РЕШЕНИЕ
№ 260011
гр. Перник, 09.07.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено шестнадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр.
д. № 185 / 2020 г. по описа на Окръжен съд
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по подадена въззивна жалба
ОТ: В.Ч.П., чрез процесуалния
му представител адвокат А.Ц.
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 1664 / 22.
12. 2019г., постановено по гр. д. № 3244 / 2019г., по описа на Пернишкия
районен съд..
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на В.П. срещу „Водоснабдяване
и канализация“ Перник ООД, да бъде задължено дружеството да възстанови
водоподаването на имот, находящ се в ***, за който е открита партида № *** и да
бъде осъдено същото да заплати на ищеца сумата 1000лв. обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на служители от
ответното дружество. В жалбата се развиват доводи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния
закон. Моли се то да бъде отменено и предявените обективно съединени искове да
бъдат уважени. Моли да бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната на
въззивна жалба страна „ВиК“ ООД гр. Перник, не е депозиран отговор.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по подробните съображения изложени във въззивната жалба.
Моли за присъждане на направените разноски по представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, не е изпратила представител,
депозирано е молба становище с която се моли обжалваното решението да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, тъй като в жалбоподателя бил
собственик на посочения в исковата молба имот, който бил регистриран в
партидите на дружеството на името на друго лице, а съгласно общите условия
същия бил длъжен да заяви промяна на партидата поради което бил неизправна
страна и нямал основание да претендира вреди – липсвало виновно поведение на
дружеството-ответник. Ищецът не бил изпълнил и задълженията си за изграждане на
водомерен възел за да се присъединял към водопроводната мрежа минаваща по ул. „***“.
Моли за присъждане на юрисконсултското възнаграждение
След като взе предвид направените с
жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но
недопустимо, като постановено по непредявен иск с оглед следните съображения:
С Решение № 1664 /22.11.2019г. по гр.д. №
3244/2019г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от В.Ч.П. ЕГН ********** *** чрез адв.А.Ц.
ПАК срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник ООД, ЕИК *********
гр.Перник, кв. Варош, ул. Средец №11 искове за задължаване
ответното дружество да възстанови водоподаването на имот находящ се *** за
който е открита партида № ***, както и да бъде осъдено дружеството да заплати
сумата 1000лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия на служители на ответното дружество.
В мотивите на постановеното решение,
първоинстанционния съд е приел, че ищецът е черпил права от свое неправомерно
поведение - бездействие / да се обяви като наследник, респ. абонат на ВИК
услугата / и по предходно гр.дело се е възползвал от това си бездействие, за да
не заплати изразходваната в имота вода, именно на основание, че партидата,
респ. абонат се води починалия наследодател а не той. Следователно,
продължавайки линията си на бездействие, ищецът цели да извлече нов позитивен
за него резултат, като твърди, че неправомерно му е прекъснато водоподаването,
както и че са му нанесени психически щети. Ищецът не бил изпълнил свои
задължения към ВИК ООД, за да възникне
облигационно задължение да му се подава вода: -не бил изпълнил изискването за
подновяване на партида, респ. абонатен номер при нововъзникнало обстоятелство /
починал предишен абонат /не бил изпълнил предписание на ВИК ООД за изграждане
на шахта. Намерил за недоказано твърдението, че било налице поведение от страна
на работници и служители на ответното дружество, изразяващо се в бездействие и
недостатъчна активност при изпълнение на тяхното задължение за поддържане на
канализационната система, част от която е водопреносното отклонение към имота,
находящ се на ул. ***. Не се доказвало по безспорен начин, че ищецът е изпълнил
свои облигационни задължения, за да иска насрещна престация по същото. При доказано бездействие на ищеца, не можело да
са причинени вреди, произтичащи от горното.
Ищеца е депозирал пред първоинстанционния Пернишки районен съд, искова молба,
с която е посочил, че е собственик на недвижим имот находящ се в ***, придобит
по наследство от неговия баща и наследодател Ч.Л. П., починал на *** Имота бил
водоснабден и в регистрите на ответното дружество била открита партида с
абонатен №*** на името на наследодателят му. След смъртта на наследодателя му Ч.Л.
П. водоподаването в процесния имот било прекъснато заради задължения за „ВиК“
услуги, за периода 30.11,2012 г. до 01.03.2016г. С влязло в сила съдебно
решение, по гр. д. №3036/17г. било прието за установено, че В.Ч.П., в
качеството му на наследник на титуляра на партида с абонатен №***, не дължал на
ответното дружество претендираните от него суми. След влизане в сила на съдебното
решение било възстановено водоподаването в процесния имот през 2018г. като
ответника монтирал и нов водомер за отчитане на потребената вода. Поради
действия на служители на дружеството по отстраняване на авария на ул. „***“ от
която процесния имот бил свързан с водопреносната мрежа получавал на
02.05.2019г. останал без водоподаване. Въпреки нееднократните посещения на адреса на управление на дружеството и по
телефон, представители на ответника отказвали да възстановят прекъснатото водоснабдяване
без да посочат основателни причини за това. изрично отбелязва, че не бил
получавал никакви предписания за отстраняване на нередовности от негова страна
по отношение на съществуващи правоотношения между двете страни., нито бил
уведомяван за прекъсване на водоснабдяването. На следващо място процесното
прекъсване на водоснабдяването довело до невъзможност от продължаване на
предвидените ремонтни дейности в имота, като подмяна на дограма, обръщане на
прозорци след смяната на дограмата, шпакловка на стени в помещенията на имота и
др. строително ремонтни дейности предвидени от собственика за изпълнение и за
които била необходима вода. Прекъсване на водоподаването, отказа на служителите
на ответното дружество, да възстановят водоподаването, невъзможността от
продължаване на предвидените строителни дейности, които били планувани дълго
време, причинили неимуществени вреди изразяващи се в психически дискомфорт,
чувство за безпомощност, обърканост и раздразнителност с непрекъснат фокус на
вниманието върху незаконосъобразното поведение на служители на ответника,
изразяващо се веднъж в прекратяване на водоподаването без никакво основание и
въпреки обстоятелството, че ищецът във взаимоотношенията си с ответното
дружество винаги е бил добросъвестен, втори път в неоснователния и немотивиран
отказ на водоподаването, поради което претендира обезвреда за същите в размер
на 1000.00 лв.
При така изложените фактически
твърдения първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на
главния иск за деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, като е взел предвид
единствено втората част от твърденията в исковата молба за наличието вреда. При
квалифицирането на спорното право не се е съобразил с твърденията в исковата
молба на ищеца за наличието на облигационна връзка между страните, макар да го
е възпроизвел в мотивите към решението си и да е обсъдил събраните във връзка и
с тях доказателства по делото (нотариален акт; удостоверение за наследници и
заключението на вещото лице, както и част от свидетелските показания по
делото). Тези доказателства не са взети предвид и при формирането на правните
изводи на първоинстанционния съд – именно с оглед погрешно дадената от него
правна квалификация на главния иск.
С оглед принципа на диспозитивното
начало съдът е длъжен и е овластен да се произнесе само по правопораждащите
фактически твърдения в исковата молба на спорното право, чиято защита се търси,
а именно иск за изпълнение на договорно задължения – предоставяне на услугата
за водоснабдяване с питейна вода до вътрешната водоснабдителна мрежа на
обособения имот, като в случая се излагат твърдения за пълно неизпълнение по
договорната връзка – прекъсване на водоснабдяването и иск за обезвреда на неимуществените
вреди, претърпени в следствие на неизпълнение на договорно задължение – не предоставяне на услуга за водоснабдяване с
питейна вода. Произнасянето на съда по
други факти, които не са въведени, като правопораждащи такива или съответно
замени едни фактически твърдения с други /освен надлежно релевираните с
исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ води до недопустимост на
съдебното решение, като постановено по непредявен иск.
Касателно настоящия случай и с
оглед Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГТК следва да бъде призната възможността,
която е безспорна в правната доктрина да се предяви иск за неимуществени вреди,
претърпени в следствие на неизпълнение на договорно задължение, като възстановяването
на неимуществени вреди е правило, а не изключение. При така очертаните
фактически твърдения предявените искове следва да бъдат с правна квалификация
чл. 79 вр с чл. 82 и чл. 52 от ЗЗД с оглед на която правопораждащите
претенцията е юридическия факт на които се основава искът, а именно наличието
на облигационна връзка между страните договор за доставка на потребителя
вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство. Произнасянето на съда по други факти, които не са въведени
като правопораждащи такива или съответно замени едни фактически твърдения с
други /освен надлежно релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ води до недопустимост на съдебното решение, като постановено по непредявен
иск. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК, задължително за настоящата инстанция Решение № 439 /
23.07.2010 г. по гр.дело № 476 / 2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Водим от изложеното, настоящия състав намира обжалваното
първоинстанционно решение, на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК следва
да бъде обезсилено, като постановено по непредявен иск. Делото следва да се
върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на подготовка
на делото в закрито заседание по чл. 140 от ГПК, който да се произнесе по предявена
искова претенцията.
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата
на чл.81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, но когато обжалваното първоинстанционно решение се обезсилва
и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на районния съд, не се
разрешава по същество правният спор, предмет на делото и не се слага край на
делото, за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния съд в настоящото производство. При
новото разглеждане на делото и съобразно неговия изход, първоинстанционният съд
съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК следва да се произнесе по разноските,
направени и в настоящото въззивно производство.
С оглед цената на иска въззивното решение
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 1664 / 22.11.2019 г. по гр. д. № 3244
/ 2019г. по описа на Районен съд – Перник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд –
Перник, за произнасяне по предявения иск от стадия
на подготовка на делото в закрито заседание по чл. 140 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.