Решение по дело №12255/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             04.03.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12255 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12255/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Г.И.“ ЕООД *** срещу решение №122251 от 22.05.2019 г постановено по гр.д.№70796/18 г на СРС , 153 състав , в частта , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на „Б.с.“ АД *** сумата от 4680 лева – възнаграждение за извършени в периода април-май 2014 г услуги с автотранспортна и тежка строителна техника на „Благоустройствени строежи“ ООД , което възнаграждение е прехвърлено с договор за цесия от 19.10.2017 г , ведно със законната лихва от 05.11.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1426,49 лева лихви за забава за периода 05.11.2015 г – 04.11.2018 г  . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като за извършената цесия е узнал с получаване на препис от исковата молба , след което с отговора се е противопоставил на евентуални действия без представителна власт . Освен това в уведомителното писмо изх.№62 от 10.09.2018 г никъде не се сочи прехвърляне на вземания за обект Места , а и няма данни за получаване на уведомлението от страна на въззивника . Процесната фактура не е осчетоводена от въззивника , а и самият ищец не я е осчетоводил и не е внесъл ДДС по нея . Според решение №156 от 12.01.2015 г по т.д.№2989/13 г на ВКС , I ТО , за да се приложи чл.301 ТЗ от конкретни факти трябва да следва , че търговецът е узнал за сключване на сделката или действията без представителна власт и да не се е противопоставил . Незаконосъобразно СРС не се е произнесъл по възражението за прихващане , като в неговото основание не е включен договор за извършване на лабораторни услуги и не е налице идентичност с друго дело . Вземането по възражението за прихващане е доказано със ССЕ . За договорите за строителство е уредена в чл.160 ал.2 ЗУТ писмена форма за действителност , поради което процесният договор за изработка е нищожен .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба . Ответникът е надлежно уведомен за цесията и е признал за това на стр.3 от отговора на исковата молба . Ответникът не се е противопоставил на извършването и приемането на работата чрез лицето Георги Господинов  /чл.301 ТЗ/ .  Фактурата е осчетоводена от ищеца , но не и от ответника . Авансовото плащане по възражението за прихващане е заплатено на 09.02.2015 г , а не на 09.02.2014 г , а страните са имали рамков договор за лабораторни услуги от 01.05.2014 г . Във връзка с този рамков договор ответникът е задължен да плати възнаграждения , като решението на САС е влязло в сила .

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.06.2019 г и е обжалвано в срок на 20.06.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че ответникът не е оспорил извършване на цесия на процесното вземане на стр.3 от отговора си и е налице хипотеза на чл.301 ТЗ . Съдът не трябва да се произнася по възражението за прихващане , защото е образувано т.д.№7083/16 г на СГС с предмет иск за реално изпълнение и в него ответникът трябва да изчерпи всичките си възражения . Лихви върху възнаграждение по договор за изработка се дължат от датата на приемане на работата .

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .

Първоинстанционният съд е основал уважаване на исковете си за главница и за лихви за забава /частично/ на само едно изречение в отговора на исковата молба . В него се заявява , че към момента на получаване на уведомлението за цесията ответникът е имал изискуемо и ликвидно вземане от цедента на стойност 10 000 лева .

Според настоящия съд при наличните доказателства претенциите на ищеца се явяват недоказани . Правилно въззивникът посочва , че за да се приложи чл.301 ТЗ от конкретни факти трябва да следва по безспорен начин , че търговецът е узнал за сключване на сделката или действията без представителна власт и да не се е противопоставил . В случая с отговора на исковата молба ответникът категорично е оспорил както извършване на процесните услуги , така и тяхното приемане . Едва в евентуалното си възражение за прихващане – в което се допуска , че съдът може да приеме за доказани твърденията на ищеца – ответникът посочва , че тогава към момента на получаване на уведомление за цесията той ще противопостави свое насрещно вземане от ищеца . Не изглежда ответникът да признава иска , нито действията на лицето Господинов без представителна власт .

 Самото уведомление за цесията не е представено пред СРС , поради което нито е ясен текста му , нито е ясен моментът , в които ответникът евентуално е узнал за действията без представителна власт чрез свои представляващи . ССЕ не установява осчетоводяване на процесната фактура от ответника , а и при издаване на същата от ищеца е нарушен ЗДДС – много по-късно от данъчното събитие . Ищецът не е ангажирал необходимите доказателства , включително и косвени такива , за прилагане на чл.301 ТЗ . Не са ангажирани свидетелски показания , писмени доказателства и СТЕ за установяване , че обектът , на който е извършена работата е бил на ответника , че лицето Господинов е било на обекта като представител на ответника и пр. При представените доказателства претенциите на ищеца са недоказани , поради което евентуалното възражение за прихващане не подлежи на разглеждане . Решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят  .

С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са допълнителни разноските на ответника пред СРС , както и разноските пред СГС . Неоснователно е възражението на ответника , че адвокатско възнаграждение от 700 лева се явява прекомерно , тъй като минимумът за адвокатско възнаграждение е 635,32 лева , а делото не е с най-ниската възможна фактическа и правна сложност .

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №122251 от 22.05.2019 г постановено по гр.д.№70796/18 г на СРС , 153 състав , в частта , с което „Г.И.“ ЕООД *** е осъдено да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на „Б.с.“ АД *** сумата от 4680 лева – възнаграждение за извършени в периода април-май 2014 г услуги с автотранспортна и тежка строителна техника на „Благоустройствени строежи“ ООД , което възнаграждение е прехвърлено с договор за цесия от 19.10.2017 г , ведно със законната лихва от 05.11.2018 г до окончателното заплащане на сумата ;  и сумата от 1426,49 лева лихви за забава за периода 05.11.2015 г – 04.11.2018 г ; и сумата от 389,49 лева разноски пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б.с.“ АД *** да се осъди „Г.И.“ ЕООД *** да му заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД ; сумата от 4680 лева – възнаграждение за извършени в периода април-май 2014 г услуги с автотранспортна и тежка строителна техника на „Благоустройствени строежи“ ООД , което възнаграждение е прехвърлено с договор за цесия от 19.10.2017 г , ведно със законната лихва от 05.11.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1426,49 лева лихви за забава за периода 05.11.2015 г – 04.11.2018 г

 

ОСЪЖДА „Б.с.“ АД *** да заплати на „Г.И.“ ЕООД *** допълнително сумата от 919,79 лева разноски пред СРС и 822,13 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.