РЕШЕНИЕ
№ 20801
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110115925 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от П. М. М. отрицателен установителен иск против „А. С.
В.“ ЕАД за сумата в размер на 885 лева, представляваща част от сумата в размер общо на
1121,78 лева, претендирана извънсъдебно от ответника в качеството му на частен
правоприемник на „В. БГ“ ЕООД с покана с изх. № *********************. Направено е
искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.05.2024 г. ищецът се снабдил със
Справка за кредитна задлъжнялост с изх. № *******************г. от ЦКР към БНБ, видно
от която ответникът претендира сумата в размер на 885 лева – остатък от просрочена
главница и сумата в размер на 237 лева – такси и други разходи. Страната поддържа, че през
месец ноември 2023 г. получил уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-4Ф-В/********** от
„Вивус БГ“ ЕООД чрез ответното дружество, с което било претендирано заплащане на
сумата в размер на 1121,78 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че поканата не
съдържа никакви индивидуализиращи белези на претендираното вземане, като не били
посочени нито основанието на претенцията, нито как е формирана същата. Ищецът
поддържа, че дори и действително между него и „В. Бг“ ЕООД да е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на договор, то П. М. М. е погасил всички
задължения, произтичащи от сделката, респ. не дължи вземанията претендирани от
ответник. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се снабдил със справка за
кредитна задлъжнялост от Централния кредитен регистър към БНБ с №
********************., видно от която ответникът претендира сумата в размер на 885 лева
– остатък от просрочена главница, част от сумата в размер на 1121,78 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Н. П. поддържа, че процесното вземане с посочен в Централния кредитен регистър
идентификатор на кредит под № ********* е погасено, поради което исковата претенция се
явява основателна. Процесуалният представител на страната поддържа, че дружеството не е
1
дало повод за завеждане на делото, поради което отговорността за сторените по делото
съдебни разноски следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. При
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца съдебни разноски.
По делото е постъпила молба от ответника, в която са развити доводи за недължимост
на сторените от ищеца съдебни разноски доколкото за процесното вземане не е образувано
изпълнително производство, не е осъществявана извънпроцесуална принуда и дружеството
не е дало друг повод за предявяване на отрицателен установителен иск.
По делото е постъпила молба от ищеца, с която е изразено становище по отношение
на поддържаните от ответника доводи касателно дължимостта на направените по делото
съдебни разноски. Страната поддържа, че правният интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за недължимост на процесното вземане произтича от обстоятелството, че
П. М. М. фигурира като длъжник по процесното вземане в Централния кредитен регистър
към БНБ. По изложените доводи е направено искане в полза на ищеца да бъде присъдена
сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски за внесена
държавна такса за разглеждане на спора и ответното дружество да бъде осъдено да заплати в
полза на адвокат М. Л. на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата в размер на
520 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответникът, респ. праводателят му
е начислил процесната сума, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод
за завеждане на делото. В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, наличието на парично вземане срещу ищеца.
Като писмено доказателство по делото е представено отправено от ответника до
ищеца уведомително писмо, съдържащо искане за плащане на сумата в размер на 1121,78
лева по Договор за кредит № ***********************г., сключен с „В.Бг“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени в полза на „А. С. В.“ ЕАД по силата на договор за
цесия. Видно от представената справка за кредитна задлъжнялост на ищеца №
********************. в графа „Текущо състояние на кредитите“ към 30.04.2024 г. е
вписано задължение към „А. С. В.“ за сумата в размер на 865 лева непогасен остатък от
главница и 257 лева такси и други разходи.
При съобразяване на становището на ответника, а именно, че процесното вземане е
погасено, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая ответникът е признал
предявения отрицателен установителен иск, като между страните налице спор дали
ответното дружество е дало повод за предявяване на исковата претенция. Отговорност за
разноски възниква за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането, както и ако разполага с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за
предявяването на иска.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър
ЦКР е организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) информационна
система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции,
към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда
на чл. 21 от Закона за платежните услуги и платeжните системи (ЗПУПС), които извършват
2
дейност на територията на Република България, както и към инвеститори, предоставили
заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране, с изключение на
чуждестранните доставчици, които извършват директно дейност на територията на
Република България. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 предвижда, че институциите по чл. 4, ал. 1
са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити
на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им
погасяване, като съгласно алинея трета информация за състоянието по всички активни
кредити към последната дата на отчетния месец следва да бъде подадена до 15-то число на
месеца, следващ отчетния, като в същия срок следва да бъде подадена информация за
извършени корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Съгласно
чл. 17, ал. 2 институциите, подаващи информация за кредитна задлъжнялост носят
отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информация, като
разпоредбата на чл. 17, ал. 3 предвижда, че подаваната информация следва да съответства на
данните, поддържани информационните системи на съответните лица, задължени да
предоставят информация за регистъра. По силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 22 от
16.07.2009 г. данните, които всеки от кредиторите (вкл. и цесионери, придобили вече
съществуващи вземания от други доставчици на кредитни услуги) подава за своите клиенти,
служат за преценка на кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и
поръчители за петгодишен исторически период. От изложеното следва, че единствено от
активното поведение и воля на кредитора по силата на подзаконов нормативен акт зависи
какви данни ще бъдат отбелязани в регистъра и ще бъдат отчетени като кредитна
задлъжнялост. Информацията има съществено значение за потенциалните потребители на
финансови услуги, но актуализирането й е изцяло вменено като задължение на
институцията, която я е подала към регистъра, като длъжникът не разполага с никаква
възможност да поиска промяна на вписаните данни, вкл. и такива за погасяване на
вписаното задължение. Длъжникът не е страна в регистърното производство, като
единствено има право да получи справка за вписаните данни.
Макар ответникът да признава, че процесното вземане е погасено, същият не навежда
твърдения, респ. не представя доказателства, че в срока по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ЦКР
е предприел съответните действия по актуализиране на подадената информация. Ответната
страна не поддържа твърдения, респ. не ангажира доказателства, че към датата на подаване
на исковата молба са предприети действия по заличаване от партидата на ищеца в ЦКР на
информацията по отношение на посочения в отправеното до П. М. М. уведомително писмо
договор за кредит.
С оглед изложеното и доколкото ответникът не е изпълнил свое нормативно
закрепено задължение да подава ежемесечна актуална информация относно размера на
задълженията, произтичащи от сключени договори за кредит, същият е дал повод за
завеждане на делото, поради което сторените по делото съдебни разноски следва да бъдат
разпределени по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. В тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца съдебни разноски за внесена държавна такса в размер на
50 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
3
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма никаква правна или
фактическа сложност, цената на иска е в нисък размер, исковата претенция е призната от
ответната страна и делото е разгледано в едно открито съдебно заседание в отсъствие на
представителя на ищеца. Предвид изложеното адвокатското възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от П. М. М., ЕГН **********, с адрес
в гр. ********************* против „А.С. В.“ ЕАД, ЕИК ****************, със седалище
и адрес на управление в гр. ***********************, отрицателен установителен иск, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 885 лева, представляваща част
от сумата в размер общо на 1121,78 лева, претендирана извънсъдебно от ответника в
качеството му на частен правоприемник на „В. БГ“ ЕООД с покана с изх. №
******************, което вземане е вписано в Централния кредитен регистър към БНБ с
идентификатор на кредит под № 1284452.
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление в гр. **************************************************, да заплати на П.
М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ********************** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в
гр. **************************** да заплати на адвокат М. Л. Л., с адрес на кантората в
гр. *************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата, сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца П. М. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5