение и възможността точната дата на извършването му да бъде установена с оглед посочване на данъчния период, посочването на различна дата на извършване на нарушението в акта и в НП засяга правото на наказаното лице да разбере ясно и недвусмислено вмененото му противоправно деяние, респ. да организира адекватно защитата си. Допуснатото нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Преценката на районния съд, че наказващият орган е допуснал особено съществено нарушение на санкционната процедура по индивидуализиране на нарушението от обективната му страна е правилна. Описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, а неточното описване на значими съставни части на нарушението по принцип е съществено нарушение и представлява самостоятелно основание наказателното постановление да бъде отменено.
По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че правилно районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Обжалваното решение, с което наказателното постановление е отменено, се явява съответстващо на материалния закон. Същото е валидно и допустимо постановено и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260048 от 02.03.2021г., постановено по АНД №104 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.