Решение по дело №372/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 305
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Татяна Георгиева Бетова
Дело: 20194400500372
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………

гр.Плевен, 12.07.2019 година.

 

       ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на единадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                 ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                    СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря………ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ…………и в присъствието на прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 372 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

           С решение № 504 от 15.03.2019година., постановено по гр.д. №  8032/2018г., в първа фаза на делбата Плевенския районен съд е допуснал, на основание чл. 34 от ЗС да се извърши съдебна делба между бившите съпрузи Б.Г.Н. и М.М. О.на следните недвижими имоти :

           1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.667.199.3.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Плевен, ж.к.“**“,бл.**, вх.*, ет.*, ап.*,  който самостоятелен обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.667.199, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 62,95 кв.м., с прилежащи части: избено помещение №3; 0,6391% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56722.667.199.3.2, под обекта: няма, над обекта: 56722.667.199.3.6, при квоти за този имот 5/6 ид.ч. за Б.Г.Н. и 1/6 ид.ч. за М.М. О.и

          2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.661.131.9.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Плевен, ул.“**“, №*, вх.*, ет.*, ап.*,  който самостоятелен обект се намира в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.661.131, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 45,03 кв.м., с прилежащи части: маза; таванско помещение; 5,74% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56722.661.131.9.6, под обекта: 56722.661.131.9.3, над обекта: няма, при квоти за този имот 6686/16625 ид.ч. за Б.Г.Н. и 9939/16625 ид.ч. за М.М. Опрова.  

 Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б.Г.Н., чрез пълномощникът му адвокат К.В. ***, относно частите при които е допусната делбата на втория недвижим имот – този на ул.“***“ в гр.Плевен. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради това, че съдът необосновано е допуснал трансформация на лични средства на другата страна, при придобиване на апартамента – бивша СИО между страните. Моли съда да  отмени първоинстанционното решение и постанови друго по съществото на спора, като допусне делбата на тази вещ при равни части, като придобита по време на брака между страните, в резултата на изцяло на съвместния им принос.  Съображенията са изложени в жалбата.

Въззиваемата страна М.М. О., чрез пълномощникът си адв.К. е депозирала на 05.07.2019г. писмено  становище/заявление/, с приложен списък с разноските и договор за правна помощ от 01.07.2019г., с което заявава, че счита въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му част, като излага съображенията си за това.

 Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба на два съсобствени недвижими имота-два апартамента. С оглед посоченото в въззивната жалба - предмет на въззивно обжалване са само частите на втория от допуснатите до делба апартаменти, придобит в режим на СИО между страните, трансформирана в обикновена съсобственост, след прекратяване на брака им, чиято делба не е допусната при поисканите от ищеца-жалбоподател два равни дяла. Пред първата инстанция ответницата е претендирала частична трансформация при закупуването на имота с идентификатор 56722.661.131.9.5. В отговора на исковата молба е посочила, че при закупуването му е вложила свои лични средства, получени от продажбата на наследствен апартамент на 22.11.2002г.За придобиването на тези средства, в размер на 2000 щатски долара, ищецът нямал принос. Поради това твърди, че е налице частична трансформация до размера на посочената сума и поради това правата на страните в съсобствеността не са равни. Твърди че придобивната стойност на имота била в размер на 8500 евро, равностойни на 16645лв. Продажната цена била преведена от сметка на ответницата на продавача В.Б.В. в размер на 8500 евро, която била формирана от внесени от ответницата по същата сметка 4575 евро, 2180.96 евро от изтеглен от нея потребителски кредит и 1666 евро (равностойни на 2000 щатски долара вследствие продажбата на неин наследствен имот), преведени от друга нейна доларова сметка. При тези обстоятелства, след извършване на частична трансформация за сумата  2000 щатски долара, ответницата счита, че правата на страните в съсобствеността по отношение на този имот са 6691/16645 ид.части за ищеца и 9954/16645 ид.части за нея.  

Безспорно е, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е продължил от 24.06.1990г. до 23.05.2018г., когато е бил прекратен с развод с решение №774 от 23.05.2018г. по гр.д.№2673/2018г. по описа на Плевенски РС, като няма спор че придобития по време на брака им недвижим имот в гр.Плевен, ул.“***“, №*, вх.*, ап.*, остава в обикновена съсобственост между тях.Имота, представляващ апартамент №5 в гр.Плевен, ул.“**“, №*, вх.*, ет.*, с площ 45,03кв.м., заедно с прилежащите таванско помещение и маза, както и 5.74% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.131.9.5., е придобит на името на ответницата М. О., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №157, том III, рег.№2690, дело №211/2004г. на нотариус с рег.№376 на 03.08.2004г., на цена в размер на 3 945лв.

 Спорно е при какви части следва да се допусне делбата му – при равни права или съобразно релевираното от ответницата възражение за преобразуване на лично имущество, получено при продажба на наследствен имот и вложено при придобиването на апартамента. За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от СК /отм./, действала към датата на придобиване на процесния апартамент, регламентира, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Алинея 3 на същия текст предвижда, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно презумпцията за съвместен принос е оборима и тежестта да я обори, като докаже твърдението си за трансформация, е на ответницата.  

          От приложените в делото писмени доказателства се установява, че ответницата М. О.и брат ѝ-св.Б.И. са продали свой съсобствен имот недвижим имот с нот. Акт №151, том III, рег.№2955, дело №285/2002г. на нотариус с рег.№009 на НК, на 22.11.2002г. Установява се от показанията на св.Б.И., че от продажбата на този имот са получили със сестра му по 2000 долара, в каквато валута били уговорили продажната цена по настояване на ответницата. Установява се също така, че от сестра си знае, че със съпруга й са закупили процесния апартамент за сумата 8500евро, като част от нея била платена от ответницата с получената при продажбата на наследствения им имот сума от 2000 щатски долара.Тези показания правилно са кредитирани с доверие от РС, тъй като те кореспондират с установеното в заключението на вещото лице по СИЕ, че на датата на продажбата на наследствения имот – 22.11.2002г., ответницата е открила на свое име банкова сметка ***, по която на същата дата внесла сума в размер на 2000 щатски долара. Видно от заключението, че  в деня на закупуване на делбения имот – 03.08.2004г., ответницата е превела от своята банкова сметка *** В. сума в размер на 8500 евро, с левова равностойност 16625лв. с посочено основание „Покупко-продажба на апартамент“, като част от нея – в размер на 1663.33 евро била формирана с преведени от посочената по-горе доларова сметка на ответницата 2000 щатски долара (с левова равностойност към 03.08.2004г. 3253.76лв.).

         За да допусни делба на този имоти при посочените по-горе части, уважавайки възражението за частична трансформация, Плевенски районен съд е приел за доказано твърдението на ответницата, че действителната цена, която са платили за процесния апартамент е била  8500 евро и част от нея – с равностойност на 2000 щатски долара е била заплатена с нейни лични средства, придобити от продажбата на наследствен имот. Въз основа на това и в съответствие с нормата на чл.23, ал.2 от СК, е приел че лична на ищцата е частта от имота, съответна на използваните за покупката му нейни лични средства. Изхождайки от представените писмени доказателства и заключението на ВЛ и гласните доказателства, които им кореспондират съдът е направил обоснован извод, че правата в съсобствеността на процесния имот с идентификатор 5677.661.131.9.3 са следните: 3253/16625 ид.ч. за ищцата (където в числител е левовавата равностойност към 03.08.2004г. на 2000 щатски долара, съставляваща заплатената част от имота с лични средства на ищцата, а в знаменател е левовата равностойност към същата дата на 8500 евро, съставляваща цялата продажна цена при курс на еврото по 1.95583 по фиксинга на БНБ), а останалите 13372/16625 ид.ч. са били придобити в режим на СИО и след прекратяване на брака са останали в обикновена съсобственост при равни права на страните или по 6686/16625 ид.ч. за всеки от тях. Така правата на ищеца в този съсобствен имот се изчисляват на 6686/16625ид.ч., а за ответницата - 9939/16625ид.ч. Тези констатации и изводи се възприемат изцяло от въззивната инстанция, при условията на чл.272 ГПК.

Изводът на първоинстанционния съд, че е налице частична трансформация на по чл.23, ал.2 от сега действащия СК е законосъобразен и правилен. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. В случая няма съмнение, че придобитото по наследство от ответницата е лично имущество по см. на чл.23, ал.1 СК и поради това част от закупения апартамент(3253/16625ид.ч.), независимо че е придобит по време на брака между страните, се явява лично притежание на ответницата, при положение че е придобит отчасти с нейно лично имущество.

Въззивният съд счита за неоснователен довода във въззивната жалба, че трансформацията не е доказана, тъй като, както се посочи по-горе, свидетелските показания на брата на ответницата точно съответстват на установеното от писмените доказателства и заключението на СИЕ. Ето защо твърдяното несъответствие между продажната цена посочена в нотариалните актове и действително заплатената от купувачите цена и по двете сделки е доказано с допустими доказателствени средства, които убедително опровергават посочената в нотариалните актове цена. По отношение на възражението в жалбата за недупустимост на свидетелските показания, съдът изцяло споделя доводите на Плевенски РС и препраща към тях. Налице е задължителна практика на ВКС, изразена в Решение № 86 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2017 г., II г. о., ГК, съгласно която при разрешаване на спор по чл.23 от СК фактите в какъв размер е действително уговорената цена и произхода на средствата, с които е заплатена подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Спорът се развива между съпрузите, респ. бившите съпрузи, които или единия от тях, са участвали в сделката като приобретатели. Нормите на СК са специални и отчитат спецификата на семейните отношения, които не са само имуществени, а се преплитат и със сложни лични отношения. Докато съпрузите са в брак не могат да предполагат бъдещ развод, за да подписват обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация, нито могат да уговарят квоти на придобиване, защото съпружеската общност е бездялова. Именно затова при разрешаване на спор по чл. 23 СК по отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е относимо каква е действителната придобивна цена и произхода на средствата, с които е заплатена, като твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства.

Неоснователен е и доводът на въззивника, че не са обсъждани показанията на брата на ищеца - св.Е. Н.. Районният съд е обсъдил и тези показания, установяващи че родителите им отглеждали животни през 2002г. Всяка година им давали по 1000лв., като през есента на 2002г. дали на брат му повече – 3000лв., т.к. искали със съпругата му да си купят жилище. Твърди още, че до към 2005 – 2006г. брат му отглеждал крави и средно месечно от продажба на мляко изкарвал по около 500 – 600лв., както и отделно имало приходи от продажба на телета. Твърди, че получаваните от тази дейност пари давал на съпругата си, за да ги внася.Обоснован е изводът при обсъждане на гласните доказателства, ангажирани и от двете страни, че те не си противоречат, т.к. всеки от свидетелите излага различни факти, които е възприел, с оглед отношенията си със страните по спора. Факта на вложените от ответницата лични средства при закупуване на въпросния апартамент, не изключва обстоятелството, че родителите на ищеца са давали средства на семейството му, защото със съпругата му искали да си купят жилище. Не е налице противоречие в показанията на братята на старните, при положение, че ищеца не е заявил претенция за частична трансформация и счита, че вложените за закупуването средства са придобити чрез съвместен принос или напр., че са били подарени общо на двамата съпрузи.

 При така изложеното следва обжалваното решение да бъде потвърдено.При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно списъка на разноските и договора за правна помощ с адв.А.К., приложени къв заявлението.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение №  № 504 от 15.03.2019година., постановено по гр.д. № 8032/2018г., по описа на Плевенския районен съд, в обжалваната му част.

 ОСЪЖДА  Б.Г.Н. ***, с ЕГН ********** да заплати на М.Н. ***, с ЕГН **********, сумата 300лв., представляваща направените по делото разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: