№ 39 / 1.2.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град
МОНТАНА, 01.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, Първи
граждански състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две
хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Т.И., като
разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 206 по описа
за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с вещно-.правен
характер и с правно основание чл.76 от ЗС.
Ищецът Б.П.Т. xxx предявява срещу
ответника П. xxx, иск с правно основание чл.76 от Закона за собствеността.
Поддържа, че е владелец на поземлен имот пл. № 701.64 с площ от 600 кв.м.
находящ се в местността „Б. д.” в землището на с.Д. В., ведно с построените в
него жилищна сграда №701.64.1 и гараж. Твърди, че повече от 10 години
необезпокоявано и непрекъснато владее имота, както и сградите построени в него
и вещите, съхранявани в тях. Ищецът твърди, че в средата на м.12.2015г. научил,
че ответника П.К.К. е премахнал /разбил/ катинарите от вратите и ги е сменил
със свои, също така лично му се обадил и потвърдил действията си. Поддържа, че
в къщата и гаражът са останали негови движими вещи, които подробно описва. По
този начин ищеца твърди, че по скрит и насилствен начин бил отстранен от имота
от ответника.
Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.76 от ЗС да осъди ответника да му предаде владението
върху описания по-.горе поземлен имот, сградата и гаража построени в него,
както и движимите вещи, съхранявани в тях, подробно описани, на основание
чл.360 от ГПК да му бъде наложена глоба в максимален размер от 1000 лева, както
и да се допусне предварително изпълнение на решението и да отхвърли като
неоснователни претенциите на ответника, като му се присъдят и разноските по
делото, съгласно приложен списъК.
Ответникът П.К.К. в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК представя писмен отговор на ИМ и взема становище по предявения
иск, като на първо място заявява, че е недопустим, поради това, че е предявен
срещу ненадлежен ответник, който няма качеството на нарушител, респ. упражняващ
фактическа власт върху имота и постройките към момента на възникване на спора.
На следващо място поддържа, че е неоснователен, тъй като не е налице нито една
от предпоставките на чл.76 от ЗС. Поддържа, че е единственият законен владелец
на поземления имот и постройките в него. Прави възражение, че исковете са
погасени по давност, т.е. предявени след изтичане на 6-.месечния преклузивен
срок, предвиден в чл.76 от ЗС. Развива подробни доводи в писмения отговор. Моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни, като присъди и
разноските по делото. Прави искания за допълнителни доказателства.
В срока за отговор предявява
насрещен иск с правно основание чл.76 ЗС и алтернативно искане по чл.75 от ЗС.
Поддържа, че е единственият законен владелец на процесния поземлен имот, ведно
с построените в него сграда и гараж и движими вещи, като ищеца Б.П.Т. му
отправя заплахи и му пречи спокойно да упражнява владението си върху имотите и
вещите в тях. Моли съда да приеме предявения насрещен иск по чл.76 от ЗС,
алтернативно по чл.75 от ЗС, тъй като първоначалния и насрещния иск са родово подсъдни
на районния съд, имат връзка помежду си, отнасят се за един и същ имот, между
същите страни и произхождат от тъждествени правни отношения. По същество моли
съда на основание чл.76 от ЗС да осъди ищеца да преустанови действията срещу
него за събаряне на сграда с идентификатор 701.64.1 със застроена площ от 28.5
кв.м. и гараж, построени в поземления имот, с които действия ищеца по
насилствен начин спира ответника да владее имота и движимите вещи в сградите и
да упражнява владението си в пълния му размер, а алтернативно по чл.75, ал.1 от
ЗС, с който моли съда да осъди ищеца Б.Т. да преустанови действията и заплахите
си срещу него за събаряне на сградата и гаража, с които действия ищеца нарушава
владението му върху имота и сградите и му пречи да го упражнява в пълен
размер.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. Допуснато е и прието писмено заключение на съдебно-.техническа
експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено следното:
Предявеният иск от Б.Т. с правно основание чл.76 от ЗС е
допустим поради следните съображения:
В отговора
на исковата молба ответникът П.К.К. е направил възражение, че искът не е
предявен в преклузивния 6-.месечен срок, както и че двата предвидени способа -.
по скрит начин и по насилствен начин, са алтернативни и взаимоизключващи се
хипотези, като втората автоматично изключва първата. Ответникът твърди, че
такова посочване и на двете хипотези едновременно е недопустимо.
В исковата
молба ищецът твърди, че владението върху имота му е отнето по скрит и
насилствен начин от ответника, който е премахнал /разбил/ катинарите от
вратите, и ги е сменил със свои, което е направил и с ключалките.
За това
обстоятелство ищецът твърди, че е научил в средата на месец декември 2015г.
Това твърдение
на ищеца се доказва от показанията на св.Г.А.Г., който разпитан заявява, че ответникът
е сменил патроните и ключалките на имота, след като го е купил: „...Каза ми „аз съм купил вилата.... вилата, когато
дойде първия ден П. и се срещнахме с него, беше със старите ключалки и такова и
каза ,,аз тези ключалки ще ги сменя, за да влеза във владение.....смени
ключалките П. мисля, че на другия ден. Видях лично,
че ключалките са сменени”.
Свидетелят
Г.А. потвърждава, че той лично е съобщил на ищеца Б.Т., че са сменени
патроните, ключалките: „... Аз съобщих
на Б.Т., че са сменени патроните, ключалките, където ги
има”.
Ответникът
е закупил имота на 08.12.2015г. съгласно представения Нотариален акт за покупко-.продажба
№ 187, том VII, рег.№ 11679, дело № 783 от 2015г. и с оглед твърденията на св.А.,
следва крайният извод, че владението на имота е отнето към средата на месец
декември 2015 г.
Искът е
предявен на 04.02.2016 г. -. т.е. не повече от два месеца след датата, на
отнемане на владението -. средата на месец декември 2015 г., когато ищецът е
разбрал за сменените патронници и ключалки.
Но дори и да се приеме, че
патронниците са сменени в същия ден, когато ответникът е купил имота, т.е. на
08.12.2015г. и че от тогава тече 6-.месечния срок, от тогава до датата на
подаване на исковата молба този срок отново не е изтекъл.
Следователно
претенцията на ищеца е изцяло допустима.
По
убеждение на съда и съгласно практиката на ВКС, обективирана в задължителните
за съдилищата, постановени при условията на чл.290 от ГПК решения, няма пречка
двете предвидени в чл. 76 от ЗС хипотези да бъдат заявени заедно.
Съгласно Решение № 4
от 06.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 388/2011 г., I г.о., „Насилствено отнемане на вещта
има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето, което
владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение
на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка” -. което
означава, че насилствено отнемане на вещта има не само когато се прилага
насилие върху лицето, което владее или държи вещта, но и когато се употреби
насилие върху самата вещ, а от тук -. насилието върху самата вещ може да остане
скрито от владелеца.
Следователно
скрития начин не изключва насилствения и няма пречка двете предвидени в чл.76
от ЗС хипотези да бъдат заявени заедно и да бъдат разгледани така, както са
предявени -. при едновременното наличие и на двете хипотези на отнемане на
владението -. и по насилствен, и по скрит начин.
По
основателността на предявения иск:
За да
бъде уважен така предявеният иск с правно основание чл.76 от ЗС е необходимо да
бъдат установени следните факти: на първо място фактът на владение на ищеца; на
второ фактът на отнемане на владението му, както и че от отнемането на
владението до предявяване на настоящия иск не са изтекли повече от 6 месеца,
който срок съгласно трайната съдебна практика започва да тече от датата на
насилственото отнемане на веща или от датата на узнаването, когато владението е
отнето по скрит начин.
Разпоредбата
на чл. 357, ал.2 от ГПК предвижда, че по делата за защита и възстановяване на
нарушено владение „документите, удостоверяващи правото на собственост,
се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението”. С оглед на
което евентуалните
вещни права на ответника върху процесния имот не са предмет на установяване в
настоящото производство и за основателността на претенцията на ищеца е ирелевантно дали ответникът е собственик
на процесния имот.
По делото се събраха
достатъчно и категорични доказателства, че
от началото на
2010г. до средата на месец декември 2015г. единствено ищецът е притежавал
ключове от целия имот и сградите в него и в това качество е бил владелец на
всички части от имота.
Този факт се установи от
разпита на свидетелите А. Д., Г.А.Г., А.П., В.И., Л. С. и Д. Н., както и от
представените по делото писмени доказателства.
Свид. А. Д. заявява, че
ищецът е
започнал да владее процесния имот от 2010г., когато той му е продал сградата „Дадох му
като му го продадох и той ми брои парите, ключовете за брава, от гаража, от
вратите, от първия, от втория етаж бяха железни врати и имаше секретни ключове.
Това стана, когато ми наброи парите. През 2010г., мисля, че беше, защото аз 2009г. се прибрах от
София”.
Свид. Г.А. разпитан поддържа, че ищецът е започнал да владее
процесния имот след А. Д., които „го държа тоя имот някъде до
2009г. или 2010г., те до тия години го държа А.” и който е предал владението на
имота на ищеца, когато му го е продал през 2010 г. Свидетелят твърди, че А. Д.
от своя страна е получил владението на имота от предишния собственик В. К. (В. -.
парцала):
Този свидетел Г.А. дава показания и за
смяната на патронниците от ответника П.К. през декември 2015г.
А след
като се е наложило ответникът да сменя патронниците, то се налага извода, че владението не му е било предадено от св.Д. Ц. на 08.12.2015 г.
Смяната на
патронниците от страна на ответника е факт, който категорично опровергава и
показанията на св.Д. Ц., който изрично заявява, че предал ключовете на
ответника. Ако това отговаря на действителната истина, то тогава да не е имало
нужда ответникът да сменява ключовете на процесния имот.
Св.Г.А. твърди, че ответника му казал „аз съм купил вилата... вилата,
когато дойде първия ден П. и се срещнахме с него, беше със старите ключалки и
такова и каза „аз тези ключалки ще ги сменя, за да влеза във владение...смени
ключалките П. мисля, че на другия ден. Видях лично, че
ключалките са сменени”.
В същият
смисъл, че ищецът е владял имота в периода от 2010г. до средата на декември
2015г., дадоха показания и свидетелите:
Свид. А.П.Ц., който поддържа, че през
септември 2010 г. е правил кухненските шкафчета на процесната вила, ангажиран
от Б.Т., както и че за последно е ходил с ищеца в имота през 2014г.
Свид. В.И. В., който дава показания, че започнал
да посещава имота заедно с ищеца от 2010г. ,като последно е ходил в имота
заедно с ищеца през октомври 2015г. и че през този период друг не е владял и
ползвал имота.
Свид. Л. С. П. и Д. С. Н., които също установяват, че в
периода 2010г., когато ищецът е купил вилата до октомври 2015г., когато за
последно са присъствали на банкет, организиран от ищеца, имота се е ползвал от
последния.
От
посочените доказателства категорично се установява, че са налице всички
признаци на владението, а именно установено е, че ищецът е осъществявал
фактическата власт върху процесния имот за посочения по-.горе период, както и че
е считал този имот за свой.
Свидетелите Г.А., А.П., В.И. В., Л. С. и Д. Н. дават показания, че след като
ищецът е купил имота през 2010г., е извършил и редица други действия, които демонстрират фактическата му власт върху
имота, а именно извършвал е редица ремонтни дейности в имота, в които те лично са
участвали, като са помагали на ищеца, участвали са в множество сбирки, правени
от ищеца в имота, докарани са редица движими вещи, които са подробно описани от
свидетелите, който факт е явна индикация за намерението на ищеца да владее имота
като свой собствен.
Горните
факти относно владението на имота от ищеца и неговите праводатели се
потвърждава и от представените по делото писмени доказателства -. разписка от 01.05.2002г., в която В. К. удостоверява, че получил от свид.А. Д.А.
остатъка от цената за процесния имот и предварителен договор от
27.11.2001г., с който се установява, че
владението на процесния имот е предадено на свид.А. Д. на датата, на която е
сключен този договор.
От анализа
на тези документи следва изводът, че владението върху имота е предадено през
2001 г. от В. К. на свид. А. Д., който пък със своите показания установи, че
предал по-.късно през 2010г. владението върху имота на ищеца Б.Т..
В коренно
противоположна насока са показанията на св.Д. Ц., който поддържа, че имотът се
е владял от него от края на 2011г., когато е купил имота от В. К. и тогава
последния му е предал ключовете. Същият дава показания, че оттогава до момента,
когато е продал имота на ответника -. 08.12.2015г., само той е владял имота и
отрича категорично през този период ищецът да е владял процесния имот.
Показанията
на този свидетел не се кредитират от съда по следните причини:
На първо място показанията на свидетеля са
нелогични и противоречат на твърденията на ответника, дадени в отговора на
исковата молба и в насрещния исК.
В
показанията си този свидетел твърди, че В. К. му е предал ключовете за имота в
края на 2011г., когато е купил имота от него.
В отговора
и в насрещния иск ответникът твърди, че този свидетел е започнал да владее
имота от началото на 2014г., месец януари, л.46 от делото, 10-.11 изр.
Показанията му противоречат и на показанията на свидетелите А. Д. и Г.А.,
които категорично заявяват, че първоначално владението върху имота и ключовете
за него са предадени от В. К. на А. Д., който след това е предал владението
върху имота и ключовете за него на ищеца Б.Т..
Действително
е възможно свид.Д. Ц. да е закупил през 2011 г. имота, но категорично същият не
получил владението върху имота, при което положение той от своя страна не е
могъл да го предаде на ответника 2015г., когато му е продал имота.
Именно
поради тази причина на ответника се е наложило да предприеме действия по
подмяна на патронниците и по отнемането на владението върху имота по този скрит
и насилствен начин.
Показанията
на свид.Ц. противоречат и на писмените доказателства, представени по делото -.
разписката от 01.05.2002г. и Предварителния договор от 27.11.2001 г., от които
е видно, че владението върху имота е било предадено на А. Д. от В. К. още през
2001 г.
Показанията
му бяха опровергани и от показанията на св.К. Б., който категорично изясни, че
когато процесния имот е бил купен от св.Д. Ц., ищеца Б.Т. е владял имота,
поради което Д. Ц. е казал на св.Б.: „Въпреки всичко аз съм закупил имота
и кажи на Б.Т., че аз ще намеря начин, рано или късно, той да излезе от имота....
данните относно въпроса, кой владее и кой е владял имота в периода 2011г. -.2015г.
са ми съобщени лично от Д. Ц. и В. К....Д. Ц. ми го заяви
лично, че не е бил в имота, лично ми го заяви поне два пъти. Първият път
ми го заяви преди сделката тогава, когато се опитваха да убеждават Б.Т. сам да
напусне имота и вторият път след сделката, когато Д. Ц. ми съобщи, след В. К.,
че той е придобил имота и ще търси начин да извади Б.Т. от там”.
Показанията
на свид.Д. Ц. са в противоречие и с показанията на св.Н., който е извършвал
голяма част от ремонтните дейности в този имот. Свидетелят Ц. твърди, че на първия етаж е
обикновено дюшеме, докато св.Н. заявява, че на първия етаж е редил
плочки -. гранитогрес, между бяло, бежово и сиво.
Освен това от съдържанието на отговорите на въпросите, които бяха
задавани на този свидетел, се вижда, че същият отговаря уклончиво, без нужната
конкретна информация, което е още един показател за неверността на неговите
показания.
Не следва
да се кредитират и показанията на свид. П.Д., тъй като на първо място показанията на този свидетел
са противоречиви и взаимно изключващи се. Веднъж твърди „минавам често
покрай този имот, а след това когато е питан за подробности казва: „Аз не
минавам, примерно днеска ще минем по пет пъти, минавам в седмицата по един
път.... или
аз не мом всеки ден да гледам там... или пряка
видимост нямам към имота или ...кога се е правила оградата отзад
не знам”.
Този свидетел
заявява, че свидетелите на ищеца В.И.Е., Г.А.Г. и А.П.Ц. са взимали пари от ищеца -. по
150 лева, за да свидетелстват в негова полза.
От
допуснатите очни ставки се установява, че св.П.В. не поддържа истината, тъй като
и тримата останали свидетели отричат неговите показания, твърдейки, че това не
е вярно.
След като
и тримата свидетели В.И.Е., Г.А.Г. и А.П.Ц. твърдят еднакви факти, съдът дава
вяра на тях, а не на св. П.В., чиито показания се явяват изолирани и не се
подкрепят от показанията на нито един друг свидетел, а също и от останалите
доказателства по делото.
Показанията
на останалите свидетели на ответника св.С.И. и св.М. Н. не опровергават
показанията на другите разпитани по делото свидетели, както и на факта на
владението на ищеца в периода от 2010г. до 2015г. Фактът, че не са забелязвали
никого в имота, когато са минавали от там, не води до извода, че ищецът не е
владял процесния имот.
Определящ за наличието на фактическа власт, респективно
владение, е фактът, че
единствено ищецът от 2010г. до средата на 2015г. е притежавал ключове за процесния имот, че
единствено той е имал достъп до всяка част от него и че той е извършвал
безпрепятствено действия спрямо този имот, включително като е извършвал
ремонтни дейности и подобрения в него. като е докарвал много мебели в имота и
други движими вещи, като беседка например. За този факт са налице показания на
св. В.И.Е., Г.А.Г., А.П.Ц., Л. С. П. и Д.
С. Н., които категорично заявиха, че през целия процесен период от 2010г. -.
2015г. са посещавали многократно имота и винаги им е отключвал само и
единствено ищеца, че там никога не са виждали Д. Ц. или някой друг да ползва
имота освен ищеца.
В тази
връзка неоснователни са
оплакванията на ответника, че за да получи защита на
владение ищецът следва да докаже, че същото е било трайно и постоянно, като
епизодичното владение не дава право на такава защита.
Владението
се характеризира с два основни независими признака -. обективен -. упражняване на
фактическа власт върху вещта и субективен -. намерението да се държи вещта като
своя, като всички останали признаци са допълнителни изисквания, които не са необходими, за да бъде защитено владението като фактическо
състояние.
В подкрепа
на горното е и задължителната практика на ВКС, напр. в ТР №1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълК.д. № 1/2012 г., ОСГК приема, че ..владението по чл.
68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен -. упражняване на
фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -. намерението да
се държи вещта като своя /animus
domini/."
Предвид
което съдът приема, че за защита на
владението с посесорните искове не е необходимо владението да е постоянно,
несъмнено, спокойно и явно.
Изискванията владението да е постоянно, несъмнено,
спокойно и явно се поставят относно придобивната давност.
За защита на владението е достатъчно да
се установят само съществените два признака на владението, а именно -. упражняване
на фактическа власт и намерение
да се владее за себе си.
Тъй като намерението е част от
душевния мир на владелеца, израз на неговото психическо отношение към веща,
законът въвежда оборима презумпция, че се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Следователно, за да докаже своето владение, владелецът
е длъжен да установи само и единствено, че е упражнявал фактическа власт върху веща.
Презумпцията на чл. 69 от ЗС
не беше оборена в настоящото производство и по делото не се установи ищецът да
е владял спорния имот за някой друг, предвид което съдът приема, че той е бил
негов владелец и има право да получи защита на владението си.
По
възражението на ответника, че искът е неоснователен, тъй като той е
единственият законен владелец на спорните имоти.
За
уважаване на настоящата претенция е без значение на какво
основание ищецът владее процесните обекти и дали владението му е добросъвестно или не, в който смисъл е и
практиката на ВКС, поради което съдът приема това възражение за неоснователно.
По следващото възражение на ответника, а именно, че
искът е предявен срещу не надлежна страна, съдът намира за неоснователно.
По делото се събраха
категорични доказателства, от които се установява, че няколко дни след като
ответникът е купил вилата, последният е сменил и патронниците/ключалките на
процесния имот.
Този факт се доказва от
показанията на разпитания по делото свидетел Г.А.Г., който установи, че ключалките
са сменени от ответника няколко дни след като е купил имота, заявявайки „Видях лично, че
ключалките са сменени ", „ Той ми каза: „аз съм сменил всичко, тука няма право да идва, купил съм го". Боби няма
право да идва. "
При това
положение следва да се приеме за доказан фактът, че ответника П.К. е нарушителят на владението и при това искът е насочен
срещу него като надлежна страна.
Сменявайки
патронниците/ключалките на процесния имот ответникът е отнел по насилствен и
скрит начин владението на ищеца върху процесните обекти.
От разпита
на свидетелите Г.А., А.П.Ц., В.И. В., Л. С. П. и Д. С. Н., които неколкократно
са посещавали имота в периода 2010г.-.2015г. се установи, че през целия този
период им е отключвал само и единствено ищеца по делото. Следователно той е бил
владелец на имота в този период.
Владението
на ищеца върху процесния имот е отнето от ответника едновременно по насилствен
и скрит начин, като доводите на съда за това са следните:
Свид.Г.А.
установява, че смяната на ключалките от ответника е извършено в отсъствие на
ищеца, като в съдебно заседание разпитан свид.А. поддържа, че той съобщил на
ищеца Б.Т., че са сменени патроните, ключалките.
От анализа
на свидетелските показания на св.Г.А. се налага извода, че „отварянето” на
вратите се е извършило не с ключ, а чрез смяна на патронниците
на вратите лично от ответника по делото. Свид.А. заявява, че лично е видял, че
са сменени ключалките.
Съгласно съдебната практика,
смяната на патронниците независимо по какъв начин, дори и чрез простото пренареждане на патрона представлява отнемане на
владението по насилствен начин:
Видно от
разпита на св.Г. смяната на патронниците е станала не само насилствено, но и в
отсъствие на ищеца и без неговото знание.
Този факт,
категорично се установи от разпита на същия свидетел, тъй като той е съобщил на
ищеца за смяната на патронниците.
Смяната на
патроните/ключалките в отсъствие на ищеца и без негово знание представлява и
отнемане на владението по скрит начин:
Няма
пречка двете предвидени в чл.76 от ЗС хипотези да бъдат заявени заедно, в
какъвто смисъл е и решение на СГС по в.гр.д. № 14566/2013 г.
От анализа
на доказателствата категорично се доказва наличието на двете хипотези -. тоест
налице е отнемане на владението по насилствен и скрит начин едновременно.
Фактът, че
ищецът е узнал впоследствие за противоправните действия на ответника не влияе
на обстоятелството, че той му е отнел владението. Въпросът дали владението е
отнето по скрит и/или насилствен начин следва да се преценява към момента на
извършване на неправомерните действия от ответника по иска по чл.76 от ЗС, а не
към някакъв последващ момент.
Относно
факта на владение за ответника след отнемането -. по делото са събрани
категорични доказателства, които сочат, че владението на ответника се
осъществява от средата на декември 2015г., когато ответникът е сменил
ключалките, т.е, няколко дена след покупката на имота на 08.12.2015г. до
настоящия момент.
От разпита
на почти всички свидетели се установи, че в момента имотът се владее от
ответника П.К. и няма данни ответникът да е връщал владението върху имота на
ищеца.
Ирелевантно
е в настоящия случай обстоятелството дали в момента процесния имот се използва
по някакъв начин от ответника или просто е заключен от него.
Това е
така, тъй като съгласно практиката на ВКС за упражняване на владението е
достатъчно владелецът да притежава ключ от имота.
Към
момента само ответникът разполага с ключове от процесния имот, при което
положение съдът приема, че той е владелец на имота от датата, на която е сменил
патронниците на вратите в процесния имот до момента.
С
осъществяването от страна на ищеца на признаното му от закона право на защита
на отнетото му от ответника владение, той по никакъв начин не отнема от него
това владение и не става на свой ред владелец. Заведеното от ищеца дело и
подадената от него жалба до прокуратурата само инициират един спор по
предвидения от закона ред, но не създават и не отнемат фактическа власт.
По исканията на ищеца за налагане на глоба на ответника
и за предварително изпълнение на решението.
Разпоредбата
на чл.360 от ГПК предвижда възможност за налагането на глоба на нарушителя
когато владението е било отнето чрез насилие или по скрит начин. Налагането на
глоба представлява санкция на държавата по отношение на ответника, който е
отнел (нарушил) чуждо владение. Тази глоба не се присъжда в полза на ищеца, а
отива в полза на държавата.
Съдът
намира, че в конкретния случай следва да се наложи глоба на нарушителя,
ответник по делото, поради отнемането на владението на ищеца.
Ответникът
е знаел, че ищецът осъществява фактическата власт върху имота, във връзка с
което дори го посетил в с.Г., този факт бе установен и от свидетеля Б., който
категорично заяви, че неговият праводател е знаел, че имотът се владее от
ищеца.
Ответникът
е сменил ключалките, голяма част, от които са секретни, на следващо място не е
уведомил предварително ищеца, за това последният е бил уведомен от свид.Г.А..
Освен това в имота има много движими вещи, собственост на ищеца, които стоят
безстопанствено складирани от ответника в една от сградите.
Извършените от ответника
действия се квалифицират като отнемане на владението и по двете, предвидени в
чл.76 от ЗС хипотези -. както по скрит начин, така и чрез насилие.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба
около средния размер, предвиден в текста, а именно от 500.00 лева.
На
основание чл.361 решението подлежи на предварително изпълнение.
По насрещната искова молба.
С насрещна искова молба са
предявени два иска:
Предявен е насрешен иск по чл.76 от
ЗС, с който П.К. моли съда да постанови решение, с което да осъди Б.Т. да
преустанови действията срещу него за събаряне на сграда с идентификатор
701.64.1 със застроена площ от 28,5 кв.м. и гараж, построени в поземлен имот с
идентификатор № 701.64 по плана на новообразуваните имоти в местността „Б. д."
в землището на с.Д. В., обл.Монтана, с които действия по насилствен начин спира
П.К. да владее имота и движимите вещи в сградите и да упражнява владението си в
пълния му размер.
Алтернативно е предявен насрещен иск
по чл.75, ал.1 от ЗС, с който П.К. моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъден Б.Т. да преустанови действията и заплахите срещу П.К. за събаряне
на сградата и гаража, с които действия той нарушава владението му върху имота и
сградите и му пречи да го упражнява в пълен размер.
Предявените искове са
неоснователни по следните причини:
Изложените
по горе доводи в подкрепа на предявения от Б.Т. иск с правно основание чл.76 от
ЗС са на практика доводи за неоснователността на предявените насрещни искове.
Отделно от това, съдът намира
и следното:
По делото не се събрани
каквито и да е доказателства, че ищецът е отправял заплахи или закани към П.К..
Не се доказа и твърдението на ответника П.К., че ищеца Б.Т. е предприел
действия по събарянето на сграда с № 701.64.1.
Доказателство
за това е и извършената СТЕ, която установи наличието на сградата в имота и
никакви следи от посегателства с цел събарянето на сградата.
Нито един
от разпитаните свидетели не даде показания в тази насока -. за отправени към ответника
К. заплахи или за събаряне на сградата.
Установи
се категорично, че в момента на предявяване на насрещните искове владението не
е отнето от ответника П.К., че той е във владение на процесните имоти, не се
установяват действия, извършени от страна на ищеца Б.Т., с които да пречи на П.К.
да владее имота.
По отношение на иска по чл. 76 от ЗС – тъй като съдът
намира искът предявен от ищеца Б.Т. за основателен, това автоматично води до отхвърляне
на насрещния иск, предявен на същото правно основание, но от насрещната страна,
тъй се той се основава на същите факти.
По отношение на иска по чл. 75 от ЗС, съдът намира
следното:
За
основателността на този иск законът поставя като изискаване владението на ищеца
да е продължило поне 6 месеца -. „за да придобие качеството владелец
е необходимо ищецът да е владял непрекъснато процесния имот необезпокоявано в
продължение на поне 6 месеца, за да търси съдебна закрила, която в случая не е налице”.
По делото
се установи, че ответника П.К. владее имота от средата на месец декември
2015г., когато е сменил ключовете на имота.
Но дори и
да се приеме, че е придобил владението с покупката на имота на 08.12.2015г.,
насрещният иск е предявен на 05.04.2016г., при което положение той не е владял
имота в продължение на 6 месеца.
Следователно този иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен само на това основание.
Ответникът
П.К. не може да прибави към своето владение владението на праводателя си,
защото от разпита на свидетелите се установи, че Д. Ц. никога не е владял
имота, а е придобил единствено така наречената „гола собственост”.
По
изложените причини следва да се отхвърлят предявените насрещни искове изцяло
като неоснователни.
С
оглед изхода на делото и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
заплати на ищеца разноските по делото за адвокатско възнаграждение, държавна
такса и за явяване в ІІІ-.то и ІV-.то съдебно заседание, съгласно списък на
л.139 в размер на общо 767.43 лева.
Съдът
възприема направеното възражение от ответника за втория адвокатски хонорар за
основателно. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатеното от ищеца възнаграждение за
един адвокат се заплаща от ответника, като не е предвидено заплащане на
възнаграждение за втори адвокат. В списъка освен заплатеното адвокатско
възнаграждение, е включено и адвокатско възнаграждение по насрещния иск в
размер на 500.00 лева, което се явява
недопустимо. Такова не се предвижда в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.76 от ЗС П. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да предаде на Б.П.Т. xxx ЕГН xxxxxxxxxx
владението върху поземлен имот пл. № 701.64 с площ 600 кв.м., находящ се в
местността „Б. -. К. д.”, землището на село Д. В., община Монтана, област
Монтана, ведно с построените в него жилищна сграда № 701.64.1 и гараж, а също и
на подробно изброените движими вещи: 1 бр. кожен диван; 1бр. секция; 1бр. холна
стъклена маса; 1 бр. количка за сервиране; 1 бр. хладилник с камера; 2 бр.
родопски одеяла; 1 бр. газова отоплителна печка; 2 бр. бутилки за газ с
вместимост 20литра; 1 бр. музикална уредба с 2бр. колони; 1 бр. разтегателна
маса; 6 бр. сглобяеми столове; 1 бр. кръгло барбекю; 1 бр. кухненска маса и 3
бр. шкафчета.
НА основание чл.360 ГПК НАЛАГА
на П. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ГЛОБА в размер на 500.00 лева.
НА основание чл.361 ГПК
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П. xxx ЕГН xxxxxxxxxx срещу Б.П.Т. xxx ЕГН xxxxxxxxxx искове с
правно основание чл.76 от ЗС да бъде осъден Б.П.Т. да преустанови действията
срещу него за събаряне на сграда с идентификатор 701.64.1 със застроена площ от
28,5 кв.м. и гараж, построени в поземлен имот с идентификатор № 701.64 по плана
на новообразуваните имоти в местността „Б. д." в землището на с.Д. В.,
обл.Монтана, с които действия Б.Т. по насилствен начин спира П.К. да владее
имота и движимите вещи в сградите и да упражнява владението си в пълния му
размер, както и алтернативно предявения насрещен иск по чл.75, ал.1 от ЗС, за
осъждане на Б.Т. да преустанови действията и заплахите срещу П.К. за събаряне
на сградата и гаража, с които действия Т. нарушава владението му върху имота и
сградите и му пречи да го упражнява в пълен размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. xxx ЕГН xxxxxxxxxx
ДА ЗАПЛАТИ на
Б.П.Т.
xxx ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 767.43 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд -. Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: