Решение по дело №141/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 200
Дата: 21 май 2021 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20217240700141
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 200

21.05.2021 г., гр. Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

                                   

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №141 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №260051 от 22.01.2021г., постановено по анд №2521/2020г., РС Стара Загора потвърди електронен фиш серия К №3766372, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на М.Д.П. ***, с ЕГН **********, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 850 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението останал административно-наказаният, който счита решенето на РС за неправилно, постановено в несъответствие с материалния закон.

            На първо място касаторът счита, че неправилно РС не възприел извод за допуснато нарушение на правото на защита на наказания, липсата на връчване на снимковия материал или други динамични изображения на движението на автомобила, а по този начин се нарушавало предвиденото в чл.189, ал.15 от ЗДвП.

            На следващо място се претендира нарушение на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/2015г. и в частност условията за използване на АТТС, като се претендира, че в конкретния случай не следвало да се издава електронен фиш, тъй като била използвана мобилна АТТС.

            На трето място се сочи, че законът изисквал използваната АТТС да била технически изправна и от одобрен тип, а при направена справка в Регистъра на одобрените типове средства за измерване касаторът установил, че TFR1-M било с валидност до 24.02.2020г., а нарушението било на 25.06.2020г., т.е. към този момент контролът с АТТС TFR1-M бил извършен незаконосъобразно. Оспорват,  се изводите на РС относно годността на използваното техническо средство, като се обосновава извод, че поради липсата на безспорни данни за нея било спорно и дали то можело да бъде годно средство за издаване на електронния фиш, поради което и последният се явявал незаконосъобразно издаден.

            Касаторът, редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.

            Ответникът по касация, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по касационната жалба.

            ОП Стара Загора дава заключение за неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното решение.

 

По същество на спора

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.

За да потвърди процесния пред него ЕФ, РС приел за установена чрез събраната доказателствена съвкупност описаната в електронния фиш фактическа обстановка по извършване на нарушението на чл.21, ал.2, в с чл.1 от ЗДвП от наказаното лице, като законен представител на субекта, ползващ процесното МПС. Приел и, че скоростта на движение на автомобила била установена с годно техническо средство от одобрен тип, като за това били налични писмени доказателства. Въз основа на доказателствата по делото, въззивния съд приел и, че се удостоверявало пред него, че на мястото на нарушението имало поставен знак В26, който въвеждал ограничение за движение от 90 км.ч.

При възприетата за безспорна от обективна страна фактическа обстановка по извършване на процесното нарушение, РС от правна страна приел, че жалбоподателят извършил вменяваното му нарушение на ЗДвП и правилно бил санкциониран на осн. чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от с.з.

РС приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно съдържанието на електронния фиш, като посочил, че процесният съдържал всички реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, а не посочването на данни, които не се визирали в закона, не обуславяли неговата незаконосъобразност. Като неоснователни били възприети и възраженията относно това, че в конкретния случай не следвало нарушението да се установява чрез ЕФ, тъй като била използвана мобилна радарна система. РС посочил, че законът изрично предвиждал такава възможност при използване на АТТС, които съгласно него можело да бъдат стационарни и мобилни, каквато била и използваната, а в конкретния случай не намирало приложение изключението по чл.11, ал.2 от Наредба №8121з-532/2015г.

На трето място, въззивният съд възприел за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че следвало да му се връчи снимковия материал от АТТС. РС посочил, че такова изискване законодателят не въвеждал, а въпросната снимка била приложена и тя служела като веществено доказателство в процеса. В заключение съдът посочил, че правилно била ангажирана отговорността на представляващия дружеството, ползвател на автомобила, както и посочил доводи относно използваната и одобрена система за контрол

Касационната инстанция намира решението за постановено при изцяло правилно приложение на закона и наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не се установява да е налице. Правилно и при съблюдаване на процесуалните правила са изградени фактическите изводи на въззивния съд, които изцяло сочат, че се доказва проявление от обективна страна на релевантните факти по извършване на нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и те са точно така, както се визират от АНО в процесния електронния фиш. Пред въззивната инстанция няма събрани доказателства, които да оборват така изведените фактически изводи от РС, нито пред тази инстанция се сочат такива, които да водят до други фактически извод и да подкрепят тезата на наказаното лице, че няма извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с 1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че нито едно от писмените доказателства не се оспорва нито пред въззивния съд, нито пред настоящия. При това положение изградените въз основа на тях фактически изводи от РС се явяват изцяло правилни.

Навежданите пред тази инстанция възражения против решението, са навеждани и в жалбата до РС. На тях са дадени ясни и правно аргументирани отговори, поради което не се налага същите да се приповтарят в настоящото решение. Това важи за доводите, че няма законово изискване за връчване на снимковия материал от използваното АТТС на нарушителя, а същото има функцията на веществено доказателство, че правилно за конкретното нарушение е издаден ЕФ по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото противоправното деяние е установено чрез техническо средство по см. на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че същото е от одобрен тип и към датата на установяване на нарушението е техническо изправно и годно, както и че не е налице изключението по чл.11, ал.2 от наредбата, тъй като в този случай АТТС е стационарно закрепена на автомобила на контролния орган, който не е бил в движение. Изцяло се споделят и останалите доводи и изводи на РС относно спазване на особените процесуални изисквания при издаване на ЕФ, за неговото съдържание, за доказаността от субективна страна на нарушението, вкл. и че се удостоверява, че към датата на нарушението в процесния участък от АМ Тракия е имало въведено ограничение с пътен знак В26 от 90 км./ч., което е драстично нарушено от наказаното лице, защото последният именно в този участък управлява МПС със скорост от цели 168 км./ч., т.е. със 78 км. над позволеното. В заключение касационната инстанция намира за изцяло правилен и изводът на въззивния съд, че нарушението е правилно санкционирано на осн. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП с предвиденото там по вид и размер наказание.

По гореизложените съображения касационната жалба се явява изцяло неоснователна, а изведеният от РС краен правен извод на въззивния съд е правилен, като съответен на закона. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което настоящата инстанция не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на осн.221, ал.1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260051 от 22.01.2021г., постановено по анд №2521/2020г., РС Стара Загора.

Настоящото е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

 

 

 

                 2.