РЕШЕНИЕ
Номер V –56 Година 2021, 20.07 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и първа
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с. Александър МУРТЕВ
Секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно гражданско дело номер1679 по описа за 2020
година
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№1450/31.03.2020г.,
подадена от А.А.К., родена на ***г., гражданин на ***, чрез адв. Панайот Панайотов-АК-Варна, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.,,Драган Цанков“№4, офис 1, срещу
Решение №38 от 26.02.2020г., постановено
от РС–Поморие по гр.д.№91/2019г. по описа на същия съд.
С
посоченото решение ответницата А.А.К. е осъдена да заплати на ищеца Етажната
собственост (ЕС) на комплекс ,,Феста Апартмънтс Поморие“, рег.
№ТСУ-23002/18.11.2014г., с адрес: гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №211,
представлявана от Мартин Чолаков–председател на УС на ЕС следните суми: 591,30 евро, равняващи се на 1156,49
лв., включващи дължими такси и вноски за 2016г. и 657,98 лв. дължими такси и
вноски за 2017г., за собствения й апартамент №311Б, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата; 103,99 лв.-законна лихва за забава
върху сумата от 498,51 лв. за периода от 01.01.2017г. до 24.01.2019г.; 70,92
лв.-законна лихва за забава върху сумата от 657,98 лв. за периода от
01.01.2018г.–24.01.2019, като в останалата част исковете са отхвърлени.
Със същото
решение страните са осъдени да заплатят
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
С жалбата се изразява недоволство от решението
и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на
процесуалните правила.
На първо място се излагат аргументи за недопустимост на обжалвания
съдебен акт, тъй като не у уважена искането за спиране на производството до
приключване на гр.д.№619/2019 по описа на Районен съд– Поморие.
Излагат се аргументи за незаконосъобразност на решението.
Изразява се несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд за законосъобразно свикване и провеждане на ОС на ЕС.
Жалбоподателката твърди, че не била надлежно уведомена за проведеното на
12.11.2014г. ОС на Етажната собственост, тъй като не живее постоянно в
България.
Излага подробни аргументи за
незаконосъобразност на проведеното на 12.11.2014г. ОС на ЕС.
Посочва,
че съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС, председателят на УС на ЕС следвало да постави
на видно и общодостъпно място на входа на сградата, съобщение за изготвяне на
протокола.
Подчертава, че с протокола се запознала едва по повод образуваното
гр.д.№91/2019г. по описа на ПРС (за заплащане на такси за управление и
поддръжка на общите части). Намира, че последният не удостоверявал обстоятелствата, посочени в
него. Развива подробни съображения за неспазване предвидените в ЗУЕС изисквания.
Пояснява се, че възивницата не живеела постоянно в България, като
процесното жилище ползвала за кратък престой през лятото.
Оспорва изводите на районния съд за законосъобразност на взетите решения
за определяне размера на дължимите от съсобствениците годишни такси за
поддръжка и управление. Възразява срещу приетото от съда, че въззивницата
дължала посочените такси, въпреки, че не
пребивавала в България повече от 30 дни.
Навежда доводи, че в производството за осъждане на етажен собственик за заплащане на
разходите за управление и поддръжка на общите части, следвало да се разгледа и
възражението на ответника(неплатил етажен собственик) за неизпълнение на
горните дейности. Липсвало основание за присъждане на такса за текущи
разноски при положение, че по делото не
било установено извършването на такава дейност
през 2015г. Отбелязва, че въпреки
взетото от оправомощен орган решение по чл.11 от ЗУЕС, последното не подлежало
на принудително изпълнение при установяване, че дейност по поддръжка и
управление съгласно чл.8 от ЗУЕС не била реално извършвана.
Намира за неотносима цитираната от решаващия съд съдебна практика
–Определние №458/22.05.2019г. по гр.д.№1332/2019г., ІVг.о. на ВКС; Решение
№78/13.05.2015г. по гр.д.№6829/2014г.,І г.о.на ВКС . Счита за относимо към
настоящия казус произнасянето на ВКС с
Определение №124/17.02.2020г. оп гр.д.№3130/2019 по описа на ВКС, III г.о.
Твърди, че първоинстанционният съд не разгледал възражението на
ответната страна за погасено по давност вземане на ищеца, което се явявало
процесуално нарушение. Посочва, че задълженията за заплащане на такси за
управление и поддръжка на общите части се погасявали с изтичането на тригодишен
давностен срок, приложим при периодични платежи
така, както твърди ищеца. Искът бил предявен след изтичане на давностния
срок.
Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане
на делото за ново разглеждане в
РС–Поморие, за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по
същество, както и за присъждане на направените по делото пред двете инстанции
съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния
представител на ЕС- адв. Стоичков-БАК, с който се оспорва въззивната жалба
изцяло.
На първо място се излагат съображения във връзка
с наведените от жалбоподателката доводи за нарушения при оповестяване решенията
на проведеното на 12.11.2014г. ОС на ЕС. Твърди се, че изискванията на
чл.16,ал.7 от ЗУЕС били надлежно изпълнени.
На следващо място се посочва, че в конкретния
случай не следвало да се прилага разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, тъй като
ответната страна не изпълнявала добросъвестно задълженията си за заплащане на
етажните разходи (липса на законовите предпоставки).
Оспорват се изложените с въззивната жалба твърдения, че
първоинстанционният съд неоснователно отказал да разгледа възражението, че не
били извършени дейности по поддръжка и управление на общите части на комплекса.
Подчертава се, че разглеждане на горното се явявало недопустимо с оглед съществуващото правно
положение на страните и материално правоотношение между тях(двете страни в
производството по делото имали положение на кредитори по задължението за
управление и поддръжка на общите части).
Навеждат се доводи, че уважаването на иска за установяване съществуването
на етажни разходи се обуславяло от кумулативното наличие на определени
предпоставки (решение на ОС на ЕС за определяне размера на отделните видове
разходи; качеството собственик на
ответната страна). Позовава се на съдебна практика.
Въззиваемата страна счита, че посоченото
възражение не можело да бъде противопоставено на останалите собственици, тъй
като задължението за плащане на етажни разходи и това за поддръжка произтичали
от различни правоотношения.
Подчертава се, че плащането на етажните разходи не се обуславяло от
извършване на дейността, а от законово изискване (ЗУЕС). Отбелязва се, че
същите се събирали за бъдещ период. В конкретния случай, задълженията за
управление и поддръжка произтичали от двустранен договор.
Излага се становище относно наведените от въззивницата аргументи за
погасяване по давност вземането на ищеца(въззиваем). Посочва се, че на
проведеното ОС на ЕС бил определен годишният размер на етажните разходи, като
съобразно правилата на чл.72 от ЗЗД, срокът изтичал на последната дата на
съответната година.
Навеждат се доводи, че фактът, че ответницата ползвала имота по- малко
от 30 дни, не бил установен по делото, поради което и твърденията в тази насока
се явявали неоснователни.
Развиват се съображения във връзка с направените с въззивната жалба
доказателствени искания.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се
присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
С
определение №V-260077 от
19.08.2020г. по настоящото дело производството е спряно до приключване на
производството по гр.д.№619/2019г. по описа на Районен съд-Поморие.
С определение
№V-260301 от
05.02.2021г. производството по делото е възобновено след като е констатирал, че
гр.д.№619/2020 по описа на Районен съд-Поморие е приключило с влязло в сила
определение №250216/27.01.2021г. по ч. гр.д.№1953/2020 по описа на Окръжен
съд–Бургас.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано
лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което
е допустима.
С оглед твърденията
на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа
и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния ПРС е образувано по исковата молба на въззиваемата Етажна
собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, за осъждане
на ответника /сега въззиваем/, А.А.К., родена на ***г., гражданин на *** да заплати на ЕС сума в размер на
254,88 евро, равняващи се на 498,51 лв., представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
за 2016 г., сума в размер 53,17 евро равняващи се на 103,99 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната
лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 24.01.2019
г., сума в размер 240,30 евро, равняващи
се на 469,99 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., сума в размер
36,71 евро, равняващи се на 71,80 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер
на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска
– 24.01.2019 г., сума в размер 96,12 евро, равняващи се на 187,99 лв.,
представляваща вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., както и сумата 14,68 евро, равняващи се
на 28,72 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във
фонд ремонт и обновяване за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска –
24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано
от предявяване на иска – 24.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Твърди
се, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на
самостоятелни обекти в ЕС, на което с решение по т.2 от дневния ред е
определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса
в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците. Твърди се, че на
29.06.2017 г. е проведено последващо ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от
дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., дължима от всеки от
собствениците, а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска
във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер 2 евро/кв.м. Твърди се, че ответницата
е собственик на апартамент №311Б в процесната ЕС, и като такава е била длъжна
да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление и
поддръжка за 2016 г. и 2017 г., както и за заплащане на вноската за фонд ремонт
и обновяване за 2017 г. Твърди се, че ответницата е заплатила сумата от 347,46
лв., поради което от общо дължимата такса за 2016 г. 845,97 лв./432,54 евро/,
се претендира само 498,51 лв./254,88 евро/. Твърди се, че за 2017 г. ответницата
дължи цялата годишна такса за управление и поддръжка – 240,30 евро (469,99 лв)
и цялата годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ – 96,12евро (187,99 лв). Относно
изискуемостта на вземанията се твърди, че за вземането за годишна такса,
гласувана на ОС ЕС от 12.11.2014 г., тя е настъпила в края на съответната календарна година, за
която е таксата, а за вземането за годишна такса за управление и поддръжка на
общите части, определена на ОС ЕС от 29.06.2017 г., изискуемостта е настъпила
на 20.07.2017 г., съотв.ответницата е изпаднала в забава от този момент.
Предявени са искове
с правно основание чл.38 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
В законовия срок ответницата, чрез процесуалния
си представител адв. Панайот Куртев е оспорила иска като неоснователен с писмен отговор на исковата молба. Изложени
са твърдения, че към момента не съществува и никога не е съществувала ЕС на сграда „Феста Апартмънтс Поморие”.
Посочва, че с Решение по в.гр.д.№100/2019г. са отменени решения на ОС на ЕС,
взети на събраните от 29.06.2017г. Твърди, че ответницата не дължи заплащане на
претендираните такси такса, тъй като не е извършвана поддръжка и управление на за
процесния период, таксата за поддръжка и управление е определена в нарушение на
императивна правна норма-чл.51 ЗУЕС, няма решение на ОС ЕС, което да я задължва
да заплати претендираните суми, размерът на таксата е неопределен.
С обжалваното решение ПРС приема исковете за
претендираните главници за изцяло основателни, а исковете за лихви върху претендираните
главници – за частично основателни.
Решението на ПРС е обжалвано само от
ответницата, съотв. само в осъдителните части, поради което в отхвърлителната
си част, решението на ПРС е влязло в сила.
Между страните
не е спорно, че по силата на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
131, том І, рег.№ 347, дело № 129 от 12.02.2009 г., ответницата е собственик на
студио 311Б, находящ се в бл.В, четвърто ниво, със застроена площ от 33,70 кв.м., ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 14,36 кв.м., находящ се в сграда, в комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“, находящ се в гр.Поморие, в УПИ VІ-1717, 1971, 1972 по
плана на гр.Поморие, и представляващ обекта от процесната ЕС, за който се
претендират посочените суми.
Не е спорно, че на
12.11.2014 г. е проведено Общо събрание на ЕС в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие", на което по
т.2 от дневния ред са взети следните решения: избор на „Феста хотели“ АД за
компания за управление и поддръжка; определяне на годишна такса за поддръжка в
размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество
оферта; и създаване на фонд „Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2
евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само
по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на
кв.м. Не се спори, че решенията на
проведеното ОС ЕС са атакувани от различни етажни собственици, (вкл.по
гр.д.619/2019 г. на ПРС, до влизане в сила на акта по което дело, настоящото дело
бе спряно от въззивния съд), но като краен резултат, след постановяване на
влязло в сила определение за прекратяване на производството по гр.д.619/2019 г.
на ПРС, решенията на ОС ЕС от 12.11.2014 г. са стабилизирани.
Видно от представения
протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, по т.6 от дневния ред взето
решение за определяне на годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от
дневния ред е определена годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер
2 евро/кв.м. Установява се от представеното по делото като доказателство
решение № ІV-27/08.04.2019 г. по гр.д.100/2019 г. о описа на ОС Бургас, че
съдът е отменил всички решения на ОС ЕС, проведено на 29.06.2017 г. С
оглед това новонастъпило обстоятелство, ищецът в допълнителна молба е уточнил,
че след отмяната на решенията на ОС ЕС от 29.06.2017 г., размерът на етажните
разходи за 2017 г., дължими от ответницата, съотв.на заявените вземания за този
период, продължава да се определя по въз основа на предходното решение на ОС от
12.11.2014 г.
Съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото, като не се налага възприемането от настоящата инстанция
на нови фактически изводи.
Спорните въпроси, очертани във въззивната жалба, са по приложението на
относимите правни норми.
На първо
място съдът приема за недоказано твърдението на ответницата в отговора й на
исковата молба, че в случая е налице жилищен комплекс от затворен тип по
смисъла на чл.2 ЗУЕС, вр.§1, т.3 ДР ЗУЕС, поради което отношенията по повод
дължимите от собствениците на самостоятелни обекти разходи за управление и
поддръжка на комплекса не следва да се уреждат чрез общо събрание на етажните
собственици, а чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен с
инвеститора. По делото не е доказано нито, че комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” гр.Поморие отговаря на изискванията на §1, т.3 ДР ЗУЕС за „комплекс от
затворен тип“, нито, че собствениците на самостоятелни обекти имат сключен
договор с инвеститор. Ето защо съдът приема, че отношенията по повод разходите
за управление и поддръжка на общите части на сградата, както и вноските за фонд
„Ремонт и обновяване“, в случая следва да се определят от ОС ЕС.
По исковете за дължими такси за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г.,
съдът намира следното.
Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от
етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание
по определения в чл.51 ЗУЕС начин. Следователно от компетентността на Общото
събрание е да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в
решението период. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на
ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
За да уважи исковите претенции, с правно основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗУЕС, първоинстанционният съд е приел, че са
налице и двете предвидени в закона предпоставки: ответникът да притежава обект
в сграда – етажна собственост и да е налице валидно взето решение на Общото събрание
на ЕС, определящо дължимите от етажните собственици суми за управление и
поддръжка на общите части, както и за фонд „Ремонт и обновление“. Във връзка с
втората предпоставка, съдът е приел, че след като решенията, взети на ОС на
29.06.2017 г. са отменени, а решенията, взети на проведеното на 12.11.2014 г. Общо
събрание, не са били оспорени чрез иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, определените с
решение от ОС на 12.11.2014 г. такси са дължими за всяка следваща година, до
приемане на ново решение. Съдът се е позовал на постановени в този смисъл
решения на БОС.
По въпроса относно периода на действие на решение на ОС ЕС, проведено на
12.11.2014 г., съдът съобрази Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д.1332/2019 г.
по описа на ВКС, IV г.о., по което касационно обжалване е било допуснато по въпроса относно
периода на действие на решение на ОС ЕС за определяне размера на паричните
вноски за разходи за управление и поддържане на общите части. В мотивите на
цитираното решение, ВКС е посочил, че решението на ОС ЕС преустановява
действието си в две хипотези –при отмяната му по съдебен ред и при приемане на
ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си. Съдът
е приел, че когато последващо решение на ОС ЕС, бъде отменено в производство по
чл.40 от ЗУЕС, то ЕС не може да прилага занапред нито това отмененото решение,
нито предходното такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази
поведението си с предписаното от съда и да проведе ново Общо събрание, на което
съответните решения да бъдат преразгледани и съобразени със закона.
С оглед на даденото разрешение от
ВКС, съдът намира, че решението на ОС ЕС от 12.11.2014 г., на което се
основават исковите претенции, няма действие за процесния период 2016 г. – 2017
г., тъй като таксата
за 2017 г. е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г.,
което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това
решение, взетото по–рано решение от 12.11.2014 г. не се прилага автоматично за
процесния период 2016-2017 г., тъй като подобно приложение по аналогия не е
предвидено нито в закона, нито е възприето с решение на общото събрание. В този
смисъл е и Решение № 35 от 15.04.2021 г. по в.гр.д.2251/2020 г. на БОС.
След като, по изложените по-горе съображения, таксите за поддръжка и
управление за периода 2016 г. - 2017 г. са недължими поради липса на действащо
за процесния период решение на ОС ЕС, предявените искове за заплащане на сумата
от 254,88 евро, равняваща се на
498,51 лв – такса за поддръжка и управление за 2016 г.; за лихва за забава върху
сумата от 254,88 евро за период от 01.01.2017 г. до завеждане на исковата молба;
за сумата от 240,30 евро (469,99лв) – такса за поддръжка и управление за 2017
г.; и за лихва за забава върху сумата от 240,30 евро за периода от 21.07.2017
г. до завеждане на исковата молба, следва да се отхвърлят само на това
основание. Поради липсата на решение на
ОС на ЕС за определяне на дължимата такса за управление и поддръжка на общите
части за 2016 г. и 2017 г., не следва да се обсъжда възражението на ответницата
дали дейности по поддръжка са били реално извършвани или не. С оглед изложените
по–горе мотиви, според които решението от 12.11.2014 г. е неприложимо за
определяне на таксата за поддръжка и управление за процесния период, не следва
да се обсъждат и възраженията, касаещи това решение, в частта му, с която се
определя тази такса, както и възражението на ответницата (заявено с отговора й
на исковата молба) за недължимост на таксата за поддръжка и управление поради
това, че не е обитавала апартамента си през 2016 г. и 2017 г.
По изложените
съображения искът по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е
неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с което е уважен е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да
бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск за заплащане на дължимата за 2017 г. вноска
за фонд „Ремонт и обновление“, съдът
намира следното.
Между страните не е спорно, че с взетото на проведеното на 12.11.2014 г. ОС
ЕС решение по т.2 от дневния ред, е създаден фонд „Ремонт и обновление“, като е
определено същият да се формира от вноски в размер на по 2 евро/кв.м. годишно,
които ще бъдат заделени от общата годишна такса определена в размер на 9 евро
на кв.м., като само по изключение за 2015 г. е предвидено да се заделят по 3
евро/кв.м. годишно.
Съгласно чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр.
чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд
„Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от Общото събрание по
определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно също от компетентността на ОС е да
определи размера на ежемесечната вноска, дължима съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост. Недоволните
етажни собственици могат да атакуват решенията на ОС ЕС по реда и в срока,
посочен в чл.40 ЗУЕС. По отношение на размера на вноската за посочения фонд,
законодателят е предвидил минимален размер – 1% от минималната работна заплата
за страната.
В настоящия случай
претенцията касае 2017 г. За този период, както се посочи по-горе, не е налице
валидно взето решение на ОС ЕС за определяне на размера на вноската на етажните
собственици, поради отмяната по съдебен ред на решението, взето през 2017 г.
Ето защо, предвид това, че фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението от
2014 г. и съществуването му е предвидено в закона, следва да намери приложение
законовата норма, която да замести липсващата воля на етажните собственици
досежно размера на вноските на всеки от тях, дължими за попълване на този фонд
– 1% от МРЗ за 2017 г. Съгласно Постановление на МС №
141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. минималната месечна
работна за страната за календарната 2017 г. е в размер на
460 лв. За процесния период 2017 г. – 12 месеца, дължимата от ответницата
минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 4.60 лв месечно
или общо 55.20 лв.
По изложените
съображения искът по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС е
основателен в посочения размер – 55,20 лв. Над този размер, до присъдения от
ПРС 96,12 евро с левова равностойност 187,66 лв, е неоснователен и
недоказан.
С оглед
частичната основателност на този иск съдът следва да разгледа и направеното
възражение от ответника за извършени плащания за извършената поддръжка и
управление на общите части през процесния период. В тази връзка е представено
заверено копие на ПКО от 13.10.2017г.
Доколкото извършеното плащане не е извършено в полза на ищцовата ЕС, нито на
овластена от нея лице , не би могло да се приеме, че същото има погасителен
ефект по отношение на претендираните в
настоящото производство суми.
Съдът намира за неоснователен акцесорния иск
за заплащане на сумата от 14,68 евро /28,77 лв./, представляваща законната
лихва върху претендираната сума от 96,12 евро – дължима вноска за фонд „Ремонт
и обновление“, частично поради недължимост на главното задължение (доколкото
съдът прие иска за заплащане на главницата за основателен до размер на сумата
от 55.20 лв), частично - поради липсата на втората предпоставка – изпадане в
забава на длъжника. В случая разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС не може да
намери приложение, тъй като същата е относима към изпълнение на взето решение
на Общото събрание. В настоящия случай, както бе посочено по–горе липсва
действащо решение на ОС, с което да е определен конкретен размер на дължимата вноска
за фонд „Ремонт и обновление“, поради което липсва една от предпоставките за
прилагането на определения в чл.38, ал.1 ЗУЕС четиринадесетдневен срок за
изпълнение, след изтичането на който етажният собственик се счита за изпаднал в
забава. Не са налице и хипотезите по чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗЗД – не е налице
определен ден за изпълнение на задължението и липсва покана за плащане,
отправена от кредитора до длъжника.
Предвид
изложеното настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение следва да
бъде частично отменено в осъдителната част / над размера от
55,20 лв./, включително в частта за разноските, като съдът следва да постанови ново решение по
съществото на спора, с което да уважи като основателен иска за заплащане на
вноската за фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за 2017 г. и определена от съда
на основание чл.162 ГПК и във връзка с чл.50,ал.2,т.1 ЗУЕС в размер на 55,20
лв., представляваща 1% от МРЗ за 2017г. ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, а в останалата част –исковете да бъдат отхвърлени.
Съразмерно на уважената част от
исковете и частичната основателност на въззивната жалба, в полза на ЕС
на к-с “Феста Апартмънтс”следва да бъде присъдена сумата
от 37,72 лв. деловодни разноски
за производството пред двете инстанции. Съразмерно на уважената част на исковете
дължимите в полза
на ответницата разноски
са 738,77 лв. общо за двете инстанции.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение №38 от 26.02.2020г., постановено от РС–Поморие по гр.д.№91/2019г.
по описа на същия съд в ЧАСТТА, в която А.А.К., родена
на ***г., гражданин на ***, чрез адв. П.
П.-***, със съдебен адрес:***, офис 1 е осъдена да заплати на ищеца Етажната собственост (ЕС) на комплекс
,,Феста Апартмънтс Поморие“, рег. №ТСУ-23002/18.11.2014г., с адрес: гр.Поморие,
ул.“Княз Борис І“ №211, представлявана от Мартин Чолаков–председател на УС на
ЕС сумата над 55,20
лева /петдесет
и пет лева и двадесет
стотинки/, представляваща дължимата за 2017г. вноска за фонд “Ремонт и обновяване” на
общите части на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие” до пълния претендиран
размер от 591,30 евро, равняващи се на 1156,49
лв., включваща 498,51 лв. дължими такси и вноски за 2016г. и 657,98 лв. дължими
такси и вноски за 2017г., за собствения й апартамент №311Б, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумата; 103,99 лв.-законна лихва за
забава върху сумата от 498,51 лв. за периода от 01.01.2017г. до 24.01.2019г.;
70,92 лв.-законна лихва за забава върху сумата от 657,98 лв. за периода от
01.01.2018г.–24.01.2019, и в ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. №
ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, за осъждане на А.А.К.,
родена на ***г., гражданин на ***, чрез адв. П.
П.-***, със съдебен адрес:***, офис 1, да заплати на Етажната
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, рег.
№ТСУ-23002/18.11.2014г., с адрес: гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №211,
представлявана от Мартин Чолаков–председател на УС на ЕС за сумата над 55,20 лева /петдесет и пет лева и двадесет
стотинки/, представляваща дължимата за 2017г. вноска за фонд “Ремонт и обновяване” на
общите части на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие” до пълния претендиран
размер от 591.30
евро, равняващи се на 1156,49 лв., включващи дължими такси и вноски за 2016г.
и 657,98 лв. дължими такси и вноски за 2017г., за собствения й апартамент
№311Б, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата; 103,99
лв.-законна лихва за забава върху сумата от 498,51 лв. за периода от
01.01.2017г. до 24.01.2019г.; 70,92 лв.-законна лихва за забава върху сумата от
657,98 лв. за периода от 01.01.2018г.–24.01.2019г., ведно със законната лихва върху присъдените главници,
считано от предявяване на иска - 24.01.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. „Княз
Борис I“ № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, да
заплати на А.А.К., родена на ***г., гражданин на ***, чрез адв. П. П.-***, със съдебен адрес:***, офис 1 сумата от
738,77 лв (седемстотин тридесет и осем
лв. и 77 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА А.А.К., родена на ***г., гражданин на ***, чрез
адв. П. П.-***, със съдебен адрес:***,
офис 1 да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“
№ 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС сумата от 37,72
лв (тридесет седем лв. и 72 ст.),
представляваща съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: