№ 74
гр. Сливен, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.а
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201200 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. С. К., ЕГН **********, против НП № 24-
0804-004562 от 10.06.2024г., издадено от началник сектор в ОД на МВР-
Сливен, РУ-Сливен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети
общо 10 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо,
с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага
становище относно законосъобразността на наказателното постановление и
моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в
случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.05.2024г. около 17.30 часа св. Ст.Е. и жалбоподателят пътували
1
заедно с лек автомобил „Фолксваген туран“, рег. № СН 5910 ВК, управляван
от последния, собственост на „К. Метал“ ЕООД. Движели се по бул. „Цар
Симеон“ – гр. Сливен, посока бензиностанция „Лукойл“. Двамата пътували с
поставени обезопасителни колани. Преди бензиностанцията, между
паркираните автомобили бил паркиран служебен полицейски автомобил. При
преминаването им покрай полицейския автомобил, полицейски служител
подал сигнал за спиране със стоп-палка. Поради наличието на паркирани по
пътното платно автомобили и опасност от предизвикване на ПТП, водачът
спрял на разстояние от около 20-30 м след подадения сигнал за спиране. След
това водачът махнал обезопастилелния колан и слязъл от автомобила, а св. Ен.
останала в него. На място пристигнали полицейските служители З. и М..
Свидетелят З. направил забележка на водача, че е слязъл от автомобила без да
му е разпоредено като заявил, че ще му състави акт, че е без колан. В резултат
от това на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 1174178 за това, че
на 01.05.2024г. около 17.45 ч. в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон“, до
бензиностанция „Лукойл“ в посока „Дамарски мост“ управлявал лек
автомобил „Фолксваген туран“, рег. № СН 5910 ВК, собственост на „К.
Метал“ ЕООД, ЕИК *********, като водачът не използвал обезопасителен
колан по време на движение с какъвто е оборудвано МПС-то. Констатираното
нарушение било квалифицирано по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил
подписан от актосъставителя и свидетеля М.. На датата на съставянето му
актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието отразил, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му наложил
административно наказание "глоба" в размер на 50 лв., а на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети общо 10 контролни
точки. В НП било посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията
по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена
опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници
в движението. Видно от разписката процесното НП е получено от
жалбоподателя на 11.09.2024г. като на 25.09.2024г. против него е подадена
жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
2
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, като
съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че водачите и
пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Съгласно разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове, с които се установяват нарушения по този закон, имат доказателствена
сила до доказване на противното.
В хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателя бяха
ангажирани доказателства, които обориха предвидената в чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта по отношение на
нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно че жалбоподателят не
използвал обезопасителен колан по време на движение.
Актосъставителят З. и св. М. в съдебно заседание заявяват, че не си
спомнят конкретния случай, не могат да си спомнят дали в автомобила е
имало други пътници. От показанията на св. Ен., която е пътувала заедно с
жалбоподателя и която по време на проверката се е намирала в автомобила,
съдът приема за безспорно установено, че по време на движение двамата са
пътували в автомобила с поставени обезопасителни колани. След подаден
сигнал за спиране със стоп-палка водачът паркирал автомобила, свалил колана
и излязъл от него за проверка. Към момента, в който полицейските служители
пристигнали до управлявания от жалбоподателя автомобил за проверка,
водачът вече бил извън автомобила. Съдът кредитира показанията на св. Ен.,
т.к. същата е била очевидец, пътувала е заедно с жалбоподателя и
възпроизвежда преките си и непосредствени впечатления. Освен това нейните
показания не бяха опровергани.
Поради изложеното съдът приема, че в хода на съдебното дирене беше
оборена доказателствената сила на съставения АУАН. По делото, от
административнонаказващия орган върху когото лежи тежестта на доказване,
не бяха ангажирани доказателства, които да установят по категоричен и
несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му по чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП нарушение. С оглед гореизложеното, съдът счита че наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-004562 от
10.06.2024г., издадено от началник сектор в ОД на МВР-Сливен, РУ-Сливен, с
което на П. С. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. П.Яв. №., вх..., ет.., ап.., на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са
3
отнети общо 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4