№ 499
гр. Пазарджик, 01.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Ани Харизанова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско
дело № 20235200500088 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят П. Г. Н., редовно призован, се явява лично и с адв. В.,
редовно упълномощен с представено в днешно съдебно заседание
пълномощно.
Жалбоподателят Т. С. Н., редовно призована не се явява. Представлява
се от адв. В., редовно упълномощен с представено в днешно съдебно
заседание пълномощно.
За ответника Министерство на земеделието, храните и горите, редовно
призовани, явява се юрисконсулт Й. Х., с представено пълномощно.
Трето лице помагач В. Л. В., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Трето лице помагач Т. В., редовно призована не се явява, не изпраща
представител.
Трето лице помагач Д. Н. Г., редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Адв. В.: - Да се даде ход на делото.
Юрк.Х. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
1
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 260020/12.10.2022 г. по гр.д. № 1320/2020г. по описа IV
граждански състав на Районен съд – П. е отхвърлен предявеният от ищците П.
Г. Н. с ЕГН ********** и Т. С. Н. с ЕГН ********** срещу Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр.
С., бул. „Х. Б." № 55, иск за приемане за установено по отношение на ищците,
че ответната страна не е собственик на поземлен имот с настоящ
идентификатор 02837.503.1139, по КККР на гр. Б., като ищците са осъдени да
заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 2 371,00
лева, както и да заплатят по сметка на Районен съд – П. сумата от 70,00 лева
– доплащане за възнаграждение на вещо лице.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи В. Л.
В., ЕГН **********, Т. И. В., ЕГН ********** и Д. Н. Г., ЕГН **********, на
страната на ищците.
В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от процесуалния представител на ищците. Решението се
оспорва като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие
с приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, със
събраните по делото доказателства и утвърдената съдебна практика. Счита, че
решението е поставено в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК,
като в мотивите не било изразено становище по всички доказателства по
делото, искания и възражения на страните. Не било взето становище по
приетата СТЕ, не са обсъдени възраженията на ищците по отношение
изключването на територията на селищното образувание „язовир Б.“, в което
попада процесният имот, от горския фонд. Оспорва се становището на съда,
че не следва да обсъжда приета по друго дело СГЕ, доколкото приетата ЛТЕ
препращала относно индивидуализацията на имотите, в това число и
процесният имот към СГЕ, приета по гр.д. № 38/2011г. на РС – П., която била
неразделна част към постановеното по това дело решение. Счита, че в
нарушение на процесуалния закон е извършен косвен съдебен контрол върху
Решение № 2300А/18.05.2005г. на ОСЗГ – Б., доколкото било недопустимо да
2
се упражнява такъв спрямо административен акт на органа по земеделска
реституция в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, като излага
подробни аргументи. Счита за необосновано становището на съда, че
процесният имот не е бил земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Излага,
че мотивите на постановеното по гр.д. № 364/2004г. на РС – П. имат
обвързваща сила, във връзка с определяне характера на процесния имот преди
внасянето му в ТКЗС през 1958г. В мотивите на посоченото решение,
постановено по иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, със сила на присъдено нещо
било прието, че процесният имот не само е земеделски към годината на
внасянето му в ТКЗС, но именно като такъв ищците по това дело имали право
да им бъде възстановена собствеността върху ливада от 5,190 дка, находя се в
м. „Ц. ч., землището на гр. Б.. Счита, че при постановено решение по чл. 11,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, органът по земеделска реституция не можел да откаже
правото на земеделска реституция и е длъжен да постанови решение за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Счита за
необоснован извода на съда, че процесният имот е бил част от ДГФ като
„балталък“ към внасянето му в ТКЗС и е запазил този си характер и към
постановяване на влязлото в сила решение по гр.д. № 364/2004г. на РС – П. и
Решение № 2300А/18.05.2005г. на ОСЗГ – Б., доколкото с първото е прието,
че процесният имот към 1958г. е бил земеделски. Счита, че неправилно съдът
е обосновал изводите си с приетата по делото ЛТЕ, основаваща констатациите
си на лесоустройствения план от 2000г. на ДГС – Р.. Излага, че вещото лице
не твърдяло, че има пълно съвпадение между горската територия по ЛУП от
2000 г. и територията, заемана от т. нар. „балталъци“. Поради това счита, че
становището, че процесният имот е част от територията, заемана в ДГФ,
съставляваща „балталъци“, не било доказано от доказателства. Счита, че
необосновано съдът не е приел като писмено доказателство СГЕ, изготвена от
в.л. В., приета по цитираното гр.д. № 38/2011г. на РС – П., което последният
приел за неразделна част от решението, заедно със скицата по СГЕ,
потвърдено с решение на ОС – Пазарджик по в.гр.д. № 899/2013г. Счита, че
от тази СГЕ и приетата по делото ЛТЕ безспорно се установявало, че
процесният имот е частен, а не „балталък“, попадал в земеделските земи
(ССФ) в ДГФ и подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, като неправомерно
отнет от държавата. Въпреки това, счита, че имота не попадал в ДГФ,
съобразно влязлото в сила решение по гр.д. № 364/2004г. на РС – П.. Излага,
3
че съдът не обсъдил въпроса за изключването от ДГФ на селищното
образувание съставляващо „курортна зона „А“ на язовир Б. (Д. д. – Ц. ч. –
Контрастената)“. В съответствие с утвърдените със Заповед №
1093/20.08.1980г. на председателя на ИК на ОНС – Пазарджик кадастрален,
застроителен и регулационен планове изключвал тази урбанизирана
територия от ДГФ, поради което характера на процесния имот от земеделски
става урбанизирана територия, която е изключена както от ДГФ, така и от
ССФ и попадала в приложното поле на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Счита, че с
образуването на селищното образувание ex lege се изключвал от територията
на ДГФ, като неправилно се прилагал ЗГ от 1997г., вместо действащия преди
това ЗГ от 1958г., съгласно който „гора по смисъла на този закон се намира
вън от чертите на населените места“. ЗГ от 1958 г. не предвиждал процедура
за промяна на предназначението на гори и земи от ДГФ, доколкото ex lege
този закон изключва населените места и селищните образувания.
Недопустимо било да се прилага ЗГ от 1997г., който нямал обратно действие.
Счита, че съдът недопустимо е смесил изключването на територията от
населените места и селищните образувания от ДГФ с промяна на правото на
собственост, изхождайки от това, че няма разпоредителни сделки по силата
на които държавата да е прехвърлила правото на собственост на териториите,
заети от селищни образувания. Счита, че с изключването от ГФ на
териториите, заети от населени места и селищни образувания не променят
правото на собственост, но държавата вече не била собственик на гори и земи,
а на територия на селищното образувание или на части от него съобразно
горските площи, попадащи в урбанизирана територия. Поради това,
неправилно съдът приел, че е недопустима реституция на процесния имот
като гора, съставляваща „балталък“. Излага още, че пар. 5 от ПЗР на
ЗВСГЗГФ в редакцията му от 2007 г. няма обратна сила, като доколкото
решението на ОСЗГ – Б. било постановено през 2005г., процесния имот не
попадал в нейното приложно поле. Неправилно била отхвърлена от съда
материалната доказателствена сила на представеното писмо на ДГС – Р., с
мотив, че директора на ДГС – Р. няма меродавна компетентност по въпроса,
засягащ изявлението му. Счита, че доколкото ДГС – Р. стопанисва
определени граници, то именно директорът бил компетентният да посочи
границите, в които се простират горите и земите, които стопанисва.
Неправилно съдът не приел доказателствената сила на представеното писмо
4
като официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, доколкото не
било оспорено от насрещната страна. Излага, че неправилно съдът е отказал
изготвянето на повторна ЛТЕ, доколкото вещото лице не отговорило на
въпрос № 2 от поставените задачи. Счита, че с дадения от вещото лице
отговор на въпроса, препращал към СГЕ приета в решението по гр.д. №
38/2011г. на РС – П., която съдът отказал да приеме като доказателство.
Счита, че е налице несъответствие между тези две експертизи, доколкото в
последната се посочвало, че в ЛУП от 2000г. попадат 31 броя земеделски
земи, в това число и процесния с идентификатор № 02837.503.369, част от
който по-късно е индивидуализиран по КК с идентификатор №
02837.503.1139 с площ от 4 093 кв.м. Счита, че обясненията на вещото лице
по приетата ЛТЕ били объркани, доколкото твърди, че не може да се каже
дали процесния имот влиза в тези земеделски земи, както и че не може да се
индивидуализира процесният имот, но въпреки това се намирал вътре в имот
000100. Счита, че експертизата противоречи на цитираното писмо от
директора на ДГС – Р., като в последното съобразно актуалния ЛУП към 2013
г., който бил в сила, процесният имот не бил в границите на ДГФ,
стопанисван от ДГС – Р.. Поради, това прави доказателствено искане на
основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, да бъде допусната повторна ЛТЕ със същите
задачи като предходната, като даде отговор на задача № 2 с описание на
имотите, съставляващи бивши земеделски земи, попадащи в бяло петно в
имот 000100 от КВС на ОбС „Земеделие и гори“, гр. Б. – урбанизирана
територия в границите на курортен комплекс „яз. Б.“, за която територия има
одобрени КК и КР и е с идентификатор № 02837.503, с което тази територия е
приета за урбанизирана. Прави искане за допускане на допълнителни въпроси
към повторната експертиза, а именно: 1/ Съобразно картните листове,
определящи границите на ДЛС – гр. Р., към 2004г. и към 2013г. попада ли в
тези граници ПИ с идентификатор № 02837.503.369, 2/ да се посочат
границите (съседите) по КК на ПИ с идентификатор № 02837.503.1139, като
се определят поземлените имоти, с които граничи, съставляват ли частни
имоти и 3/ има ли възстановена собственост от частна общинска гора на
Община Р., попадащи в границите на ДГС – Р.. Прави се искане да се изиска
от РС – П. гр. д. № 38/2011г., към което е приложено в.гр.д. № 899/2013г. по
описа на ОС – Пазарджик. С оглед изложеното, прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният
5
иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски пред двете
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по
иска, с който изцяло се оспорват въззивната жалба като неоснователни.
Излагат се подробни съображения, във връзка с възраженията направени във
въззивните жалби. Не се представят нови доказателства и не се правят нови
доказателствени искания пред въззивния съд. Не се взема становище по
направените с въззивната жалба доказателствени искания. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което моли
да бъде потвърдено изцяло.
Третите лица помагачи не са взели становище по подадената въззивна
жалба.
С Разпореждане № 786/28.08.2023г., при условията на чл. 267 от ГПК,
делото е насрочено в открито съдебно заседание, като е посочено, че по
направените с въззивната жалба доказателствени искания, въззивният съд ще
се произнесе при условията на чл. 267, ал.1, изр. второ от ГПК, след
изслушване становището на страните.
Адв. В.: - Поддържам въззивната жалба. Считам за пълен и нямам
забележки към доклада на съда. Поддържам направените искания за
допускане на доказателства, първото за допускане на повторна
лесотехническа експертиза. Допускането на нова лесотехническа експертиза
е от съществено значение за правилното решаване на делото от ОС.
Експертизата е изпълнена с вътрешно противоречия, не е отговорено на много
въпроси. Считам, че е законосъобразно такова искане и за правилното
изясняване на делото е нужно допускане на повторна лесотехническа
експертиза. Оспорвам отговора на въззивната жалба от Държавата. На второ
място сме поискали присъединяването на гр.д. № 38/11г. по описа на РС-П., в
кориците на които се намира и въззивно гражданско дело № 899/13г. на ОС-
Пазарджик. Това искане също е законосъобразно, тъй като в решението на РС
- П. се прави един косвен съдебен контрол по отношение на една и само
изпълнена процедура пред реституционния орган - Поземлената комисия,
както и влязло в сила решение на съда, което считам, че има връзка това дело
и поддържам искането да бъдат присъединени. Моля да ни се даде
възможност да се запознаем и с тези граждански дела. Имам още едно искане.
6
Имаме информация, на Община Р. по съдебен ред е възстановена част от
гората, стопанисвана от ДГС Р., поради което във връзка с това искане, моля
да ни се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдим от
Община Р. с удостоверение за възстановените гори от Община Р.. Това
искане е с оглед да докажем, че не всички гори, стопанисвани от Община Р.
са били като балталъци и са всъщност били собственост на Държавата. Това
удостоверение е с оглед, за да докажем, че не всички гори са били балталъци
част от горския фонд, собственост на Държавата.
Юрк.Х.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба
абсолютно като неоснователна. Решението на П. РС, постановено по гр.д. №
1320/2020г. е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материално правните и процесуалните норми. Неоснователно е искането на
пълномощника на ищеца за допускане на повторна съдебно-лесотехническа
експертиза, тъй като заключението на вещото лице е обосновано и не
възникват никакви съмнения относно неговата правилност. Вещото лице
изчерпателно е отговорило на всички поставени въпроси от страна на
Държавата, с оглед нуждите на процеса и в проведеното съдебно заседание е
дал допълнителни разяснения и е отговорил на всички поставени въпроси на
страните и съда. Изготвената експертиза на вещото лице дава категоричен
отговор, че по-голяма част от процесния имот е именно в ГФ и същият
попада в отдел 194, подотдел „И“ в обхвата на ДГС Р.. Също е посочил, че в
плана от 1951 година се съдържат данни за малка част на земеделски земи в
югозападната част на имот 00100, а процесния имот се намира в централната
част на границата на имота 00100, което се удостоверява и с приложените
скици и документи към заключението на вещото лице. Поради това смятам,
че няма основание за допускане на повторна съдебно лесотехническа
експертиза и така формираните допълнителни въпроси от ищците, и че в тази
насока решението е абсолютно правилно, постановено при спазване на
процесуалните норми. Относно искането за присъединяване на гр.д.№
38/2011г., считам за неоснователно. Първо в хода на процеса такова искане
от ищцовата страна не е правено, единствено е поддържано от Държавата, но
тъй като делото в хода на процеса се намираше в ОС – Пазарджик,
впоследствие във ВКС, се приеха само заверени копия от доказателствата, с
които държавата установява правото си на собствено на съответните имоти,
от които доказателства Държавата се ползваше по гр.д. №1320/2020г.
7
Относно решението по в.гр.дело № 899/13 година искам да посоча, че
същото считам, че се намира в кориците на това гражданско дело №
1320/20г., тъй като с него е оставено в сила решението на районния съд,
постановено по гр.д. № 38/11г. и не е ясно какви точно обстоятелства ще се
доказват с това решение, още повече, че то се намира в кориците на делото.
Относно искането за снабдяване с удостоверение от съда за представяне на
някакво решение моля ищците да конкретизират за какво решение, за какви
обстоятелства се иска, защото не ми стана ясно какво е това решение,
гражданско, от коя година е и за какви обстоятелства се иска, за да се снабдят
с това решение, още повече, че такова искане не е правено пред РС.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор. Нямам
доказателствени искания.
Адв.В.: Твърдението на вещото лице в приетата лесотехническа
експертиза, че част от имот с идентификатор 369, който е нанесен с проектен
номер в КК 1139, попада в ДГФ противоречи на съдебно геодезическата
експертиза по дело № 38/11г. В същото време решението се базира изцяло на
тази геодезическа експертиза. Самото вещо лице Д. в отрито съдебно
заседание на 30.06.22г. твърди, че съобразно устройствения план не може да
се установи дали процесният имот влиза или не влиза в лесоустройствения
план. Не може да потвърди дали част или цялата земеделска земя, попадаща в
отдел № 194, подотдел „И“, въпреки, че основава заключението си пак на
геодезическата експертиза по дело № 38/2011 година. Вещото лице Д. пак в
същото открито съдебно заседание посочва, че нито е запознат с писмо на ДС
Р., нито е съобразил с него заключението на лесотехническата експертиза. Не
е ясно кои карти и материали е използвало вещото лице Д. и кои директора на
ГС Р.. Има много неизяснени въпроси, които налага повторна лесотехническа
експертиза. Относно искането за уточняване на искането за издаване на
удостоверение, имаме само информация, че е имало такова решение по
съдебен ред, община Р. е възстановила част от гората, стопанисвана от ГС Р..
След съвещание, по направените във въззивната жалба доказателствени
искания, както и тези в днешното съдебно заседание, съдът счита, че делото е
изяснено. Събрани са всички относими към спора доказателства, като не е
необходимо да се възлага повторна експертиза със същите задачи като
8
представената в първоинстанционния съд. Не са налице предпоставки и за
допускане на допълнителни въпроси. По отношение искането за прилагане по
настоящето дело на цялата преписка по гр.д. № 38/11г. на РС-П., доколкото по
настоящето делото са представени писмени доказателства, съдържащи се в
кориците на посоченото дело още пред първоинстанционния съд и доколкото
не се установи какво точно следва да се приобщи към настоящето дело, то не
е необходимо прилагането му в цялост. По отношение искането за издаване
на съдебно удостоверение от страна на жалбоподателя в днешното съдебно
заседание, доколкото същото не беше уточнено какво точно е и не става ясно
кога е възникнало това обстоятелство, както и относимостта му към предмета
на спора, същото е и преклудирано, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба
доказателствени искания, за изготвянето на повторна лесотехническа
експертиза и поставянето на допълнителни въпроси към нея, както и искането
за прилагане по настоящето дело на цялата преписка по гр.д. № 38/2011г. на
РС – П. и направеното в днешно съдебно заседание искане за издаване на
удостоверение за снабдяване с доказателства от Община Р..
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.В.: - Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба
на П. Н. и Т. Н., като приемете, че е основателно и доказано със събраните по
делото доказателства. На първо място искам да посоча, че Държавата като
ответник по предявения от въззивниците отрицателен установителен иск не
доказа, че е собственик на процесния имот № 1139, като част от поземлен
имот с идентификатор 369. Не се установи, че процесният имот е част от
гора, съставляваща в миналото балталък, нито, че е бил национализиран по
реда на Закона за стопанисване и ползване на горите от 1948г. или е
придобит от Държавата на друго някакво основание. Тъкмо обратното се
установя от приетата от РС П. по гр.д. № 38/11 година съдебно геодезическа
експертиза. Обжалваното решение на РС П. незаконосъобразно приема, че
9
селищното образование е Д. д. – Ц. ч., - Контра стената, като урбанизирана
територия е съставлявала гора балталък. Очевидно се смесват понятия и това,
че част от урбанизираната вече територия с предходно предназначение на
гори и земи е бил ДГФ, държавна собственост. На трето място събраните по
делото доказателства и приложими законови разпоредби не подкрепят
становището на РС, че урбанизираната територия на Селищно образование -
Д. д. - Ц. ч. – Контра стената съставлява гора, поради липса на процедура,
защото няма такава процедура за изменение предназначението вече на част от
ДГФ, попадащ в урбанизирана територия. На последно място искам да
отбележа, че в противоречие със задължителната съдебна практика,
решаващият състав на РС-П. допусна косвен съдебен контрол върху Решение
№ 2300А/18 от 18.5.2005г. на Общинска служба „Замеделие и гори“- Б.. С
тълкувателно решение № 5/14.2.13г. на Общото събрание на гражданската
колегия на ВКС е застъпено становище, че косвен съдебен контрол е
недопустим, когато решението на реституционния орган по ЗСЛЗЗ е
постановено на основание влязло в сила съдебно решение. Моля, като
прецените в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства и
изложените във въззивната жалба аргументи и пороци на обжалваното
решение, както и съображенията, които моля да изложа в писмена защита да
отмените гореописаното решение на РС - П., постановено по гр.д. № 1320/20г.
и вместо него да постановите решение, с което да уважите изцяло
предявения от П. Н. и Т. Н. отрицателен установителен иск против
Държавата, представлявана от Министерство на земеделието и храните. Моля
да осъдите държавата да заплати направените разноски от въззивниците
пред двете съдебни инстанции, за което представям списъци на разноските.
Моля ако съдът прецени да ми се предостави едноседмичен срок за
представяне на подробна писмена защита.
Юрк.Х.: Моля да постановите съдебен акт, с който да оставите в сила
решението на П. РС, постановено по гр.д. № 1320/20г. като правилно,
обосновано и постановено при спазване на материалния закон и
съдопроизводствените правила и да отхвърлите предявения иск от П. и Т. Н.и
като неоснователни и недоказани по съображения, подробно изложени в
отговора на въззивната жалба от Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието и храните. Моля да осъдите ищците да заплатят на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието и храните, юрисконсултско
10
възнаграждение, съгласно списък на разноските по реда на чл.80 от ГПК.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред
въззивната инстанция. С оглед изложените доводи в отговора на въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, моля да оставите в сила
решението на П. РС.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на процесуалния представител на жалбоподателите
за представяне по делото на писмени бележки, в срок до 08.11.2023г.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11