РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Враца,
10.06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично
заседание на 31.05.2021г.
/тридесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия
Георгиев адм. дело № 228 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. АПК, във вр. чл. 46, ал.5 ЗОбС и във вр. с НУРУРОЖ на
Община-***.
Делото е образувано по жалба на И.Д.И.
***, против ЗАПОВЕД № 501/07.04.2021г.
на Кмета на Община ***, с която е наредено прекратяването на наемните
правоотношения с жалбоподателя за общинско жилище, находящо се в ***. С жалбата
се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована, и се иска
нейната отмяна по изложени съображения в същата.
Жалбоподателят И.Д. все явява лично
с.з., поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената заповед. Излагат се
съображения, че има заповед за настаняване, направил е със собствени средства
ремонт и е искал да закупи апартамента, плаща си редовно наема и няма друг
имот.
Ответникът Кметът на
Община *** в с.з. се представлява от * Р.В., оспорва жалбата и иска потвърждаване
на оспорената заповед, като правилна и законосъобразна. Претендират се разноски
по делото и се представят списък на разноските.
Доказателствата по делото са писмени.
Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед.
Страните по делото не представят нови доказателства в с.з. и нямат
доказателствени искания.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок по чл. 149, ал.1 АПК, от
надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото е видно, че с
писмо изх. № 1023/11.07.1996г. на Ръководителя на ОСлС-*** /тогава жалб. И.Д./***
е поискано за нуждите на службата да бъде предоставен един апартамент от
общинския жилищен фонд. С Протокол № 6/06.08.1996г. на Комисията по чл.11 от
Наредбата за настаняване под наем в общински жилища е взето решение: „За
нуждите на О.с.с. ***, да бъде предоставено общинско жилище, намиращо се в ***.
Уточнено е, че жилището се предоставя на ведомството за временно ползване за
настаняване на командировани следователи и запазва статута на общинско. С писмо
от 06.09.1996г. на Кмета на *** /Р.С./ до Н-ка на ОСлС-***, се уведомява за решението на
комисията по чл.11, с уточнението за жилището, да бъде отремонтирано за сметка
на ОСлС-***. Със Заповед № з-1335/12.09.1996г.,
на НСС-*** жалбоподателят И.Д. е настанен в общинското жилище, находящо
се в ***, за временно ползване. Сключен е първоначално договор за наем от 12.09.1996г.,
а впоследствие и договор за наем от 01.03.2006г. с „БКС-***“ ЕООД-***. Имота е
предоставен на наемателя И.Д. на 14.10.1996 г. съгласно Протокол Опис от същата
дата. В
договора за наем от 01.03.2006 г. подробно са регламентирани правата и
задълженията на страните. В чл.16, ал.1, точки 1- 9 са изброени подробно
хипотезите, в които наемното правоотношение се прекратява. В разпоредбата на
чл.16 ал.2 от договора е посочено, че наемното право-отношение по преходната
алинея се прекратява със Заповед на
Кмета на Община ***, в която се посочва основанието за прекратяване и срокът
за опразване на жилището. С Решение на
„Камарата на следователите“ при ОСлС-*** от 15.03.1999г. е изразено становище,
че И.Д. възползвайки се от служебното си положение се е настанил в жилището,
което е престъпление по служба и е поискано съдействие от Община-*** да се
задължи И.Д. да освободи неправомерно заеманото от него жилище. Съгласно
справка от 02.04.1999г. на В.Й., нов Директор на ОСлС-***, след проверка в Община-***, е установено, че жалб. И.Д.,
пенсиониран през м.юли на 1998г., се е настанил незаконосъобразно в
апартамента. С писмо от 25.05.1999г. ръководителя
на ОСлС-*** до Управителя на Областна Администрация-*** е предложено Заповед №
з-1335/12.09.1996 г. на НСС-*** да бъде отменена. С писмо също от 22.05.1999 г.
от Д-ра на ОСлС-*** до Кмета на Община-*** и с копие до И.Д., е посочено, че от
м.юли на 1998 г. И.Д. е пенсиониран и се иска същия да го освободи доброволно и
жилището бъде предоставено за стопанисване от ОСлС-***. С писмо от 05.07.1999г. на Кмета на *** до
Областен Управител на *** е уточнен
статута на жилището и посочено, че мерки за ползване на жилището по
предназначение следва да предприеме ОСлС-***. С писмо от Кмета на *** до ОСлС-***
също от 05.07.1999 г. е изискано привеждане на жилището за нуждите, за което е
предоставено или в противен случай ще бъде отнето и предоставено на
картотекирани граждани. С писмо от 09.07.1999 г. на Д-ра на ОСл-*** до И.Д. е
уведомен същия, че следва в срок от 30 дни да освободи жилището. Със Заповед
рег. № з-183/16.08.1999 г. на Зам.Д-р на ОСлС-*** /Г.Ц./ е прекратено наемното
правоотношение на И.Д., като наемател на жилището. Със Заповед № 181/12.08.1999
г. на Зам.Д-р ОСлС-*** е отменена Заповед № з-1335/96г. на НСС-***, като
незаконо-съобразна. Съгласно писмо-справка от 21.09.1999 г. на „за Кмет“ /Р.П./
на Община *** до ОСлС-*** в отдел „Общинска собственост“ /Жилищна политика/
няма подадени документи за картотека, като нуждаещ се гражданин на името на И.Д.
към м.септември на 1996г., като същия е закупил жилище от ведомствения фонд на
МВР през 1989г. в ***. Същия апартамент съгласно НА № 34/96 г. И.Д. и Ц.И. продават на 11.09.1996 г. на ** Д.И.К..
С писмо от 21.09.1999 г. до ОСлС-*** от Община-*** се уточнява площа на
жилището 73.52 км.м. и месечния наем от 22.06 лв. С писмо от 06.10.1999г. до
Общински Съвет – *** от Зам.Д-р на ОСлС-*** се иска прекратяване на наемните правоотношения
с жалб. И.Д. – неправомерно заемащ апартамент общинска собственост. С писмо от
Община-*** от 12.10.1999г. до ОСлС-*** се сочи, че в отдел „Деловоден“ в
Община-*** няма получено копие /екземпляр/ от Заповед № 1335/12.09.1996г. на
НСС-***. С писмо от 12.11.1999г. на Кмета на Община-*** до ОСлС-***, се
уведомява същата, че не може да издаде заповед за прекратяване на наемното
правоотношение, тъй като такова не съществува, няма сключен наемен договор и не
е издавала настанителна заповед.
С Уведомление получено лично от И.Д.
на 20.11.2018 г., същия е уведомен да представи в Община-*** в 14 дневен срок
Удостоверение от Агенцията по вписванията за липса на продаден или прехвърлен
имот за 10 годишен период по местоживеене за всички членове на семейството и
Удостоверение от учреждението, че е в трудови и служебни правоотношения със
същото. Представени са от жалб. И.Д. и * Ц.П.И. - Удостоверение от НОИ за
размер на получавана пенсия за 2017г и за 2018г. и Удостоверение от АП-Служба
по вписвания за вписвания от 2008г. до 2018г.
С писмо изх. № 9400-0-2315/18.02.2021г.
на Община *** до жалб. И.Д.И., същия е уведомен съгласно чл.26 от АПК, че започва
административно производство по издаване на заповед за прекратяване на наемните
правоотношения, поради прекратяване на трудовите му право-отношения с ОСлС-***,
съгласно чл.37 ал.1 т.5 от НУРУРОЖ. Определен е 14 дневен срок за доброволно
освобождаване на жилището и съгласно чл.34 от АПК е уведомен, че може да се
запознае с преписката, посочено е къде и кога, както и че същия може да
представи писмени обяснения и възражения по процедурата. Писмото е получено на
22.02.2021г. лично от жалб. И. Д..
Представен е и Акт № 2838/13.01.2016г.
за Частна общинска собственост /ЧОС/, от който е видно, че жилището в *** е
ЧОС.
Въз основа на така събраните
доказателства по административната преписка, е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед № 501/07.04.2021г. на Кмета на Община ***, с
която на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.46,
ал.1, т.5 и ал.2 от ЗОбС вр. чл.37, ал.1,т.5 от Наредбата за условията и
реда за управление и разпореждане с общински жилища/НУРРОЖ/ е наредено
прекратяване на наемните правоотношения установени със Заповед за настаняване №
1335/12.09.1996г. на НСС-*** и сключения въз основа на нея договор за наем с
„БКС-***“ ЕООД, с И.Д.И. за общинско жилище, находящо се в ***. Като мотив в
заповедта е посочено, че жилището е предоставено, в качеството му на служител
на ОСлС-***, като е установено, че от дълги години не е служител на тази
служба, не е представял през годините пълен комплект от изискуеми документи, от
които да е видно, дали отговаря на условията да бъде наемател в общинско
жилище. Съгласно чл.30 ал.2 от НУРУРОЖ срокът за настаняване във ведомствено
жилище е за времето, през което се заема съответната длъжност и наемателя е
длъжен да го освободи в едномесечен срок при прекратяване на трудовото /служебното/
правоотношение. На 08.04.2021г. жалб. И.Д.И. получил лично заповедта.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен
съд-Враца, при спазване на изискванията
на чл. 168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146, т.1-5 вкл. от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, при спазване на изискването за форма
на административния акт по смисъла на чл. 59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в
писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК,
включително правни и фактически основания за издаването й. Спазена е административната процедура по издаване на
акта, с оглед приложената административна преписка и не са налични процесуални
нарушения, които биха могли да обосноват отмяната на акта по чл.146, т.3 АПК.
Оспорената
заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. Съгласно
разпоредбата на
чл.46, ал.1,т.5 ЗОбС вр.
чл.37, ал.1,т.5 НУРУРОЖ основание за прекратяване
на наемното правоотношение е прекратяване на трудовото или служебното
правоотношение на настанено във ведомственото жилище лице. Няма съмнения, че
жилището е ведомствено по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.28 от наредбата. По
делото се установи, че тази предпоставка е несъмнено налице, тъй като жилището
е общинско, предоставено е на ОСлС-*** за временно ползване. Жалбодателя И.Д. ***,
считано към 1996 г., но е пенсионер от м.юли на 2008г., като при изискване на
Удостоверение от учреждението, където работи, че е в трудови или служебни
провоотношения, не е представил такова, а е представил Удостоверение от НОИ за
размери на получавана пенсия за 2017г. и 2018г Вярно е отразеното в Заповедта,
че от дълги години жалб И.Д. ***. В договора за наем от 01.03.2006г. в чл.16, ал.1, точки 1- 9 са изброени подробно хипотезите, в които
наемното правоотношение се прекратява. В разпоредбата на чл.16 ал.2 от договора
е посочено, че наемното право-отношение по преходната алинея се прекратява със Заповед на Кмета на Община ***,
в която се посочва основанието за прекратяване и срокът за опразване на жилището. Затова настоящият състав приема за
безспорно, че са били налице основания за издаване на заповед за прекратяване наемното правоотношение с жалбоподателя И.Д.И. за имот ЧОС по
горепосочените разпоредби – чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.46 ал.1 т.5 и ал.2 от ЗОбС
и чл.37 ал.1 т.5 от НУРУРОЖ.
Действително съгласно в чл.46, ал.4 ЗОбС е предвидена възможността при изтичане на срока за настаняване, наемното правоотношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Нормата дава право на оперативна самостоятелност при вземане на решение за продължаване на срока на наемното правоотношение, като упражняването му следва да бъде законосъобразно, в съответствие с материалния закон и целта на закона. С
ъгласно
обаче чл.16 НУРУРОЖ срокът за настаняване в общински
жилища не може да бъде по-дълъг от 10
години, който спрямо жалбоподателката отдавна е изтекъл и същия повече от 20
год. е под наем в имота, за който не се спори, че си плаща редовно наема. Няма
данни по административната преписка жалб. И.Д. да е подавал заявления да бъде
картотекиран за общинско жилище или да е искал да закупи общинското жилище в
което е бил настанен.
Възраженията на жалбоподателят, че следва
заповедта на Кмета да се отмени, тъй като има заповед за настаняване, направил
е със собствени средства ремонт и е искал да закупи апартамента, плаща си
редовно наема и няма друг имот, са неоснователни. Действително същия има
Заповед за настаняване от НСС-***, но тя е от 12.09.1996г. и същата е била
отменена с последваща заповед от ОСлС-***, която е към НСС, още на 12.08.1999г.
Към 1996г. е имало и друга нормативна уредба, но считано към момента на
сключване на втория наемен договор на 01.03.2006г. и към момента на издаване на
оспорената Заповед на Кмета на 07.04.2021г. единствено в правомощията на Кмета
на общината е да прекрати наемните правоотношения. Без значение за делото са
обстоятелствата, че същия е направил ремонт на жилището със собствени средства
и, че си плаща редовно наема. Няма доказателства по делото да е искал да закупи
жилището. Обстоятелството, че към настоящия момент няма друго жилище, също е
ирелевантно към спора.
Поради
изложените съображения, съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, материално правните разпоредби, в
съответствие с целта на закона, не са налице основания за отмяната й по смисъла
на чл.146 АПК и следва да остане в сила. Жалбата е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и своевременно направено искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева, съгласно разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК във
вр. чл.144 АПК във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ във вр. с чл.
24 от
Наредба за заплащането на правна помощ. Размера е определен от съда с
оглед проведените процесуални действия по делото, предмета и сложността на
правния спор.
Воден
от горното и
на основание чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Д.И. ***, против ЗАПОВЕД №
501/07.04.2021г. на Кмета на Община ***, с която е наредено прекратяването на
наемните правоотношения с жалбоподателя за общинско жилище, находящо се в ***.
ОСЪЖДА И.Д.И. *** да заплати на Община *** разноски
по делото в размер на 100/сто/ лева.
Решението
може да се обжалва чрез Административен съд-Враца пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - СОФИЯ в 14/четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис
от решението да се изпрати на страните.