РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен, 31.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав на тридесети юли през две хиляди и двадесета
година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия ПОПОВ
НАХД № 1403/2020 година но описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И
СЛ. от ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение Серия К № ***, установено с автоматизирано техническо
средство, на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на
„***“, държава ***, гр. ***е наложена
глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят ***, гр.***, която
го обжалва и моли съдът същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно със
законните за това последици.
В жалбата се развиват бланкетни доводи за
незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, като се акцентира в контекста
на несъобразяване императивни разпоредби от ЗАНН.
Възвиваемата страна ***, редовно и своевременно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
С оглед датата на връчване на ел. фиш на жалбоподателя и датата на
депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен - спиращ изпълнението (арг. от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и
деволутивен - сезиращ съда (чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
Административно-наказателното производство е
образувано въз основа на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство за това, че на *** г. в 11:38
часа на на ПЪРВОКЛАСЕН ПЪТ І-3 ***, км. 108+675, с посока
на движение към град ***. Нарушението е установено с СПУКС
ARH CAM ***и приспаднат толеранс -3% с МПС *** вид лек
автомобил с регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № ***: при разрешена скорост - 90 км/ч, установена е
скорост - 101 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч.
Поради това и при условията на чл.188 ЗДвП, на „***“, на основание чл.189 ал.4
вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е указан срока и начина на
заплащане на глобата.
По-гореизложената фактическа обстановка не
се потвърждава от събраните доказателства. По делото липсват клип за заснемане на извършеното преминаване, Заповед
за утвърждаване образец на електронен фиш, заверено копие от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, снимков материал от същото автоматизирано техническо средство,
справка от КАТ, АИС относно собствеността върху МПС. Като резултат липсват
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдяното нарушение!
Настоящият състав, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
На първо място, настоящият наказателен
състав намира за основателни релевираните от процесуалния представител доводи,
детерминиращи процесния електронен фиш като незаконосъобразен. В издадения ЕФ не е
посочено изрично, но се установява от събраните по делото доказателства, а и не
е спорно по делото, че жалбоподателят *** е *** гражданин, като матерният й
език е именно ***. Установява се от възражението направено във въззивната
жалба, което не се опровергава от никое друго доказателство по делото, че към
инкриминираната дата, а и към момента на издаване е връчване на ЕФ,
жалбоподателят не е владеел български език. С оглед на всичко това настоящата
инстанция констатира, че настоящото АНП е започнало с допускане на процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. към момента на издаването и
най-вече към момента на връчването на ЕФ, на жалбоподателят не е бил назначен
преводач, респ. ЕФ не бил съпроводен с превод на *** език. Това задължение към
наказващата структура произтича от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.142 ал.1 и чл.395а от НПК, които са субсидиарно приложими в настоящото АНП.
Последната правна норма изрично предвижда, че "Когато обвиняемият не
владее български език, съдът и органите на досъдебното производство осигуряват
устен превод на разбираем за него език, както и писмен превод на актовете по
чл. 55, ал. 3". Няма съмнение, че в настоящото АНП издаденият ЕФ е
санкционен акт и има статут като на присъда в едно наказателно производство,
при което той е приравнен на акт по смисъла на чл.55 ал.3 от НПК и във всички
случаи е следвало да се връчи с превод на санкционираното лице, освен ако то
изрично не се е отказало от това при условията на чл.395в от НПК. В настоящия
казус обаче такъв отказ не е обективиран по никакъв начин. Като не е спазен този ред е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, като в този смисъл е и текста на чл.6, т.3, б."а" от
КЗПЧОС, който гарантира на лицата, обвинени в криминално деяние да получат
незабавно и в подробности информация за характера и причините за обвинението
срещу него на разбираем за него език /в този смисъл е и решението на ЕС по
делото Й. срещу Ф./. С оглед на всичко ситуирано по-горе, съдът намира,че е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, който на първо място е лишен от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, а от
там да може адекватно да организира защитата си, респ. да се възползва от
възможността, дадена в чл.189 ал.5 от ЗДП, като предостави в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство, след което именно на това лице да се издаде и изпрати нов ЕФ, а
първоначално издаденият ЕФ против управителя на дружеството да се анулира.
Само тези съображения са достатъчни за
съда да постанови отмяна на процесния ЕФ.
Дори обаче горепосочените процесуални нарушения да
бъдат напълно игнорирани, то е налице още едно основание за отмяна на ЕФ.
Съдът намира за необходимо да напомни, че
субект на административната отговорност за нарушението по смисъла на чл.21,
ал.1 от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а
"водач" съгласно §.6, т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява
пътно превозно средство. С оглед на това и предвид на естеството на самото
административно нарушение, състоящо се в неизпълнение на забраната за превишаване
на стойностите за скорост на движение при избиране скоростта на движение,
извършител на същото може да бъде единствено и само физическо лице. С
ангажирането с електронния фиш на административна отговорност спрямо юридическо
лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДВП, според съда е допуснато съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита, доколкото ЮЛ не може и не
следва да носи такава отговорност за това нарушение. Самият нормативен
регламент на чл.188 ал.1 от ЗДВП сочи, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършено от него
нарушение, като в изр.2 се казва, че собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Според ал.2 на чл.188 от ЗДВП когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В конкретиката на казуса процесния
електронен фиш е издаден на дружеството собственик на процесното МПС, който като юридическо лице
не може да бъде субект на административна отговорност за нарушението по чл.21
ал.1 от ЗДВП.
В разрез пък с изискването на чл.83 от ЗАНН с електронния фиш е наложено административно наказание - глоба, което не
съответства на вида на субекта на административна отговорност - юридическо
лице. В случай, че административната отговорност е следвало да бъде носена от
юридическо лице за извършено административно нарушение, то и наложеното
административно наказание по вид е следвало да бъде имуществена санкция, а не
глоба. Като е
наложил глоба на юридическо лице,наказващият орган е нарушил един от основните
принципи за административнонаказателната отговорност. В съответствие с тези доводи Съдът приема, че обжалваният
Електронен фиш е издаден срещу лице, което не може да бъде /априорно/
административнонаказателноотговорно в настоящия случай. Възникналата колизия в
случая следва да се преодолее, като се впише името на неговия законен
представител, в хипотезите като настоящата и да стане ясно, че глобата се
налага именно на това лице, в посоченото качество, на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП, а не на самото ЮЛ - собственик. Специалният Закон за движението по
пътищата не предвижда хипотези на налагане на административна санкция, различна
от глоба като вид административно наказание. В случая важат и общите правила и
принципи, установени със ЗАНН относно въпроса за вида на
административно-наказателната отговорност и не се нуждае от допълнително
аргументиране тезата, че на физически лица, които могат да бъдат субекти на
административно-наказателна отговорност се налага административно наказание по
вид „глоба”, което обаче с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. І ЗАНН не е
възможно в настоящата хипотеза, тъй като на юридически лица и на физически
лица, но действащи в качеството на еднолични търговци се налага особен вид
административна санкция – имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност и то в предвидените
в съответния закон в широк смисъл на понятието случаи. Такива случаи в
специалния закон – ЗДвП, както бе посочено, не са регламентирани, следователно
в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон на дружеството –
жалбоподател е ангажирана отговорността с налагане на наказание „глоба”, което
не е сред предвидените като възможни по силата на закон санкции. В случая
въпроса за субекта на административната отговорност за извършеното нарушение, с
оглед характера на това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране
е разрешен с разпоредбата на чл. 188, ал. І ЗДвП и собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, са тези, които отговарят за
извършеното такова, а собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Издателят на електронния фиш обаче е следвало изрично в конкретната
хипотеза да съобрази нормата на ал. ІІ на цитираната разпоредба и когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице – факт, установен по недвусмислен начин по
делото, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Следва да се има предвид, че
горният извод не се променя и от текста на чл. 189, ал. ІV ЗДвП в частта, с
която се предвижда сред реквизитите на електронния фиш да се вписва собственика
на превозното средство. Възникналата колизия в случая следва да се преодолее,
като се впише кой е представляващият ЮЛ, в хипотезите като настоящата и да
стане ясно, че глобата се налага именно на това лице, в посоченото качество, на
основание чл. 188, ал. ІІ от ЗДвП, а не на самото ЮЛ – собственик. Нещо, което
в случая не е съобразено поради което се налага като краен извода за
основателност на подадената жалба. В
т.см. е и константната практика на РАС- Плевен по тези казуси. Напр. реш. №32
от 21.01.14г. по КАНД 1033/13г., съгласно което : “При правилно установена
фактическа обстановка и правилни изводи за приложимост на нормата по чл.189
ал.4 от ЗДвП, а не на разпоредбите на ЗАНН, районният съд не е констатирал
допуснатото нарушение на чл.188 ал.2 от ЗДвП и чл.83 от ЗАНН при издаване на
ЕФ. С последният е санкционирано юридическо лице, като му е наложено наказание
глоба, което е недопустимо, тъй като на ЮЛ може да бъде налагана единствено
имуществена санкция, но не и глоба. В подкрепа на последното е и изискването на
нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, според която когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на МПС. Тази разпоредба не е спазена. След
като в конкретния случай не е посочено лице, различно от управителя на „***”,
на което да е предоставен автомобила за управление,
административнонаказателната отговорност е следвало да бъде понесена от
законния представител на юридическото лице, на името на което е регистрирано
МПС, а не от самото юридическо лице, както е сторено. Допуснатото нарушение в
процедурата е достатъчно основание за отмяна на издадения ЕФ. Като не е
достигнал до аналогични правни извод районният съд е постановил решение, което
следва да бъде отменено.” В случай, че бе съобразил всички тези обстоятелства
наказващият орган не би издал процесния ЕФ против ЮЛ посочено по-горе, т.к. то
би могло да се привлече само към обективна /безвиновна/
административнонаказателна отговорност.
Изложеното налага извод за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания електронен фиш, поради което
същият следва да се отмени.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1
от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия
К № ***, установено с автоматизирано
техническо средство, на основание
чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на „***“,
държава ***, гр. ***е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
по реда на АПК пред Административен съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: