РЕШЕНИЕ
№ 519/22.07.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова.......……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 161 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от К.Х.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис **, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-59-1 от 03.02.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01052748/23.12.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че задължителните предписания са нищожни, неправилни и незаконосъобразни. Същите били издадени при липса на обективност при извършване на проверката. Счита се, че по издадена заповед за проверка, връчена на 02.12.2021г. било недопустимо да се използват документи и извършват действия преди тази дата. Твърди се, че заповедта за извършване на проверка е антидатирана. Решението не кореспондирало със задължителните предписания. В производството не били извършени проверки за значимите факти и обстоятелства, а именно не били събрани писмени обяснения от лицата пряко възприели фактическите действия относно извършваната дейност като земеделски производител.
По изложените съображения се иска отмяна на решението и на потвърдените с него задължителни предписания. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателката. Излагат се допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорените актове. Изтъква се, че настоящият казус е специфичен, тъй като нямало как към преписката от проверката да се приобщят официални документи - писма, запитвания и справки, които били с дата преди датата на издаване на заповедта за проверка. Нямало и никакви данни, че жалбоподателката не била откривана на известните на административния орган адреси, поради което била нарушена процедурата по АПК за връчване на официални административни актове, макар същите да не били предмет на настоящото производство. Освен това на 26.10.2021г. жалбоподателката декларирала промяна в обстоятелствата – отглеждане на картофи, зеленчуци и градински пипер, като нямало нито едно доказателство дали това било изпълнено, от което следвало, че се възобновява качеството ѝ на осигурено лице.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ –Хасково, чрез процесуален представител, релевира доводи за законосъобразност на оспореното решение, съответно неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх.№ 1043-26-470-2/30.11.2021г. (л.48) от страна на ТП на НОИ – Хасково е било изискано от Директора на Областна дирекция земеделие (ОДЗ) – Хасково да предостави информация, от която да било видно дали животновъдният обект на К.Х.С., в който се отглеждали животни бил с цел добив на суровини и храни за лична консумация (тип лично стопанство), или с цел предлагане на пазара (тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност).
С друго писмо изх.№9101-26-1711/24.11.2021г. (л.21) от директора на ОДЗ – Хасково е била изискана информация от значение за определяне на правото на парично обезщетение в качеството на К.Х.С. на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин. В тази връзка в писмото е посочено, че на 20.09.2021г. в ТП на НОИ - Хасково постъпило удостоверение, приложение №11 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване в качеството на лицето на земеделски стопанин, с вх.№Р14-26-000-00-**********/20.09.2021г. (л.45) относно правото на парично обезщетение на С. по заявление-декларация за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, считано от 15.08.2021г. При преценка на правото на паричното обезщетение било установено, че по данни от правно-информационна система „Апис“ К.С. била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици. С писмото, на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО, във връзка с чл.36, ал.1 и ал.6 от АПК и във връзка с чл.110, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е отправена молба да бъде извършена надлежна проверка за установяване на обстоятелствата от значение за случая, за резултатите, от която да се уведоми ТП на НОИ - Хасково.
С писмо изх.№I-2768/07.12.2021г. (л.41), Директорът на ОДБХ – Хасково уведомил, че К.Х.С. е собственик в животновъден обект в гр.Хасково, регистриран на основание чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – тип лично стопанство.
С писмо изх.№РД-12-02-1485 (л.22) и вх.№9101-26-1711-1/25.11.2021г. на ТП на НОИ – Хасково, Директорът на ОДЗ-Хасково по повод отправено искане е уведомил, че К.Х.С. е регистрирана като земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопанин: на дата 11.09.2019г. - с валидна регистрация до 15.06.2021г.; на 06.10.2020г. – с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година; на 26.10.2020г. – с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Като приложение към писмото са представени Справки за дейността на К.Х.С. към дати 06.10.2020г. и 26.10.2021г. (л.22,23), от които е видно, че заявените при пререгистрацията на 06.10.2021г. животни за отглеждане са: птици – общо 20, в т.ч. кокошки носачки, а заявените при пререгистрацията на 26.10.2021г. животни за отглеждане са: птици – общо 52 бр., в т.ч. 35 бр. кокошки носачки, 14 бр. бройлери и 3 бр. пуйки, както и култури: картофи на площ 0.0196 ха, градински пипер на площ 0.0100 ха и други зеленчуци на площ 0.0100 хектара – обща площ 0.0396 ха. Представени били и Удостоверение №ЛС-1406/20.05.2020г за регистрация на животновъден обект от вида лично стопанство; Регистрационна карта на земеделски стопанин от 11.09.2019г. и др.
На 26.11.2021г. в ТП на НОИ – Хасково е заведен Сигнал №1043-26-470 от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково (л.19), с който, предвид данните за К.Х.С., е отправена молба до директора на сектор КР на ДОО да бъде извършена надлежна проверка за установяване на обстоятелствата от значение за случая.
На 02.12.2021г., на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, от Директора на ТП на НОИ – Хасково е била издадена Заповед №ЗР-5-26-01042680/02.12.2021г. (л.17), с която е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на К.Х.С. от контролен орган на ТП на НОИ П. М. М.– старши инспектор по осигуряването. Заповедта е била сведена до знанието на С. на 02.12.2021г., лично, срещу подпис.
Във връзка с подадения Сигнал №1043-26-470/26.11.2021 до С. е било изпратено писмо (л.18) за явяване пред ТП на НОИ и извършване на проверка, както и за представяне на документи.
Пред ТП на НОИ от жалбоподателката е било дадено писмено обяснение вх.№1043-26-470#6/07.12.2021г. (л.40), в което посочила, че от 11.09.2019г. упражнявала дейност като земеделски стопанин, оглеждащ птици на адрес в гр.Хасково, като същата дейност извършвала и през стопанската 2020-2021г., а през стопанската 2021-2022г. отглеждала птици и обработвала собствен парцел, в който предстояло засяване на домати, чушки и картофи. Посочила, че имала заявки за продажби, затова в момента увеличавала стопанството. Продавали на дребно – на физически лица, като документи за продажбите нямали. Годишна данъчна декларация за 2020г., нямала подадена.
На 23.12.2021г. от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково - П. М. М.– старши инспектор по осигуряването, е съставен Констативен протокол (КП) №КП-5-26-01052742/23.12.2021г. В същия са описани установените по отношение на К.Х.С. факти и е допълнено, че пререгистрацията на дата 26.10.2021г. била по време на получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО за периода от 15.08.2021г. до 15.08.2022г. От направена справка в информационните регистри на НОИ се установило, че за С. след м. 11.2020г. имало постъпило приложение №11: с придружително писмо с вх.№Р14-26-00-00-**********/04.03.2021г. към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.54 от КСО за периода от 01.02.2021г. до 01.03.2021г.; с придружително писмо с вх.№Р14-26-000-00-**********/18.11.2021г. към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл.50 и чл.51 от КСО за периода от 05.12.2020г. до 14.08.2021г. вкл.; с придружително гшсмо с вх.№Р14-26-00-00-**********/30.11.2021г. към заявление- декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО за периода от 15.08.2021г. до 15.08.2022г. Цитирани са разпоредби от КСО, като е прието, че от тях следва извода, че законодателят определил земеделските стопани и тютюнопроизводители като обособена група самоосигуряващи се лица, които упражняват трудова дейност, свързана с произвеждане на продукция предназначена за продажба, както и да внасят дължимите осигурителни вноски за периода на трудовата дейност. В конкретния случай К.С. имала необходимата регистрация и пререгистрация в ОДЗ, както и деклариране на начало на дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се лица през годините, но нямала произведена на продукция с цел продажба, а била за собствена консумация. Регистрацията на животновъдния обект била тип „лично стопанство“ и не следвало да продава произведена продукция. Лицето не отговаряло на спецификата на земеделски стопанин, който произвежда продукция с цел продажба и реализиране на приходи т.е. не отговаряло на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. За да отговаряло на същата трябвало да изпълни кумулативно и двете условия: да произвежда растителна продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред. Предвид описаното, лицето нямало основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски били неоснователни и не пораждали права по КСО. Данните за периода от 10.11.2020г. до 31.10.2021г. вкл. следвало да бъдат заличени, като изплатеното парично обезщетение по чл.50-51 от КСО за периода от 05.12.2020г. до 14.08.2021г. вкл. и по чл.54 от КСО за периода от 01.02.2021г. до 01.03.2021г. се явявали неправомерно изплатени.
На 23.12.2021г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на К.Х.С. са дадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-01052748/23.12.2021г. от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 10.11.2020г. до 31.10.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. В ЗП е изложена основната част от установената фактическата обстановка по случая, като е посочено, че констатациите от извършената проверка са описани в КП №КП-5-26-01052742/23.12.2021г. Даден е 14-дневен срок за изпълнение на предписанието.
ЗП №ЗД-1-26-01052748/23.12.2021г. и КП №КП-5-26-01052742/23.12.2021г. са били изпратени на адрес ж.к.“Орфей“ № 42-А-4-39 на 29.12.2021г., като пратката е върната в ТП на НОИ – Хасково на 04.01.2020г. с отбелязване „Преместен“, видно известие за доставяне PS 6300 018YNW G (л.11). Срещу задължителните предписания е била подадена жалба.
С оспореното пред съда Решение №1012-26-59-1/03.02.2022г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на К.Х.С. против ЗП №ЗД-1-26-01052748/23.12.2021г. на контролен орган на ТП на НПИ – Хасково. В решението, след анализ на приложимата според административния орган нормативна уредба, е направен извод, че С. имала регистрация като земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани на 21.02.2020г., но същевременно за да била осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, било необходимо да бъдат изпълнени и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, регистрирана по съответния ред; да е подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която да е декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по преписката доказателства било видно, че К.С. реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като не произвеждала растителна и животинска продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР и не подлежала на осигуряване.
По делото, освен описаните доказателства са представени и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №117, том 2, рег.№4770, дело №220/2021г. от 28.05.2021г., от който е видно, че на посочената дата жалбоподателката е придобила поземлен имот в гр.Хасково с площ 396 кв.м.; справка от ТП на НПИ – Хасково относно изплатени обезщетения на жалбоподателката за периода 15.08.2021г. – 11.05.2022г.; Разпореждане №Д-26-000-00-01514007/13.12.2021г. за спиране на образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по молба-декларация за отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.53 на К.Х.С., считано от 13.12.2021г.; Съобщение №4018-26-37/11.01.2022г. за връчване на Разпореждане №Д-26-000-00-01514007/13.12.2021г.; Протокол изх.№4018-26-37-1/11.01.2022г. за поставяне на табло в ТП на НОИ – Хасково на съобщение за издадено Разпореждане №Д-26-000-00-01514007/13.12.2021г.; Протокол изх.№4018-26-37-1/11.01.2022г. за снемане от табло в ТП на НОИ – Хасково на съобщение за издадено Разпореждане №Д-26-000-00-01514007/13.12.2021г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган по смисъла на чл.108, ал.1, т.3 от КСО са издадени задължителните предписания.
Неоснователно е оплакването за нищожност задължителните предписания като не се конкретизира на какво основание тази нищожност се претендира. По дефиниция всеки административен акт е властническо волеизявление. В случаите, когато то засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си, винаги е налице елемент на принуда, но разбирана в смисъл на дължимо поведение, съобразно разпореденото с акта и на плоскостта на неравнопоставеност между страните по административното правоотношение. В тази връзка няма как да се приеме, че с издаването на процесните задължителни предписания, контролният орган, действайки в изпълнение на законово предоставени му правомощия, е издал невалиден административен акт.
Обжалваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му и е подписано от издателя си.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Не се споделя становището на жалбоподателката, изразено в жалбата, че няма как към преписката от проверката да се приобщят официални документи - писма, запитвания и справки, с дата преди датата на издаване на заповедта проверка. Като в КСО, така и в други относими нормативни актове не се съдържат разпоредби, от които може да направи извод, че официалната кореспонденция между институциите е недопустима в случите, в които това се извършва при липса на нарочен акт за това. Релевантната в случая проверка по разходите по ДОО на жалбоподателката е била извършена след издаване на заповед за това, като заповедта съдът не счита за антидатирана. Констативен протокол № КП-5-26-01052742 е издаден на 23.12.2021г., при извършване на проверката в рамките на работния ден, а преди това – на 02.12.2021г., е била издадена Заповед ЗР-5-26-01042680/02.12.2021г.
Обстоятелствата около законосъобразността на връчването на Разпореждане №Д-26-000-00-01514007/13.12.2021г. за спиране на образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по молба-декларация за отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.53 на К.Х.С., нямат отношение към законосъобразността на оспорения акт, поради което не следва да се обсъждат от съда.
При издаване на оспорените актове са съобразени и относимите материалноправни разпоредби.
По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители като съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Според § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Анализът на горецитираните разпоредби сочи, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред.
В случая се установява от събраните по делото доказателства и не е спорно, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани като дейността, за която е регистрирана е отглеждане на домашни птици и обработване на площ, засята със зеленчукови култури. Не е спорно също, че от жалбоподателката е подадена декларация образец 1 като самоосигуряващо се лице и за процесния период са внасяни осигурителни вноски. Регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба №3/29.01.1999г., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски.
За целите на осигуряването законодателят в § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО е въвел изискването произвежданата продукция (растителна и/или животинска) да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да има съответната регистрация.
В случая жалбоподателката твърди, респ. от ответника не се оспорва, че отглежда зеленчукови култури и домашни птици. Във връзка с последното обстоятелство, приложение следва да намери Закона за животновъдството (ЗЖ), който в чл.13, ал.3 въвежда изискване към обектите за отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В ал.4 и ал.5 от разпоредбата животновъдните обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция, предназначена за лична консумация или за добив на такава, предназначена за продажба. В първия случай животновъдния обект се определя като лично стопанство и се забранява на собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай животновъдния обект се определя като ферма.
Според предвиденото в чл.137, ал.1 от ЗВМД (в редакцията, действаща към момента на регистрация, съотв. и деня на пререгистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин 26.10.2020г.) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. В случая се установява, че животновъдният обект на жалбоподателката не е тип „ферма“, а е тип „лично стопанство“, което означава, че последната няма право да предлага добитата от отглежданите птици продукция на пазара, респ. че продукцията е предназначена за лична консумация. В този смисъл дори и жалбоподателката да предлага на пазара произведената продукция, това предлагане ще бъде извършвано без да е регистриран по установения в ЗВМД ред животновъден обект - ферма. Липсата на подобна регистрация, независимо от това, че е регистрирана по Наредба № 3/29.01.1999г., изключва жалбоподателката от кръга на лицата по § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Не се доказа пред съда и че от отглежданите зеленчукови култури е била добита продукция, съответно, че такава е била отглеждана с цел реализацията ѝ на пазара. Доказателствената тежест за установяване производството на зеленчукова продукция с цел продажба е на оспорващата, която в случая не доказва релевантни, за претендираните от нея осигурителни права, факти. Вместо това, в личните си обяснения пред ТП на НОИ С. изрично посочва, че няма документи за продажба.
Поради изложеното съдът счита, че към датата на издаване на оспорените актове, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. с § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените за нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр.с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Х.С. *** против Решение №1012-26-59-1 от 03.02.2022г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01052748/23.12.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА К.Х.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: