Р
Е Ш Е
Н И Е № 260003
гр.Сливен, 11.01.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1250 по описа за
Производството е образувано по повод
жалба на И.П.И. ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-0804–002478/08.09.2020
год., издадено от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50.00 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 6 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят редовно призован
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована в
с.з. не се представлява.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 13.08.2020 год., в гр. Сливен, жалбоподателят
управлявал моторно превозно средство "Ситроен АХ" с рег. № СН ****АС,
собственост на М.М.У. На бул. „Хаджи Димитър“ бил спрян за проверка от
свидетелите И.Д. и С.С. – полицейски служители при РУ Сливен. При спирането на
автомобила свидетелите установили, че той е управляван от И. без последният да
си е поставил обезопасителен колан, въпреки че автомобилът бил оборудван с
такива. И. обяснил на полицейските
служители, че не е поставил колана си, тъй като бил освободен от това
задължение и притежавал медицински документ, но не представил такъв. За
констатираното нарушение свидетелят Д. съставил АУАН на И. за нарушение на чл.
137а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от показанията на полицейските служители И.Д. – съставител на АУАН и
С.С. – свидетел на съставянето му, както и от писмените документи по
административно наказателната преписка приети като писмено доказателство по
делото. Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Не се
оспорва от жалбоподателя, а и безспорно се доказа в производството, че жалбоподателят
е управлявал процесния автомобил без да си е поставил обезопасителен колан, с
който е бил оборудван автомобила. Процесното МПС като лек автомобил от категория
М1 безспорно попада в обхвата на цитираната разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
В
производството не се събраха доказателства, че жалбоподателят страда от
специфично заболяване, поради което не е желателно да си поставя обезопасителен
колан, за което има и издадено медицинско удостоверение, така както е изложено
в жалбата, поради което съдът не споделя възраженията на И. в тази насока. Не
се установи, видно от разпитите на свидетелите, а и от липсата на приложено
представено медицинско удостоверение въобще, жалбоподателят да е представил на
полицейските служители такова удостоверение още при извършване на проверката. Още
повече, че видно от представената по делото справка за нарушител/водач
жалбоподателят многократно е наказван, с влезли в сила наказателни
постановления, именно за нарушаване разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, Това,
от своя страна, води до извод, че водачът най-вероятно не притежава твърдяното
от него медицинско удостоверение и не попада в категорията лица, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан и които могат да не използват такъв, така както
е регламентирано в чл. 137а, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съдът не
констатира съществени процесуални нарушения на процедурата, както при съставяне
на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт, и издаденото въз основа
на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Правилно жалбоподателят
на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е санкциониран за нарушение на
чл. 137а, ал.1 от същия закон.
Размерът на наложеното на жалбоподателя
наказание е определен на 50.00 лева. Този размер е строго фиксиран в закона. Той
в пълна степен отговаря на вината и на допуснатото нарушение.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и
стореното не е маловажен случай, изхождайки от множеството нарушения на
жалбоподателя на ЗДвП, включително и такива на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, което от
своя страна идва да покаже, че И. е лице с трайно изградени навици, свързани с
нарушение на правилата, разписани в ЗДвП.
Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0804–002478/08.09.2020
год., издадено от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на И.П.И.
ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП на основание
чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 50.00 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: