Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 108
гр. Хасково, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
и прокурора Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 67 по описа на Административен
съд - Хасково за 2021г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.
84 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на М. А. А. - гражданин на Ч., против Решение № 10Х/21.12.2020г. на
Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
В
депозираната жалба оспорващият заявява, че е извършено процесуално нарушение от
страна на РПЦ - Харманли. В първоначалната молба за закрила РПЦ - Харманли не
разгледал изобщо въпроса за сексуалната ориентация на лицето, търсещо закрила.
Напротив, мимоходом се споменавал довод за личното състояние на лицето. Лично
състояние обаче не било и не можело да бъде сексуална ориентация, тъй като тя
се явявала "принадлежност към определена социална група" по смисъла
на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември
2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или
лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила,
за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за
субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила
(Квалификационната директива).
Еднополовата
сексуална дейност била незаконна от 2017г. в Чад. Преди това нямало никакви забрани. На 12 декември 2016г.
Народното събрание приело подновения наказателен кодекс, който криминализирал и
мъжката и женската еднополова дейност, като гласувалите били 111 за и 1 против
(4 отсъстващи), но класифицирала дейности по взаимно съгласие между възрастни
като дребно престъпление. На 8 май 2017 новият наказателен кодекс бил
обнародван от президента.
В
справка с вх. № МД-542/08.10.2020г. на Дирекция "Международна
дейност" на ДАБ не бил споменат фактът, че хомосексуалността била
криминализирана в Чад и това позволявало на семейството на М. А.А. да го
малтретира и унижава, без да му е предоставена каквато и да е защита от
държавата. Допълнително той щял да бъде осъден за каквато и да е хомосексуална
дейност. Този факт не бил взет под внимание нито от РПЦ - Харманли, нито от
Административен съд - Хасково, нито от Държавна агенция за бежанците и
представлявал ново обстоятелство.
Цитират
се източници от интернет сайта на www.есоi.nеt, според които "В светлината на криминализирането на
еднополовите връзки, а също и силните обществени табута, ВКБООН счита, че
лицата с различна социална ориентация и/или полова идентичност се нуждаят от
международна закрила на базата на основателен страх от преследване от страна на
държавата, както и от страни, които не са свързани с държавата заради
принадлежността им към определена социална група, тъй като те не се придържат
или се възприемат като непридържащи се към действащите правни, религиозни и
социални норми." "Следва да се има предвид, че от лицата с различна
социална ориентация и/или полова идентичност не може да се очаква да променят
или да прикриват своята идентичност с цел да избегнат преследване. Освен това,
съществуването на сериозни наказателни санкции за еднополови връзки правят
невъзможна закрилата от страна на държавата на лица с различна сексуална
ориентация, включително в случаите, в които преследването се извършва от
страни, които не са свързани с държавата, като членове на семейството или на
общността."
Решението
по втората молба за закрила противоречало на практика на ЕСПЧ и по-конкретно на
дело Sharifi и други срещу И. и Г., ЕСПЧ, 21.10.2014 г., О.М. срещу У., жалба №
9912/15, Решение от 5 юли 2016 г., както и на практиката на СЕС и решенията на
Съда на ЕС от 2 декември 2014 г. по съединени дело С-148/13, А, С-149/13, В и
С-150/13, С - Обхват на проверката за достоверност на хомосексуалната
ориентация на лице, търсещо международна закрила на основание преследване
заради сексуална ориентация
Цитира
се практика на Съда на ЕС, според която разпоредбите на Директива 2004/83
трябва да се тълкуват при зачитане на признатите в Хартата права, Женевската
конвенция и другите относими договори, посочени в член 78, параграф 1 от ДФЕС.
Освен това напомня, че Директива 2004/83 не съдържа процесуалноправни норми,
приложими към разглеждането на молба за международна закрила, поради което не
определя и процесуалните гаранции, които трябва да се предоставят на търсещото
убежище лице. Директива 2ОО5/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно
минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на
бежанец в държавите членки е тази, която установява минималните стандарти
относно процедурите за разглеждане на молбите и уточнява правата на търсещи
убежище лица, които трябва да се вземат предвид в главните производства.
Съдът
отбелязва, че предвид особения контекст на молбите за убежище изявленията на
лицата, търсещи международна закрила поради своята хомосексуална ориентация,
могат да са само отправна точка при разглеждането на фактите и обстоятелствата
в съответствие с член 4 от Директива 2004/83. Видно от самия текст на
посочената разпоредба, при това разглеждане държавите членки могат да преценят,
че е задължение на търсещото убежище лице да представи във възможно най-кратък
срок всички необходими сведения и доказателства в подкрепа на своята молба за
международна закрила, които държавата членка оценява в сътрудничество с това
лице. Следователно молбите за предоставяне на статут на бежанец, мотивирани с
опасение от преследване поради хомосексуална ориентация, също като молбите, в
които се посочват други мотиви за преследване, могат да бъдат оценявани в
съответствие с член 4 от същата директива. Правилата за оценяване от
компетентните органи на изявленията и писмените или други доказателства в подкрепа
на такива молби обаче трябва да са съобразени с разпоредбите на директиви
2004/83 и 2005/85, както и с гарантираните от Хартата основни права като
правото на зачитане на човешкото достойнство и правото на зачитане на личния и
семейния живот.
По
отношение на разпитите Съдът заключава, че при извършване на оценката следва да
се вземат предвид личният статут и личното положение на търсещото убежище лице
- член 4, параграф 3, буква в) от Директива 2004/83, а член 13, параграф 3,
буква а) от Директива 2005/85 създава задължение у компетентните органи при
провеждане на интервюто да отчетат личните и общите обстоятелства във връзка с
молбата за международна закрила. Въз основа на тези съображения Съдът стига до
извода, че оценяването на молбите за предоставяне на статут на бежанец въз
основа само на стереотипните схващания за хомосексуалните лица не отговаря на
изискванията, установени с посочените разпоредби, тъй като не позволява на тези
органи да отчетат индивидуалното лично положение на съответното търсещо закрила
лице. СЕС отбелязва, че разпитите относно подробности за сексуалните практики
на това лице са в разрез с гарантираното право на зачитане на личния и семеен
живот - чл. 7 от Хартата. По отношение на извършване на "тестове", с
които се установява сексуалната ориентация на лицето, или предоставянето на
видеозаписи, СЕС заключва, че подобни доказателства са не само недопустими в
едно производство по предоставяне на международна закрила, но и засягат
човешкото достойнство на лицето, гарантирано от чл. 1 от Хартата.
В
заключение Съдът отбелязва, че не се допуска компетентните органи да приемат,
че изявленията на търсещото убежище лице не са достоверни, мотивирайки се
единствено с това, че лицето не се е позовало на твърдяната си сексуална
ориентация при първия повод да изложи мотивите за преследване, който му е бил
предоставен. Съдът се мотивира с обстоятелството, че задължението за
представяне "във възможно най-кратък срок" на всички необходими
сведения и доказателства в подкрепа на молбата за убежище е смекчено от
установеното изискване към компетентните органи да проведат интервю, като
отчитат личните и общите обстоятелства във връзка с молбата, включително
уязвимостта на търсещото убежище лице, и да оценят молбата на лично основание,
като вземат под внимание личния статут и положение на всяко лице.
С
оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено Решение № 10X/21.12.2020r.
на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Връщането на г-н М. А. А.
в държавата му по произход ЧАД с оглед на сексуалната му ориентация и фактът,
че същата станала достояние на семейството му, близки и познати, поставяла в
риск лицето. Рискът можел да бъде определен като критичен и касаел живота и
здравето му, както и задължението на България като страна членка на ЕС да не
връща лица, търсещи международна закрила в държавата им по произход, когато там
те могат да бъдат подложени на унизително отношение. Включително позитивното
задължение на България да предостави закрила в случаите, когато има основателен
страх от бъдещо преследване с оглед сексуалната ориентация на лицето в
контекста на останалите заявени от него лични обстоятелства.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява чрез преводач, че
поддържа жалбата. Прави доказателствени искания, които са уважени и сочените
доказателства са събрани в хода на съдебното производство.
ОТВЕТНИКЪТ
– ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена
защита, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а
обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО сочи, че жалбата всъщност представлява интерпретация на
вече въведени основания за искане за закрила. Заявява, че не се сочат нови
обстоятелства, а се интерпретират стари, които обаче вече са преклудирани.
Посочва, че като е отказал разглеждането на новата молба, административният
орган е взел правилно решение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С
молба № 712/24.08.2020г. по описа на ДАБ при МС, РПЦ - Харманли, жалбоподателят
М.А.А., гражданин на Ч., е поискал закрила в Република България. Приложена е и
подписана от жалбоподателя декларация за съгласие и информационен лист за
обработване на лични данни от 24.08.2020г., както и покана от 25.08.2020г. за
провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен
лист, дактилоскопна карта, копие от задграничен паспорт и разрешение за
пребиваване в Република Турция на студент, ведно със съответни преводи на
български. Издадена е регистрационна карта на чужденец от 25.08.2020г. На
жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
На
26.08.2020г. с кандидата е проведено интервю, в което същият посочва, че с
националния си паспорт от Ч. напуснал легално страната по произход и останал
около 6 месеца в Т., гр.И.. В България влезнал нелегално с автобус и с фалшиви
документи, но бил задържан на границата и подал молба за закрила. Принадлежал
към етническа група ***, по религия бил ****. Нямал проблеми заради
изповядваната религия, не членувал в партия или религиозна общност. Баща му,
двамата му братя и сестра му били в Ч. Там получил и **** си образование, но не
бил работил. Напуснал Ч. заради лични и икономически причини. Братята му го
биели, защото бил различен, заключвали го, не можел да се реализира. Това, от
своя страна, водело до лоши условия на живот. Искал да отиде във Франция, да си
намери работа там и да се реализира. Към него лично не била отправена заплаха,
нито към семейството му, не бил задържан, нямало процес срещу него или срещу
близките му. Не искал да се върне в страната си, защото там нямало бъдеще за
него, а България била демократична и свободна страна.
С
Решение № УПП-100/04.09.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли на
основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата
от М.А.А. за предоставяне на международна закрила, като това решение е
обжалвано пред Административен съд – Хасково.
С
Решение № 804/17.11.2020г., постановено по адм.дело № 861/2020г. по описа на
Административен съд – Хасково, жалбата против Решение № УПП-100/04.09.2020г. на Интервюиращ орган
в РПЦ – Харманли е отхвърлена, като съдът е приел, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон. Заявил е, че нито един от изнесените факти от
бежанската история на жалбоподателя не сочи данни за опасност или реално
проявено насилие спрямо търсещия закрила поради причините, които се релевират в
закона. Не били налице данни, че заявената различна сексуална ориентация в
случая е дала основание за наказателно преследване на жалбоподателя в държавата
му по произход. Обсъдени са отношенията на жалбоподателя със семейството му и е
посочено, че се касае за проблеми, които не могат да бъдат определени като
нарушаване на основни човешки права. Още повече, че посочените лица като
осъществили ги не били между субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. Взет е предвид и
фактът, че след установеното незаконно влизане на територията на Република
България чужденецът не е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след
задържането му от полицията. Съдът е счел, че след извършената преценка на
фактите от бежанската история, обосновано е прието, че причините за напускане
на страната по произход от жалбоподателя не са правно значими по смисъла на
ЗУБ. За правилна и обоснована е приета и преценката на Интервюиращия орган за
неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията
посочени в чл. 9 от ЗУБ.
На
07.12.2020г. М.А.А. подава последваща молба за международна закрила вх.№
1651/07.12.2020г. по описа на РПЦ – Харманли, която мотивира с наличието на нови обстоятелства,
свързани с личното му положение и с държавата му на произход Ч., позовавайки се
на общодостъпни информационни източници и Доклад „Състоянието на ЛГБТИ правата
в държавата Чад“.
Последвало
е издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 10Х/21.12.2020г.
на интервюиращ орган на ДАБ – МС, с което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от
ЗУБ не е допусната последваща молба с вх.№ 1651/07.12.2020г. на РПЦ – Харманли,
депозирана от жалбоподателя, до производство за предоставяне на международна
закрила. В обжалваното решение е прието, че последващата молба на чужденеца е
недопустима съгласно чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, тъй като същият не е
представил нови писмени доказателства от съществено значение за личното му
положение или относно държавата му по произход. Посочено е, че тези доводи са
подробно анализирани в предходното производство и са преклудирани, като са били
оценени като неоснователни за търсената закрила. Заявено е, че позоваването на
общодостъпни информационни сайтове или доклади само по себе си не е причина за
допускане на последваща молба до производство за международна закрила.
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя на 22.12.2020 г., а жалбата срещу него е
депозирана на 23.12.2020 г.
В
хода на настоящото производство жалбоподателят представя Експертно становище,
изготвено от екип от психолог и семеен консултант към Фондация „Мисия Криле“
гр.С. З. – регистрирана неправителствена организация, като психологът, изготвил
доклада, бе разпитан и в качеството на свидетел по делото. Видно от така
събраните доказателства е, че жалбоподателят се разкрива като жертва на
физическо насилие, преследване и неглижиране вследствие на сексуалната му
ориентация.
При
така установеното от фактическа страна, при спазване разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 – 3 от АПК, за проверка на обжалвания административен акт на всички
основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за жалбоподателя
индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване пред съда, с оглед
на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от Е. М. Г. - младши експерт в РПЦ - Харманли, определен за
интервюиращ орган, със Заповед № РД05-225/23.06.2016 г. на председателя на ДАБ
и следователно е издадено от компетентен орган, в рамките на предметната му компетентност
и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ, при което не са
налице отменителни основания по чл. 146, ал. 1 от АПК.
Решението
съответства на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2,
т. 1 - 8 вкл. от АПК, вр. чл. 91 от ЗУБ, тъй като съдържа всички изискуеми от
посочената разпоредба реквизити, включително правни и фактически основания за
издаването му и е подписано от неговия издател. От горното следва, че не са
налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 146, т. 2 от АПК.
По
делото не се сочат доказателства за нарушаване правата на жалбоподателя по чл.
76в, ал. 1 от ЗУБ. От горното следва извод, че процедурата по проверка
допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена и не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК.
Съгласно
чл. 76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на
последваща молба за международна закрила, органът преценява нейната допустимост
съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Последната разпоредба регламентира, че
производство за предоставяне на международна закрила не се образува, а
образуваното се прекратява, когато чужденецът: (т. 4) е подал последваща молба,
в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за
личното му положение или относно държавата му по произход. Разпоредбата на чл.
76б, ал. 1 от ЗУБ определя 14-дневен срок от подаване на последващата молба, в
който интервюиращият орган следва да се произнесе по молбата единствено въз
основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда
лично интервю, като взема решение, с което допуска (т. 1) или не допуска (т. 2)
молбата до производство за предоставяне на международна закрила.
В
случая правилно с обжалваното решение е прието, че депозираната от чужденеца
повторна молба за международна закрила e недопустима по смисъла на чл. 76а, вр.
чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, тъй като в молбата чужденецът не се позовава на
никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или
относно държавата му по произход и не са представени писмени доказателства,
съгласно изискването на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ.
Доводите
на жалбоподателя в последващата молба относно личното му положение и
обстановката в Ч. не могат да бъдат разглеждани като нови обстоятелства, както
е приел административният орган. Същите са били предмет на обсъждане в първото
производство пред ДАБ, завършило с влязло в сила решение за отхвърляне на
молбата на чужденеца за международна закрила. В случая жалбоподателят се
позовава на обстоятелства от времето си на пребиваване в Чад (отношенията в семейството му във
връзка със сексуалната му ориентация), които са взети предвид при постановяване на предходното
решение и не могат да бъдат приети за новонастъпили.
Обществено-политическото
положение в Ч. сочи, че не е налице съществено изменение на ситуацията относно
спазването на човешките права и еднополовите сексуални отношения след 2017г.
Приложената справка не установява промяна в негативен аспект в сравнение с
оценката при предходната молба. Събраните в настоящото производство
доказателства също не водят на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства
от значение за индивидуалното положение жалбоподателя и обстановката в Ч., като
в тази връзка следва да се има предвид, че като нови обстоятелства относно
личното положение на искащия закрила, законодателят визира такива, които са в
обхвата на приложното поле на ЗУБ – чл. 8 и 9 – а не такива, които са с
житейски или семеен характер..
Въз
основа на изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Правилно и
законосъобразно, на база заявените обстоятелства от молителя и представените
доказателства, интервюиращият орган е издал оспореното решение, с което не е
допуснал последващата молба вх. № 1651 от 07.12.2020г., депозирана от
жалбоподателя, до производство за предоставяне на международна закрила.
Обжалваното
решение е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗУБ и не са налице отменителните основания по чл. 146,
т. 1-5 от АПК.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. чл. 91
от ЗУБ, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А., ЛНЧ : **********,
гражданин на Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Л., против
Решение № 10Х/21.12.2020г. на Интервюиращ орган на Държавната Агенция за
бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от
ЗУБ не е допусната последващата му молба с вх. рег. № 1651 от 07.12.2020г. до
производство за предоставяне на международна закрила.
Решението
не подлежи на обжалване.
На
основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: